Решение по дело №147/2019 на Районен съд - Ловеч

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №                        

                                               гр. Ловеч, 30.05.2019 г.  

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.................Петя Маринова...............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 147 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, обективно съединен с иск с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо от ЗЗД.

 

            Подадена е искова молба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГД“ИН“/, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., против Х.А.Х.,***, и В.Г.В. ***, на основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване относителна недействителност на сключен договор за прехвърляне на вземане между ответниците от 15.12.2018 г.

С Определение № 260/07.03.2019 г. по гр.дело № 195/2019 г. на ЛРС е постановено съединяване на същото с настоящото гр.дело № 147/2019 г. за разглеждане в едно производство, което се движи под № 147/2019 г. по описа на ЛРС. Предмет на съединеното гр.дело е също обявяване относителна недействителност на сключен договор за прехвърляне на вземане между ответниците от 15.12.2018 г., но на други вземания, като исканата относителна недействителност се отнася за частта от договора, с която се прехвърля сумата от 500.00 лева, а в частта, с която се прехвърля сумата от 40.00 лева, се иска обявяване нищожност на договора.  

В исковата молба се твърди, че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, на адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, е постъпило съобщение с вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. на ГДИН от Х.А.Х. за прехвърляне на парично вземане, като е приложен договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. Съгласно представения договор, Х.А.Х. прехвърлил на втория ответник В.Г.В. свое парично вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение по адм. дело № 784/2015 г. по описа на АС - Плевен, дължимо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.  

  Ищецът счита за безспорно, че към настоящия момент е налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 784/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, а именно Решение № 246/20.05.2016 г., потвърдено с Решение № 7040/29.05.2018 г. по адм. д. № 8415/2016 г. на Върховен административен съд, по силата на което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

  Посочва се, че същевременно, към настоящия момент и Х.А.Х., с Определение № 7958/13.06.2018 г. по адм.д. № 7377/2018 г. на ВАС е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

  Твърди се също, че с решение № 5365/29.07.2015 г. по адм. д. № 3685/2015 г. по описа на АССГ, Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 300.00 /триста/ лева разноски по делото.

  С решение № 2967/03.05.2016 г. по адм. д. № 621/2016 г. по описа на АССГ и с решение № 13547/08.11.2017 г. по адм. д. № 7306/2016 г. по описа на ВАС, Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 400.00 лева разноски по делото, като срещу Х. е образувано изпълнително дело № 629/2018 г. на ДСИ при РС-Ловеч с взискател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

  На основание горепосочените съдебни решения, се твърди, че са издадени изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела № 625/2018 г., № 631/2018 г., № 629/2018 г. на ДСИ при РС – Ловеч срещу Х.А.Х. с взискател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".

  Посочва се още, че горепосочените административни дела са образувани и водени лично от Х.А.Х., който надлежно е уведомяван от съда и е запознат със задължението си към ГДИН гр.София. Получавал е съобщения и по образуваните срещу него изпълнителни дела на РС - Ловеч. Изтъква се, че задължението на Х.А.Х. към ГДИН е възникнало преди подписването на договора за прехвърляне на парично вземане между него и В.Г.В. и не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.

  Ищецът сочи, че горното им дава основание да твърдят, че Х.А.Х. със знанието, че има задължения към ГДИН гр. София, извършва разпоредителни действия, с които уврежда интересите на ГДИН гр. София.

  Счита, че знанието на третото лице - В.Г.В., не подлежи на доказване, тъй като увреждането не произтича от двустранна възмездна сделка. Според ищеца, договорът за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г. е безвъзмезден.

  Въз основа на изложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде обявен за относително недействителен сключения във вреда на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София, договор за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г., като в полза на ищеца се присъдят и направените разноски.

В исковата молба по съединеното гр.дело № 195/2019 г. на ЛРС, също се твърди, че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, на адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, е постъпило съобщение с вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. на ГДИН от Х.А.Х. за прехвърляне на парично вземане, като е приложен договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. Съгласно представения договор, Х.А.Х. прехвърлил на втория ответник В.Г.В. свое парично вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение по адм. дело № 537/2014 г. по описа на АС – Плевен и по адм.д.№ 11934/2015 г. по описа на ВАС, в размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, която парична сума се дължи от Министерство на правосъдието; сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, ведно със законната лихва върху нея; сумата от 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. 

  Ищецът счита за безспорно, че към настоящия момент е налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 537/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, а именно Решение № 344/21.07.2015 г., изменено с Решение № 182/09.01.2017 г. по адм. д. № 11934/2015 г. на Върховен административен съд, по силата на което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея. Отхвърлен е искът на Х.А.Х. против Министерство на правосъдието за сумата в размер над 40 /четиридесет/ лева до размера от 100.00 /сто/ лева. Осъдено е Министерство на правосъдието да плати сумата от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2014 г. до окончателното й изплащане на Х.А.Х..

Ищецът счита, че посоченият договор за прехвърляне на вземане е нищожен в частта, с която се прехвърля сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, ведно със законната лихва върху нея, дължима от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тъй като е видно от съдебното решение, постановено по адм.д.№ 11934/2015 г. по описа на ВАС, че сумата от 40.00 /четиридесет/ лева се дължи от Министерство на правосъдието, а не от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

  Описани са отново и паричните вземания, които ищецът има към ответника Х.А.Х. по издадените цитирани по-горе три броя изпълнителни листи по административни дела и образуваните въз основа на тях изпълнителни дела № 625/2018 г., № 631/2018 г., № 629/2018 г. на ДСИ при РС – Ловеч срещу Х.А.Х. с взискател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".

  Посочва се още, че горепосочените административни дела са образувани и водени лично от Х.А.Х., който надлежно е уведомяван от съда и е запознат със задълженията си към ГДИН гр.София. Получавал е съобщения и по образуваните срещу него изпълнителни дела на РС - Ловеч. Изтъква се, че задълженията на Х.А.Х. към ГДИН са възникнали преди подписването на договора за прехвърляне на парично вземане между него и В.Г.В. и не са погасени чрез някой от предвидените в закона правни способи.

  Ищецът сочи, че горното им дава основание да твърдят, че Х.А.Х. със знанието, че има задължения към ГДИН гр. София, извършва разпоредителни действия, с които уврежда интересите на ГДИН гр. София.

  Счита, че знанието на третото лице - В.Г.В., не подлежи на доказване, тъй като увреждането не произтича от двустранна възмездна сделка. Според ищеца, договорът за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г. е безвъзмезден.

  Въз основа на изложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде обявен за относително недействителен сключения във вреда на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София, договор за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г., в частта, с която се прехвърля сумата от 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея, дължима от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и да бъде обявен за нищожен същия договор в частта, с която се прехвърля сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, ведно със законната лихва върху нея, като в полза на ищеца се присъдят и направените разноски.

 В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор само от ответника В.Г.В., който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава, че с другия ответник Х.А.Х. са сключили договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. Заявява, че на 20.12.2018 г. между тях двамата е сключено допълнение към договор за прехвърляне на парично вземане, неразделна част към договора за цесия, с което се прехвърлят паричните вземания на Х.А.Х. към ГДИН за размера над 800 лева. Моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

  Другият ответник – Х.А.Х., не е подал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

              В съдебно заседание ищецът ГД“ИН“ се представлява от ст.юрисконсулт Г.Г., която поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като относно иска по чл. 135 от ЗЗД излага съображения, че с извършените разпоредителни действия с процесните договори за прехвърляне на парични вземания са увредени интересите на ГД“ИН“, а договорите са безвъзмездни, поради което не е необходимо да се доказва знание на втория ответник за увреждането. По отношение на иска за обявяване на нищожност на процесния договор в частта за сумата от 40.00 лева, представи писмена молба, в която е направила уточнение, че правният им интерес от исканата нищожност произтича от това, че видно от съдебното решение, постановено по адм.дело № 11934/2015 г. по описа на ВАС, сумата от 40.00 лева се дължи от Министерство на правосъдието, а не от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Като конкретен порок по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, от който страда процесния договор в частта за сумата от 40.00 лева, е посочила невъзможен предмет.  

              Ответникът Х.А.Х. се явява лично и счита, че предявения иск по чл. 135 от ЗЗД е недопустим, а по съществото си неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

              От приложените по делото доказателства, както и от становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Видно от изпълнителен лист от 30.12.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 5365 от 29.07.2015 г. по адм.дело № 3685/2015 г. по описа на АССГ, ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, сума в размер на 300.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

              Представен е и изпълнителен лист от 17.11.2017 г. на АССГ, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 2967/03.05.2016 г. по адм. дело № 621/2016 г. по описа на АССГ и Решение № 13547/08.11.2017 г. по адм. дело № 7306/2016 г. по описа на ВАС, от който е видно, че ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София сума в общ размер на 400.00 лева разноски по двете дела.

              Представен е и трети изпълнителен лист № 90/26.06.2018 г., издаден от Административен съд-Плевен въз основа на влязло в сила Определение № 7958/13.06.2018 г. по адм.дело № 7377/2018 г. на ВАС, от който е видно, че ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.

  По делото не се спори, че с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 784/2015 г. по описа на Административен съд-Плевен, потвърдено с решение от 29.05.2018 г. по адм.дело  № 8415/2016 г. на Върховния административен съд, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 400.00 лева.

  Безспорно е също, а и видно от приложения препис от Решение № 182/09.01.2017 г. по адм.дело № 11934/2015 г. на Върховния административен съд, че е налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 537/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, а именно Решение № 344/21.07.2015 г., отменено частично с горепосоченото Решение № 182/09.01.2017 г. по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС, по силата на което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея. Отхвърлен е искът на Х.А.Х. против Министерство на правосъдието за сумата в размер над 40 /четиридесет/ лева до размера от 100.00 /сто/ лева. Осъдено е Министерство на правосъдието да заплати на Х.А.Х. сумата от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

  С Договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. /л. 7 от гр.д.№ 147/2019 г./, ответникът Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС, прехвърлил на втория ответник – адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно дело в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, която парична сума се дължи от ГД“ИН“-София, срещу задължението на новия кредитор /ответникът В.Г.В./ за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от стария кредитор /ответникът Х.А.Х./.

С друг Договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. /л. 8 от гр.д.№ 195/2019 г./, ответникът Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 537/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС, прехвърлил на втория ответник – адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно дело в размер на 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, която парична сума се дължи от Министерство на правосъдието; сумата от 40.00 лв. /четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху нея; сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които парични суми се дължат от Министерството на правосъдието – гр. София и ГД“ИН“ – гр. София, срещу задължението на новия кредитор /ответникът В.Г.В./ за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от стария кредитор /ответникът Х.А.Х./.

              Прехвърлителят по двата договора Х.А.Х. е изпратил писмено съобщение, регистрирано с вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. при ГД“ИН“, с което уведомява последната, че е прехвърлил паричните си вземания към нея по посочени три броя административни дела, между които и адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен и адм.дело № 537/2014 г. на АС-Плевен, като е приложил договорите за прехвърляне от 15.12.2018 г.

              С отговора на втория ответник и цесионер по двата договора е представено Допълнение от 20.12.2018 г., неразделна част от същите договори, с което страните по договора се съгласили, че прехвърлените от Х.А.Х. задължения на ГД“ИН“ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен /адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС/ и адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен /адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС/, на адв. В.Г.В., да обхващат размера на дължимите от ГД“ИН“ обезщетения над 800 лева, а дължимите от ГД“ИН“ обезщетения по гореописаните дела до 800 лева да покрият задълженията на Х.А.Х. към ГД“ИН“ по посочените по-горе изпълнителни листи - изп.лист от 30.12.2015 г. по адм.дело № 3685/2015 г. на АССГ, изп.лист от 17.11.2017 г. по адм.дело № 621/2016 г. на АССГ /адм.дело № 7306/2016 г. на ВАС/ и изп.лист № 90 от 26.06.2018 г. по адм.дело № 1106/2017 г. на АС-Плевен /адм.д.№ 7377/2018 г. на ВАС/.

              При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо ищеца на договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с който е прехвърлена сумата от 400.00 лева, и договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в частта, с която е прехвърлена сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея, както и с иск с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо от ЗЗД, за обявяване нищожност на втория договор за прехвърляне на парично вземане в частта, с която се прехвърля сумата от 40.00 лв. /четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху нея, поради невъзможен предмет.

Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Следователно с иска по чл. 135 от ЗЗД, т.нар. „Павлов” или „отменителен” иск, могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правни сделки, какъвто е процесния случай.

Видно от хипотезата на цитираната правна норма е, че искът, който може да бъде предявен е правно средство за защита интересите на кредитора. Настоящият иск е основан на условията и предпоставките, регламентирани в цитираната правна норма и без значение за допустимостта му е дали вземането е публично и по какъв ред и от кой орган следва да бъде събрано. Изложените в обратната насока доводи на ответника Х.Х. за недопустимост на иска са в противоречие с правната норма, която го урежда. Искът е предявен при наличието на необходимите процесуални предпоставки, при наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважен отменителният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, т.е. да има вземане спрямо ответника – прехвърлител по процесните сделки; сключените разпоредителни сделки между двамата ответници да увреждат кредитора, т.е. чрез тях длъжникът да е намалил имуществото си и по този начин да е осуетил или затруднил удовлетворяването на кредитора; длъжникът да е знаел при извършване на сделките, че с тях уврежда ищцовата страна, а когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договорял също трябва да е знаело, че с нея се уврежда кредитора. В хипотезата на ал. 1 е необходимо и вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на сделката от длъжника.

Ищецът доказва качеството си на кредитор с издадените в негова полза три броя изпълнителни листи от 30.12.2015 г., от 17.11.2017 г. и от 26.06.2018 г. срещу ответника Х.А.Х., за дължими парични суми в общ размер от 800.00 лева.

Както се посочи по-горе, необходима предпоставка за уважаване на отменителния иск е когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането.

Съдът приема, че атакуваните от ищеца сделки – два договора за прехвърляне на парично вземане срещу задължение на приобретателя за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от прехвърлителя, са възмездни сделки. Законът в нормата на чл. 25 от ЗЗД допуска сделките, сключени под условие - отлагателно /суспензивно/ или прекратително /резултативно/. Условието е включено във волеизявлението ограничение, с което настъпването на правното действие на сделката се поставя в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, каквото е и завеждането на съдебно дело. С оглед предмета на договора за правна защита и съдействие във връзка със завеждането и представителството по съдебни дела, се приема, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 от ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

От изложеното се налага извода, че процесните два договора за прехвърляне на вземания са възмездни сделки, тъй като с тях се прехвърлят парични суми срещу задължение за оказване на правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела, което макар и да е бъдещо несигурно събитие, при осъществяването му, за него се дължи възнаграждение по смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗА. Както вече се посочи, според разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД е допустимо сключването на сделка под отлагателно условие, с което настъпването на правното действие на сделката се поставя в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Като част от фактическия състав на сделката, условието трябва да бъде ясно изразено и прието от страните. Сделката, сключена под отлагателно условие, не поражда правно действие, но тя е действителна и се намира във висящо положение до продължаване на правното очакване от страните. Едва когато отлагателното условие се сбъдне, настъпват правните последици на сделката. Според чл. 25 ал. 2 от ЗЗД сбъдването на условието има обратна сила и правните последици на сделката се пораждат от момента на сключване на сделката, а не от деня на сбъдване на условието. Следователно, за договор за правна защита и съдействие под отлагателно условие, се дължи съответното адвокатско възнаграждение, което е определяемо и няма пречка да се издължи чрез прехвърляне на парично вземане в полза на адвоката, от което следва и възмездния характер на процесните договори за прехвърляне на парични вземания. 

При този извод, че атакуваните сделки са възмездни, следва и необходимостта да се докаже, че приобретателят по сделките, т.е. третото лице, с което длъжникът е договорял, е знаело също за увреждането – чл. 135 ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В разглеждания случай знанието на третото лице не се предполага, тъй като не е налице хипотезата на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД – ответникът В.Г.В. не е от кръга на лицата, визирани в посочената разпоредба /низходящ, възходящ или брат на длъжника/. С оглед на това, ищецът следваше да установи чрез пълно и пряко доказване, че към момента на сключване на атакуваните две цесии /15.12.2018 г./ ответникът В. е знаел за увреждането. Въпреки указаната в тази насока доказателствена тежест с доклада по делото, ищецът не се възползва от правото си да поиска събиране на други доказателства. 

При тези данни съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява приобретателят по процесните два договора за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. да е бил недобросъвестен към момента на тяхното сключване, т.е. да е знаел, че ответникът Х.А.Х. има неизпълнени парични задължения към ищеца.

Ето защо, съдът счита, че не е доказано наличието на субективния елемент на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД – знание на третото лице - ответникът В.Г.В. за увреждането. При това положение, след като не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на отменителния иск, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

              По отношение на другия предявен иск с правно основание чл. 26 ал.2, предл. първо от ЗЗД, за обявяване нищожност на втория договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в частта, с която се прехвърля сумата от 40.00 лв. /четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху нея, поради невъзможен предмет, с аргумент, че прехвърлената сума се дължи от Министерството на правосъдието, съдът счита, че за ищеца ГД“ИН“ липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като не е страна по правоотношение с нито един от ответниците във връзка с тази сума. Както е посочено и в уточняващата молба на процесуалния представител на ищеца, сумата от 40.00 лева се дължи от Министерство на правосъдието, а не от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Правният интерес е необходима процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и когато не е налице интерес от търсената защита, както е в случая относно предявения иск по чл. 26 ал. 2, предл. първо от ЗЗД, същият следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството в частта по отношение на този иск следва да бъде прекратено.

При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

Ответниците не са претендирали разноски по делото, а и няма данни да са направили такива, поради което не им се присъждат.

             Водим от горното, съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул. „Могилата“ № 1, против Х.А.Х., ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с който Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно дело в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, както и за обявяване за недействителен спрямо ищеца ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в ЧАСТТА, с която Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 537/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11934/2015 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея, дължима от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с горните данни, против Х.А.Х., с горните данни, и В.Г.В., с горните данни, иск с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо от ЗЗД, за обявяване нищожност на втория договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., в ЧАСТТА, с която Х.А.Х. е прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, сумата от 40.00 лв. /четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху нея, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение на този иск.

ОТХВЪРЛЯ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с горните данни, за присъждане на разноски по делото.

Решението в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: