Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр.
Велико Търново, 09.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф. и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10024/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касаторът - Регионална здравна инспекция – Велико Търново, с адрес в град Велик Търново, ул. „Никола Габровски“ №23,
представлявана от директора д – р Е.Н.Н.-Г., обжалва Решение № 583 от 01.12.2020
г. по НАХД № 1351/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
отменено Наказателно постановление № РД-05-24/18.08.2020 г., издадено от
директора на РЗИ – Велико Търново.
Според касатора
решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Намира, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установява извършеното нарушение на противоепидемичните мерки, наложени със
заповед на министъра на здравеопазването от 30.06.2020г., издадена на основание
чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Излага подробни доводи за съответствие на
НП и АУАН с разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Счита, че не е налице
твърдяното в обжалваното решение нарушение на процесуалните правила, което
съществено да накърнява правото на защита на нарушителя и да ограничава
възможността му да се защити по адекватен начин, както и да е възпрепятствана
възможността от съдебен контрол за законосъобразност. В тази връзка заявява, че
неправилно районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно поради непосочване
на самоличността на лицето от обслужващия персонал, за което се твърди, че не е
изпълнило вмененото му задължение да бъде с поставена маска, покриваща носа и
устата, при обслужване на клиентите в търговския обект. Счита, че отговорността
на юридическото лице, стопанисващо обекта, е самостоятелна, безвиновна и
обективна като е ирелевантно посочването на имената на лицето от персонала,
което е нарушило противоепидемичните мерки. Твърди, че нарушението е описано
точно, а от съдържанието на АУАН и НП ясно е посочено по какъв повод е
извършената проверка, какво е установено и какво е нарушено. Намира, че е извършена
правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за него наказание. По
тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд
и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира разноски за
две съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – „ИНТРА ТТ“ ЕООД, град Велико Търново, в съдебно заседание,
представляван от управителя Т.Т., намира касационната жалба за неоснователна и
моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на
жалбата. Споделя изводите на РС за допуснати съществени нарушения при издаване
на НП, водещи до неговата незаконосъобразност. Предлага решението на районният
съд да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал.
2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 583 от
01.12.2020 г. по НАХД № 1351/2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление № РД-05-24/18.08.2020
г., издадено от директора на РЗИ – Велико Търново, с което на „ИНТРА ТТ“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град Велико Търново, ул.
„Х. Димитър“ №45, вход „А“, ап.1, представлявано от управителя Т.Т., на
основание чл. 209а, ал. 2 във вр. ал.1 във вр. чл. 63, ал.4 от Закона за
здравето /ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено нарушение на Раздел I, т.4 във вр. с т.1
от Приложение №3 на Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на министъра на
здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
За да постанови
съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На
08.07.2020г., около 15.20 часа, в град Велико Търново, при извършена проверка
от служители на касатора в стопанисвания от дружеството „ИНТРА ТТ“ ЕООД обект –
снек бар, находящ се в град Велико Търново, бул. „България“ № 1, установили, че
служител от обслужващия персонал работел зад бара и обслужвал клиенти с
поставена маска на лицето, непокриваща носа и устата. Описаното деяние е
определено като нарушение на разпоредбите на Раздел I,
т.4 във вр. с т.1 от Приложение №3 на Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020 г.
на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
За това нарушението е
бил съставен АУАН изх. № 000053/03.08.2020 г., връчен на управителя на санкционираното
дружество на дата 03.08.2020г. и подписан от него с възражение за липсата на
клиенти към момента на проверката. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
пред РС наказателно постановление. Последното е връчено на управителя на
дружеството на 02.09.2020г., видно от приложеното в преписката известието за
доставяне (л.12)
За да отмени НП, въззивният
съд е изложил мотиви, че са допуснати съществени нарушения на императивни
законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение
и налагане на административно наказание, които опорочават издаденото НП, до
степен на незаконосъобразност. Приел е,
че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не отразяват пълно фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението. Според райония съд като не
посочил самоличността на лицето от обслужващия персонал на санкционираното
дружество, което не е било с правилно поставена маска на лицето,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. На следващо място, въззивният съд е изложил мотиви, че
посочената в НП правна квалификация на извършеното деяние е непълна или неправилна
правна, което от своя страна било нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице било несъответствие межди сочената като
нарушена правна норма и описанието на извършеното нарушение. Липсвало
отразяване, че твърдяното за извършено деяние нарушава въведена от министъра на
здравеопазването с нарочна заповед на временни противоепидемични мерки в
условия на обявена извънредна епидемична обстановка. Следвало да бъде отразена
и разпоредбата на чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., която
създава правна основа за издаване на посочените заповеди. Посочена като
нарушена нормата на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето не съдържала състав на
административно нарушение, а изпълва препращащата диспозиция на предвидения в
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето, каквото отбелязване липсвало обжалваното НП. Посочените
нарушения били съществени такива и накърнявали правото на защита на нарушителя,
както и възпрепятствали извършването на съдебен контрол за законосъобразност на
приложимата от наказващия орган санкционна разпоредба.
Решението е правилно
като краен резултат, но не по изложените от съда мотиви. На ответника по
касация е наложена имуществена санкция за това, че на 08.07.2020 г.,
около 15.20 часа, в град Велико Търново, служител от обслужващия персонал в
стопанисвания от дружеството „ИНТРА ТТ“ ЕООД обект – снек бар, находящ се в
град Велико Търново, бул. „България“ № 1, работел зад бара и обслужвал клиенти
с поставена маска на лицето, непокриваща носа и устата, с което е извършено нарушение на разпоредбите
на Раздел I, т.4 във вр. с т.1 от Приложение №3 на Заповед №РД-01-369
от 30.06.2020г. на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ
и на основание чл.209а, ал. 2 от ЗЗ е наложен на дружеството имуществена
санкция впредвидения от закона минимален
размер от 500 лв.
На първо място,
настоящият касационен състав намира, че в АУАН и в издаденото НП е
конкретизирана и посочена цифрово съответната точка и подточка от заповедта на
министъра на здавеопазването, чието предписано правило за поведение е било
нарушено от дружеството според АНО, а направеното препращане към
оправомощаващата разпоредба на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ (изм. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е
основанието, на което заповедта е издадена. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. Извънредната епидемична обстановка се обявява
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите (чл. 63, ал. 1) за определен период от време с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването,
въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на
съществуващия епидемичен риск (чл. 63, ал. 2). В случая, извънредната
епидемична обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на Министерски
съвет (МС) от 14.05.2020 г. и удължена
до 30.04.2021 г. с Решение № 72 от 26.01.2021г. на МС. Същата се различава от
извънредното положение по чл. 57, ал. 3 от Конституцията, обявявано със закон
от Народното събрание, при което настоящата инстанция намира, че непосочването
на чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. не води до
незаконосъобразност на издаденото НП, в какъвто смисъл са част от мотивите на
ВТРС.
С Раздел I от сочената като нарушена Заповед №РД-01-369 от
30.06.2020г.на министъра на здравеопазването се въвеждат противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 1 юли 2020 г.
до 15 юли 2020г., като въпросната подточка четвърта гласи: „Всички лица, които
се намират в закрити обществени места, в т.ч транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска на лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч кърпа,
шал, шлем и други), които се използват съгласно препоръките в приложение №3“.
За целите на тази мярка съгласно т.7 от цитираната заповед „обществени” са
местата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено
ползване, а съгласно т.1 от Приложение №3 към т. 4 „защитната маска трябва да
покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката”. Към момента
на извършване на вмененото нарушение /08.07.2020 г./ Заповед
№РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването е действащ акт,
който не е отменян изрично или мълчаливо с последваща заповед съгласно
информацията на интернет страницата на Министерство на здравеопазването. Стопанистваният
от ответник-касация търговския обект - снек – бар в град Велико Търново, представлява
закрито обществено място по смисъла на § 1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето и т. 7 от цитираната
Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на министъра на здравеопазването. Наред с
това, посредством въведените от органа на изпълнителната власт
противоепидемични мерки се определят и елементите от изпълнителните състави на
деянията, подлежащи на санкция на основание чл. 209а ЗЗ.
В АУАН и НП административнонаказващият орган е санкционирал „ИНТРА ТТ“ ЕООД за
това, че е нарушило т.4 от Раздел I на Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на
министъра на здравеопазването, но съдът намира, че тази разпоредба не създава
задължително правило за поведение, което да е адресирано до дружеството -
ответник по касация. Цитираната подточка създава задължение за всички лица,
намиращи се на закрито обществено място да бъдат с поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата, т.е коментираната
материалноправна разпоредба съдържа задължително правило за поведение, насочено
към физическите лица, и не въвежда ограничения, забрани или правило за
поведение, които субектите – юридически лица, са длъжни да спазват или
контролират. Относими към работодателите са разпоредбите на т.1, т.2 и т. 3 от
Раздел I от процесната заповед на министъра на
здарвеопазването, но видно от съдържанитето на АУАН и НП нарушение по някоя от
тези точки не е вменено на ответника по касация, а същият е санкциониран за
това, че негов работник не е бил с правилно поставена защитна маска на закрито
обществено място. Аргумент в подкрепа на този извод е въведеното в Раздел II от заповедта задължение за всички работодатели,
физически или юридически лица, които са собственици или управляват обекти с
обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги
на гражданите и чията дейност не е преустановена с акт на държавен орган за
времето на обявената извънредната епидемична обстановка” да осигурят прилагане единсвено
на противоепидемичните мерки по т. 1-3 от Раздел I,
но не и на тази по т.4. Неизпълнението на задължението по т.4 от относимата към
настоящото касационно производство Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. от
подчинено на ответника по касация лице поражда административнонаказателна
отговорност за това лице, а относимата санкционна разпоредба би била тази
на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ. Налага се изводът, че неправилно е ангажирана
административната отговорност на ответника по касация и наказателното
постановление правилно като краен резултат е отменено от въззивния съд.
Неправилното приложение на закона винаги съставлява съществен процесуален порок
в административнонаказателното производство, а допускането му опорочава
издаденото наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна изцяло
като незаконосъобразно.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
От ответника по
касация не се претендират разноски пред настоящата инстанция, при което такива
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 583 от 01.12.2020 г. по НАХД № 1351/2020
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.