№ 7053
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20106899/30.10.2023 г., постановено по гр.д. №
64568/2017 г. по описа на СРС, 44 състав, са частично уважени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, срещу ответника В. П. Т., ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, суми, както следва:
560,03 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането;
23 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за
периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането.
1
С решението исковете са отхвърлени за горницата над 560,03 лв. до
772,39 лв. и над 23 лв. до 32,19 лв., както и са отхвърлени исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху всяка главница.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 448,22 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 25042549/30.11.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство
– В. П. Т..
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно. Въззивникът счита, че начислените суми за топлинна енергия
били недоказани. Оспорва размера на реално потребената топлинна енергия,
твърди, че тръбите през банята не представляват щранг-лира. Така мотивиран,
моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло
отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира и разноски.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. №
2021954/20.02.2020 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с
която са предявени срещу ответниците П.Г. Т. и наследниците на В.Х.Н.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по отношение на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, суми, както следва:
2
1544,77 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
296,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г.
до 22.08.2017 г. върху главницата за ТЕ;
64,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение (ДР) за
периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането;
14,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Ответникът бил
клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния
апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се
заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
Установено е в хода на процеса, че наследник на В.Х.Н., ЕГН **********,
е ответникът В. П. Т., ЕГН **********, срещу когото са насочени половината
от всяка от претенциите на ищеца.
В хода на процеса е установено също, че П.Г. Т., **********, е починал
през 1993 г., преди завеждане на процеса, поради което производството срещу
него е прекратено като недопустимо с Определение от 20.02.2023 г. по гр.д. №
64568/2017 г. по описа на СРС, 44 състав.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Т. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява
срещу изчисленията в отчетите на фирмата за дялово разпределение. Счита, че
прогнозното начисляване на сметки противоречи на Правото на ЕС. Оспорва
размера на начислената топлина енергия. Твърди, че тръбите в банята са част
от сградната инсталация, а не са отоплително тяло. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства и са изслушани
заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.
Установява се от представения по делото Договор за покупко-продажба
на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) с рег. № 94, том № VII/1982 г. от
25.05.1981 г., че Главна дирекция за изграждане на София е продала на П.Г. Т.
и на В.Х.Т. новопостроено жилище № 17, находящо се в жилищна сграда бл.
№ *******“ с площ 59,69 кв.м. Видно е от писмо с изх. № 44-7000-
93/17.04.2012 г. от СО, район Връбница, че бл. *******“ е идентичен с
бл******* в ж.к. „*******
По делото са представени удостоверения за наследници, от които се
установява, че наследник на В.Х.Н. и П.Г. Т. е ответникът В. П. Т..
Не се спори, а и се установява от горепосочените писмени доказателства,
че ответникът В. П. Т. е собственик на процесния недвижим имот.
От Договор № У№94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД
/Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено, че
същият се прекратява по взаимно съгласие, при непреодолима сила, с
тримесечно едностранно писмено предизвестие или при ликвидация или
несъстоятелност на някоя от страните.
По делото са събрани още Протокол от 29.07.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на ж.к. *******, от който е видно, че етажните
собственици са решили да сключат с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за
извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и
4
Приложение към Протокол от 29.07.2002 г., от който се установява, че на
общото събрание на 29.07.2002 г. са участвали етажните собственици, сред
които В.Х.Н. за аб. № 196722 /процесния имот/, наследодател на В. П. Т., като
участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително
този на В.Н..
Сред кориците на делото е и Декларация с нотариална заверка на
подписа от 30.09.2002 г. от С.О.С., председател на домсъвета на етажната
собственост на ж.к. *******, с която същият декларира, че подписите на
етажните собственици във връзка с вземане на решение за сключване на
договор с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото
разпределение /топлинно счетоводство/ са положени пред него.
От Договор № 4607/01.10.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД
/изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. ******* и Б
/възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на
изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с
дата на издаване 31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., от
което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 625,21 лв. при
начислена сума за реално консумирана ТЕ за периода в размер на 625,21 лв.,
както и Съобщение към Фактура № ********** с дата на издаване
31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., от което е видно, че
дължимата сума за плащане за периода е 494,86 лв. при начислена сума за
реално консумирана ТЕ за периода в размер на 494,86 лв., както и
Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна
енергия и дялово разпределение в размер на 1609,14 лв. и за лихва в размер на
311,79 лв.
Представено е и съобщение към фактура, отнасящо се за периода 2013-
2014 г., който е преди процесния.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за
отопление и топла вода за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за сума за
доплащане в размер на 151,64 лв. и Индивидуална справка за отопление и
топла вода за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за сума за доплащане в
размер на 37,39 лв., както и един главен отчет за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. и Протоколи от 14.04.2015 г., 05.05.2015 г. и от 12.05.2015 г.,
5
видно от последните два от които е, че за процесния апартамент № 17 не е бил
осигурен достъп за отчет на топломери и водомери за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014 г., в
сила от 14.03.2014 г.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало
с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице
помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че
топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият
топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа
изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество
издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 3
броя топломери върху 3 радиатора, 1 щранг-лира, за която липсва техническа
възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя
по изчислителен път, както и един водомер за отчитане на потреблението на
топла вода. Посочено е от вещото лице, че за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на
отчитане на измервателните уреди – топломери и водомер, поради което
дяловото разпределение е било на база служебен отчет. Стойността на
потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат
предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1120,05 лв.
Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият
размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми,
възлиза на 1609,14 лв., от които 1544,77 лв. за главница за топлинна енергия и
64,37 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва
върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до
22.08.2017 г. е в размер на 311,79 лв., от които 296,96 лв. мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и 14,83 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
6
от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с
която са уважени предявените искове.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си към ищцовото дружество, както и
останалите си възражения.
Исковете за мораторна лихва върху главниците са отхвърлени, решението
не е обжалвано в тази част, поради което същото е влязло в сила. В сила е
7
влязло и в частта, с която са отхвърлени исковете за главница за горниците над
560,03 лв. до сумата от 772,39 лв. и над 23 лв. до сумата от 32,19 лв., тъй като
не е обжалвано.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно размера на
реално потребената топлинна енергия за процесния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
8
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
9
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е В. П. Т.. Правоотношението на същия с топлинното предприятие е
възникнало с придобиването на процесния имот по наследство от родителите
на въззивника ответник В.Х.Н. и П.Г. Т., които от своя страна са били
собственици на процесния имот по силата на Договор за покупко-продажба на
жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) с рег. № 94, том № VII/1982 г. от
25.05.1981 г. Със същия П.Г. Т. и В.Х.Т. са придобили от Главна дирекция за
изграждане на София новопостроено жилище № 17, находящо се в жилищна
сграда бл. № *******“ с площ 59,69 кв.м, идентично с процесния имот с адрес
гр. София, ж.к. „*******. П.Г. Т. е починал на 08.05.1993 г. и е оставил за
наследници съпругата си В.Х.Н. и сина си В. П. Т.. В.Х.Н. е починала на
11.12.2012 г. и е оставила за наследник сина си В. П. Т.. Следователно
ответникът В. П. Т. е станал собственик на ½ ид.ч. от процесния имот на
08.05.1993 г. и на другата ½ ид.ч. на 11.12.2012 г., т.е. същият е собственик на
целия имот през процесния период. Облигационно отношение между него и
топлопреносното предприятие съществува, поради което е възникнало
задължението за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия по
отношение на процесния имот. В това отношение и изводите на
първоинстанционния съд за правилни.
Основното възражение във въззивната жалба е по отношение на размера
на реално потребената топлинна енергия. Въззивникът твърди, че тръбите в
банята му не представляват щранг-лира и неправилно е изчислено
количеството потребена топлинна енергия.
Безспорно е по делото, че топлинен счетоводител за процесната сграда в
режим на етажна собственост е третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД. Същото се установява и от писмените доказателства.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
10
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
имот през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е реално
консумирана топлинна енергия на стойност 1120,05 лв. Вещото лице е
посочило, че в имота са налични три броя отоплителни тела – радиатори, един
брой щранг-лира в банята и един водомер за отчитане на БГВ. По отношение
на щранг-лирата е посочено, че същата се намира в банята на процесния имот,
представлява отоплително тяло и за нея не е технически възможно
поставянето на измервателно устройство, поради което отдадената топлинна
енергия се изчислява по измервателен път.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че в банята му
преминават тръби, които следва да бъдат отнесени към сградната инсталация
на сградата, а не като отоплителен уред. В заключението си вещото лице е
посочило, че в банята на процесния имот се намира именно отоплително тяло
– щранг-лира. В съдебното заседание, в което вещото лице е разпитано и
експертизата е приета, ответникът не се е явил и не е изпратил представител,
който да възрази срещу тази констатация на вещото лице. Доколкото
експертното заключение е прието без възражения, въззивният съд го
кредитира. За установяването на доставено количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот са необходими специални знания, поради което
законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза. При
изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по делото,
и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД. Съдът няма основание да се съмнява в
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, както и в
правилността на даденото заключение.
Водим от горното съдът приема, че изчисленията, направени от вещото
лице в съдебнотехническата експертиза, са правилни, а размерът на
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период е в размер на
1120,05 лв. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото
производството срещу другия ответник е прекратено като недопустимо, а
ищцовото дружество не е направило изменение на исковете по чл. 214, ал. 1
ГПК и не е увеличило размера на претенцията си срещу ответника В. П. Т., то
дължимите от последния суми са в размер на ½ от общите претендирани, т.е.
11
560,03 лв. за топлинна енергия.
Във въззивната жалба няма формулирани конкретни оплаквания срещу
решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден
да заплати сумата от 23 лв., представляваща главница за дялово
разпределение, нито е формулиран петитум за отмяна на решението в тази
част, поради което въззивният съд не следва да обсъжда първоинстанционното
решение по този въпрос. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районния
първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.
По разноските:
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова
не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба,
така и последващата молба са абсолютно бланкетни, като по време на
проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален
представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства,
които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20106899/30.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 64568/2017 г. по описа на СРС, 44 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13