Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-г гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести
май през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7029 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 15.02.2019 г. СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 60781/17 г. е допуснал на
основание чл.344, ал.1, т.4 КТ поправка на основанието, вписано в трудовата
книжка на Ц.А.К. от „СБАЛГАР д-рМ.“ ООД, като вместо „чл.326, т.2 КТ“ да се
чете „чл.325, ал.1, т.1 КТ“-по взаимно съгласие между страните; осъдил е
„СБАЛГАР д-рМ.“ ООД да заплати на Ц.А.К. на основание чл.213, ал.2 КТ сумата от
900 лв.- обезщетение за недопускане до работа за периода от 01.06.2017 г. до
30.06.2017 г. със законната лихва, считано от 08.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до 960 лв., както и на основание
чл.224, ал.1 КТ сумата 600 лв. за 14 дни през 2017 г. със законната лихва от
08.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до
640 лв.С решението е отхвърлен предявения от Ц.А.К. срещу „СБАЛГАР д-рМ.“ ООД
иск с правно основание чл.262, ал.1, т.3 КТ за сумата от 183 лв.- възнаграждение
за положен труд на официални празници-03.03.2017 г., 01.05.2017 г., 06.05.2016
г. и 24.05.2017 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника-„СБАЛГАР д-рМ.“ ООД в частта,
с която са уважени исковете по чл.213, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.Въззивникът
твърди, че в посочената част решението е неправилно, тъй като работодателят е
бил длъжен да предостави ползването на платения годишен отпуск на целия
персонал на клиниката, който осъществява дейността по асистирана репродукция с
оглед подадените заявления за прекратяване на трудовото им правоотношение и
предвид разпоредбата на чл.178 КТ, предвиждаща забрана за компенсиране на
платения годишен отпуск с парични обезщетения.Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че всички служители в болницата следва да са били
едновременно в платен годишен отпуск, за да е налице хипотезата на чл.173, ал.4 КТ.Излага твърдения, че в болницата има различни клиники и отделения, които не
са свързани с асистираната репродукция и първоинстанционният съд не е взел
предвид, че е бил разрешен платен годишен отпуск на целия екип, осъществяващ
посочената дейност и болницата е следвало да предприеме мерки за осигуряване на
друг екип, който да навлезе в спецификите на дейността.В клиниката не
съществува възможност да пребивават два екипа от специалисти и въззиваемата е
следвало да осъществява фиктивна дейност през месец юни, което не е финансово
оправдано.Твърди, че на ищцата е било предоставено ползването на платен годишен
отпуск от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. и от нея не се очаква да се явява на
работното си място, и че целта на заповед № 28/17 г., с която се ограничава
достъпът й до работното й място, е да се осуетят стълкновения между стария и
новия екип поради липсата на място в клиниката.Излага оплаквания, че първоинстанционният
съд не е взел предвид обстоятелството, че по делото са ангажирани
доказателства, че всички лица, записани в присъствените протоколи, които
осъществяват дейността по асистирана репродукция в клиниката, са били в
законоустановен платен годишен отпуск.Въззивникът поддържа, че в случая не е
налице хипотезата на чл.213, ал.2 КТ, тъй като по делото е установено, че на
ищцата е бил предоставен платен годишен отпуск, който реално е бил ползван, и
който е бил надлежно заплатен от работодателя.Неправилно съдът е приел за
основателен иска по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 600 лв. за неползван платен
годишен отпуск за 14 дни през 2017 г., тъй като с фиша за м.юни на ищцата е
начислена сумата от 960 лв. за 22 дни редовен годишен отпуск и по банков път й
е платена честа сума в размер на 748,75 лв., като плащането на сумата е
потвърдено и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответницата по въззивната жалба-Ц.А.К.
оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по
делото не са ангажирани доказателства за наличие на хипотезата на чл.173, ал.4 КТ, и че работодателят е упражнил правото си да предостави ползването на платения
годишен отпуск на служителя без негово съгласие.Твърди, че от нейна страна не е
отправяно нарочно сезиране за разрешаване ползването на отпуск за 2017 г.Не са
ангажирани и доказателства за целта на издадената заповед № 28/17 г.Излага
доводи, че основната дейност на клиниката-извършване на процедури по асистирана
репродукция е твърде лична и деликатна и изисква спазването на строг график и
последователност при извършване на процедурите и заради плановото им провеждане
тя е уведомила клиниката за намерението си да прекрати трудовото й
правоотношение от 01.07.2017 г. и е получила положителна резолюция.Поддържа, че
представените протоколи показват желанието й да изпълнява трудовите си
задължения и недопускането й до работното място от работодателя.Въззиваемата
твърди, че не е налице престой повече от пет работни дни, нито ползване на
отпуска едновременно от всички работещи в болницата, и че не е била отправена
покана до нея за ползване на отпуска за 2017 г., нито такъв отпуск е бил
ползван, поради което правилно е уважен предявения от нея иск по чл.224, ал.1 КТ.Изразява становище, че първоинстанционният съд е обсъдил в цялост събраните
по делото доказателства и е постановил законосъобразно решение.Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, чл.262, ал.1,
т.3 КТ, чл.213, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.Ищцата- Ц.А.К.
твърди, че е била в безсрочно трудово правоотношение
с ответника за длъжността „акушерка към АГ и IVF”
с брутно трудово възнаграждение в размер на 960 лв.На 10.04.2017 г. е подала
молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие,
считано от 01.07.2017 г.Твърди, че върху молбата й е поставена утвърдителна безусловна
резолюция „Да!“ от законния представител на болницата-д-р М.М..Въпреки
наличието на фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовото й
правоотношение е прекратено със заповед № 65/30.06.2017 г., издадена на
основание чл.326, ал.1, т.2 КТ-по взаимно съгласие между страните и постъпило
заявление от служителката на 10.04.2017 г. и е извършено смесване на две
различни основания за прекратяване на трудовия договор.Ищцата счита, че
прекратяването на трудовоправната й връзка с ответника се е осъществило на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, и че това основание следва да бъде вписано в
трудовата й книжка.Твърди, че ответникът й дължи обезщетение по чл.213, ал.2 КТ, тъй като управителят на дружеството е издал заповед № 33/29.05.2017 г., с
която й е разрешено ползването на платения й годишен отпуск за 2017 г., считано
от 01.06.2017 г.Ищцата излага твърдения, че не е подавала молба за ползване на
платен годишен отпуск за 2017 г., и че не са налице предпоставките на чл.173,
ал.4 КТ за предоставяне на платен годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, тъй като не
се касае за престой повече от пет работни дни, нито ползване на отпуска
едновременно от всички работещи в болницата.Не е била отправяна покана от
работодателя до нея да ползва отпуска си за 2017 г. и тя да не го е
поискала.Със заповед № 28/01.06.2017 г. работодателят е ограничил достъпа до
работното й място, считано от същата дата.Твърди, че не е била допускана до
работното й място въпреки изразената готовност, обективирана чрез явяването й
пред болнично заведение на 01, 02 и 05 юни 2017 г., за което са съставени
протоколи, удостоверени с подписи на присъствалите свидетели.Твърди, че при
прекратяване на трудовото й правоотношение има право да получи обезщетение за
неизползвания й платен годишен отпуск в размер на 14 дни за м. юни 2017 г.Ищцата
поддържа, че не е ползвала надлежно поискан и разрешен платен годишен отпуск за
2017 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, и че правото
й не е било погасено по давност.Твърди, че е работила в дните на официални
празници на 03 март 2017 г., 01 май 2017 г., 06 май 2017 г. и 24 май 2017 г.,
за което с оглед разпоредбата на чл.262, ал.1, т.3 КТ й се дължи увеличение на
работната заплата със 100%.Моли съда да постанови решение, с което да допусне
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка с вписване
на това по чл.325, ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие; да осъди ответника да й
заплати на основание чл.213, ал.2 КТ
обезщетение за незаконното й недопускане до работа за периода 01.06.2017
г.-30.06.2017 г. в размер на 960 лв., на основание чл.224, ал.1 КТ-обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни в размер на 640 лв. и на
основание чл.262, ал.1, т.3 вр. чл.128, т.2
КТ-сумата от 183 лв. със законната лихва върху обезщетенията, считано от
датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Видно от представения трудов договор № 82/01.09.2014 г.
страните по делото са били в срочно трудово правоотношение за длъжността
„акушерка към АГ
и IVF ” със срок за изпитване за 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя.
Със заявление вх.№ 05/10.04.17 г. ищцата е уведомила управителя
на „СБАЛГАР д-рМ.“
ООД за желанието си да бъде освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно
съгласие, считано от 01.07.2017 г.Върху молбата е поставена резолюция „Да“ без
дата.
Със заповед № 33/29.05.2017 г. на основание Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, намаленият обем работа и постъпило
заявление от служителя за напускане работодателят е наредил на Ц.К. да ползва
платен годишен отпуск за 2017 г., считано от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
вкл.
Със заповед № 28/30.05.2017 г., считано от 01.06.2017 г.
управителят на „СБАЛГАР
д-рМ.“ ООД е ограничил достъпа до работните места на изброените служители, на
които е издадена заповед за ползване на платен годишен отпуск от 01.06.2017 г.,
сред които фигурира и ищцата.В заповедта е посочено, че болницата е предприела
всички необходими мерки за осигуряване на компетентен екип от специалисти,
които да консултират и лекуват пациентите, т.к. не предлага услугата „избор на
екип“.
Със заявление вх.№ 20/30.05.2017 г.
ищцата е възразила срещу заповед № 33/29.05.2017 г., тъй като чл.37б от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл.173, ал.4 КТ не дават
законово основание работодателят да се възползва от възможността да й
предостави за ползване платен годишен отпуск без нейно съгласие.
Представени са присъствени протоколи от
01.06.2017 г., подписани от служители на ответника, сред които и ищцата, както
и от свидетели, че на същата дата посочените лица са се явили на работа в
клиниката, но достъпът им е бил забранен, а на подадените молби да бъдат
допуснати до работните си места по нареждане на управителя д-р М.М. не е
поставен входящ номер и резолюция.Протоколи за явяване на работа, удостоверени
с подписи на свидетели, са били съставени и на 02.06.2017 г. и на 05.06.2017 г.
Представени са заповеди от 29.05.2017 г., с които
работодателят е наредил ползването на платен годишен отпуск на П.С./началник на
отделение по Гинекология и АР/, Г.Ц./анестезиолог/, Д.П./акушерка/, С.Е./акушерка/,
М.С./акушерка/ да ползват платен годишен
отпуск за 2017 г., считано от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. включително.Заповедите
са издадени на основание Наредбата за работното време, почивките и отпуските и
са мотивирани с намаления обем работа и постъпили заявления от служителите за
напускане.
Със заповед № 56/30.06.2017 г. на управителя на „СБАЛГАР д-рМ.“
ООД трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.326, т.2 КТ /постъпило
заявление от служителя/, считано от 01.07.2017 г.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. А.Б. е установено, че обезщетението по чл.224 КТ за 14 дни
за 2017 г. при база от 900 лв. е в
брутен размер на 600 лв. /нетен размер-540 лв./.В случай, че ищцата е била
допусната до работа през м.06.2017 г. брутното трудово възнаграждение би било в
размер на 900 лв. /нетен размер-701,95 лв./.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на въззивното
производство са исковете по чл.213, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в сила.
За да се уважи иска по чл.213,
ал.2 КТ, е необходимо установяване на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, явяване /поне еднократно-в този
смисъл-решение № 246/28.12.2018 г. по гр.д.№ 4719/17 г., IV ГО на ВКС; решение № 613/29.12.2010 г. по гр.д.№ 1636/09 г. на ВКС, IV ГО на ВКС и др./ на ищеца на работа с готовност да изпълнява трудовите си
функции и незаконно недопускане от страна на работодателя на лицето да
изпълнява работата
си по трудовия договор.Обезщетението е в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното
недопускане на работа.От събраните доказателства се установи, че през месец юни
2017 г. страните по делото са били в трудово правоотношение за процесната
длъжност /липсват доказателства и твърдения работодателят да е упражнил правото
си по чл.71, ал.1 КТ в срока за изпитване/.Не се установи ищцата да е подавала
молба за ползване на платен годишен отпуск през този период съгласно чл.22,
ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.Обстоятелството, че
на 01.06.2017 г., на 02.06.2017 г. и на 05.06.2017 г. ищцата се е явявала на
работа, за да престира труда си, не е оспорено от ответника.Макар представените
протоколи да нямат обвързваща доказателствена стойност, тъй като имат характер
на частни свидетелстващи документи, ответникът не е оспорил съдържащите се в
тях констатации, а е изложил доводи, че те са изготвени, за да се настроят
пациентите срещу новопостъпилия персонал и да се отклонят към новото работно
място на напускащите.
Настоящият съдебен състав счита, че с издаването на
заповед № 28/30.05.2017 г. ответникът е нарушил задължението си по чл.127 КТ да осигури на служителя нормални условия за изпълнение на
работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е
определена при възникване на трудовото правоотношение, работно място и условия
в съответствие с характера на работата и по този начин незаконосъобразно не е
допуснал ищцата до работното й място за изпълнение на трудовите й функции.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за
да е налице хипотезата на чл.173, ал.4 КТ е било необходимо всички служители да
са били едновременно в платен годишен отпуск, като поддържа становище, че такъв
отпуск е бил разрешен на целия екип, осъществяващ дейност по асистирана
репродукция и болницата е следвало да предприеме мерки за осигуряване на друг
екип, а в клиниката не съществува възможност поради липса на достатъчно
кабинети да пребивават два екипа от специалисти.В заповедта, с която на ищцата
е наредено да ползва платен годишен отпуск, не е посочено правно основание,
нито са изложени мотиви за наличие на някоя от предпоставките на чл.173, ал.4 КТ.По
делото не са ангажирани и доказателства за установяване на някоя от цитираните
в цитираната разпоредба хипотези, включително и относно твърдението, че целият
екип, осъществяващ дейност по асистирана репродукция, е бил в платен
отпуск.Напротив, ответникът е изложил твърдения, че е наел нов екип за
осъществяване дейността на клиниката.
Несъстоятелно е и позоваването на забраната за
компенсация на платения годишен отпуск с парично обезщетение, тъй като
разпоредбите чл.178 КТ и чл.224 КТ
допускат изплащане на обезщетение за неизползвания и непогасен по давност
платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
Поради изложените съображения ищцата има право на
обезщетение от момента на явяването й на работа и незаконното й недопускане.
От приетата ССчЕ е установено, че размерът на
обезщетението за недопускане до работа за процесния период възлиза на 900 лв.
/брутен размер/, поради което искът по чл.213, ал.2 КТ следва да се уважи за
посочения размер.
С оглед липсата на подадена молба от ищцата за ползване
на платен годишен отпуск за месец юни 2017 г. и при недоказано наличие на
предпоставките на чл.173, ал.4 КТ за предоставяне
на ползването му без нейно съгласие частично основателен е и искът по чл.224,
ал.1 КТ.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че обезщетението по
чл.224 КТ за 14 дни за 2017 г. при база от 900 лв. е в брутен размер на 600 лв.Неоснователно е
възражението на въззивника, че е заплатил на ищцата по банков път платен годишен
отпуск за 22 дни за 2017 г., тъй като за месец юни 2017 г. на ищцата се дължи
обезщетение за недопускане до работа по чл.213, ал.2 КТ, а не обезщетение за
ползван отпуск, тъй като тя не е ползвала законно разрешен такъв, а претенцията
й по чл.224, ал.1 КТ е за период преди месец юни 2017 г.Не е направено и
възражение за прихващане на платеното от въззивника обезщетение с вземането на
ищцата по чл.224, ал.1 КТ за 14 дни за 2017 г., поради което вземането на
ищцата на предявеното основание не е заплатено.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.Други мотивирани
оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.Не се констатира
при постановяване на решението да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Заплащането на възнаграждението е удостоверено в представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.02.2019 г. на СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 60781/17 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
„СБАЛГАР
д-рМ.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Ц.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 300 лв. /триста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.