Решение по дело №162/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26.02.2021 година град С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 29.06. 2020 година

В открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: Д. Калчева

като разгледа докладваното от съдия ТРИФОНОВА

т.д. № 162 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** против „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК в Търговския регистър към Агенцията по вписванията: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.*** и синдика на „П.Х.” АД, с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба се сочи, че по молба на кредитора „Н.К.З.“ ЕООД, с ЕИК *** е образувано търговско дело № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“ АД, като по това дело е постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено по П.та на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.10.2016 г.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ „П.“ АД предявил като кредитор в производството по несъстоятелност свои изискуеми вземания към „П.Х.“ АД.

Сочи се, че част от предявените от „П.“ АД вземания в общ размер на 27 322 087,49 лева са били приети от синдиците и включени под точки 26, 27 и 28 в списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, както следва:

- т. 26 - Главница по договор за заем от 26.10.2006 г., в размер на 21,034,289.73 лева

- т. 27 - Законна лихва върху главница по прекратен договор за заем от 26.10.2006г., за периода 17.12.2013 - 25.10.2016г. - в размер на 6,112,161.44 лева

- т. 28 - Законна лихва в/у главница по прекратен дог. за заем от 26.10.2006г., за периода от 26.10.2016 до 24.11.206г., в размер на 175,636.32 лева.

Сочи се, че друга част от предявените вземания неприети от синдиците са били включени в списъка с неприетите от синдика вземания в срока по чл. 685 от ТЗ, а именно:

- 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

- 404 687.77 лева (четиристотин и четири хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) - вземане за договорна лихва за периода от м. 01.2012г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

- 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

- 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009г..

- 3 220.39 лева (три хиляди двеста и двадесет лева и тридесет и девет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД/.

- 92.81 лева (деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- 3 752 568,41 лева (три милиона седемстотин петдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки ) - вземане за договорна лихва за периода от м.10.2010г. до 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П." АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател.

В молбата се сочи, че кредиторът „П.“ АД оспорил неприемането на предявените от него вземания по законоустановения ред с възражение вх. №56/04.01.2017 г.

На 08.06.2018 г. съдът се произнесъл с Определение № 655 по т.д. № 83 от 2014 г. по описа на ОС - С.З., с което по реда на чл. 692 ТЗ одобрил списъците на приетите от синдиците вземания. Определението е обявено в същия ден в търговския регистър при Агенция по вписванията по П.та на „П.Х.“ АД.

С определението по чл. 692 ТЗ, възражението на „П.“ АД по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ по отношение на горепосочените неприети вземания е оставено без уважение от съда.

С оглед на изложеното и на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, кредиторът „П.“ АД предявява искове за установяване съществуването на горепосочените неприети вземания към „П.Х.“ АД (в открито производство по несъстоятелност), както следва:

І. Относно вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г. сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД, в качеството му на заемател:

Сочи, че вземането за главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г. в размер на 2 117 510.49 лева се дължи на следните основания:

- В молбата се сочи, че на 06.01.2012г. между „П.“ АД, като заемодател, и „П.Х.“ АД, като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който „П.“ АД предоставя на „П.Х.“ АД заемна сума в размер на 2 117 510 лева /два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева/, а заемателят се задължава да върне получената от него сума в срок до 21.01.2017 г. Заемната сума била преведена по банковата сметка на заемателя „П.Х.“ АД към датата на подписване на договора, с което заемодателят е изпълнил задължението си в съответствие с предвидения начин на изпълнение по чл. 1, ал. 2 от подписания между страните договор. Твърди, че представя банкови платежни нареждания, с които заемната сума е преведена на П.Х.“ АД.

Посочва, че общата воля на страните, обективирана в чл. 10 от договора била сумата в размер на 2 117 510.00 лв. да бъде предоставена на заемателя „П.Х.“ АД, чрез отделянето й от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. Сочи се, че по силата на уговореното между страните, сумата от 2 117 510.00 лв. се счита за предоставена съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем от 06.01.2012 г. и същата няма да подлежи на ефективно връщане по другия договор от 26.10.2006 г.

С нотариална покана, peг. № 6197, том II, акт № 4 от 29.11.2013г., връчена на „П.Х.“ АД на 16.12.2013 г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и нотариална покана peг. № 7448, том II, акт № 22 от 02.12.2013г., връчена на „П.Х.“ АД чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., „П.“ АД обявил пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. за предсрочно изискуем, като предоставил на длъжника 7 - дневен срок, в рамките на който да плати дължимата сума.

Ищецът сочи, че въпреки отправената от кредитора нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за заем от 06.01.2012 г., „П.Х.“ АД не погасило дължимите суми в указания му срок.

Ищецът сочи, че вземанията за законна лихва се дължат на следните основания:

- „П.“ АД изпратило до „П.Х.“ АД гореописаните нотариални покани, с които обявило пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г. в размер на 2 117 510.49 лева, ведно с всички дължими лихви върху тази сума за предсрочно изискуеми. Първата покана за плащане била получена от „П.Х.“ АД на 16.12.2013 г. С изтичането на срока за доброволно изпълнение, длъжникът „П.Х.“ АД е изпаднал в забава, поради което от деня, следващ датата на изтичане на срока се дължи и плащане на законна лихва за забава върху непогасената главница.

С оглед на горното, се сочи, че „П.Х.“ АД дължи законна лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и четиридесет и девет стотинки), както следва:

- 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

II. Относно вземания по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009г. се сочи, че вземането за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. в размер на 11 114.56 лева се дължи на следните основания:

-В молбата се твърди, че на 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД е сключен договор за доставка на стоки. С анекс от 20.02.2009г. страните са се съгласили да продължат действието на договора за неопределен срок. За периода от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. „П.“ АД е доставило на „П.Х.“ АД стоки на стойност 11 114.56 лева (единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки).

Сочи се, че в чл. 7.1.3 от договора е уговорен срокът за плащане по фактурите: 20 дни след издаване на фактурата от продавача.

За извършената доставка „П.“ АД е издало на „П.Х.“ АД, фактура № ********** от 30.11.2013г. за сумата от 11 114.56 лева. В приложението към нея подробно са описани получените от „П.Х.“ АД стоки, подлежащи на заплащане. Във фактурата бил посочен падежът на задължението - 20.12.2013г., като до момента длъжникът не е платил задължението си към „П.“ АД.

Вземането за законна лихва по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. се дължи на следните основания:

Ищецът сочи, че тъй като „П.Х.“ АД не е заплатил дължимата сума в срок, дружеството дължи законна лихва върху дължимата цена на доставените стоки, съгласно издадената фактура, както следва:

- 3 220.39 лева - дължимата лихва за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/;

- 92.81 лева - законна лихва върху главицата за периода от 26.10.2016г. до 24.11.2016г.

Моли съда да признае за установено, че „П.“ АД, ЕИК *** има следните вземания към „П.Х.“ АД - в производство по несъстоятелност, с ЕИК: ***:

Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П.Х.“ АД в качеството му на заемател:

Вземания по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009 г.

Ищецът претендира и вземане за законна лихва върху всички главници за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземанията.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „П.Х.” АД (в неплатежоспособност), с който ответникът оспорва предявените искове за установяване на вземания за главница и лихви, произтичащи от договор за заем от 06.01.2012г. и договор от 13.10.2006г. по основание и размер, като счита същите за изцяло неоснователни и погасени по давност.

Според ответника, ищецът е предявил установителен иск на основание чл. 694 ТЗ, като претендира вземане от неизпълнен договор за паричен заем, респективно обезщетение за забава за посочени в молбата периоди, определени върху размера на главницата. Представен е и договор между „П.Х.” и „П.” АД от 06.01.2012г., с който се уреждат отношенията между страните. Сочи, че сумата по заема била формирана съгласно описаното в чл.10 от договора, като се новира задължението по отношение на част от заемната сума, предоставена с договор за заем от 26.10.2006 г. Твърди, че вземането му е възникнало на основание връчени нотариални покани, с които е отправена покана за плащане на всички задължения по договора за заем.

Сочи, че договорът за заем по същество представлява реален договор, поради което за да породи своето действие следва заемополучателят да получи ефективно в свое разпореждане заемната сума. Това обстоятелство е описано в разпоредбата на чл.1, ал.1 от договора за заем, в която ищецът поема задължение да предаде на ответното дружество „П.Х.” АД сума в размер на 2 117 510 (два милиона сто и единадесет хиляди петстотин и десет лева). Съгласно разпоредбата на чл.10 от същия договор тази сума в определения размер представлява част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006 година. От всичко посочено, ответникът прави извод, че към датата на подписване на процесния договор за заем, заемателят не е получил ефективно заемната сума. Сочи, че към исковата молба не са представени доказателства, от които да е видно при какви условия и в какви размери ищецът е предоставил парични суми в заем на ответника. Според ответника от безразборно приложените към исковата молба банкови документи не може да се направи извод, че П. АД е извършвал плащания към “П.Х.” АД, а напротив - налице са плащания от П.Х.” АД към П. АД. Тъй като ищецът не сочи по какъв начин е предоставена и усвоена претендираната сума, с настоящия отговор “П.Х.” АД твърди, че същата не е предоставяна изобщо или алтернативно е погасена чрез плащане, на основание извършени банкови преводи.

На отделно основание, според ответника към момента на подписване на договора за заем от 06.01.2012 г. са изтекли повече от пет години от датата, на която се твърди, че е предоставен заем по договор за заем от 26.10.2006 г., поради което вземането на заемодателя е погасено по давност и претенцията на ищеца се основава на договор с невъзможен предмет. Такъв договор е нищожен съобразно правилата на чл.26 ЗЗД и не произвежда действие.

На отделно основание сочи, че представените две нотариални покани, за които се твърди, че са породили право на вземане за ищеца не са връчени надлежно на „П.Х.” АД. Видно от отбелязванията върху същите, нотариалната покана с рег.6197 на нотариус М.Е. е връчена в нотариалната кантора след залепване на уведомление на адрес град С.**, който адрес няма връзка с търговското предприятие на ответника и връчването е извършено на лице, за което не става ясно в какво качество я получава, поради нечетливост на представеното копие. Разчита се, че получателят е пълномощник на изп. директор Д.Е., но в какво качество и как обвързва това „П.Х.” АД остава неясно.

Относно покана на нотариус Р.Б. с рег.№ 7448 от 02.12.2013г. същата била получена от адвокат И.К. със задължение да я предаде на “П.Х.” АД. Няма данни лицето да е пълномощник на дружеството или да е предало получената покана.

Ответникът твърди, че дружеството не е упълномощавало нито едно от лицата, които са описани като получатели на нотариалните покани да представляват или да получават книжа и покани от името и за сметка на „П.Х.” АД, включително цитираните в исковата молба и описани по-горе нотариални покани от 29.11.2013 г. на нотариус М.Е. и от 02.12.2013 година на нотариус Р.Б. не са връчвани или предавани на „П.Х.” АД и не са произвели действие по отношение на същото.

Оспорва представената справка с наименование “П. П.” АД от 06.01.2012 г. относно истинността на същата, като твърди, че този документ не е издаван от счетоводството на „П.Х.” АД.

Заявява, че неоснователността на претенцията за главница предполага неоснователност и на претенцията за лихви. Според ответника, вземането за обезщетение за забава се погасява с кратката погасителна давност, поради което към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, то е било погасено по давност.

Претенцията, основана на договор от 13.10.2006г. и анекс към същия от 20.02.2009г. се основава на издадена фактура № ********** от 30.11.2013г., която обхваща продажба на стоки и услуги, подробно описани в приложение към същата. Сочи, че самата фактура не препраща към процесния договор, а се основава на плащания, извършени с карти, с посочени първи четири и последни четири цифри от номерата. Това обстоятелство се установява от представени касови бележки. Ответникът въвежда твърдението, че кредитните карти, издадени от Транскарт и описани в приложение към фактура № ********** са ползвани за разплащане от името и за сметка на “П.Х.” АД и оспорва твърденията на ищеца, че стоките и услугите, описани в представените касови бонове са закупени и предоставени на това дружество. Подписите върху представените касови бонове са на лица, които не са били служители на П.Х. АД.

Ответникът сочи, че процесната фактура не им е била връчена за плащане, поради което сумите по същата не са дължими за плащане.

На отделно основание, претендираната сума включва данък върху добавената стойност, за размера на който е възникнало право на данъчен кредит в полза на ищеца след издаването на процесната фактура.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба от синдика на “П.Х.” АД”, в който заявява, че е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на включеното в списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземане на “П.” АД под т. 29, т. 31 и т. 32, т. 33, т. 34, т. 35 и одобрен с Определение № 655/ 08.06.2018 г. по т.д. № 83/ 2014 г., TО на ОС - С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ с № 20180608115624, общо в размер на 2 764 927.43 /два милиона седемстотин шестдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 43 cт./ лв., формирано както следва:

1. главница в размер на 2 117 510.48 лв. по договор за паричен заем от 06.0l.2012 г., сключен между “П." и “П.Х.” АД;

2. законна лихва за периода 17.12.2013 г. - 25.10.2016 г. в размер на 615 307.97 лв.;

3. законна лихва за периода 26.10.2016 г. - 24.11.2016 г. в размер на 17 681.21 лв.;

4. главница в размер на 11 114.56 лв. по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г., сключен между “П.” АД и “П.Х.“ АД и анекс от 20.02.2009 г.;

5. законна лихва за периода 20.12.2013 г.- 25.10.2016 г. в размер на 3 220.39 лв.;

6. законна лихва за периода 26.10.2016 г. - 24.11.2016 г. в размер на 92.81 лв.;

Синдикът посочва, че описаното по - горе вземане общо в размер на 2 764 927.43 лв., “П.” АД е предявило с молба с вх. № 14356/25.11.2016 г. в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а именно в едномесечния срок от публикуване на Решение № 214/ 25.10.2016 г. по т.д № 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З.;

Списъкът на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.Х.“ АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е публикуван в ТРРЮЛНЦ към АВп на 23.12.2016 г. В законоустановения в чл. 690, ал. 1 от ТЗ срок е депозирано възражение с вх. № 56/ 04.01.2017 г. срещу неприемането на цялото предявено вземане.

С Определение № 655 от 08.06.2018 г. по т.д. № 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З. възражението на “П.” АД е оставено без уважение като неоснователно.

Настоящият иск е предявен в преклузивния 14 - дневен срок от обявяване на Определение № 655 от 08.06.2018 г. по т.д. № 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З., като същият е обективиран в молба с вх. № 7857/19.06.2018 г.

Синдикът счита, че като отрицателен факт, липсата на образувано исково производство не може да бъде доказано, но индиция за последното е фактът, че заинтересованите страни не са представили надлежни доказателства за наличието на образувано, респ. висящо или приключило съдебно производство с предмет процесното вземане.

В отговора синдикът посочва, че към настоящия момент производството по т.д. 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З. е все още висящо, като на 03.08.2018 г. е проведено и общо събрание на кредиторите за вземане на решения за приемане на доклад на временния сидник, избор на постоянен, синдик и определяне на възнаграждението му, за определяне ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им. Към настоящия момент е налице и депозиран от длъжника оздравителен план, предстои произнасяне на съда по смисъла на чл. 701 от ТЗ.

Счита за безспорен правният интерес на “П.” АД за установяване съществуването на предявеното и неприето вземане по отношение на синдика, длъжника и всички кредитори. Влязлото в сила съдебно решение ще придаде на “П.” АД качеството кредитор с прието вземане по смисъла на ТЗ.

Във връзка с изложеното синдикът счита, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ, поради което заведения срещу “П.Х.“ АД положителен установителен иск в размер на 2 764 927.43 лв. е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен, за което се излагат следните съображения:

Заявява, че в настоящото производство недопустимо се явява “претендиране” на “вземане за законна лихва върху всички, главници за периода 25.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга”, направено на стр. 6, § последен от петитума на исковата молба. На първо място, исковете по чл. 694 от ТЗ имат установителен, а не осъдителен характер и в този смисъл формулираното искане се явява недопустимо. На следващо място, недопустимо е предмет на установителна защита да бъде вземане, което не е предявявано за събиране в производството по несъстоятелност, респ. не е включено в изготвените от синдиците списъци, В този смисъл е Определение № 742 от 31.10.2013 г. по ч.т.д. № 3126/ 2013 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че допустимостта на иска е предпоставено от пълна идентичност между, предявеното в производството вземане и това с иска по чл. 694 от ТЗ, включително и за периода в който се дължат. Именно такова се явява акцесорното вземане за законна лихва за главница за периода 25.11.2016 г. до окончателното изплащане на дълга.

Синдикът посочва, че ищецът по положителен установителен иск следва да установи при условията на пълно главно доказване всички обстоятелства, от които твърди, че произтича вземането му, фактическото и правното му основание. В случая, счита, че твърденията на “П.” АД и представените писмени доказателства не установяват наличието на предпоставки за уважаване на предявения иск.

1. Относно вземанията произтичащи от Договор за паричен заем от 06.01.2012 г.

Ищецът твърди, че в негова полза е налице вземане (главница, възнаградителна лихва и законна лихва), произтичащо от договор за паричен заем, сключен на 06.01.2012 г. между “П.Х.” АД, в качеството му на заемател и “П.” АД, в качеството му на заемодател.

Съгласно договореното “П.” АД се задължава да предаде в собственост на “П.Х.” АД сума в размер на 2 117 510.00 лв., като преведе същата по банкова сметка ***. От своя страна “П.Х.” АД се задължава да върне заетата сума в определен срок, както и да заплати възнаграждение в договорен между страните размер.

По - долу в същия договор е предвидено, че сума в същия размер, подлежаща на връщане по друг договор за заем, следва да се счита за заемна сума по настоящия договор.

Синдикът посочва, че с исковата молба не са представени доказателства за съществуването на предходния договор за заем, а именно Договор за паричен заем от 26.10.2006 г., съответно за постигнатите между страните договорки. На следващо място, счита, че е лишено от правен смисъл със сключването на договор за заем за определена сума, за която изрично е предвиден ред за плащане, а именно банков път, да се изменя вече сключен такъв договор. Последното може да се извърши, както с анекс, така и с договор за новация. Вместо това страните сключват нов договор, с който на практика изменят предходен, като изрично упоменават, че “подлежащата на връщане сума” по предходния договор, ще се връща при условията на новия. Доколкото не е налице правна или икономическа логика, сключването на процесния договор е индиция за признаване на несъществуващ (включително погасен) дълг.

Синдикът посочва, че към настоящата искова молба не е представен споменатия договор за заем на парична сума от 26.10.2006 г., а от многобройните представени банкови извлечения не може да се установи реалното плащане по договор от 2006 г., както и не може да се установи падеж на задължение за връщане.

В отговора се сочи, че договорът за заем е реален договор и постигането на съгласие не е достатъчна предпоставка за възникването на договорното правоотношение, респ. пораждането на задължение за заплащане на възнаграждение. В този смисъл, за да породи правно действие договорът за заем на парични средства от 06.01.2012 г., следва да бъде установено съществуването на задължение, визирано в чл. 10 от последния, тъй като едва тогава уговореното “задължение за връщане” може да се трансформира в “предаване право на собственост”.

Посочено е, че в съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума, а в конкретния случай и съществуването на задължението по чл. 10. Според синдика в процесния случай, нито в производството по предявяване на вземания, нито в производството по установяване съществуването на вземанията са ангажирани доказателства в този смисъл. Представени са голям обем (нечетливи) банкови извлечения, за които се твърди, че удостоверяват извършени преводи на заемна сума.

Във връзка с горното, моли, съдът да задължи ищеца да индивидуализира извършените по договора транзакции - дата, банкова сметка, ***, кои представени извлечения ги удостоверяват.

По отношение на възнаградителната лихва, същата е договорена единствено като размер - “годишна лихва в размер на 9.5 % върху усвоената сума”, но не е предвиден падеж на задължението за заплащането й.

В исковата молба са изложени твърдения, че заемодателят е обявил за предсрочно изискуеми вземанията за главница и възнаградителна лихва, чрез отправянето на два броя Нотариални покани.

Ищецът твърди, че е упражнил правото си да иска предсрочно връщане на сумите по реда на чл. 6 от договора. В договора е предвидено такова право, единствено при условие на фактическа и обективна неплатежоспособност на заемателя. Счита, че неплатежоспособност към датата на изпращане на исковата молба не е налице, поради което заемодателят не притежава право да обяви договора за предсрочно изискуем, респ. упражняването на това не може да породи правни последици.

На следващо място, чл. 6 изисква предоставянето на срок за изпълнение, след който срок, вземането става ликвидно и изискуемо и по отношение на него се начислява и законна лихва. В процесния случай е предоставен 7 – дневен срок, но претенциите на заемодателя са с начало на срок - получаването на нотариалните покани от ‘Представител" на представляващия заемателя.

Посочва, че представените два броя нотариални покани са връчени на лица, посочени като пълномощник и със задължение за предаване. Доказателства по отношение на тяхната представителна власт, както и изпълнение на задължението за предаване, обаче не са ангажирани в настоящото производство. Същевременно до момента на узнаване за мнимото представляване не е налице възможност за противопоставяне по 301 от ТЗ. В този смисъл, доколкото към настоящия момент не е представено надлежно пълномощно синдикът се противопоставя на извършените от мнимите пълномощници действия.

2. Относно вземанията произтичащи от Договор от 13.10.2006 г. и Анекс към договор с Клиентски номер 15330 SAP ot 20.02.2009г.

Ищецът твърди, че е титуляр на вземане срещу “П.Х.” АД /в неплатежоспособност/, произтичащо от Договор за продажба на горива и стоки от 13.10.2006 г. и Анекс от 20.02.2009 г, по фактура № **********/ 30.11.2013 г.

Синдикът посочва, че приложената към исковата молба фактура е генерирана от efaktura.bg, като на нея е посочено, че същата е подписана с електронен подпис. На първо място счита, че от представената фактура не става ясно, с електронен подпис на кое физическо/ юридическо лице е подписана фактурата, както и че липсват данни същата да е надлежно връчена на купувача.

На следващо място, процесната фактура е издадена въз основа на множество служебни бонове за извършени покупки с кредитни карти “Транскарт”. В исковата молба са изложени твърдения, че покупките, обективирани в служебните бонове са извършени от името и за сметка на “П.Х.“ АД, в качеството му на купувач по договора.

В чл. 3.3. изрично е предвидено, че продавачът се задължава да предостави на купувача заявения брой карти “Флийт“, която съгласно чл. 2.2. представлява вид Карта Транскарт.

Според синдика, ищецът не сочи доказателства картите, чрез които са извършени продажбите да са именно карти “Флийт”, а не друг вид Карта Транскарт. Не се сочат и доказателства, че именно картите посочени на служебните бонове, са карти предоставени на “П.Х.” АД по договора. Не са изложени и твърдения за авторството на подписите положени върху служебните бонове, които имат единствено информационна стойност.

В отговора на исковата молба синдикът моли съда да остави без уважение исковата молба на “П.” АД. Заявява, че претенцията за законна лихва за периода 26.11.2016 г. до окончателното погасяване на вземанията е процесуално недопустима. В останалата си част исковата молба се явява неоснователна, тъй като не са представени доказателства за възникване на твърдяното заемно правоотношение, респ. за възникването на задължение за заплащане на главница и законна лихва. По отношение на вземането, произтичащо от договор за продажба на стоки и горива, намира за недоказано фактурираните покупки да са извършени от името и за сметка на „П.Х.” АД, както недоказан е фактът на надлежно връчване на фактурата.

При условията на евентуалност с отговора възразява, поради наличие на изтекла погасителна давност.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът, заявява, че поддържа изцяло предявените искове и представените в тяхна подкрепа доказателства.

Взема становище по твърдението на „П.Х.“ АД, че претендираната от „П.“ АД сума по Договор за заем от 06.01.2012г. не е предоставена на ответника или е погасена чрез плащане, или е погасена по давност и становище по твърденията на синдика във връзка с Договор за заем от 06.01.2012г. Сочи че, твърденията на ответника и синдика са неверни, поради което и възражението е неоснователно.

Според ищеца заемният договор е реален. По изключение Законът за задълженията и договорите изисква писмена форма, когато между страните има уговорка за възнаграждение. Сочи, че процесният договор от 06.01.2012г. е сключен за предаване по банков път на сума в размер на 2 117 510,00 лева (два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева) от „П.“ АД на „П.Х.“ АД. За използването на заемната сума „П.Х.“ АД се е задължило да плаща възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 9,5% върху усвоената сума.

Падежът на задължението за връщане на усвоените средства, ведно с дължимата възнаградителна лихва, е уговорен между страните на 21.01.2017г., а съгласно чл.6, ал.2 в случаите на възникване на основание за предсрочна изискуемост на вземането, „П.“ АД изпраща писмена покана до „П.Х.“ АД, в която определя срок за връщане на заемната сума и мотивира искането си.

Ищецът посочва, че видно от чл. 4 ал. 2 във вр. с чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от договора страните са установили, че заемната сума е предоставена от „П.“ АД на „П.Х.“ АД към датата на подписването му. Счита, че така се опровергават твърденията на ответника, че процесната сума изобщо не е предоставяна или че същата е погасена чрез плащане. Счита, че е въпрос на преценка на страните да оформят и уредят възникналите помежду им правоотношения, поради което не може се подкрепи възражение от страна на синдика, че не е налице правна или икономическа логика за сключването на процесния договор и че същият бил индиция за признаване на несъществуващ дълг. Предаването на заемната сума се удостоверява от представените по делото банкови извлечения, като за изследване на плащанията, ищецът иска да бъде изготвено заключение на съдебно - счетоводна експертиза.

Според ищеца, ответникът не спори, че договорът от 06.01.2012г. е признание и новация на задължението му за връщане на получена в заем сума в размер на 2 117 510,00 лева и по-точно, че „съгласно чл. 10 от договора задължението по отношение на част от заемната сума, предоставена с договор за заем от 26.10.2006г. се новира“. На основание чл.116, буква „а“ от ЗЗД признаването на вземането прекъсва погасителната давност. В случая за главницата тя е започнала да тече от настъпването на изискуемостта, т.е. с изтичането на срока за доброволно изпълнение, даден с връчените нот. покани. Освен с признанието на иска, давността е прекъсната и на основание чл. 116, буква „б“ от ЗЗД - с предявяване на иск или възражение.

Ищецът поддържа претенцията на „П.“ АД за вземане за законна лихва върху главницата по основание и размер.

Взема становище по твърдението на „П.Х.“ АД и на синдика за нередовно връчване на нотариалните покани за обявяване на предсрочна изискуемост. Не счита, че отправените по договора за заем покани не са редовно връчени, като тези твърдения се опровергават и от представените по делото писмени доказателства - 2 бр. нотариални покани.

Счита, че оспореното връчване е просто опит от страна на ответника да извлече полза от недобросъвестното си поведение в търговския оборот и по отношение на търговските си партньори. Ищецът е положил необходимата грижа да издири и връчи на „П.Х.“ АД поканата за връщане на предадените по договора за заем суми.

Ищецът поддържа твърдението, че поканите са редовно връчени, както следва:

- На 02.12.2013г. ищецът е отправил до „П.Х.“ АД нотариална покана за плащане по договор за заем от 06.01.2012г. Същата е изпратена на адреса на управление на дружеството в град С.З.. Нотариусът е удостоверил поставянето на уведомление на 02.12.2013г. на този адрес.

След изтичането на 14-дневния срок от уведомлението, за „П.Х.“ АД се е явил представител - адвокат и е получил поканата със задължение да я предаде.

Ищецът твърди, че поканата до адреса на управление е връчена на дружеството на две основания: на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 51, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ГПК.

Отделно от това, покана е била изпратена и на друг известен на ищеца адрес в С., на който се намира адвокатска кантора. На 02.12.2013 г. на него е поставено уведомление. След изтичане на 14-дневния срок от уведомлението поканата е получена от пълномощник на законния представител на „П.Х.“ АД. След изтичането на срока от поставяне на уведомлението - на 16.12.2018г., поканата е получена в нотариалната кантора и от друго упълномощено лице.

За да удостовери получаването, нотариусът се е уверил в представителната власт на лицата, явили се за приемането на нотариалната покана, което обвързва съда с материална доказателствена сила.

Ищецът взема становище по твърдения и възражения, наведени от „П.Х.“ АД и синдика във връзка с Договор от 13.10.2006г.

По наведените от „П.Х.“ АД и синдика твърдения моли да се има предвид, че „П.“ АД е изпълнило изцяло задълженията си по договор за продажба на горива и други стоки и услуги от 13.10.2006г.

Ищецът сочи, че на 13.10.2006г. между „П.“ АД, от една страна като продавач, и „П.Х.“ АД, от друга страна като купувач, е сключен договор, по силата на който продавачът се е задължил да продава на купувача горива и други стоки и услуги при условията на отложено плащане и чрез използване на кредитни карти “Transcard Fleet”, като в чл.1.2. от договора изрично е посочено, че предоставените на купувача карти служат за регистрация и авторизация на покупките.

По смисъла на чл. 2.3 от договора, оправомощено лице да извършва транзакции в бензиностанциите на продавача „П.“ АД е физическо лице - водач на МПС, в чието държане Купувачът „П.Х.“ АД е предал картата и уведомявайки го за нейния ПИН, го е овластил да извършва транзакции с тези карти от името и за сметка на купувача и да подписва фишовете при ползване на картата. Ищецът посочва, че пред него като продавач, „П.Х.“ АД не е заявявал обстоятелства, поради които да е бил лишен от държането и ползването на картите за покупки, поради което за продавачът осъществените регистрации и авторизации са осъществени от оправомощени лица по смисъла на договора. В чл.4.1. /във връзка с чл. 5.4/ са предвидени хипотезите, в които продавачът блокира действието на картите по договора. Съгласно чл. 5.5. „П.Х.“ АД отговаря за действията на Оправомощените от него лица и при ползването на карта Флийт тези лица действат от негово име и за негова сметка, за което се смятат за упълномощени с предаване на картата и ПИН за нея.

За всички извършени транзакции и дължими такси по договора се сочи, че продавачът е издал фактура и детайлна справка. Съгласно договора продавачът издава фактура до 3 (три) дни след последния ден на периода за фактуриране /съгласно чл. 7.1.1. периодът на фактуриране е веднъж месечно – от първо до последно число на месеца/, като съгласно чл.7.1.3, крайният срок за плащане е определен до 20 (двадесет) дни от датата на издаване на фактурата, а начинът на плащане - по банков път. В случай на забава на изпълнение на задължението за плащане, Купувачът дължи на Продавача неустойка, уговорена по размер в чл.8.3.

Ищецът счита, че е изпълнил задълженията си по договора като въз основа на регистрираните и авторизирани транзакции и във връзка с процесния договор е издал фактура № **********/30.11.2013г. с приложена към нея детайлна справка и срок за плащане такъв, какъвто е уговорен в сключения договор от 13.10.2006г.

В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника “П.Х.” АД, в който сочи, че с РЕШЕНИЕ №331/ 05.07.2018 г. по т.д. № 366 от 2013 г. по описа на Окръжен съд С.З., е признато за установено по отношение на “П.Х.” АД /в несъстоятелност/ по иска предявен от М.В.С., че вписаните по П.та на “П.Х.” АД /в несъстоятелност/ в търговския регистър при Агенция по вписвания - гр. С. с № 2131113171518 обстоятелства, а именно: Промяна в седалището и адреса на управление на дружеството от гр. В.*** на гр. С.З., ***; Заличаване на О.Т.Т. като законен представител и изпълнителен директор на дружеството и вписване на Д.Е. на негово място; Заличаване на М.В.С., С.М.К. и О.Т.Т. като членове на Съвета на директорите на дружеството и вписването на К.А., Ц.И.Д. и М.Т.Б. на тяхно място; Обявяване на изменен устав на “П.Х.” АД, са обявени за несъществуващи, което е вписано на 10.09.2018г. Счита, че доколкото отговор на искова молба от името на "П.Х.’ АД е депозиран на 15.05.2018г. от ръководство, което със СПН е признато за нелигитимно и позовавайки се на т.3 на ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството, следва, че заявеното в отговора на исковата молба не е изхождало от “П.Х.” АД и не го обвързва.

Излага следните съображения за неоснователност на предявените вземания:

ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ от 06.01.2012г.

Сочи, че договорът за заем от 06.01.2012г. по своята правна същност е реален договор, който се счита за сключен, когато едната страна даде, а другата получи заемната сума. Тъй като такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В настоящото производство върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал на заем парични средства, а при оспорване на иска ответникът установява възраженията си: че средства не са били давани, че те са дадени на друго основание или други факти съобразно наведените възражения. С оглед горното твърди, че липсва реално предаване на суми по процесния договор, т.е. фактическият състав на сделката не е осъществен, поради което и задължение от нея за „П.Х.“ АД не е възникнало - както за главница, така и за лихви.

На първо място, това е така доколкото в чл.1, ал.2 от договора страните са уговорили заемната сума да бъде предоставена по банкова сметка ***, а доказателства за такова предаване по банкова сметка ***пълнителната искова молба. Единственият документ, с който ищецът се опитва да докаже реално предаване на сумата, е под формата на справка с наименование „П. П. АД“ от 6.01.2012г., който документ обаче не е ясно от кого е съставен и достоверна ли е датата на съставянето му. Също така неговото съдържание касае период преди сключване на процесния договор от 2012г. и в него никъде не е описано прехвърляне на сума по сметка на „П.Х.' АД, което е още едно потвърждение, че процесната заемна сума никога не е стигала до ответното дружество. Същото се отнася и до банковите документи, приложени към исковата молба - те касаят период преди датата на подписване на процесния договор за заем и не е ясно тяхното съдържание по какъв начин касае настоящия спор. Поради това счита, че те не следва да бъдат приемани по делото.

На следващо място - доказателство, според ответника, че по договора от 2012г. никога не са постъпвали суми по банковата сметка на „П.Х.“ АД, се съдържа в самия договор - в чл.10 от последния, според който: „Със сключване на настоящия договор задължението за връщане на 2 117 510,00 лева, представляваща част от заемната сума по Договор за паричен заем от 26.10.2006г. не подлежи на ефективно връщане по същия“. От текста става ясно, че „П.“ АД сам признава, че сумата в размер на 2 117 510,00 лева едва ли не представлява част от вече даден заем по предходен договор между страните - от 26.10.2006г., но тази сума няма да подлежи на връщане по договора от 2006г., въпреки че е дадена по него, а ще подлежи на връщане по процесния договор от 2012г., т.е. предмет на последния договор не е даването на нова заемна сума, а предмет е връщането на стара такава по предходен договор между страните.

Ответникът счита, че с договора от 2012г. се прави опит за новиране на договора от 2006г. без да бъде даван нов паричен заем. Счита, че за новация на договора страните е следвало да подпишат анекс към него или договор за новация, но не и нов договор за заем, което противоречи на всякаква логика. Ответникът счита, че целта на договора от 2012г. е била с него да се предотврати изтичането на погасителната давност на вземането по договора от 2006г. Петгодишната давност за това вземане обаче е изтекла, с което вземането /дори и да е било налице/ е погасено, което от своя страна прави самият договор от 2012г. с невъзможен предмет и като такъв той е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

В този смисъл счита, че в подадената допълнителна искова молба ищецът неоснователно твърди, че: „Видно от чл.4, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и ал.2 от договора страните са установили, че заемната сума е предоставена от „П.“ АД на „П.Х.“ АД към датата на подписването му“. Противно на това ответникът твърди, че съдържанието на договора освен, че по никакъв начин не индикира, че към датата на неговото подписване земната сума е предоставена на „П.Х.“ АД, но и изпълнение по процесния договор от страна на „П.“ АД изобщо не е било престирано.

Тъй като ищецът в допълнителната си искова молба е изложил твърдение, че с процесния договор от 2012г. е направено признание на дълга, произтичащ от договора от 2006г., с което признание неговата погасителна давност е била прекъсната на основание чл.116, б „а“ от ЗЗД, ответникът счита това твърдение за неоснователно и изтъква няколко причини:

На първо място - липсва признание на дълг от страна на „П.Х.” АД по смисъла на чл.116, б. „а от ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника с едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признанието също така трябва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда. Признанието следва да бъде дадено изрично — ясно да се каже кое вземане се признава, да се посочи неговия размер и основанието за възникването му. В настоящия случай, ищецът твърди, че признание от страна на „П.Х.” АД е направено със сключването на последващ договор за заем за същата сума. Освен, че противоречи на всякаква логика, но и направеното изявление по договора не отговаря и на изискванията за валидно изразено признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изброени неизчерпателно по-горе. На следващо място, за да е валидно едно такова признание, то трябва да е направено в рамките на давностния срок, което в настоящия случай също не е налице. Това води до обоснован извод, че признание на задължение от страна на „П.Х.“ АД липсва, поради което давността на задължението е останала непрекъсната и тя е изтекла.

Според ответника дори давностният срок да не е бил изтекъл и задължение по договора от 2012г. за „П.Х.” АД да е било налице, то предсрочната изискуемост на това задължение не е настъпила. Това е така доколкото представените от ищеца нотариални покани никога не са били получавани от „П.Х.“ АД. В допълнителната си искова молба ищецът сочи, че „ Няма съмнение, че за да удостовери получаването, нотариусът се е уверил в представителната власт на лицата, явили се за приемането на нотариалната покана“, но липсват каквито и да било доказателства в книжата по делото за тази представителна власт.

Подчертава, че „П.Х.“ АД никога не е упълномощавало посочените от ищеца лица да представляват или да получават книжа и покани от името и за сметка на дружеството и ако те са направили това като мними негови представители по смисъла на чл. 301 от ТЗ - то „П.Х.” АД изцяло и категорично се противопоставя на така извършените от тях действия.

Уведомяването е нередовно и поради това, че и двете нотариални покани са изпратени на адреси, където никога не се е намирало седалището и адреса на управление на „П.Х.“ АД, което е видно от справка в Търговския регистър. Това, според ответника, води до извод, че дори реално предаване на сума по договора за заем да е осъществено и договорът да е породил задължения за „П.Х.” АД, то предсрочната изискуемост на това задължение не е настъпила поради ненадлежно връчване на поканите за това.

Освен това, ответникът сочи, че заемодателят не е спазил установеното в чл.6 от договора условие, което повелява, че той има право да иска предсрочно връщане на заемна сума единствено при фактическа и обективна неплатежоспособност на заемателя, но такава към момента на изпращане на нотариалните покани не е налице, което води до извод, че упражняването на това право от страна на ищеца не може и не е породило правни последици.

По отношение на ищцовата претенция за вземане за законна лихва върху всички главници за периода 25.11.2016г. до окончателното погасяване на дълга - намира същата за недопустима, тъй като тя не е предявявана за събиране в производството по несъстоятелност, респ. не е включена в изготвените от синдиците списъци, което несъмнено е предпоставка за допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ.

Ответникът сочи, че ищецът в настоящото производство претендира вземане в размер на 3 752 568,41 лева, което представлява договорна лихва за периода м.октомври 2010 — 28.11.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006г., което вземане обаче е било прехвърлено вече от него на трето лице — „Н. П.“ ЕООД посредством сключен от него договор за цесия от 21.01.2014г. и което трето лице към настоящия момент претендира същото вземане по друго производство — т.д. 163 по описа на ОС - С.З. за 2018г.

ПО ДОГОВОРА ЗА ДОСТАВКА НА СТОКИ от 13.10.2006г.

Ответникът сочи, че е неоснователно твърдението на ищеца, че от представените от него писмени доказателства е видно, че „П.“ АД е изпълнило задълженията си по процесния договор за стоки от 13.10.2006г.

Ищецът по настоящото производство и Продавач по процесния договор за стоки „П.“ АД се е задължил да предаде на Купувача „П.Х.“ АД кредитни карти за ползване, чрез които последният да купува горива и стоки и други услуги при условията на отложено плащане. Сочи обаче, че доказателство за предоставяне на каквито и да било карти на Купувача липсват по делото, като такова доказателство би бил единствено Приемо-предавателен протокол за предаване на картите, доколкото в чл.3.3 от договора самите страни са установили реда за предаването им, а именно чрез приемо-предавателен протокол, какъвто ищецът в допълнителната си искова молба отново не е представил. С оглед гореизложеното счита, че фактическият състав и на тази сделка не е осъществен, поради което задължение от нея за „П.Х.“ АД не е възникнало - както за главница, така и за лихви. Единственият документ, с който ищецът се опитва да докаже основателност на претенцията си по този договор е една фактура от 30.11.2013г., както и приложението към нея, които обаче по никакъв начин не препращат към процесния договор. В нея са изброени редица плащания чрез кредитни карти, за които обаче няма доказателства, обосноваващи извода, че са картите предоставени на „П.Х.“ АД по процесния договор. Липсват данни каквито и да било карти да са предадени на дружеството, както и липсват данни тази фактура да е била връчена на дружеството. Това е видно от съдържанието на самата фактура, в която не е посочен получателя и която дори не е подписана от самия купувач. С оглед на това, ответникът счита, че сумите по същата не са дължими за плащане, а и да бяха - задължението за плащане е погасено по давност. Що се отнася до представените “касови бонове” - счита, че същите са “служебни бонове” - дубликати, неясно от кого подписани, както и че са издадени на карта с неизвестен титуляр, поради което не могат и не следва да се ползват с доказателствена сила по настоящото производство.

Поради гореизложеното, счита, че твърдението на ищеца за съществуване на вземания по този договор, вкл. и акцесорни такива, е изцяло недоказано и неоснователно, а аргументите му, изложени в допълнителната искова молба за безпочвени.

Предвид горното, ответникът счита, че депозираната искова молба от “П.” АД следва да бъде оставена изцяло без уважение като неоснователна, а в частта, относно вземане за законна лихва върху всички главници за периода 25.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга - да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

В срок е постъпил допълнителен отговор и от синдика на “П.Х.” АД, в който сочи, че оспорва представителната власт на адв. А.К., като счита, че не са представени надлежни доказателства за наличие на упълномощаване за процесуално представителство на подписалите допълнителната искова молба.

Заявява, че поддържа изцяло изложените в отговора на исковата молба оспорвания по отношение на вземанията по договор за заем от 06.01.2012г., като се обосновава, че ищецът „П.” АД не е представил нито договор за заем на парична сума от 26.10.2006г., нито е конкретизирал безразборно представените и оспорени писмени доказателства.

Относно погасителната давност, ответникът счита, че последващо представяне на договора за заем от 2006г. не следва да бъде допуснато поради наличието на преклузия, доколкото е направено изрично оспорване и именно с последващо процесуално действие страната е следвало да направи доказателственото си искане.

По отношение на упражненото право, вземането за главница и лихви за преобразуване на вземането в предсрочно изискуемо се сочи, че както в договора, така и в чл.71 от ЗЗД това е възможно само когато длъжникът е станал неплатежоспособен, но към момента на искането от кредитора преди срока, предпоставките на договорна и законова разпоредба са налице.

Относно твърденията за „редовност на връчването” на нотариалните покани, видно от самите тях е че са получени от лице легитимирало себе си като адвокат и пълномощник на Д.Е..

По отношение на твърденията, касаещи вземането по договор от 13.10.2006г., синдикът оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договор за продажба на горива и други стоки, тъй като липсва представен приемо-предавателен протокол на картите, не е уточнена причината на служебните бонове да не се сочат вида на картите, с които са извършени транзакциите, не е ясно и кои са лицата, чиито подписи са положени на служебните бонове.

По отношение на оспорените доказателства, синдикът заявява, че изцяло поддържа заявеното оспорване, както по отношение на счетоводството на „П.Х.” АД /в неплатежоспособност/, като заявява, че не разполага с първични счетоводни документи на дружеството.

Във връзка с горното, синдикът моли да бъде оставена без уважение депозираната искова молба. Сочи, че претенцията за законна лихва за периода 26.11.2016г. до окончателното погасяване на вземанията е процесуално недопустима, а в останалата си част исковата молба е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за възникване на задължение за заплащане на главница и законна лихва.

По отношение на вземането произтичащо от договор за продажба на стоки и горива, намира за недоказано фактурираните покупки да са извършени от името и за сметка на „П.Х.” АД. Поддържа и възражението си за наличие на изтекла погасителна давност.

Съдът като взе предвид изложеното от страните в разменените съдебни книжа приема, че с исковата молба са предявени искове с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на следните неприети вземания на “П.”АД в производството по несъстоятелност на “П.Х.” АД:

Вземания по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. между „П.“ АД и „П.Х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С решение № 214/25.10.2016 г. по т.д № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност спрямо “П.Х.” АД. Решението е вписано в ТР на 25.10.2016г.

Кредиторът “П.” АД в едномесечния срок по чл. 685 ал. 1 от ТЗ с молба вх. № 14356/25.11.2016г. /с куриерска пратка от 24.11.2016г./ е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност, включително и процесните вземания, ведно с вземането за законна лихва върху всички главници за периода от датата на подаване на молбата до окончателното им изплащане.

Списъкът на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.Х.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е обявен в ТРРЮЛНЦ към АВп на 23.12.2016 г. В законоустановения в чл. 690, ал. 1 от ТЗ седемдневен срок кредиторът “П.” АД е депозирал по делото по несъстоятелността възражение с вх. № 56/04.01.2017г./п.к. от 30.12.2016г./ срещу неприемането на цялото предявено вземане.

С Определение № 655/08.06.2018 г. постановено по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. възражението на “П.” АД срещу неприемането на процесните вземания е оставено без уважение като неоснователно. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 08.06.2018г.

Исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена с вх. № 7857/19.06.2018г. /с куриерска пратка от 18.06.2018г./, т.е. в предвидения в чл. 694 ал. 6 от ТЗ срок, поради което исковете са предявени в срок и като процесуално допустими следва да бъдат разгледани по същество.

С исковата молба ищецът представя договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между “П.” АД като заемодател и “П.Х.” АД като заемател. Видно от чл. 1 ал. 1 от Договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 117 510 лева /заемна сума/, а заемателят се задължава да върне сумата на заемодателя, както и да плати възнаграждение на заемодателя. В чл. 1 ал. 2 от договора е уговорено, че заемната сума се предава по банкова сметка ***, а в чл. 1 ал. 3 – че връщането на заемната сума се извършва до 21.01.2017г. В чл. 2 ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят плаща възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 9.5 % върху усвоената сума.

В чл. 4 ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемодателят е длъжен да предаде заемната сума чрез превод по посочена от заемателя банкова сметка, ***. В чл. 4 ал. 2 е посочено, че за изпълнение на задължението се счита извършване на действията по чл. 10 ал. 2 от настоящия договор.

В чл. 10 ал. 1 страните са приели, че със сключването на договора задължението за връщане на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006г. не подлежи на ефективно връщане по същия. Видно от чл. 10 ал. 2 страните се съгласяват сумата от 2 117 510 лева да се счита за предоставена като заемна сума по смисъла на чл. 1 ал. 1 и ал. 2 от договора от 06.01.2012г.

По делото е представен и приет договор за заем за управление на парични средства от 26.10.2006г., сключен между “П.” АД като заемодател и “П.Х.” АД като заемополучател.

Видно от договора от 26.10.2006г. страните имат сключен договор, по силата на който “П.” АД има право да прави депозити и да заема пари от “П.Х.” АД. Страните са посочили, че към датата на договора – 26.10.2006г. сумата депозирана от “П.” АД при “П.Х.” АД възлиза на 52 585 724.33 лева.

Съгласно чл. 1 от договора страните се договарят, че към 26.10.2006г. сумата от 52 585 724.33 лева, която “П.” АД е депозирал при “П.Х.” АД ще представлява заем при сроковете и условията на този договор.

Видно от чл. 3.2 от договора страните са се уговорили, че заемополучателят ще изплати или осигури погасяването на заема на годишни вноски от 15 % от заема за всяка от годините – 2007, 2008, 2009 и 2010г., а останалите 40 % от заема през 2011г. Съгласно чл. 3.3 от договора главницата, дължима по точка 3.2 ще се изплаща на годишна база, на 21 октомври всяка година, а на 21.10.2007г. ще бъде първото плащане.

По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Видно от заключението съгласно представените договори и счетоводни документи - извлечения от счетоводни сметки, регистри, банкови извлечения и други от „П.“ АД гр. Л., между дружеството в качеството на заемодател и „П.Х.” АД в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем от 26.10.2006г., по който заемодателят е предоставил на заемателя обща сума в размер на 52 585 724,33 лв., в т.ч. по дати, суми и основание, подробно описани в таблица на стр. 2 от заключението /стр. 639, том ІV от делото/.

От горното съдът приема за установено, че към момента на сключване на договора за заем от 26.10.2006г. ищецът действително е депозирал при ответника сумата от 52 585 724.33 лева, която съгласно условията на договора страните са приели, че ще представлява заем, предоставен при уговорените условия и срокове. Следователно следва да се приеме, че по договора за заем от 26.10.2006г. е налице реално предаване от ищеца на ответника на сумата от 52 585 724.33 лева.

Видно от заключението сумите са осчетоводени в счетоводството на „П.“ АД гр. Л. като вземания от „П.Х.” АД по дебита на счетоводна сметка ********** “Предоставени търговски заеми свързани лица лева“, П. 401649 „П.Х. АД“.

Вещото лице е установило, че към 06.01.2012г. задълженията на „П.Х.” АД към „П.“ АД по Договор за паричен заем от 26.10.2006г. са в размер на 21 034 289,73 лв., след като част от заема в размер на 31 551 434,60 лв., е погасен, видно от таблица на стр.4 и 5 от заключението /стр. 641 – 642 от том ІV от делото/.

Видно от посочената таблица на 06.01.2012г. част от заемната сума в размер на 2 117 510.49 лева е погасена по договора от 26.10.2006г., като основание за погасяване на сумата е посочено – договор за паричен заем от 06.01.2012г. Вещото лице е установило, че сумата в размер на 2 117 510.49 лева, с която е погасена част от главницата по договора за заем от 26.10.2006г. е осчетоводена /прехвърлена/ от ищеца като задължение по Договор за паричен заем от 06.01.2012 г. по счетоводна сметка ********** “Предоставени търговски заеми свързани лица лева“, П. 600500 „П.Х. АД“.

От горното следва, че по договора за заем от 26.10.2006г., по който е предадена сумата от 52 585 724.33 лева, погасен е част от заема в размер на 31 551 434.60 лева, включително чрез прихващане и плащане, и чрез осчетоводяване на процесната сума като задължение по договор за заем от 06.01.2012г. Безспорно е установено и страните не спорят, че останалата непогасена част от заемната сума по договор от 26.10.2006г. в размер на 21 034.73 лева е вземане, което е прието от синдиците в списъка на предявените в срока по чл. 685 от ТЗ вземания на кредиторите на „П.Х." АД (в производство по несъстоятелност).

С договора от 06.01.2012г. страните са приели, че сумата от 2 117 510 лева, представлява част от заемната сума по Договор за паричен заем от 26.10.2006г. /за която сума е установено, че е предоставена изцяло на заемателя/ и не подлежи на ефективно връщане по същия договор, а следва да се счита за предоставена в заем при условията и сроковете на втория договор. Фактически за част от задължението по стария дълг страните са приели нови условия, включително относно срока за плащане.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. Дори и да се приеме, че към 21.10.2011г. /чл. 3.3 от договор от 26.10.2006г./ е настъпила изискуемостта за погасяване на цялото задължение по договора, то към 06.01.2012г., когато страните предоговарят за част от задължението по стария дълг, не е изтекла предвидената в закона давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Съдът намира, че при това положение за ответника е налице задължение да върне на заемодателя реално предоставената му сума от 2 117 510.49 лева, поради което така предявения установителен иск следва да бъде уважен.

Ищецът претендира вземане за законна лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането. След извършената служебна справка по т.д. № 83/2014г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът констатира, че с молбата за предявяване на вземанията вх. № 14356/25.11.2016г. /с куриерска пратка от 24.11.2016г./ ищецът е предявил и претенцията си за законна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, поради което възраженията на ответника, че такова вземане не е предявявано са неоснователни. Следва да се признае за установено съществуването на главницата от 2 117 510.49 лева по договор за заем от 06.01.2012г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът претендира, че ответникът му дължи сумата от 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/, както и сумата от 17 681.21 лева (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

Видно от чл. 1 ал. 3 от договор за паричен заем от 06.01.2012г. връщането на заемната сума се извършва до 21.01.2017г. Тъй като страните не са уговорили друго следва да се приеме, че цялата заемна сума по договора подлежи на връщане най – късно на 21.01.2017г.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора от 06.01.2012г. заемодателят има право да иска предсрочно връщане на заемната сума, ако заемателят е станал неплатежоспособен. В случаите на възникване на основание за предсрочна изискуемост на вземането, заемодателят изпраща писмена покана за плащане до заемателя, в която определя срок за връщане на заемната сума и мотивира искането си. Определеният срок за плащане може да бъде в рамките на от пет работни дни до един месец /чл. 6 ал. 2/.

Видно от П.та на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ с вписване от 13.11.2013г. са сменени седалището и адреса на управление в град С.З., ***, ет. 2, офис 3. С оглед на това обстоятелство съдът следва да обсъжда само представената от ищеца нотариална покана за връчване от нотариус Р.Б., с район на действие РС С.З..

С протоколно определение от 25.09.2019г. на основание чл. 183 от ГПК съдът е изключил от доказателствения материал нотариална покана peг. № 7448, том II, акт № 22 от 02.12.2013г. /стр. 265 от том ІІ/, връчена на ответника „П.Х.“ АД чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., поради което без значение е начина на връчване на поканата, описан в писмо на нотариус Р.Б. /стр. 711 том ІV/.

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че ищецът „П.“ АД не е установил по делото предпоставките на чл. 6 ал. 1 от договора от 06.01.2012г. за настъпилата предсрочна изискуемост на пълния размер на задълженията по договор за заем от 06.01.2012г., поради което претенцията за установяване дължимостта на сумата от 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 617 от ТЗ всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. При извършеното служебно изчисление съдът установи, че законната лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г. е в размер на 17 647.33 лева, като останалата част до претендираната сума от 17 681.21 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 11 114.56 лева, представляваща дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г.

Видно от представения по делото договор от 13.10.2006г. /стр. 271, том ІІ/ ищецът като продавач продава на ответника като купувач горива и други стоки и услуги, наричани за краткост в договора “стоките” в своите бензиностанции на територията на страната, посочени в Приложение № 1 /не е представено по делото/, а купувачът заплаща цената на стоките /чл. 1.1/. Уговорено е, че купувачът заплаща стоките в бензиностанциите на продавача при условията на отложено плащане и чрез използване на Карти Транскарт /Карти Флийт/ за регистрация и авторизация на покупките /чл. 1.2/. Срокът на договора е 12 месеца, считано от датата на подписването му от двете страни /чл. 10/.

С анекс от 20.02.2009г. страните са се съгласили да продължат действието на договора за неопределен срок.

Ищецът твърди, че за периода от 01.11.2013г. до 30.11.2013г. е доставил на „П.Х.“ АД стоки на стойност 11 114.56 лева и за тази доставка е издадена фактура № ********** от 30.11.2013г. за сумата от 11 114.56 лева, като в приложението към нея са описани получените стоки. Съгласно чл. 7.1.3 от договора е уговорен срок за плащане по фактурите: 20 дни след издаване на фактурата от продавача. Във фактурата също е посочен падежът на задължението - 20.12.2013г.

Видно от заключението на експертизата съгласно представените счетоводни документи от „П." АД гр. Л., в счетоводството на дружеството е осчетоводено вземане от „П.Х." АД в размер на 11 114,56 лв. с включен ДДС, произтичащо от доставка на стоки по фактура № **********/30.11.2013г. Вещото лице посочва, че фактурата е осчетоводена като вземане по дебита на счетоводна сметка ********** “Клиенти“, П. 15330 „П.Х. АД“.

Видно от заключението по Фактура № **********/30.11.2013г. на стойност 11114,56 лв. с включен ДДС в счетоводството на „П.“ АД гр. Л. е изчислена лихва за периода от 21.12.2013г. до 31.08.2014г., в общ размер на 790,25 лв., като са съставени лихвени листове, посочени в таблица.

Вещото лице посочва, че лихвата за забава в размер на 790,25 лв. е начислена в счетоводството на ищеца като вземане от „П.Х." АД по дебита на счетоводна сметка **********. „Разчети за лихви лева клиенти“, П. 15330 „П.Х. АД“.

Видно от заключението съгласно представените документи от „П." АД гр. Л., дружеството е включило фактура № **********/30.11.2013 г. за вземане в размер на 11 114.56 лева в Дневника на продажбите през м. 11.2013 г. и фактурата фигурира в Справка - декларация за данък върху добавената стойност м. 11.2013 г., които са приети в НАП с вх. № ДДС.2900-0983045/14.12.2013 г.

Видно от допълнителното заключение на назначената експертиза „П.Х.“ АД не е включило фактура № **********/30.11.2013г. за сумата 11 114.56 лева в декларираните в НАП Дневник - покупки и Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 11.2013г., приета в НАП с вх. № ДДС.2900-0982649/12.12.2013г.; Дневник - покупки и Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 12.2013г., приета в НАП с вх. № ДДС.2900-0983288/10.01.2014г.; Дневник - покупки и Справка - декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 01.2014г., приета в НАП с вх. № ДДС.2900-0984307/11.02.2014г.

През горните данъчни периоди (м. 11.2013г., м. 12.2013г., м. 01.2014г.) дружеството не е ползвало данъчен кредит по фактура № **********/30.11.2013г.

В чл. 3.1 от договора е посочено, че продавачът /ищец/ се задължава да продава на купувача /ответник/ стоките, които предлага в своите бензиностанции на територията на страната, посочени в Приложение № 1, в съответствие с условията на договора. По делото не е представено Приложение № 1, от което да е видно дали описаните в представените касови бонове обекти са тези по договора.

Съгласно чл. 3.2 продавачът се е задължил да предостави на купувача Заявление за придобиване на правото на ползване на Карти Флийт и да представлява купувача при издаването на картите и при осъществяването на взаимоотношенията с издателя, за което се смята упълномощен с подписването на договора от купувача. Видно от края на договора подписано от купувача заявление за придобиване на право на ползване на карта, представлява Приложение № 2 и е неразделна част от договора, но такова по делото не е представено. Съгласно чл. 3.3 от договора от 13.10.2006г. продавачът се е задължил да предостави на купувача заявения брой Карти Флийт, заедно с техния ПИН и код за Интернет достъп в запечатани непрозрачни пликове, за което страните подписват приемо-предавателен протокол. По делото такъв протокол не е представен. От горното следва, че ищецът /продавач/ по процесния договор за стоки „П.“ АД се е задължил да предаде на ответника /купувач/ „П.Х.“ АД кредитни карти за ползване, чрез които последният да купува горива и стоки и други услуги при условията на отложено плащане. По делото липсват доказателства за предоставяне на каквито и да било карти на купувача. В представената фактура от 30.11.2013г. и приложението към нея не е посочено, че основанието за издаването й е договор от 13.10.2013г. В приложението към фактурата са посочени редица плащания чрез кредитни карти, за които обаче няма доказателства, обосноваващи извода, че са картите предоставени на „П.Х.“ АД по процесния договор. Представените касови бонове, представляват служебни бонове - дубликати, за които не е установено от кого са подписани, както и не е установено, че извършените по тях плащания с кредитни карти, произтичат от сключения между страните договор. С оглед на тези съображения съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за дължимост на сумата от 11 114.56 лева, представляваща дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г., поради което установителния иск за съществуването на това вземане следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на претенцията за дължимост на главницата по договор от 13.120.2013г. неоснователни са и акцесорните претенции за дължимост на претендираните лихви за забава по същия договор.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лева /възнаграждение на вещо лице/, съразмерно с уважената част от исковете, които да се заплатят от масата на несъстоятелността на ответното дружество. Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, но по делото липсват доказателства такива да са направени.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 694 ал. 7 от ТЗ ищецът “П.” АД следва да заплати държавна такса в размер на 6414.23 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З., а ответникът “П.Х.” АД /в производство по несъстоятелност/ следва да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 21 351.58 лева, съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** и „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.***, че „П.” АД, ЕИК *** има вземания към „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, както следва:

Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между “П.” АД в качеството му на заемодател и “П.Х.” АД в качеството му на заемател, както следва:

За сумата от 2 117 510. 49 лева /два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева и 49 ст./, представляваща вземане за непогасена главница по договор за паричен заем от 06.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането и

За сумата от 17 647.33 лева /седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и 33 ст./, представляваща вземане за законна лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 17 681.21 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** против „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.***, да се признае за установено, че „П.” АД, ЕИК *** има вземания към „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК *** за сумата от 615 307.97 лева (шестстотин и петнадесет хиляди триста и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** против „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.***, да се признае за установено, че „П.” АД, ЕИК *** има вземания към „П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, както следва:

За сумата от 11 114.56 лева /единадесет хиляди сто и четиринадесет лева и 56 ст./, представляваща вземане за дължима цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекс към него от 20.02.2009г., ведно със ведно със законна лихва върху главницата от 11 114.56 лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането;

За сумата от 3 220.39 лева /три хиляди двеста и двадесет лева и 39 ст./, представляваща вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. / датата на обявяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД в ТР/;

За сумата от 92.81 лева /деветдесет и два лева и 81 ст./, представляваща вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** от масата на несъстоятелността сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА П.Х.” АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.*** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 21 351.58 лева, съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

ОСЪЖДА „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л.** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 6414.23 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. П.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260065
Дата:	26 февруари 2021 г.
Съдия:	Анна Тодорова Трифонова

Дело:	20185500900162
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	19 юни 2018 г.

Решение по дело №162/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта