№ 156
гр. Харманли, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630101100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Ш. Р. Б., ЕГН **********, с адрес:
общ. Хасково, с. Войводово против АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Харманли, ул. **** с правно основание чл. 403, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че Ш. Р. Б., ЕГН **********, с адрес:
общ. Хасково, с. Войводово и АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Харманли, ул. **** са бивши съпрузи. След почти 20 години съвместен
живот, Ш.Б. и А.И. преживели разрив в отношенията си,като ищцата била
изгонена от дома им без пари и перспектива. Ответникът не й давал
възможност да комуникира нормално със сина им Д.А. И.. След изгонването
й от семейния дом А.И. завел срещу ищцата няколко съдебни производства.
Първо подал молба за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 30,
ал. 1 от СК, с който искал от съда да обяви влога на Ш.Б. в размер на 43
511,04 евро /85 100,20 лв./ за негова лична собственост. Въз основа на тази
молба на 16.05.2018 г. било образувано ч. гр. д. № 328/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково.
С Определение № 394 от 16.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. №
328/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е допуснато обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК на АНГ. М. ИВ. срещу Ш. Р.
Б.. Допусната е обезпечителна мярка с налагане на запор върху всички
банкови сметки и влогове на ищцата в „Юробанк България” АД /Пощенска
банка/ до размера на сумата от 43 511,04 евро, с левова равностойност 85
1
100,20 лв. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано и
изпълнително дело № 20189290400972 при ЧСИ Н.К., per. № 929 и район на
действие Окръжен съд - Хасково.
В определения от съда срок бил предявен бъдещият иск и е
образувано гр. д. № 400/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.
С Решение № 137/18.04.2019 г., постановено по гр. д. № 400/2018 г.
по описа на Окръжен съд - Хасково, искът на А.И. е отхвърлен.
С Решение № 214/20.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 355/2019 г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, I състав, е потвърдено изцяло
решението на Окръжен съд - Хасково.
С Определение № 726/25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1611 /
2020 г. по описа на ВКС, IV гр.о., съдът не допуска до касационно обжалване
решението на Апелативен съд - Пловдив.
С Определение № 260231 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
328/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязло в сила на 11.01.2021г.
е отменено допуснатото обезпечение.
На 30.07.2018 г. А.И. предявява срещу ищцата и иск за развод, въз
основа на който е образувано гр. д. № 1837/2018 г. по описа на Районен съд -
Хасково. С Решение № 631 от 09.11.2018 г. бракът между ищцата и ответника
е прекратен.
През цялото време от завеждането на делото пред първата инстанция
до постановяване на определението на ВКС на ищцата се налагало да се
справя с почти пълната липса на средства и трудността да задоволява
ежедневните си потребности, както и с мисълта, че няма дори минимална
възможност за контакт с единственото си дете.
С оглед липсата на свободни финансови средства и житейската
криза, в която е изпаднала Ш.Б. решила да изгради живота си отначало, като
замине да работи в Белгия, където нейни приятели вече са се устроили. Чрез
финансовата помощ и подкрепа на сестра си през август 2018 г. Ш. отпътува
за Белгия. След заминаването си за Белгия ищцата се е сблъскала с още
трудности.Изцяло ищцата била финансово подпомагана от сестра си.
Поради липсата на каквито и да е средства Ш.Б. се принудила да
поиска отново заем от сестра си Н. Б.. В тази връзка на 23.05.2019 г. двете
сключват договор за заем за сумата от 9000 лв., която сума обхващала и
дадените до този момент помощи от Н. на Ш.. Ш. се задължава да върне
парите на сестра си в 3- годишен срок, считано от 23.05.2019 г. Малко след
подписването на договора сестрите се договорят, че Ш. дължи на Н. и лихва в
размер на 10 % от заемната сума на година, т.е. по 900 лв. на година или общо
2700 лв.
По този начин и с цената на огромни лишения, ищцата е успяла да
направи подарък на единствения си син по случай неговото завършване като
му е открила банкова сметка, в които е внесла 600 лв.
2
През целия период от запориране на банковите й сметки до вдигане
на наложения запор - ищцата се нуждаела от финансовата и
психологическата помощ на своето семейство. Благодарение на родителите
си, чиито доходи били в размер на две минимални пенсии, тя успява да
заплаща консултациите си с психолог и медикаментите, от които е имала
нужда. Винаги когато е имала нужда от пари, е разчитала на семейството на
сестра си, която е подпомогнала Ш.Б. при заплащането на разноските по
заведените от ответника дела срещу нея. Въпреки близките родствени връзки,
добрите отношения и желанието на сестра й да й помага, двете решили да
подпишат гореописания договор за заем и да го заверят нотариално, за да има
някаква сигурност сестра й, че значителната парична сума все пак ще й бъде
върната.
С оглед на гореизложеното, счита, че вследствие на отхвърлянето на
иска, по който е допуснато обезпечението на основание чл. 403, ал. 1, предл. 1
от ГПК за ищцата възникнал правен интерес за обезщетяване на причинените
й вследствие на обезпечението имуществени и неимуществени вреди.
Претърпените от Ш.Б. имуществени вреди са в размер на 25 087,87
лв., от които 22 387,87 лв., представляващи законната лихва върху
запорираната сума от 43 511,04 евро /85 100,20 лв./ като обезпечителна мярка
за периода от налагането на запора, за което Ш.Б. е била уведомена със
запорно съобщение от 17.05.2018 г., до отмяна на обезпечението с
Определение № 260231 от 18.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 328/2018
г. по описа на Окръжен съд - Хасково, IV гр. с. ,влязло в сила на 11.01.2021г.
Освен обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди
следвало да бъде присъдено и обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. След напускането на дома само с 300 лв., 250 лв. от които е била
принудена от ответника да даде за шофьорски курс на сина си, и узнаването
за наложения запор на банковите й сметки, Ш.Б. започнала да чувства
непрестанна тревожност, напрегнатост, изпаднала в депресия, което довело
до нуждата от посещение на психиатър - д-р В.. Посещенията при нея, както и
предписаните лекарства били заплащани от родителите й и сестра й.
Впоследствие, след бала на сина си и претърпяното унижение от бившия й
съпруг, придружено с неприятностите, преживени в Белгия, Ш.Б. отново е
трябвало да посещава д-р В., когато се е прибирала в България. Вследствие на
продължителния стрес от заведеното от А.И. дело за по-голям дял от личното
й имущество Ш.Б. е заболяла и от миома, което е довело до допълнителна
нужда от лечение и медикаменти.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определял от
съда по справедливост. (болки и страдания).
От всичко изложено, ищцата счита, че определянето на обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 5000 лв. Определянето на
по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по
делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
3
Моли съда на основание чл. 403, ал. 1, предл. 1 от ГПК да осъди
АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****, да заплати на
Ш. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: общ. Хасково, с. Войводово, сумата от 22
387,87 лв., представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
размера на законната лихва върху запорираната сума в размер на 43 511, 04
EUR с левова равностойност 85 100, 20 лв. за периода от датата изпратеното
запорно съобщение от ЧСИ Н.К., per. № 929, Район на действие - Окръжен
съд - Хасково, а именно - 17.05.2018 г., до отмяната на наложеното
обезпечение с Определение № 260231 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 328/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязло в сила на
11.01.2021г., както и сумата в размер на 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и емоционален стрес.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ****.
Счита, че така предявеният иск е допустим, но е неоснователен както относно
размера на претендираните вреди, така и относно периода на причиняването
им. Действително с Определение от 16.05.2018год. по ч.гр.д. 328/2018год. на
ОС- Хасково е допуснато налагането на обезпечителна мярка запор на
банкова сметка на ищцата в „Юробанк България“ АД до размер на 43511,04
евро или 85 100,20 лева, наложен по И.Д. 20189290400972. Определението на
съда не е обжалвано от ищцата, нито е подадена жалба срещу наложения
запор. Ответникът счита, че не е спорен въпроса, че предявения от А.И. иск с
правно основание чл. 30, ал.1 от СК, е отхвърлен с влязло в сила съдебно
решение и въз основа на него с Определение от 18.12.2020г. по ч.гр.д.
328/2018год. на ОС-Хасково, е отменено допуснатото обезпечение на бъдеш
иск. Ответникът оспорва доказателствената стойност на представения
договор за заем в размер на 9000 лева. Сочи, че същият е сключен между
сестри и бил симулативен. Моли да се открие производство по оспорване на
съдържанието на договора и тежестта на доказване да се възложи на ищцата.
Оспорва се верността на твърденията в исковата молба за
претърпени неимуществени вреди и наличието на причинно -следствената им
връзка с предмета на доказване в иск по чл. 403, ал.1 от ГПК. Същите
ответникът счита за ирелевантни и недоказани. Моли искът да се
отхвърли.Претендират се разноските по делото.
С определение в открито съдебно заседание от 12.05.2022г. по
делото е прекратено на основание чл.232 ГПК производството по гр. д. №
1100/2021 г по описа на РС Харманли, в частта на предявения от Ш. Р. Б. ЕГН
********** с адрес с. Войводово, общ. Хасково срещу АНГ. М. ИВ.
ЕГН********** с адрес гр. Харманли ул. **** обективно съединен иск в
размер на 2700 лв., заплатена по сключения между Ш. Р. Б. и сестра й Н. Б.
Договор за заем за сумата от 9000 лв. от 23.05.2019 г., поради оттегляне на
иска.Определението е влязло в сила на 19.05.2022г.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че с
Определение № 394 от 16.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 328/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Хасково е допуснато обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 от СК на АНГ. М. ИВ. срещу Ш. Р. Б..
Допуснатата обезпечителна мярка е налагане на запор върху всички банкови
сметки и влогове на ищцата в „Юробанк България” АД /Пощенска банка/ до
размера на сумата от 43 511,04 евро, с левова равностойност 85 100,20 лв. Въз
основа на издадената обезпечителна заповед е образувано и изпълнително
дело № 20189290400972 при ЧСИ Н.К., per. № 929 и район на действие
Окръжен съд - Хасково.
Към доказателствената съвкупност е приобщено изпълнително дело
№20189290400972 по описа на ЧСИ Н.К., образувано по молба на ответника
въз основа на издадената по ч. гр. д. № 328/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Хасково обезпечителна заповед от 16.05.2018г.
Със запорно съобщение до « Юробанк България « АД гр. София е
наложен запор върху всички сметки и влогове на Ш. Р. Б. ЕГН ********** до
сумата в размер на 85100,20 лева.
В определения от съда в срок бъдещият иск е предявен и е
образувано гр. д. № 400/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, който с
Решение № 137/18.04.2019 г., постановено по гр. д. № 400/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, искът на А.И. е отхвърлен.
С Решение № 214/20.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 355/2019 г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, I състав, е потвърдено изцяло
решението на Окръжен съд - Хасково.
С Определение № 726/25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1611
/2020 г. по описа на ВКС, IV гр.о., съдът не допуска до касационно обжалване
решението на Апелативен съд - Пловдив.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Н. Реджеб Б., сестра на ищеца, като показанията й са записани
подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 04.08.2022г.
/л. 103 гръб – л. 105 по делото/, и при необходимост те ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от ищеца правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Предявен са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за
имуществени и неимуществени вреди, който е процесуално допустими.
По съществото на спора, съображенията на съда са следните:
5
Исковете по чл. 403, ал. 1 ГПК са частично основателни.
Съгласно посочената разпоредба, ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца
срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да
му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Следователно, за да бъдат уважени така предявените в
случая искове, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните елементи: допуснато обезпечение на бъдещ иск, наложени с
него обезпечителни мерки, отхвърляне на обезпечения иск с влязло в сила
съдебно решение, настъпването на сочените имуществени и неимуществени
вреди в претендираните размери, както и пряка причинно-следствена връзка
между обезпечението и вредите.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, II т. о.
и Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, III г. о.,
постановена по сходни казуси, следва да се приеме, че действително вредата в
настоящата хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната
лихва върху запорираната сума за периода на наложеното обезпечение, която
се явява пряка и непосредствена последица от същото обезпечение. Това е
така, защото естеството на наложената обезпечителна мярка е такова, че
изважда от разпоредителната власт на ответника по обезпечения с нея бъдещ
иск съответната сума, което от своя страна обективно обуславя
невъзможността му да я ползва по предназначение. Затова при материално
неоправдано обезпечение, каквото е и процесното, е налице понесена
имуществена вреда от ищеца под формата на пропусната полза и нейният
минимален размер е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума
за периода на задържането й. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е
въведеният с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД принцип, че при парично
задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на
обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е
винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-
висок размер, именно който подлежи на пълно доказване.
В случая не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установи допуснато по молба на ответника обезпечение на бъдещ иск срещу
ищеца, чрез запор върху банковите сметки на последния в изрично посочени
банкови институции до размера на сумата в размер на 43 511,04 евро в
левова равностойност 85 100,20 лева, отхвърляне с влязло в сила на
20.11.2020г. съдебно решение на обезпечения иск. С Решение №
137/18.04.2019 г., постановено по гр. д. № 400/2018 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково, искът на А.И. е отхвърлен. С Решение № 214/20.12.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 355/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, I
състав, е потвърдено изцяло решението на Окръжен съд – Хасково и с
Определение № 726/25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1611 /2020 г. по
6
описа на ВКС, IV гр.о., съдът не допуска до касационно обжалване
решението на Апелативен съд - Пловдив. С Определение № 260231 от
18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 328/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Хасково, влязло в сила на 11.01.2021г. е отменено наложеното обезпечение.
Тук следва да се отбележи и че не е спорно между страните, а и от приетите
извлечения от банковите сметки на ищеца , както и от заключението на
вещото лице, прието без възражения от страните, запорираната сума по
сметките на Ш. Р. Б. ЕГН ********** в „ Юробанк България „ ЕАД – София
е в размер на 43511,04 евро с левова равностойност 85100,20
лева.Следователно ищцата в „ Юробанк България „ ЕАД – София през
релевантния период е имала суми по тези сметки /и по-точно в „ Юробанк
България „ ЕАД – София над запорирания размер, т.е. запорираното
вземане е съществувало и е било изискуемо.
По отношение на настъпването на претендираните имуществени
вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесното
обезпечение важи изложеното по-горе, поради което не следва да се
преповтаря.
Ето защо следва да се приеме, че в настоящия случай са налице
всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на отговорността по
чл. 403, ал. 1 ГПК на АНГ. М. ИВ., ЕГН ********** спрямо Ш. Р. Б. ЕГН
********** .
Относно крайния момент, до който следва да се начислява законна
лихва върху запорираната сума, съдът споделя изразеното в правната
теория разбиране, че ищецът по обезпечения иск носи отговорност до вли‐
зане в сила на определението за отмяна на обезпечението, а за съпричиняване
може да се говори за периода от настъпване на основанието за отмяна на
обезпечението до подаване на молбата за отмяна, но такова възражение не е
направено своевременно в настоящото производство Българско гражданско
процесуално право, 9 изд., 2012 г., с. 1237-1238.
Размерът на процесните имуществени вреди, определен в
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, прието от съда като изготвено компетентно и
безпристрастно, даващо отговор на поставените в задачата въпроси,което
съдът кредитира изцяло, размерът на законната лихва върху главницата от
85100,20 лева за периода от 17.05.2018г. до 11.01.2021г.,датата на влизане в
сила на Определение № 260231 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
328/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е 22 386,09 лева.
На следващо място, от събраните гласни доказателствата се
установява настъпването и на неимуществени вреди, които се явяват пряка и
непосредствена последица от процесното обезпечение. Същите следва да
бъдат кредитирани в тази им част, доколкото обстоятелството,
че свидетелката е сестра на ищеца, не ги прави по необходимост
недостоверни, а преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, съдът ги
7
намира за логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични
възприятия, като те не се опровергават от други доказателства по
делото. Освен това е напълно нормално и житейски обосновано, наложените
запори върху банковите сметки на ищеца да му се отразят негативно и да
изпита отрицателни емоции. Касае се за неблагоприятно засягане на лично,
нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и
доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна
парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да
бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението. Предвид възрастта на ищеца, вида и характера на
причиненото увреждане, продължителността и интезивността на
претърпените страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в
начина и на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в
страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото
овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да му
бъде престирана сума в размер на 1000 лева.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото не
се доказа причинно-следствената връзка между претърпените неимуществени
вреди от ищеца от процесното обезпечение. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че съдебно решение по гр.д. № 1837/2018 г.,
видно от което в бракоразводния процес ищецът и ответницата са уредили
изцяло личните и имуществените си отношения, като изрично са заявили, че
не си дължат издръжка един на друг, че са поделили всички движими вещи,
придобити по време на брака и закупеният в гр. Стара Загора остава в режим
на обикновена съсобственост между тях двамата. От така постигнатото между
тях споразумение следва да се приеме, че и двамата са постигнали
окончателно съгласие каква част от имуществото се дължи на всеки от тях.
От тези волеизявления може да се направи извод, че нито един от двамата не
е изразявал каквито и да било претенции към други имущества или вземания,
притежавани или ползвани от другия съпруг. Т.е всеки един от съпрузите е
титуляр на паричен влог, с който се разпорежда и по отношение на който
другият съпруг няма претенции. В тази връзка наложеното обезпечение с
Определение № 394 от 16.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 328/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Хасково, за обезпечаване на бъдещ иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от СК на АНГ. М. ИВ. срещу Ш. Р. Б. с допусната
обезпечителна мярка налагане на запор върху всички банкови сметки и
влогове на ищцата в „Юробанк България” АД /Пощенска банка/ до размера на
сумата от 43 511,04 евро, с левова равностойност 85 100,20 лв., което е
отменено с Определение № 260231 от 18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
328/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, влязло в сила на 11.01.2021г.
е въздействало пряко и се е отразило негативно върху здравето на
8
физическото лице и върху изпитаните отрицателни емоции от него за
продължителен период от време. Фактът, че с влязло в сила на 09.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1837/ 2018 г. по описа на Хасковския районен съд - I
гр.с., е прекратен сключеният на 06.06.1999 г. граждански брак между АНГ.
М. ИВ. и Ш. Р. Б., с което е утвърдено постигнатото между тях споразумение
не би могъл да се отрази с такъв интензитет върху психиката и здравето на
ищцата, тъй като страните по бракоразводното дело са постигнали
споразумение и са уредили всички лични и имуществени отношения между
тях, както накърняващо емоционалното и психическо състояние и здраве,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, тревожност, напрегнатост и
емоционален стрес от ищеца вследствие наложеното обезпечение на бъдещ
иск по искане на ответника.
Предвид изложените съображения съдът счита, че предявените
искове по чл. 403, ал. 1 ГПК са частично основателни, поради което следва да
бъдат уважени за горепосочените суми, а в останалата част - за разликата над
тях до пълните предявени размери, да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и двете страни имат право на
своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 2647,49 лева, представляваща
направени по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
съразмерно с уважената част от неговите претенции. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове, а именно сумата от 219,17 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя
практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо
разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход
не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи
само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да
извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази
насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли,
ул. **** на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, да заплати на Ш. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: общ. Хасково, с. Войводово сумата от 22 386,09
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди
поради допуснато с Определение № 394 от 16.05.2018 г., постановено по ч. гр.
д. № 328/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково обезпечение на бъдещ
иск, който е отхвърлен с влязло в сила Решение № 137от 18.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 400/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково,
изразяващи се в законната лихва върху сумата от 43511, 04 EUR с левова
9
равностойност 85100,20 лева за периода от 17.05.2018 г. до 11.01.2021г,както
и сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, тревожност,
напрегнатост и емоционален стрес, вследствие на същото обезпечение, като
иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 22 387,87 лева и
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 5 000,00
лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА АНГ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли,
ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ш. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: общ. Хасково, с. Войводово сумата от 2647,49
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА Ш. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: общ. Хасково, с.
Войводово, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на АНГ. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Харманли, ул. **** сумата от 219,17
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10