Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№401 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.Б.Т. ***
против Г.Б.Н. *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че предоставил на ответника в заем
парична сума в размер на 2000 евро, равностойни на 3900 лв. по официалния курс.
Във връзка с предоставения заем ответникът издал в полза на ищеца запис на
заповед, по силата на който се задължил да изплати неотменимо и безусловно без
протест и разноски, сумата, предмет на договора за заем, в срок от 30 дни –
01.09.2019г. Ответникът не заплатил дължимата парична сума, като направил две
частични плащания от по 100лв. – общо 200 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3700 лв., както и в негова
тежест да бъдат възложени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника извън
едномесечния срок по чл.131 от ГПК, предвид на което съдът прие, че не е налице
надлежно депозиран отговор на исковата молба.
В проведено о.с.з. на 13.10.2020г. ищецът е направил
частично оттегляне на исковата претенция, предвид на което на основание чл.232 ГПК съдът е прекратил производството по делото за разликата над сумата от 3400
лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от 3700 лв.
В проведено о.с.з. на 03.11.2020г. съдът е допуснал на
основание чл.214 от ГПК изменение размера на исковата претенция, като същата да
се счита за предявена за сумата в размер на 3050 лв.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Бойко Ненов – САК,
заявява, че с оглед събраните по делото доказателства исковата претенция се
явява основателна за сумата в размер на 3050 лв., за която сума поддържа иска.
Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3050 лв.,
както и в негова тежест да бъдат възложени направените от ищеца разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Анатоли Антонов
– АК-Разград, моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, като в полза на
ответника бъдат присъдени направените от него разноски. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме исковата претенция за основателна, моли
разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца да бъдат намалени съобразно
материалния интерес и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът е обявил на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за
безспорно между страните обстоятелството, че между тях е налице сключен договор
за заем за сумата в размер на 2000 евро, равностойни на 3900 лв., който е
обезпечен с издаден от ответника на 01.08.2019г. в полза на ищеца запис на
заповед. Същите обстоятелства се установяват и от представените по делото
Декларация от 01.08.2019г., с която ответникът Г.Б.Н. е декларирал, че на
същата дата е получил от ищцата М.Б.Т. сумата от 2000 евро, преведена по
открита на негово име банкова сметка, *** е задължил да възстанови сумата в
рамките на 30 дни, считано от датата на получаването й, както и Запис на
заповед от 01.08.2019г., по силата на който ответникът Г.Б.Н. се е задължил
неотменимо и безусловно, без протест и разноски, при представянето на записа на
заповед, да заплати на М.Б.Т. сумата от 2000 евро. Посочените писмени
доказателства съдържат извънсъдебно признание, направено от ответника за
неизгодни за него факти, предвид на което съдът ги цени с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Установява се
от представените Разписка №0700011164950107/27.06.2020г., Разписка
№0700011334845328/28.07.2020г., Разписка №0700011660561556/25.09.2020г.,
Разписка №0700011834406571/26.10.2020г., Разписка №0700011831629064/26.10.2020г.,
че ответникът е заплатил на ищцата парични суми, както следва: на 27.06.2020г.
сумата от 100 лв., на 28.07.2020г. сумата от 100 лв., на 25.09.2020г. сумата от
250 лв., на 26.10.2020г., сумата от 250 лв.
С оглед направените от пълномощниците на страните
изявления в съдебно заседание съдът приема за безспорно между тях и
обстоятелството, че е налице още един паричен превод от ответника по повод на
процесния договор за заем, за сумата в размер на 150 лв.
С оглед на така установеното по делото от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно установено по делото е наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за паричен заем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в размер на 2000
евро, равностойна на 3900 лв., съгласно уговореното между страните. Налице е
предаване на паричната сума, предмет на договора, чрез извършен банков превод
по банкова сметка, ***, с оглед на което е завършен фактическия състав на
договора за заем, като реална правна сделка.
Предвид на изложеното, за ответника е възникнало
корелативното задължение да върне предоставената му в заем парична сума в
размер на 3900 лв. Съобразно уговорения между страните падеж – 30 дни, считано
от датата на получаване на сумата (01.08.2020г.), изискуемостта на вземането е
настъпила.
С оглед на установеното по делото от фактическа
страна, налице е частично изпълнение на задължението на ответника по процесния
договор за заем, като същият е заплатил на ищеца, посредством няколко превода
чрез „Изи Пей“ АД, сума в общ размер на 850 лв. Дължима от ответника по
процесния договор за заем остава сума в размер на 3050 лв. Исковата претенция
съобразно изменения й размер на основание чл.214 ГПК се явява изцяло основателна
и като такава следва да бъде уважена от съда.
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на които са налице по делото. С
представения списък на разноските са претендирани присъждане на държавна такса
в размер на 122 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът
намира за основателно направеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, предвид на което следва да бъде присъдено такова
в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 443,50 лв. Или в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 565,50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД Г.Б.Н., с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на М.Б.Т., с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата в размер на
3050 лв., по договор за паричен заем
от 01.08.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.Н., с ЕГН:**********,
с адрес: *** да заплати на М.Б.Т., с ЕГН:**********, с адрес: ***
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 565,50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: