Решение по дело №4046/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260241
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110204046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и шести ноември                                                     две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4046 по описа за 2020 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

    Образувано е по въззивна жалба от В.С.Б., ЕГН : **********, срещу НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна и с оглед решение по канд № 1690 по описа за 2020г. на Административен съд Варна. С обжалваното НП на жалбоподателя  е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1 т. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата, като се посочва, че е налице спор между страните дали е бил спазен РУП  и ПУП в парцела, както и всички отстояния, предвидени в него, което се установявало по безспорен начин от назначената съдено-техническа експертиза. Претендира се за присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на заявените такива от другата страна.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като излага теза за невъзможност изготвения от архитекта проект да бъде относително законосъобразен и да зависи единствено от волята на прилагащото го лице. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът В.С.Б. изпълнявал длъжността Главен архитект на Община – Варна.

В това си качество на 04. 07. 2018 г. същият съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж - многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135. 1506. 425, кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „Заменхоф“ № 22.

За УПИ VIII-156 има влязъл в законна сила План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/, одобрен със Заповед № Г-17/08.02.2005г. на Зам. Кмета на Община Варна, с определени следните устройствени показатели за имота: Устройствена зона „СЦ, П застр- 80%, Кинт - 3, П озел - 10%, характер на застрояване - съгласно силуета определен в РУП - средно 4ет./12м., начин на застрояване - свързано. Същият предвижда изграждане на жилищна сграда в УПИ VIII-156, със свързано застрояване между УПИ ГХ-157 и УПИ VII-7, кв.103, по плана на 7-ми м.р., гр. Варна. Към УПИ IX-157 с ширина 2м. и по уличната регулация е предвидено изграждане на едноетажно тяло /за магазини и гаражи/, с дълбочина 2,00м. и височина 3,50м., като след кота +3,50 /етажи 2. 3, 4 и 5 /, следвало сградата да се отдръпне на 2 м. от уличната регулационна линия.

Съгласно разпоредбата на чл.113, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл.36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Работният устройствен план определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници -съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване и необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

Съгласно § 12 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ - указания по прилагане на наредбата дава министъра на регионалното развитие.

От Министъра на регионалната развитие и благоустройство с изх.№ V8-1001/l/02.02.2018r. е издадено тълкувателно писмо, относно прилагане на разпоредбите от Наредба № 7 от 22 декември 2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, съгласно което в случаите по чл.113, ал.2 от ЗУТ, когато за части от територията се одобрява РУП, с плана се определят и силуети, височини, форми и др. за архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, т.е. при проектирането на сгради, за които има влязъл в сила РУП, архитектурните елементи по чл.93 следва да са били предвидени със силуетния план.

В одобрения и влязъл в законна сила ПУП-РУП за имота, няма предвиден архитектурно-художествен елемент-кула.

Видно от одобрения инвестиционният проект по част архитектура, обаче е предвидена кула, представляваща част от спалнята на мезонет 2 и е разположена пред външната линия на застрояване, над формално нанесената покривна плоскост, с което е нарушен ПУП-РУП за имота, в нарушение на чл.113, ал.2 от ЗУТ и разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно която куполите и др. архитектурни елементи се разполагат над покривната плоскост.

Видно от одобрения проект по част Архитектура - разпределения и разрези Б-Б, В-В и Г-Г, предвиденият отстъп от 2 метра, след кота + 3,50 на фасада на сградата към уличната регулация, съгласно ПРЗ и РУП за имота не е спазен, тъй като от етаж 2 на сградата /кота +3,50/, фасада на сградата е прибрана само с 50 см. от уличната регулационна линия. Фасадата разположена към уличната регулация е изнесена пред външната задължителна застроителна линия с 1,50 м., като това разстояние е част от помещенията, т.е. по чертежите формално е изчертана задължителната застроителната линия по РУП, която обаче фактически не е спазена.

Излизането на цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване /съгласно РУП/, не може да се счита за издатина по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, тъй като същата не представлява конзолен архитектурен елемент /еркер/, който да е издаден пред равнината на фасадата и следователно разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ е неприложима в случая.

Горното обстоятелство се установява и от одобрения проект по част Конструктивна -кофражни планове на плочите, видно от които няма наличие на еркерно излизане.

Видно от всички чертежи разрези и фасади на сградата от одобрения проект, проектираната сграда е с плосък покрив, като само в еднометровата ивица към двата калкана покрива е скатен, а съгласно силуетите и разрезите на РУП за имота, сградата след кота +12,00м следва да се проектира с изцяло скатен покрив, с което отново е нарушен РУП.

Над формално нанесената покривна плоскост, съгласно РУП, са използвани възможностите на издатините, съгласно чл.92, ал.1 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, и над ползваните 70 см. е разположен архитектурния елемент - кула, съгласно чл.93, ал.2 от същата наредба.

Текстът на тълкувателното писмо изх.№ V8-1001/l/02.02.2018r. на МРРБ гласи, че архитектурните елементи /тези по чл.92, ал.1 и чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ/ са със самостоятелно функционално предназначение и характеристики и се съобразяват с правилата и нормативите за съответната група, към която се отнасят, като не може един елемент да се отнася и към двете, съответно за него да се прилагат правилата и нормативите за двете групи едновременно, т.е. в случая едновременното прилагане на издатини с височина до 70 см. и над тях разполагане на архитектурен елемент - кула, е недопустимо. В изработения проект по част Архитектура, видно от Разрез Б-Б, над отразената застроителна линия по РУП, с прекъсната линия са нанесени 70 см. за издатини /представляващи част от спалня на мезонет, а проектираният над тях обем /продължение на спалнята във височина/ е наименован-кула. Двата архитектурни елемента сами по себе си нямат самостоятелно предназначение, а са части от стая - обем излизащ извън застроителните линии на действащия за имота РУП, с което отново са нарушени предвижданията на действащия план за имота.

Във връзка с горното, е и установено, че в одобрения инвестиционен проект, при правилното пресмятане на предвидения архитектурния елемент-кула, същия надвишава 25 кв.м. и заема над 20 на сто от застроената площ на етажа, с което е нарушена разпоредбата на чл. чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ. Тъй като застроената площ на архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ се определя по хоризонталната проекция на линията на пресичане на външната ограждаща повърхност на съответния елемент и покривната плоскост, определена по инвестиционен проект, съгласно указанията на министъра на РРБ.

С така проектираните, над формално нанесената на чертежите покривна плоскост -издатини /с височина 70см./ и арх.художествен елемент-кула, съществено се променя и изменя силуета и вида на покрива на сградата, като се задигат котите на корниза с от 0,9м до 1,9м., с което отново се нарушават предвижданията на действащия за имота ПРЗ и силуетния план на РУП, с което е нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, изречение 2 от ЗУТ, във връзка с чл.113, ал.4 от ЗУТ.

Отделно от горното, видно от чертеж ситуация към проекта по част „Архитектура", в дъното на УПИ VIII-156 /във вътрешния двор/, свързано към VII-7,7a и УПИ X -158 е предвидено изграждане на постройка, представляваща допълващо застрояване, която е с размери 2,65 м./2,27 кв.м и височина +2,05 м. В нея е поместена вита метална стълба, започваща от сутерена на сградата /подземния паркинг/ и отвеждаща до вътрешния двор на сградата.

С действащия и влязъл в законна сила ПРЗ-РУП за имота допълващо застрояване не е предвидено.

Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗУТ, допълващо застрояване се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващото застрояване, не е предвидено с действащия Подробен устройствен план /ПУП/, то се допуска от главния архитект с виза за проучване и проектиране, съобразно условията по ал.2 и ал.З от чл.41 от ЗУТ. За свързано допълващо застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ е неприложима. В конкретния случай, допълващото застрояване е предвидено да се извърши свързано, между три урегулирани поземлени имоти, поради което е било необходимо да се процедира изменение на ПУП с изработване на план за застрояване, със съгласие на всички собственици на засегнатите имоти. В случая е приложима разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗУТ, съгласно която застрояване се допуска, само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП.

Следователно предвид всичко гореизложено е било прието, че изготвения инвестиционен проект за жилищната сграда е в нарушение на предвижданията на действащия ПРЗ и РУП за имота /нарушени са указаните задължителни силуети, максималните височини, формата и наклона на покрива/, който на основание чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ е задължителен за инвестиционното проектиране.

Прието било, че главният архитект не е изпълнил задълженията си по чл.145, ал.2 от ЗУТ за проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПРЗ и РУП за имота и ги е съгласувал незаконосъобразно.

На основание констатираните нарушения при съгласуването на инвестиционния проект от Началник РО НСК Варна /сега РДНСК Варна/ е издадена Заповед № ДК-11-ВН-02/22.02.2019г. с която е отменено Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. ведно с незаконосъобразно съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, въз основа на които то е издадено.

Нарушението е прието за извършено в Община Варна, гр.Варна на 04.07.2018г. - датата на съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, и е установено на 19.02.2019г. в гр. Варна при служебна проверка, извършена от служител на РО НСК Варна при РДНСК-Североизточен район /сега РДНСК Варна/, на основание чл.156, ал.1 от ЗУТ, видно от Констативен протокол от 19.02.2019г.

На арх. В.Б. е съставен акт за установяване на административно нарушения /АУАН/ № В-17/13.05.2019г. в негово отсъствие на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Нарушителят е бил надлежно поканен да се яви за съставяне на акт по ЗАНН, видно от покана с изх. № РС-ВН-160-00-285/23.04.2019г., получена на 25.04.2019г. Съставеният акт му е връчен лично на 09.07.2019г.

В законоустановения 3-дневен срок, срещу Акт по ЗАНН № В-17/13.05.2019г., е постъпило писмено възражение с вх.№ РС-ВН-160-02-286/12.07.2019г. от арх. В.Б. чрез адв. П. Р., доводите в което не били споделени и било издадено НП, предмет на разглеждане в производството.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие и установи въз основа на показанията на актосъставителката М.Д., които кореспондират изцяло на съдържащите се в административноинаказателната преписка доказателствени материали.

В хода на първото разглеждане на делото от друг състав на ВРС, съдът е назначил и приобщил към материалите по делото СТЕ (заключението по която настоящия съдебен състав приобщи ведно с всички писмени материали по преписката). Видно от заключението на същата само част от фасадната плоскост на сградата излиза пред задължителната линия на застрояване, разположена на 2.00 м. от уличната регулационна линия, като двата калкана на сградата са изцяло в съответствие с изискванията. Спазени са еднометровите зони за отсъствие на еркери и балкони към северния и южния калкан на сградата. При стълбището също отсъстват еркери и балкони. Архитектурният елемент-кула е разположен над покривната плоскост. При проектиране на архитектурния елемент-кула са спазени котите на корниза, съгласно действащия за имота РУП, като е отчетена височината спрямо кота средно прилежащ терен Н=12.00м и височината Н до кота било=3.90м. С проекта си архитекта-проектант е предвидил изграждане на капандури и архитектурно-художествени елементи, като частичния скатен покрив не излиза извън одобрения с РУП обем. Проектирания покрив запазва наклоните от 30° и 45°, отразени в РУП.

Една част от височината от 4.50м по РУП остава неизползвана, но това е предмет на избраната от проектанта хоризонтална и вертикална схеми на жилищната сграда.

Предвиденото с архитектурния проект покритие над аварийната метална стълба свързваща подземния паркинг с вътрешния двор се налага функционално - за затваряне на пространството над стълбата. Така предвидената лека конструкция представлява слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните влияния /слънце, дъжд, сняг и дp./.

Отделно от горното, трябва да се отбележи предвиждането на масивна ограда от север и запад на стълбата. Тази ограда е с височината на металната конструкция и стъкленото покритие около и над аварийната стълба. Поради тази причина слънцезащитното съоръжение не създава дисконфорт в съседните имоти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

На първо място, жалбата е подадена в рамките на законоустановените срокове, оради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна.

АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен.

Фактическата обстановка е еднакво и пълно отразена в АУАН и НП.

По същество от писмените и гласни доказателства по преписката се установи по категоричен начин, че на 04. 07. 2018 г. въззивникът, в качеството на Главен архитект на Община – Варна е съгласувал и одобрил инвестиционни проекти за строеж - многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ 8 – 156, с идентификатор 10135. 1506. 425, кв. 103, по плана на 7 м. р., гр. Варна, ул. „Заменхоф“ № 22.

АНО правилно е приел, че работният устройствен план следва да определи разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване и необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне, поради което и одобрените инвестиционни проекти следва да бъдат съобразени с тези приети и предварително заложени предвиждания, доколкото същите имат значение не само за идентичността на бъдещата сграда, но и следва да имат отношение и към останалите имоти в съседство и с облика на конкретната част на градоустройствения облик.

Тълкувателно писмо изх.№ V-1001/l/02.02.2018г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство действително не е обнародвано, но доколкото се касае за вътрешноведомствен акт, това не следва да се счита пряко свързано с неговото действие, доколкото несъстоятелно според съда е твърдението, че именно главния архитект на Община Варна не е запознат със съдържанието му, като за пълнота следва да се отбележи, че именно Министърът на регионалното развитие и благоустройството е компетентен да извършва методическо ръководство по устройство на територията, чиято законова и подзаконова уредба е неизчерпаема и регулация би могла да се наложи във всеки момент и аспект.

Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза част от фасадната плоскост на сградата излиза пред задължителната линия на застрояване, разположена на 2.00 м. от уличната регулационна линия. Наред с това независимо дали са били спазени изискванията за отстояния, височина и т.н. издатините по чл. 92 и архитектурно-художествените елементи (каквито се явяват кулите например) имат самостоятелно и различно предназначение, а не биха могли да бъдат разглеждани на общо основание като част от фасадата и изграждащите я помещения, като самото им наличие съществено изменя облика на сградата.

Наред с това съобразно т.6.5. от заключението е изградено покритие над аварийната метална стълба свързваща подземния паркинг с вътрешния двор, за което се твърди, че се налага функционално - за затваряне на пространството над стълбата, като ака предвидената лека конструкция представлявала слънцезащитно съоръжение, защитаващо стълбата от атмосферните влияния /слънце, дъжд, сняг и дp./. Такова пространство обаче не е било предвидено с действащия Подробен устройствен план /ПУП/, като в случай на непреодолима функционална необходимост е имало възможност то да бъде реализирано в съответствие с изискванията  на закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че изводът на АНО за наличие на визираното нарушение се явява правилен и законосъобразен, като главният архитект преди да одобри съответните инвестиционни проекти е бил длъжен да се съобрази със съответствието на същите с предвижданията на ПРЗ и РУП за имота, като независимо от обстоятелството дали одобряването в несъответствие е било извършено умишлено или непредпазливо същият следва да понесе административно-наказателна отговорност за него, поради което издаденото НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН на РДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.

Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът е изложил своята теза, което е поддържал и в рамките на проведеното съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80лева.

С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № В – 17 – 27 / 11. 11. 2019 г. на Началник РДНСК – Варна, с което на В.С.Б., ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева за нарушаване разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА В.С.Б., ЕГН:********** *** сумата от 80(осемдесет)лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: