Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2019
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети
състав,
в публично заседание на единадесети
септември 2019 г., в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 1038 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1 и чл.
124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на А.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 3-321/25.02.2019 г. на
Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/.
В жалбата са
развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й
при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че не
е спазена процедурата за провеждане на оценяване на изпълнението на длъжността
по реда на чл. 76 и следващите от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/.
Твърди се, че е налице нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като
поставените цели в индивидуалния работен план не са в максимална степен
конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло
и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове,
а дословно преповтарят посочените в длъжностната характеристика преки
задължения на длъжността „публичен изпълнител“. Изтъква се, че неточно и общо
поставените цели в индивидуалния план се отразяват на годишната оценка на
изпълнението, тъй като не може обективно да се оцени и степента на изпълнение
или неизпълнение на поставените цели. Излагат се подробни възражения срещу
оценката на всяка от поставените цели. Аргументира се, че годишната оценка
„неприемливо изпълнение“ е формирана субективно и едностранчиво, без да са
съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в
чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА – степента на постигане на целите в работния план, и
показаните компетентности. Навеждат се доводи, че при издаване на оспорената
заповед при изготвената годишна оценка не е отчетено обстоятелството, че през
последните три месеца преди прекратяване на служебното му правоотношение
жалбоподателят не е работил на длъжността „публичен изпълнител“. Сочи се, че
заповедта не отговаря на изискванията за форма на административен акт,
доколкото не е издадена на официална бланка с официалното лого на НАП, не е
подпечатана с персоналния печат на изпълнителния директор и не е указан редът
за обжалването й по административен и съдебен ред. Отправено е искане до съда
за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за присъждане
на направените по делото разноски съгласно представен списък.
В писмени
бележки с.д.14618/01.10.2019г. чрез процесуален представител, жалбоподателят
поддържа жалбата. В писмените бележки са повторени доводите от жалбата.
Ответната страна
– Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че е спазена процедурата за извършване на
годишното оценяване, както и изискванията на НУРОИСДА. Сочи, че оценките за
изпълнение за допълнително стимулиране по вътрешната наредба на НАП нямат пряка
кореспонденция с годишното оценяване. Моли оспорената заповед да бъде оставена
в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от
лице с правен интерес – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се
явява допустима за разглеждане.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността
на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следното:
Със Заповед №
1260/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 61/ А.С.П. е
преназначен от длъжността „младши публичен изпълнител в Главна дирекция
„Публични изпълнители“, регионална дирекция гр. Варна, отдел „Публични
изпълнители“, сектор „Събиране на публични вземания на Агенция за държавни
вземания, на длъжността „публичен изпълнител“ в ТД на НАП Варна, Дирекция
„Събиране“, отдел „Принудително изпълнение“. Със Заповед № 292.3/19.12.2013 г.
на Директора на ТД на НАП Варна /л. 57/ П. е преназначен в отдел „Публични
вземания“, сектор „Обезпечаване и сбиране на публични вземания“ – Варна към
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна. На 30.08.2010 г. на лицето е връчена
длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност в Дирекция „Събиране“,
отдел „Принудително изпълнение“ /л. 59 – л. 60/, а на 19.12.2013 г. – за
изпълняваната длъжност в Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор
„Обезпечаване и сбиране на публични вземания“ – Варна /л. 54 – л. 55/. Преобладаващата
част от преките задължения в двете длъжностни характеристики съвпадат, като според
длъжностната характеристика, връчена на 19.12.2013 г., същите се изразяват в
осъществяване процеса по предварително обезпечаване, изготвяне и изпращане на
покани за доброволно изпълнение за просрочени публични вземания, установени от
НАП, налагане, замяна и отмяна на обезпечителни и други мерки, организиране и
осъществяване процеса по принудително изпълнение, включително извършване
преценка и избор кои способи за принудително изпълнение да се използват,
извършване на анализ и класифициране на публичните вземания в зависимост от
очакваната събираемост и други.
Със Заповед №
3-1905/26.11.2018 г. /л. 53/ и Заповед № 3-1969/27.12.2018 г. /л. 49/, издадени
от Директора на ТД на НАП Варна, е наредено А.С.П. да изпълнява длъжността
„публичен изпълнител“ в сектор „ВКК“ /с място на работа гр. Варна/, отдел
„Входящ контрол и координация“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, съответно
за срок от 27.11.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., но за не повече от 45
календарни дни, и за срок от 02.01.2019 г. до 15.02.2019 г., но за не повече от
45 календарни дни. Заповед № 3-1905/26.11.2018 г. е връчена на П. на 28.11.2018
г., а Заповед № 3-1969/27.12.2018 г. – на 28.12.2018 година. Видно от
длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност в отдел „Входящ контрол и
координация“ /„ВКК“/ /л. 50 – л. 52/ преките задължения са осъществяване
процеса по предварително обезпечаване, изготвяне на писма, доклади, служебни
бележки, отговори, становища, решения и други документи във връзка с дейността,
запознаване с на всички заповеди, указания, писма за сведение и други
разпореждания и тяхното изпълняване, изпълняване качествено и в срок на
поставените задачи и прочее.
От формуляр за
оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители,
заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни
функции /формуляр за оценка/ /л. 44 – л. 47/ се установява, че А.П. е оценяван
за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и че годишната оценка на
изпълнението на длъжността от последното оценяване е „изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“.
В индивидуалния
работен план на служителя /л. 47/ са определени целите на длъжността, периодът
за изпълнение, както и изискванията/критериите за изпълнението, които са
свързани с описаните цели. Индивидуалният работен план е съгласуван от страните
– оценяващ ръководител и оценяван, на 12.02.2018 година.
Във формуляра за
оценка е отразена проведена междинна среща на 27.07.2018 година /л. 46/.
Отразен е коментар на оценяващия ръководител, според който А.С.П. се стреми да
изпълнява качествено и в срок задачите, заложени в работния план, но въпреки
това на служителя е обърнато внимание за конкретни действия, които следва да
бъдат предприети за постигане целите и приоритетите на общия годишен план.
Посочено е, че публичният изпълнител следва да приоритизира дейността по
осъществяване на описи и търгове с оглед спазване на сроковете по чл. 191, ал.
2 от ДОПК, че има забава в проучването и прекатегоризацията на задължените
лица, както и че липсва задълбоченост и прецизност при разрешаване на казусите.
Обърнато е внимание, че следва да се предприемат действия по прекратяване на ИД
поради несъбираемост на дълга съгласно работния план.
Служителят не е
изразил несъгласие с констатациите на оценяващия ръководител от междинната
среща.
Поставената
годишна оценка за изпълнението, определена от оценяващия ръководител, е „Неприемливо
изпълнение“. Във Формуляра за годишна оценка за изпълнението са отразени
мотивите на оценяващия ръководител – за всяка по определените цели от работния
план, според които служителят не е изпълнил определените му цели. Изложени са
мотиви, че компетентностите, показани от служителя, се характеризират с
неприемливо изпълнение и поведение. Посочено е, че в оценявания период са
установени системни нарушения на вътрешните правила и процедури, на законовите
разпоредби и на етичните норми за поведение на служителите в НАП. Оценяващият
ръководител е заключил, че публичният изпълнител А.П. не е изпълнил целите,
заложени в работния му план, като неизпълнението е предизвикано от
обстоятелства, зависещи от него.
Оценяваният е
направил коментар, че възразява срещу направената оценка и изложените мотиви.
Формулярът е подписан от двете страни /оценяващ ръководител и оценяван/, като е
отразена дата 31.01.2019 година.
А.П. е подал
жалба /възражение/ срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността вх. №
4782/31.01.2019 г. /л. 43/, в която е изразил несъгласие с поставената му
оценка за свършената от него работа през 2018 г., посочвайки, че същата е
напълно неоснователна и е вследствие на подадените от него сигнали за
нередности в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
На 05.02.2019 г.
от контролиращия ръководител е изготвен формуляр за корекция на годишна оценка
на изпълнението на длъжността от А.С.П. /л. 38 – л. 39 от делото/. Окончателно
поставената оценка е „Неприемливо изпълнение“. Контролиращият ръководител е направил
коментар на мотивите за обжалване на оценката, като е приел, че подаденото
възражение /жалба/ не отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НУРОИСДА,
тъй като не е адресирано до контролиращия ръководител и не съдържа мотиви,
относими към поставената оценка, но въпреки тези отклонения от формата и
съдържанието е разгледал подаденото възражение съгласно изискванията на чл. 23
и чл. 24 от НУРОИСДА. Изложил е и становище по годишната оценка на изпълнението
на оценявания, която е потвърдена. Поставената окончателна годишна оценка на
изпълнението, е „Неприемливо изпълнение“. Отразено е, че публичният изпълнител
не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на
нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е
предизвикано от обстоятелства, зависещи от служители, и че е показал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение,
неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 на НУРОИСДА. Формулярът е
подписан от контролиращия ръководител на 05.02.2019 г., а от оценявания и от
оценяващия ръководител – на 07.02.2019 година.
На 25.02.2019 г.
е издадена процесната Заповед № 3-321/25.02.2019 г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение с А.С.П., на длъжност „публичен изпълнител“ в ТД на НАП Варна,
Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране
на публични вземания“, считано от датата на връчване на заповедта. Като причина
за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че държавният служител
е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Заповедта е връчена на А.П. на 01.03.2019 г., което е видно от саморъчно
поставения от него подпис.
По делото е
представена докладна № 63136/27.11.2018 г. от М.П.К – началник сектор „ОСПВ“,
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна /л. 91 от делото/, в която се сочи, че
във връзка с неизпълнение на т. 3 от Заповед № Д-1405/22.08.2018 г. на Директора
на ТД на НАП Варна са поискани писмени обяснения от публичния изпълнител А.П.
относно регистрирани 19 броя разпореждания за прекратяване/частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК във връзка с подадени молби по давност. В докладната е отразено, че П.
системно не изпълнява качествено и в срок задачите, заложени в работния план,
има забава в текущата работа, оплаквания от колеги и задължени лица,
всекидневно неспазване на работното време. Константинова посочва, че след
проведени множество разговори и обръщане на внимание, най-вече за пропуските му
в работата и липсата му на работното място през работно време, А.П. я е
заплашвал с уволнение и е разпространявал клевети за нея от личен характер в
сградата на администрацията.
Съгласно
докладна № 63135/27.11.2018 г. от В.В.Н – началник отдел „ПВ“, Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна /л. 90 от делото/ е извършена проверка относно
спазване на Заповед № Д-1405/22.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП Варна, в
хода на която е установено неспазване на т. 3 от заповедта от страна публичен
изпълнител А.П.. В докладната се сочи, че П. и неговата съпруга са посетили
работното място на Николова, като са употребили обидни думи по неин адрес,
както и по адрес на всички началници на сектори. Посочва, че в изпратено
съобщение от съпругата на публичния изпълнител е била заплашвана и клеветена.
С докладна №
62951/26.11.2018 г. /л. 164 от делото/ е направено предложение до началник
отдел „ПВ“ за командироване на публичен изпълнител А.П. до Директора на
Дирекция „Събиране“, който прави предложение № 3355/26.11.2018 г. до Директора
на ТД на НАП Варна /л. 125 от делото/ за командироване на служителя в отдел
„ВКК“, Дирекция „Събиране“, гр. Варна до изясняване на случая относно
допуснатите нарушение по изпълнителни дела.
Въз основа на
направеното предложение са издадени описаните по-горе Заповед №
3-1905/26.11.2018 г. и Заповед № 3-1969/27.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП
Варна, с които е наредено А.С.П. да изпълнява длъжността „публичен изпълнител“
в сектор „ВКК“ /с място на работа гр. Варна/, отдел „Входящ контрол и
координация“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна за посочените в тях периоди.
Във основа на
предложение изх. № 63793-1/30.11.2018 г. от В.В.Н – началник отдел „ПВ“,
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна /л. 72 от делото/, е сформирана комисия,
която да извърши проверка относно състоянието на документите по изпълнителните
дела на командирования публичен изпълнител. Резултатите от проверката са
обективирани в съставен протокол от 03.12.2018 г. с изх. № 63793-2/20.12.2018
г. /л. 73 от делото/, в който са описани намерените документи. Съгласно
констатираното от комисията в едно от чекмеджетата на бюрото на публичния
изпълнител са открити 9 броя дела /документи от дела/, шест от които са на
физически лица с размер на дълга от 2 500,00 лева до 28 000,00 лева,
а три са на юридически лица с размер на дълга от 18 000,00 до 90 000,00
лева. При всички са установени активи – МПС и/или недвижими имоти, върху които
обаче не са налагани съответните обезпечителни мерки. От протоколираното от
комисията е видно, че публичен изпълнител А.П. не е обработвал и прилагал
входящите документи по изпълнителните дела, като липсват обратни разписки.
В докладна записка от Директора на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Варна /л. 69 – л. 70 от делото/ е описано съдържанието на горецитираните
докладни, като се посочва, че А.П. не е представил поисканите му писмени
обяснения в определения за това срок, а след командироването му, на 27.11.2018
г., е представил писмени обяснения, оставяйки ги на бюрото на прекия си
ръководител в негово отсъствие, без да уведоми никого от администрацията. В докладната
е отразено, че е извършена проверка на 8 броя изпълнителни дела, за които са
изискани писмени обяснения от публичния изпълнител, при която е констатирано
неправомерно прекратяване на изпълнителни дела поради изтекла давност по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, неправилно изчисляване на давностни срокове, прекратяване/частично
прекратяване на изпълнителни дела без молба от длъжника и без съгласуване с
началник сектор, представляващи нарушения на законови разпоредби – чл. 171, ал.
2 и чл. 172 от ДОПК, процедури и вътрешни заповеди на администрацията, водещи
до ощетяване на фиска в особено големи размери. Сочи се, че за 2017 г. А.П. е
оценен с годишна оценка 4, като поставените му оценки през текущата година също
са по-ниски в сравнение с тези на останалите публични изпълнители в отдел „ПВ“,
Дирекция „Събиране“.
В писмените
обяснения на служителя /л. 75 – л. 86 от делото/ се посочва, че поради големият
брой ЗЛ, които му се водят в ИС „Събиране“ не винаги има възможност да намира
на хартия папки-дело на ЗЛ.
Извършена е
проверка от Инспектората в ТД на НАП София, инициирана по повод постъпило в ЦУ
на НАП писмо от директора на ТД на НАП Варна, включващо две докладни записки,
изготвени от началник на отдел „Публични вземания“ в Дирекция „Събиране, ТД на
НАП Варна – В.Н., и началник на сектор 3 в същия отдел – М. К. За резултатите
от проверката е съставен доклад от Л.Г – ръководител на Инспектората, в който
подробно са описани изготвените по случая докладни, писмени обяснения на колеги
и ръководители на А.П. и констатирани пропуски в работата на публичния
изпълнител по конкретни изпълнителни дела. Направени са изводи за извършен
неправомерен достъп до данни, поддържани в базите данни на НАП за служебни цели
от публичния изпълнител А.П. по отношение на лица, за които няма възложени
задачи и нееднократно нарушаване на нормативни разпоредби, вътрешно-ведомствени
процедури за работа и заповеди на административен ръководител. Посочено е, че
съществуват индикации за наличие на корупционен риск, свързани с бездействия по
дела, в които при наличие на обезпечителни възможности, не са налагани никакви
обезпечителни мерки, както и че са налице случаи на неправомерно погасени
задължения в големи размери с посочено основание изтекла давност без наличие на
фактически основания. В Раздел IV от доклада са изброени установените
нарушения, като е направено предложение за образуване на дисциплинарно
производство на основание чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл срещу А.С.П. – публичен
изпълнител, отдел „ВКК“, Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна.
Към
доказателствения материал по делото са приети и приложени Заповед №
ЗЦУ-421/31.03.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 104 от делото/, с
която са утвърдени вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/ /л. 105 – л.
109 от делото/; таблица за минималните и максималните размери на основаните
месечни заплати по нива в степени /л. 110 от делото/; правила за формиране и
разпределение на средствата по чл. 27 от ВПРЗ, представляващи приложение № 2
към чл. 27 от ВПРЗ /л. 111 – л. 113 от делото/; правила за определяне на
индивидуалния размер на средствата за допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, представляващи приложение № 2 към чл. 33 /л. 114 – л. 115 от
делото/; справка за изплатени суми за ДВПР 01.2015 г. – 12.2018 г. /л. 116 от
делото/; протоколи за оценка на индивидуалното трудово изпълнение на
служителите от Дирекция „Събиране“, отдел „ПВ“, сектор „ОСПВ“ на ТД на НАП
Варна за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2018 г. и протокол за
оценка на индивидуалното трудово изпълнение на служителите от Дирекция
„Събиране“, отдел „ВКК“ при ТД на НАП Варна за четвърто тримесечие на 2018 г.
/28.11.2018 г. – 31.12.2018 г./, отнасящи се до А.С.П. /л. 117 – л. 121 от
делото/; мотиви отМ.Р.Г – началник сектор „ВКК-2“, Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП Варна, от 08.01.2019 г. /л. 120-гръб/ и мотиви от М.П.К – началник
сектор „ОСПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, от 08.01.2019 г. /л.
121-гръб/ относно извършена оценка на индивидуално трудово изпълнение на
публичния изпълнител А.П., според които за периода на четвъртото тримесечие на
2018 г. служителят е оценен с обща оценка 5 /пет/, като е посочено, че през
отчетния период публичният изпълнител няма принос в изпълнението на задачите на
сектора, не изпълнява задачите, заложени в работния план, има забава в
проучването, прекатегоризацията и провеждането на срещи със ЗЛ с оглед спазване
на сроковете по чл. 191, ал. 2 от ДОПК, констатирано е неспазване на Заповед №
Д-1405/22.08.2018 г., няма проведени търгове, установено е неправилно
погасяване по давност и неправилна категоризация на ЗЛ, неколкократно му е
правена забележка за спазване на работното време и съблюдаване на приемливо
поведение в съответствие със служебната характеристика.
С жалба №
1013/09.01.2019 г. /л. 122 от делото/ А.П. е възразил срещу поставените му
оценки за свършената от него работа за последните месеци на 2018 година.
По възражението
се е произнесла В.В.Н – началник отдел „ПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Варна, която е изложила мотиви /л. 123 от делото/, в които е констатирала
допуснати от публичния изпълнител неспазване на Заповед № Д-1405/22.08.2018 г.
на Директора на ТД на НАП Варна и несправяне с показателите, заложени в
работния план на служителя, като е заключила, че на база обема, качеството на
работа и поведението на работното място липсва основание за допълнително
материално стимулиране на А.П..
Видно от
приложена справка от HeRMeS за получените оценки за изпълнение на длъжността за
периода 2016 г. – 2018 г. л. 124 от делото/ А.С.П. е получил следните крайни
оценки: за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – крайна оценка 3; за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – крайна оценка 4; за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – крайна оценка 5.
На л. 139 – л.
163 от делото са приложени разпореждания за прекратяване/частично прекратяване
на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, издадени
от публичен изпълнител А.П..
На л. 166 – л.
186 от делото са приложени докладна записка от А.С.П., изпълняващ длъжността
„публичен изпълнител“ в Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Варна, до
Изпълнителния директор на НАП и Директора на ТД на НАП Варна, в която се сочи,
че в началото на 2018 г. П. е бил ощетен с писаната му ниска годишна оценка от
Директора на Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна М. Н. , като се твърди, че
забавянето и неспазването на срокове е заради големият обем дела, който е
значително по-голям от средния за дирекцията, както и че всички действия на
стоящите в йерархията над П. лица е с цел натиск и принуждаване за напускане на
заеманата от него длъжност, заради компроментиращите ги факти, които е предупредил,
че ще подаде към Контролния орган в НАП, който се намира в ЦУ на НАП София,
както и представените към докладната записка документи.
При така
установената фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
При извършена
задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от
ЗДСл, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
– Изпълнителният директор на НАП, който е орган по назначаването на държавните
служители в агенцията съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за
Националната агенция по приходите.
Заповед №
3-321/25.02.2019 г. е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като
съдържа реквизитите, предвидени в чл. 108, ал.
1 от ЗДСл. Посочени са правното основание за прекратяване /чл. 107,
ал. 2 от ЗДСл/, дължимите обезщетения /чл. 61, ал. 1 от ЗДСл за неизползван
платен отпуск за 2019 г. в размер на 4 дни/ и придобитият ранг на държавна
служба /III младши ранг/. Заповедта е мотивирана, като съдържа фактическите и правните
основания за издаването й. Фактическото основание за издаване на заповедта е
получената най-ниска оценка за изпълнението на длъжността за 2018 г., в каквато
връзка са и изложените мотиви. Така посоченото фактическо основание е подведено
под съответстващата му правна норма – чл. 107, ал.
2 ЗДСл. Поради това, съдът счита, че не е налице релевираното в
жалбата възражение за неспазване на установената форма на административния акт,
като намира, наведените доводи, свързани с вида на бланката, върху която е
отпечатана заповедта, и поставения печат на административния орган за
неоснователни, доколкото същите не опорочават издадената заповед до степен на
нищожност или унищожаемост /арг. от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл/. Неуказването на
реда за обжалване на заповедта има отношение към сроковете за обжалване на
същата, но не е част от волеизявлението на административния орган, поради което
не оказва влияние върху неговата валидност и законосъобразност.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
заповедта. Спазена е предвидената в ЗДСл и НУРОИСДА процедура, като обжалваната
по съдебен ред Заповед № 3-321/25.02.2019 г. е издадена в
срока по чл. 107, ал.
2 от ЗДСл, считано от получаване на окончателната оценка –
07.02.2019 година.
При издаването
на оспорения индивидуален административен акт не е допуснато нарушение на
материалния закон.
Съгласно чл. 107,
ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от
получаване на окончателната оценка. Анализът на разпоредбата сочи, че
прекратяването на служебното правоотношение при условията на цитираната
разпоредба изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена
най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно
проведена процедура по оценяване.
Съгласно чл. 76, ал. 1
от ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на
длъжността, като чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА регламентира, че оценяването обхваща
периода от 1 януари до 31 декември на съответната година. В чл. 76, ал. 5
от ЗДСл е предвидено, че оценяването на изпълнението на длъжността се извършва
въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението
на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности.
Законът изисква целите по ал. 5, т. 1 да са в максимална степен конкретни,
постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или
на административното звено, измерими по обем, качество и срокове – чл. 76, ал. 6
от ЗДСл. НУРОИСДА
урежда задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието
стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и
компетентността на извършваното оценяване. Оценяването на изпълнението на
длъжността включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален
работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна
среща и определяне на годишна оценка на изпълнението – арг. от чл. 8, ал. 1
от НУРОИСДА.
Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно
регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за
обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява
изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от
служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия
ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния
формуляр по образец.
В процесния случай
са спазени всички етапи от процедурата по оценяване на служителя, предвидени в чл. 8 от
Наредбата. Оценяващият ръководител е този, на когото А.П. е бил пряко
подчинен – началник сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“,
отдел „Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна, видно от
Заповед № Д-1789/23.11.2016 г. /л. 30 – л. 32 от делото/ и Заповед №
Д-802/30.05.2018 г. /л. 33 – л. 35 от делото/, с което е спазено изискването на
чл. 76, ал. 4 от ЗДСл и чл. 4, ал. 1 от
НУРОИСДА. Изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план
е извършено съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, с което е
спазена е нормата на чл. 9, ал. 1
от НУРОИСДА. Оценяването на изпълнението на длъжността по отношение
на жалбоподателя обхваща периода от 1 януари до 31 декември на 2018 г., каквото
е изискването на чл. 6, ал. 1 от НУРОИСДА.
Определените в
индивидуалния работен план на оценявания цели отговарят на законовите
изисквания – чл. 76, ал. 6
от Закона за държавния служител /ЗДСл./, чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА.
Те не надвишават предвидения максимум от седем цели и са конкретни, постижими,
съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на
административното звено, измерими по обем, качество и срокове, и са свързани с
осъществяваната от жалбоподателя дейност. Неоснователни са доводите в жалбата,
че те възпроизвеждат задълженията, определени в длъжностната характеристика.
Определените цели в индивидуалния работен план са свързани с преките задължения
по длъжностна характеристика и ги конкретизират, но не ги възпроизвеждат, с
което е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от НУРОИСДА. Конкретно като цел е
посочено осъществяването на определен минимален брой производства и действия
/т. 1 и т. 5 от индивидуалния работен план/ и извършването на действия по
събиране и обезпечаване спрямо ЗЛ с дълг над определен размер и спрямо
конкретни указания, дадени в изрично посочени вътрешно-ведомствени актове /т. 3
и т. 4 от индивидуалния работен план/. В т. 2 от индивидуалния работен план на
служителя е заложено участие в кампании за повишаване събираемостта на
публичните вземания, което също представлява конкретна, постижима и измерима по
обем цел, свързана с дейността на публичния изпълнител. Определени са конкретни
изисквания за изпълнението на целите, които по начина на формулиране позволяват
оценяване компетентностите на служителя. Следователно, работният план е
съобразен с основните задължения и задачи на жалбоподателя, посочени в
длъжностната му характеристика, а дефинираните цели са свързани с конкретни
дейности, които са му възложени и са в обхвата на определеното ниво на
професионална компетентност. Работният план е подписан от П., с което е
изразено съгласие с поставените цели, тяхната адекватност и постижимост.
В съответствие с
изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 12 от НУРОИСДА и в регламентирания в изречение
първо от ал. 1 на чл. 12 от посочения подзаконов нормативен акт срок е проведена
междинна среща, резултатите от която са отразени в съответната графа на формуляра
за оценка на изпълнението на длъжността, който е подписан от двете страни. Още
на междинната среща оценяващият ръководител е изразил мнение за несправяне с
работата от страна на публичния изпълнител, като е изложил съображения, че
въпреки стремежа на служителя да изпълнява качествено и в срок задачите,
заложени в работния план, същият следва да предприеме съответните действия за
постигане целите и приоритетите в общия годишен план, като изложените мотиви показват
в каква насока следва да се подобри работата на служителя.
Проведена е и
заключителна среща в срока по чл. 13, ал. 1, изречение първо от НУРОИСДА, като формулярът
за оценка е попълнен и подписан и от двете страни. Спазена е регламентираната в
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА процедура за провеждане на заключителната
среща, резултатите от нея са отразени в съответната графа на формуляра за
оценка, като са изложени мотиви за неизпълнение на всяка от целите по
индивидуалния работен план.
Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че при извършеното годишно оценяване не е отчетено
обстоятелството, че през последните три месеца преди прекратяване на служебното
правоотношение не е работил на длъжността „публичен изпълнител“. Действително,
по силата на Заповед № 3-1905/26.11.2018 г. и Заповед № 3-1969/27.12.2018 г. на
Директора на ТД на НАП Варна е променено работното място на А.П., като е
наредено същият да изпълнява длъжността „публичен изпълнител“ в сектор „ВКК“ /с
място на работа гр. Варна/, отдел „Входящ контрол и координация“, Дирекция „Събиране“,
ТД на НАП Варна, съответно за срок от 27.11.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., и за
срок от 02.01.2019 г. до 15.02.2019 г., но за не повече от 45 календарни дни,
но тази промяна по никакъв начин не опорочава извършеното оценяване на
служителя за 2018 година, нито повлиява отрицателно на законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт. От съдържанието на цитираните
заповеди е видно, че П. продължава да изпълнява същата длъжност /„публичен
изпълнител“/ в същата административна структура /Дирекция „Събиране“ към ТД на
НАП Варна/, както и че преминаването му в друг отдел е извършено за период от едва
35 календарни дни /оценяването обхваща период от 365 календарни дни/, като от
данните по делото се установява, че промяната е обусловена от необходимостта от
извършване на проверка относно изпълнението на служебните задължения на
държавния служител.
Съдът следи
спазено ли е изискването за законосъобразност на издадения административен акт
– чл. 169 от АПК. Оценяването на постигнатите резултати е в оперативната
самостоятелност на административния орган, като съдът извършва проверка на
процедурата за поставяне на оценката от органа и съобразяването й с критериите
за оценяване. С оглед на това, изложените в жалбата съображения относно
конкретно изложените мотиви във връзка с оценяването на изпълнението на
поставените цели се явяват неоснователни. При изготвяне на годишната оценка е
спазена процедурата предвидена в НУРОИСДА и са съобразени поставените критерии.
Изготвената въз
основа определените цели годишна оценка съответства на изискването на чл. 76,
ал. 7 от ЗДСл. П. се е възползвал от правото си на възражение срещу поставената
му оценка, което е разгледано от контролиращия ръководител – началник отдел
„Публични вземания“, Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна, с което е спазено
изискването на чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 8 от ЗДСл. Както
оценяващият, така и контролиращият ръководител, са изложили собствени мотиви за
поставената оценка, които са непротиворечиви и отразяват оценяването на
показаните от служителя компетентности.
Несправянето с
работата от страна на публичния изпълнител А.П., довело до поставената му
възможно най-ниска оценка при атестирането му за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., се потвърждава и от представените по делото многобройни писмени
доказателства /докладни записки от служители на ТД на НАП Варна, в т.ч. и от
прекия ръководител на жалбоподателя, протокол за извършена проверка, доклад от
ръководителя на Инспектората към ТД на НАП София, разпореждания за
прекратяване/частично прекратяване на производство по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител А.П./. Съгласно справка
от HeRMeS А.С.П. е получил годишна
оценка за изпълнението за 2016 г. – 3, за 2017 г. – 4, иза 2018 г. – 5. Тоест,
наблюдава се тенденция на понижаване качеството на изпълнението на длъжността
от П. през последните три години, което е видно и от формуляра за оценка за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в който е отразено, че годишната оценка на
изпълнението на длъжността от последното оценяване е „изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“. В подкрепа на последното обстоятелство са и
представените по делото протоколи за оценка на индивидуалното трудово
изпълнение и мотиви към тях от преките ръководители на П., както и тези на
началник отдел „ПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, според които за
последното тримесечие служителят е оценен с възможно най-ниската обща оценка –
5 /пет/, поради липса на принос в изпълнението на задачите на сектора, в който
работи, неизпълнение на задачите, заложени в работния план и неспазване на
вътрешно-ведомствени актове и по-конкретно на Заповед № Д-1405/22.08.2018 г. на
Директора на ТД на НАП Варна, поради което за последното тримесечие на 2018
година публичният изпълнител не е получил допълнително материално стимулиране. Всичко
това опровергава твърдението в жалбата, че поставената му оценка за процесния
период е необективна и не обхваща целия атестиран период, както и че е в
противовес на получените от него премиални възнаграждения за постигнати
резултати. Оценяването на изпълнението на длъжността на жалбоподателя е
извършено безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства и отговаря на целите на оценяването, регламентирани в чл.
1, ал. 2 от НУРОИСДА. Поради изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е
законосъобразна и отговаря на целта на закона.
Не са налице
основанията по чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК за отмяната й, поради
което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на спора и предвид
направеното своевременно искане претенцията на ответника за
присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Ответникът е
представляван от юрисконсулт и претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като
съобрази, че делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100,00 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Заповед № 3-321/25.02.2019 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция
за приходите.
ОСЪЖДА А.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Национална агенция
за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
/Сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
Съдия: