РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на СТ. ИВ. Т. - взискател по изп. дело №
288/2018 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, чрез адв. М. З.-М., против
Разпореждане от 12.07.2021 г., с което е приключено изпълнително дело №
288/05.10.2018 г., поради изпълнение на задължението.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като не е изпълнено изцяло задължението по
издадения изпълнителен лист и не са събрани дължимите разноски, поради
котето и моли да бъде отменено. Счита, че изпълнителния лист, издаден въз
основа на постановени привременни мерки в производство по чл. 127, ал. 2 от
СК, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, има сила
до влизане в сила на крайния съдебен акт в производството по заведения иск
за упражняване на родителски права, постановен от ПОС, който е влязло в
сила с постановяване на определение за недопускане до касационно
обжалване на решението на въззивната инстанция от ВКС на 30.06.2021 г.
Твърди също, че през времето до влизане в сила на решението по спора
1
детето е живеело при него и се е отглеждало от него. Представя писмени
доказателства.
Моли съдът да приеме, че разпореждането за приключване на
производството по изпълнително дело 20187570400288 е незаконосъобразно и
да го отмени. Претендира направените в настоящето производство разноски в
размер на 320 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 25 лв. ДТ и сумата от
48 лв. такси към ЧСИ.
Ответникът по жалбата – Д. М. М., длъжник в изпълнителното
производство, взема становище за неоснователност на жалбата, като твърди,
че доколкото с решение на ПОС е отменено решението на РС и е присъдена
издръжка за детето, платима от баща му, чрез неговата майка, като е
постановено предварително изпълнение на решението, то определените
привременни мерки са имали действие до постановяване на въззивното
решение. Счита, че въз основа на постановеното от ПОС решение може да
бъде издаден изпълнителен лист и да започне събиране на така постановената
от Окръжен съд издръжка и в периода от 12.10.2020 г. до постановяване на
окончателното решение на ВКС. Навежда твърдения, че жалбоподателят
дължи издръжка на детето си, платима чрез неговата майка, считано от
постановяване на въззивното решение – 12.10.2020 г., като привременните
мерки в частта за издръжката не могат да бъдат противопоставени на съдебно
решение за издръжка, по което има постановено предварително изпълнение.
Счита постановеното приключване на изпълнителното дело законосъобразно
и моли да бъде оставена без уважение подадената жалба, като и бъдат
присъдени разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение в
производството. Прилага писмени доказателства.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Атанас Атанасов
излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ПОС
от 12.10.2020 г., с което отменя решението на РС по иск с правно основание
чл. 127 от ГПК и допуска предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка за детето, се явява правопрекратително спрямо
дължимостта на по-нататъшната издръжка за взискателя по изпълнителния
лист, издаден въз основа на определение за постановени привременни мерки.
Сочи, че ЧСИ няма право да тълкува фактология относно упражняване на
2
родителските права над детето, нито да отсъжда и да се произнася по
дължимостта на суми между двете страни, които не са предмет на
изпълнителния титул. След събиране на всички суми по изпълнителния титул
до датата на постановяване на решение на ПОС и допускане на предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката, счита, че делото правилно е
приключено по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК. Намира жалбата изцяло
неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, а действията на ЧСИ
потвърдени като законосъобразни и правилни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - взискател в
изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело 20187570400288 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов
е образувано по молба от 04.09.2018 г. на СТ. ИВ. Т., въз основа на
изпълнителен лист от 21.09.2018 г., издаден по гр. д. № 15237/2016 г. по описа
на РС Пловдив, срещу длъжника Д. М. М., която е осъдена, като привременна
мярка, до приключване на производството по гр.дело № 15237/2016 г., да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си С. С. Т.а, чрез нейния баща и
законен представител СТ. ИВ. Т., в размер на 130 лв., начиная от 05.09.2017 г.
до приключване на производството по гр.дело 15237/2016 г. по описа на РС
Пловдив.
С решение от 05.02.2020 година по гр. д. № 15237 по описа за 2016
година по описа на РС Пловдив е осъдена Д. М. М. да заплаща на
малолетното си дете С. С. Т.а, чрез неговия баща и законен представител СТ.
ИВ. Т., месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от влизане в сила
на настоящото решение до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на други причини, водещи до промяна или прекратяване на това
задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното й изплащане. Съдът допуска и
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
3
С решение № 260215 от 12.10.2020 година по въззивно гр. д. № 1267 по
описа за 2020 година на ПОС, Окръжен съд Пловдив отменя Решение №
396/05.02.2020 г. на Пловдивския районен съд, IV-ти брачен състав,
постановено по гр.д. № 15237/2016 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлен предявеният от Д. М. М. иск за упражняване на родителски права и
иск за заплащане на издръжка, като вместо това предоставя упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете С. С. Т.а на майката Д. М. М.,
определя местоживеенето на детето и режим на лични отношения с бащата,
както и осъжда СТ. ИВ. Т. да заплаща на малолетното си дете С. С. Т.а, чрез
неговата майка и законен представител Д. М. М., месечна издръжка в размер
на 200.00 лева, считано от влизане в сила на решението до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна
или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК .
С Определение № 60562 от 30.06.2021 г. Върховният касационен съд,
ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание по гр.дело № 848 по описа за 2021 год., не
допуска до касационно обжалване решение № 260215 от 12.10.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 1267/20г. на Пловдивския окръжен съд.
С молба от 28.06.2021 г. по изпълнително дело 288/2018 г. на ЧСИ
длъжникът Д.М. представя копие от решение № 260215 от 12.10.2020 година
по въззивно гр. д. № 1267/2020 г. на ПОС, като заявява, че от датата на
постановяването му не дължи издръжка и моли да бъде преизчислена
дължимата от нея сума.
С оглед така постъпилата молба и заплащане на дължимите суми за
издръжка до датата на постановяване на решението на Окръжден съд Пловдив
- 12.10.2020 г., е постановено обжалваното разпореждане за приключване на
делото, поради изпълнение на задължението.
При тези данни по делото, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на
4
разноските по изпълнението. Задължението по издадения изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано производството, е за постановена като
привременна мярка, до приключване на производството по гр.д. №
15237/2016 г. на ПРС, издръжка за малолетно дете. Не е спорно, че крайният
съдебен акт по спора – постановеното решение на ПОС, е влязло в сила с
постановяване на Определение № 60562 от 30.06.2021 г. по гр.дело №
848/2021 г. на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 3 от ГПК, или на
30.06.2021 г. Спорен е момента до кога следва да се изплаща издръжката,
постановена като привременна мярка в производството по гражданското
дело, постановена до приключването му, с оглед допуснатото предварително
изпълнение на решението на въззивната инстанция, в частта, относно
присъдената издръжка. Или спорът се състои в това за периода от
постановяване на решението на ПОС - 12.10.2020 г., до постановяване на
определението на ВКС - 30.06.2021 г., дължи ли се издръжка на детето от
длъжника по изпълнителното дело Д.М., или, с оглед допуснатото
предварително изпълнение на решението на ПОС, такава се дължи от С.Т..
Действително ЧСИ няма правомощията да съобразява местоживеенето на
детето във връзка със спора на родителите, нито да се произнася по
дължимостта на суми, които не са предмет на изпълнителния титул, както и
такива няма съдът в настоящото производство. За да се прецени крайната
дата на действие на постановените привременни мерки по издадения
изпълнителен лист за определената издръжка на малолетно дете до
приключване на производството по гр.дело гр.д. № 15237/2016 г. на ПРС,
следва да се съобрази задължителната сила на постановените съдебни актове,
с оглед съдържанието на диспозитива им. В диспозитва на съдебното решение
на ПОС е записано с удебелен шрифт, че присъдената месечна издръжка на
детето, дължима от бащата СТ. ИВ. Т., се дължи „считано от влизане в сила
на настоящото решение“. Или в съдебното решение няма произнасяне за
дължима издръжка за детето, платима от баща му, за периода от
постановяване на решението до влизането му в сила, поради което и
допуснатото предварително изпълнение на решението е без предмет, тъй като
няма осъдителен диспозитив за този период, което да е предмет на
изпълнение. Или, въпреки, че е допуснато предварително изпълнение на
решението, то доколкото няма произнасяне за дължимата издръжка на детето
за периода от постановяването му до влизането му в сила, действат
5
постановените привременни мерки в процеса, до приключване на
производството по делото с влизане в сила на постановеното въззивно
решение. Поради това, за периода от постановяване на решението на ПОС -
12.10.2020 г., до постановяване на определението на ВКС - 30.06.2021 г., се
дължи издръжка на детето от длъжника по изпълнителното дело Д.М.,
съгласно издадения изпълнителен лист от 21.09.2018 г. по гр.д. № 15237/2016
г. на ПРС. Няма спор, че такава не е събрана по изпълнителното дело, а и
същото е видно от направените отбелязвания на ИЛ, поради което и
разпореждането за приключването му, поради изпълнение на задължението,
на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на настоящето производство, в полза на
жалбоподатателя следва да се присъдят направените в производството по
делото разноски в общ размер на сумата от 345 лева, съгласно представените
по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 320 лв., удостоверено в договор за правна защита и съдействие и държавна
такса в размер на 25 лв. по сметка на ПОС. За останалите претендирани
разноски липсват доказателства за извършването им във връзка с настоящото
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„***, взискател по изп. дело 20187570400288 по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов, с рег. № 757 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Пловдив,
чрез адв. М. З.-М., АК Пловдив, Разпореждане от 12.07.2021 г. за
приключване на изпълнително дело 288/05.10.2018 г., поради изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул. „****, да
заплати на СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, със съдебен
адрес гр. П*, бул. „****, чрез адв. М. З.-М., направените в настоящото
производство разноски в размер на 342 лв. (триста четиридесет и пет лева), на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Атанас Атанасов, с рег. №
757 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Пловдив за съответно
процедиране при съобразяване с дадените указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7