Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
гр. Пловдив, 10 март 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,
при секретаря
Румяна Агаларева и с участието на прокурора Мирослав
Христев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно,
касационно дело №237 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Териториална дирекция (ТД), гр.
Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от
юрисконсулт М. М.- пълномощник, обжалва Решение №2223 от 03.12.2019г. по Н.А.Х
дело №5523 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., II-ри наказателен състав, с което е
отменено наказателно постановление (НП) с №445783-F457907 от 04.07.2019г., издадено
от директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което на “ВиоМода“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Ландос” №4, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер от 19 872,92 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по
същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.
Алтернативно се поддържа искане за отмяна на оспореното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, предвид допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300,00 лева. Изрично възразява за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът- “ВиоМода“
ЕООД, чрез адвокат С. П. от Адвокатско дружество “Марински“, ЕИК *********,
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер от
2 699,62 лв. (2 х 1 349,81 лв.), за което представя списък на
разноските.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Мирослав Христев, изразява становище за основателност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че спрямо ответното дружество е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) от служители
на ТД- Пловдив на НАП. В рамките на проверката е прието за установено, че като
регистрирано по ЗДДС лице ответното дружество е получател по облагаема доставка
на услуга, с място на изпълнение на територията на страната. За нуждите на
проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-16001618099230-040-004 от 30.10.2018г. В
отговор на посоченото искане, като приложение към опис на представените
документи с Вх.№70-00-12490 от 05.11.2018г. от страна на ответника са
представени писмени обяснения; както и копие на фактура с №1520 от
26.09.2017г., издадена от VioModa GmbH, с VAT №ATU68812467, Австрия, на стойност 25 344,63
евро (49 569,79 лв.), с предмет на доставката- нестандартен софтуер
(програма за чертеж на кройки, програма за проследяване на производство,
платове и модели), както и инсталация и ъпдейт на компютърна мрежа. Според представените
обяснения, фактурата е получена със закъснение от доставчика и е осчетоводена
през месец 11.2018г. Прието е за установено, че доставката на услугите по
посочената фактура е с място на изпълнение на територията на страна, съгласно
чл.21, ал.2 от ЗД, по фактурата няма направено плащане от страна на ответника и
няма други, придружаващи документи. При извършена проверка в информационните масиви
на НАП е установено, че получената услуга не е включена в дневника за
продажбите, в дневника за покупките и в справката-декларация за месец 09.2017г.
Прието е за установено, че ответникът не е начислил ДДС в размер от
9 913,96 лв. по процесната доставка в законоустановения срок – най-късно до 14.11.2017г. за данъчния
период месец 10.2017г. Данъчното събитие по доставката настъпва на 26.09.2017г.
и при липсата на авансово плащане по фактурата посоченият ДДС става изискуем на
същата дата. В 15-дневен срок, считано от 26.09.2017г. или до 11.10.2017г.
включително, ответникът е следвало да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, в който да посочи ДДС за процесната услуга в
размер от 9 913,96 лв., да отрази протокола в дневника за продажбите и в
справката-декларация най-късно за данъчния период месец 10.2017г., респективно
в справката-декларация, подадена в НАП с Вх.№16003460940 от 14.11.2017г., което
обаче не е направено. Данъкът по процесната доставка
е начислен през месец 11.2018г., за което е издаден протокол по чл.117, ал.1,
т.1 от ЗДДС с №2281 от 07.11.2018г., в който е посочен дължимият ДДС в размер
от 9 913,96 лв., и който протокол е отразен в справката-декларация за
месец 11.2018г., подадена в НАП с Вх.№16003810614 от 13.12.2018г. Прието е за
установено наличието на извършено нарушение на 05.11.2018г., на която дата в
НАП са представени изисканите от ответника документи и писмени обяснения. За
резултатите от проверката е съставен нарочен Протокол №П-16001618099230-073-001
от 30.11.2018г.
Освен това, на 24.01.2019г. се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F457907, с който неначисляването
на ДДС в размер от 9 913,96 лв. за получената от ответника доставка на
услуги на обща стойност 49 569,79 лв. на 26.09.2017г. за данъчния период
месец 10.2017г. в срок до 14.11.2017г., се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.2, т.3, във връзка с чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6, т.1,
във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.117, ал.1, т.1, във връзка с
чл.117, ал.3 от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства за подадено
възражение против съставения АУАН.
Извършена е допълнителна служебна
проверка, в рамките на която е прието за установено, че справка-декларация с
Вх.№16003810614 от 13.12.2018г. и отчетните регистри по нея са коригирани със
справка-декларация и отчетни регистри, подадени в ТД- Пловдив на НАП с
Вх.№16003819427 от 20.12.2018г., които от своя страна също са коригирани със
справка-декларация с Вх.№16003826551 от 09.01.2019г. Прието е за установено, че
протокол №2281 от 07.11.2018г. е отразен в справката-декларация и в дневника за
продажбите с Вх.№16003826551 от 09.01.2019г., т.е. данъкът е начислен през месец
11.2018г. Прието е за установено, че за процесната
доставка ответникът няма право на данъчен кредит на основание чл.72, ал.1 и
чл.73а от ЗДДС, тъй като доставката е укрита /не е намерила своевременно
отражение в счетоводството му/. Прието е за установено, че нарушението е повторно,
тъй като за същото по вид нарушение, неначисляване на ДДС по реда на чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, са издадени и влезли в сила три броя НП, както следва: НП
с №245670-F279405 от
13.02.2017г.; НП с №245648-F279415 от 13.02.2017г. и НП с №245668-F279418 от 13.02.2017г. Посочените
3 броя НП са връчени на ответника на 23.03.2017г. и са влезли в сила на
31.03.2017г.
При така описаната фактическа
обстановка е издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като отменя процесното
НП, предвид издаването на НП при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се
споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е
необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
Нужно е да се посочи изрично и
следното:
Според разпоредбата на чл.180,
ал.1 от ЗДДС, посочена като основание за издаване на процесното
НП, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При
повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.
От своя страна, нормата на
чл.180, ал.4 от ЗДДС установява, че при нарушение по ал.1, когато регистрираното
лице е начислило данъка след срока по ал.3 (в срок до 6 месеца от края на месеца,
в който данъкът е следвало да бъде начислен), но не по-късно от 18 месеца от
края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
В случая, както в процесния АУАН, така и в НП изрично е посочено, че данъкът
по процесната доставка в размер от 9 913,96 лв.
е начислен през месец 11.2018г. или след изтичането на 6 месеца (месец
04.2018г.) от края на месеца (месец 10.2017г.), в който данъкът е следвало да
бъде начислен и преди изтичането на 18 месеца (04.2019г.) от края на месеца
(месец 10.2017г.), в който данъкът е следвало да бъде начислен.
Съответно, налице е хипотезата на
чл.180, ал.4 от ЗДДС и за вмененото на “ВиоМода“ ЕООД
повторно нарушение би следвало да бъде наложена имуществена санкция в размер от
≈ 1 982,79 лв. (10% х 9 913,96 лв. х 2), което обаче не е направено.
Посоченото обуславя
незаконосъобразността на НП и представлява достатъчно и самостоятелно основание
за неговата отмяна.
Предвид очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на юрисконсултски
възнаграждения за двете инстанции в полза на ТД- Пловдив на НАП е неоснователно
и не следва да бъде уважено.
Искането за присъждане на
разноски в полза на “ВиоМода“ ЕООД за двете инстанции
е частично основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му
бъдат присъдени само за настоящето дело, предвид следното:
Според разпоредбата на §9 от ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от
29.11.2019г.), в ЗАНН, в чл.63 се създават ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). (5) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП)“.
При
липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата на влизането му в сила,
следва да се приеме, че същият е в сила от 03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5,
пр.2 от Конституцията на Република България (КРБ).
Съответно разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на същите
не е придадено обратно действие.
Разбира се, оспореното по делото Решение №2223 е
постановено от състав на Районен съд- Пловдив на 03.12.2019г., на която дата
влизат в сила чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН, но в
същото време искането за присъждане на разноски (адвокатско възнаграждение в размер
от 1 349,81 лв., с включен ДДС) за производството по Н.А.Х.дело №5523 по
описа на Районен съд- Пловдив за 2019г. е заявено едва в рамките на настоящето
производство. Съответно, искането е несвоевременно заявено, поради което е неоснователно
и не следва да бъде уважено. Разноските, направени в производството по
Н.А.Х.дело №5523 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г. могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ.
Предвид направеното възражение от
процесуалния представител на ТД- Пловдив на НАП за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника, съдът съобрази следното:
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Според чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение
е 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв.
В случая, размерът на
имуществената санкция е 19 827,92 лв., върху който материален интерес минималното
адвокатско възнаграждение е в размер от 1 124,84 лв.
Според §2а от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията
по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
По Договор за правна защита и
съдействие от 16.01.2020г. от страна на ответника по делото е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 1 349,81 лв., с включен ДДС, за
което е издадена фактура с №105 от 16.01.2020г., платена по банков път на
17.01.2020г., което адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно.
За разноските, направени в настоящето
производство, следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е
органът, издал процесното НП, каквото в случая се
явява НАП.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2223 от
03.12.2019г. по Н.А.Х дело №5523 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., II-ри наказателен състав, с което е
отменено наказателно постановление №445783-F457907 от 04.07.2019г., издадено
от директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което на “ВиоМода“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 19 872,92 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, да заплати на “ВиоМода“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ландос”
№4, ЕИК ********* сумата от 1 349,81 (хиляда триста четиридесет и девет
цяло и осемдесет и една стотни) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………