РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. В., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100113 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Т.В.” ЕАД гр. В., ЕИК:
**, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М.Г.“ **, срещу Х. В. А., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **.
Ищецът „Т.-В.“ ЕАД гр. В. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Х. В. А. за сумите от: 1 700,89 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2022 г. до
30.06.2024 г. за имот на адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **; 350,09 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 28.02.2022 г. до 18.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането;
41,02 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2179/18.11.2024 г. за горепосочените суми, която е връчена на длъжника и в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение срещу нея. След указание до заявителя е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 31.01.2022 г. до
30.06.2024 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, за жилище с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **, за която ответникът не му
заплатил дължимата цена в размер на 1 700,89 лв. по процесната партида за процесния
период. Сочи още, че за периода от 28.02.2022 г. до 18.10.2024 г. ответникът му дължи
сумата от 350,09 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане, така както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
1
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3636/2024 г. по описа на
РС – гр. В., ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество
заявление против ответника, е издадена Заповед № 2179/18.11.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: 1 700,89 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2022 г. до 30.06.2024 г. за имот на адрес:
гр. В., ж.к. „Д.“ **; 350,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2022
г. до 18.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането; 41,02 лв. – държавна такса и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен установителен
иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. В.” ЕАД на потребители в гр. В., от чиито заключителни разпоредби е
видно, че същите са действали в процесния период.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 22, т. VI, нот. д. № 1399/1993 г. от 07.09.1993 г. на нотариус при ВРС се установява, че на
07.09.1993 г. Х. В. А. е закупила 3/4 идеални части от процесния недвижим имот, като със
закупуването им е станала собственик на целия имот.
По делото е представено копие от кадастралната карта с данни от КРНИ от 06.10.2021
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.55.25.36 с адрес на имота: гр.
В., ж.к. „Д.“ **, в което е отразено, че собственик на процесния имот е Х. В. А..
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в
която е отразено, че към 18.10.2024 г. дължи главница в размер на 1 700,89 лв. за периода от
31.01.2022 г. до 30.06.2024 г. и лихва за забава в размер на 350,09 лв.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между
страните е съществувало облигационно отношение по валидно сключен договор за доставка
на топлинна енергия при Общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина на извършване на
дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
2
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Т.-В.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. В.,
които се изготвят от „Т. - В.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за извършеното
публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката.
Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се очертава
кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
основателен, тъй като ответницата е била съсобственик на процесния топлоснабден имот
през целия исков период, поради което е имала качеството потребител, респ. клиент на
топлинна енергия. Фактът, че ответницата е собственик на процесния имот се установява от
приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, т. VI, нот.
д. № 1399/1993 г. от 07.09.1993 г. на нотариус при ВРС.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот,
ответницата Х. В. А. е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на нейната
стойност за посочения период. Останалите предпоставки за основателност на предявения иск
са доказани в производството, като не е спорно между страни и от писмените доказателства
е установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
По делото са приети писмени доказателства относно размера на претенцията,
съставени от ищцовото дружество – справка за неплатени фактури и дължими лихви
3
от ответницата в процесния период. Така приетият документ представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила сам по
себе си, доколкото удостоверява изгодни за издателя си факти. Страните по делото
обаче не спорят и относно размера на претендираните суми.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер,
като се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
1 700,89 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.11.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща
топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до деня на постъпването на дължимата сума по сметката или в касите на продавача.
Ето защо ответницата дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените
фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Страните не спорят относно
претендирания размер на лихва за забава, предвид което съдът намира, че искът следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния
следва да се присъдят направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр.
дело № 2609/2022 г. в размер на 100,00 лв. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 177,01 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 91,02
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, която сума следва да бъде
присъдена на ищцовото дружество.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с ****************************
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. В. А., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **, дължи на „Т.В.” ЕАД гр. В., ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „М.Г.“ **, следните суми, за които е издадена Заповед №
2179/18.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3636/2024 г. по описа на Районен съд – В.:
- сумата от 1 700,89 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща начислена стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2022 до 30.06.2024 г. за имот на адрес: гр.
В., ж.к. „Д.“ **, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
4
заявлението – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 350,09 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2022 г. до 18.10.2024
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Х. В. А., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **, да заплати на „Т.В.” ЕАД гр. В., ЕИК: **,
сумата от 177,01 лв., представляваща разноски в производството по гр. дело № 113/2025 г.
по описа на Районен съд – В., както и сумата от 91,02 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. д. № 3636/2024 г. по описа на Районен съд – В..
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с ..........................
Решението може да бъде обжалвано пред О. с. – В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5