№ 203
гр. Стара Загора, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901065 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. ХР. М. е пострадала при ПТП
на 26.08.2020г. при следната фактическа обстановка: МПС с рег. № ***,
марка „***”, модел „***”, собственост и управлявано от СТ. ИВ. Л., ЕГН
**********, с адрес в с. /адрес/, не спрял на пътен знак Б-2 /спри/ пропусни/ и
ударил движещото се по пътя с предимство МПС с рег.№ ***, марка „***”,
модел „***”, собственост и управляван от М. ХР. М., ЕГН **********, от гр.
/адрес/.
За пътнотранспортното произшествие е съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 22 от 26.08.2020 г., издаден от РУ „Полиция” -
Казанлък.
При така описаното ПТП ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в следното:
Травматични увреждания в областта на главата, врата, гръдния кош и
крайниците, лява колянна става, болки в областта на шийния и гръдния
сегмент на гръбначния стълб и болки в челните области на главата; болки в
областта на горната част на гръдната кост с охлузване и наличие на
кръвонасядания оток на тъканите в областта на предната повърхност на
лявата колянна става и контузна рана; разпръснат моторен и сетивен дефицит
за раменния пояс и ръцете двустранно; изтръпване и слабост на раменете и
ръцете, силно ограничени болезнени активни и пасивни движения на главата;
главоболие; шийна имобилизация; лезия в заден рог на медиален менискус;
плика синдром, синовитис генус екстра.
Непосредствено след гореописаното ПТП ищцата била прегледана от
1
медицински екип, изпратен от гр. Гурково, след което със санитарен
автомобил е закарана в гр. Стара Загора, където е приета в Клиника по
неврохирургия, от която е изписана след петденевен престой.
Поради продължителните болки и скованост в шията, изтръпване и
слабост в раменете и шията, както и болки в лявото коляно, ищцата
многократно търсила лекарска помощ, като посещавала медицински
заведения в гр. С. и гр.С., в които да получи адекватна медицинска помощ.
Тъй като имала силни болки, както и страх от пътуване, се е налагало при
всичките й посещения в болници да бъде придружавана от роднини и
приятели. Освен това, по време на бум на заболели от коронавирус и се е
налагало постоянно да ползва обществен транспорт и да посещава болнични
заведения, което също повлияло негативно на психиката и, страхувала се от
евентуално заразяване с Covid-19.
На значителна стойност били направените от ищцата транспортни
разходи за предвижването й до медицински заведения, които тя не
претендира за изплащане в настоящото производство. Прилага билетите за
пътуване приложени към исковата молба с цел да докажат твърденията за
множество пътувания извън населеното място, в което същата живее.
На ищцата били направени и множество изследвания, две от които се
наложило да бъдат извършени чрез ядрено-магнитен резонанс.
Поради епидемичната обстановка в страната лекарите отказвали да
приемат ищцата за преглед, което на първо място забавило лечението й, а
освен това създало негативни емоции и изживявания за нея, тя се страхувала
за бъдещото си здравословно състояние.
И към момента ищцата се притеснявала за здравословното си състояние
в бъдеще, тъй като при последния извършен орто- травматологичен преглед,
лекарят назначил медикаментно лечение, но разяснил, че ако не се повлияе от
него и болките продължат, ще се наложи оперативна намеса.
Видно от приложената по делото лична амбулаторна карта, М. ХР. М.
била напълно здрава млада жена, без никакви заболявания. След пътния
инцидент това обстоятелство безвъзвратно се променило. Няколко месеца
след инцидента се опалаквала от силни болки във врата, гърба, подбедрицата
и лявото коляно, съпътствани с оток и болка в ставата. Поради силните болки
във врата се налагло постоянно да носи шийна яка. И към настоящия момент
ищцата твърди, че има подуване на коляното и изпитва болки в левия крак,
който понякога рязко й се сковава и тя не може дори да го мръдне. Тези
болки продължавали с дни, а понякога дори и със седмици. Главоболието
също не е отминало и досега. Ищцата се страхувала от бъдещи усложнения на
здравословното й състояние.
Поради силно влошеното си здравословно състояние ищцата излязла в
продължителен отпуск по болест - от 27.08 до 15.10.2020 г. Това е станало
причина за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя и. От
една страна работодателят е искал да освободи ищцата поради дългия отпуск,
а от друга страна самата М.М. не се е чувствала способна да работи поради
2
приема на силни лекарства, които влияят на концентрацията й.
Твърди се, че ищцата преживяла силна уплаха, която и към настоящия
момент е в активна форма. От деня на пътно транспортния инцидент тя имала
повишена тревожност, безпокойство, главоболие. След инцидента трудно е
заспивала, тъй като често си припомняла инцидента и сънувала кошмари. Тъй
като трудно се справяла дори с елементарни ежедневни задачи, се е наложило
да се премести да живее при родителите си за период от около два месеца
след инцидента. Твърди се, че и към настоящия момент М.М. се страхува да
шофира и лесно се стряска от автомобили, особено при приближаване на
кръстовища и пешеходни пътеки. Загубила апетит и няма желание за
сексуални контакти. Преди инцидента ищцата нямала и един бял косъм на
главата си, което се е променило поради силния стрес. Започнал силен
косопад. Всичко това е повлияло негативно и в отношенията и с
дългогодишния й партньор, с когото живеят на семейни начала.
Ищцата многократно е посещавала лекар във връзка с психическото си
състояние. Поставена й била диагноза смесено тревожно-депресивно
разстройство и изписано медикаментно лечение, което тя спазвала, но
въпреки това продължава да има тревожни мисли, свързани с пътния
инцидент и е емоционално лабилна.
За справедлив размер на дължимото й се обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, М.М. счита сумата от 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение
до момента на окончателното му плащане. Посочва, че към момента са и
изплатени 5 000 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, поради което същата претендира изплащането на останалите 35 000
лева (тридесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение до момента на окончателното му плащане.
В исковата молба се твърди още, че при така описаното ПТП ищцата е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в следното:
На първо място направени били разходи за лечение, изразяващи се в
закупуването на медикаменти, заплащане на потребителски такси, както и
пътни разходи, тъй като прегледите били извършвани в гр. С. и гр.С., а М.М.
живее в гр. Т.. Посочва се, че общият размер на разходите за лечението на
ищцата е 324.96 лева (триста и двадесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки). Към момента и били изплатени 141.35 лева обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди във връзка с проведено лечение,
поради което същата претендира изплащането на останалите 183.61 лева (сто
и осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки), ведно със законната
лихва върху претендираното обезщетение до момента на окончателното му
плащане.
При гореописания пътен инцидент автомобилът на М.М. марка „***”,
модел „***”, с рег.№ ***, претърпял множество деформации. От ремонт или
цялостна подмяна са се нуждаели: предна броня; цреден десен калник; преден
десен фар; преден десен мигач; преден капак над двигател; панти на преден
3
капак; предни греди на шаси; радиатор; вентилаторна перка на радиатор;
ходова част на автомобил; въздушен филтър; тампони на скоростна кутия;
предни и задни вежди на калници; лява- предна вежда на калник; предна
дясна врата; скоростна кутия; ръчна спирачка; преден десен горен и долен
носач; десен амортисьор; двигател; стабилизираща щанга на преден мост;
зъбна рейка; съд на охлаждането.
В резултат на пътния инцидент автомобилът на ищцата бил увреден до
такава степен, че е било невъзможно използването по обичайното му
предназначение, а ремонтно-възстановителните работи и подлежащите на
влагане в ремонта части и материали се доближавали стойностно до
пазарната цена на автомобила, поради което била налице т.н. тотална щета на
същия. След размяна на кореспонденция с представители на ответното
дружество, „ЗАД *” АД възприело същото становище, поради което издало
Удостоверение изх. № 4627а/12.11.2020 г. за послужване пред сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - С. за прекратяване на регистрацията на л.а. „*** ***”.
В удостоверението изрично било записано, че застрахователното дружество е
взело решение за ликвидиране на щетата като тотална и изплащане на
обезщетение на собственика за тотална щета. Поради направеното изявление
от страна на ответника, че щетата на автомобила е тотална, счита това
обстоятелство по делото за безспорно.
Ищцата претендира обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна тотална щета на притежавания от нея лек
автомобил в размер от 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/. Посочва, че
ответникът изплатил сумата от 875 лева обезщетение за имуществените
вреди, свързани с лекия автомобил, които според застрахователното
дружество представляват 70% от действителната стойност на имуществото.
Ищцата заявява, че е съгласна, че действителната стойност на имуществото е
1 250 лева, но не е съгласна, изплатената стойност на автомобила да е едва 70
%. Регистрацията на автомобила била прекратена и същия бил даден за
вторични суровини, за което била получена сумата от 80.10 лева. Тъй като
автомобилът не е можел да стигне на собствен ход до пункта за предаване на
вторични суровини, се наложило използването на транспорт, за който е
заплатена сумата от 80 лева, т.е. не били реализирани каквито и да е облаги
от предаването на скрап на автомобила си.
С оглед гореизложеното ищцата счита, че следва да бъде изплатена
пълната сума от 1 250 лева имуществени вреди за лекия автомобил „*** ***”.
Предаването на автомобила на скрап не довело до неоснователно обогатяване
на ищцата, напротив същата следвало да ангажира превоз, да заплати същия
и да отдели времето си за предаване автомобила за скрап. Това нямало да
бъде необходимо, ако не се е реализирал процесния пътен инцидент, поради
което счита, че вредата в размер от 1 250 лева се явява в пряко-причинна
връзка с настъпилия инцидент и същата следва да бъде изплатена изцяло от
застрахователното дружество. По тази причина ищцата предявява сумата в
размер на 375 лева (триста седемдесет и пет лева) за обезщетяване на
имуществените вреди свързани с лек автомобил „*** ***”, ведно със
4
законната лихва върху претендираното обезщетение до момента на
окончателното му плащане.
С оглед гореизложеното, за справедлив размер на дължимото й се
обезщетение за претърпените имуществени вреди, М.М. счита сумата от
общо 558.61 лева (петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки), ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение до
момента на окончателното му плащане.
Горните претенции били отправени до застрахователя „ЗАД *” АД и
разгледани от него по застрахователни преписки № 0801-005253/2020-01, -02
и -03. Ответното дружество приело претенциите за изплащане на
застрахователно обезщетение както за имуществените, така и за
неимуществени вреди за основателни, но счело същите завишени по размер.
Между ищцата и ответното дружество не било постигнато споразумение за
размера на дължимите обезщетения, поради което на основание чл. 498, ал. 3
от КЗ предявява настоящите искове, като моли съда да постанови решение, с
което да осъди „ЗАД *” АД, ЕИК *******, гр. /адрес/ да заплати на М. ХР. М.,
ЕГН **********, от гр. /адрес/, сумите както следва:
35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), за претърпените от М. ХР. М.
неимуществени вреди следствие на претърпян от нея пътен инцидент на
26.08.2020 г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от датата на поканата за плащане към застрахователя - 22.10.2020 г.,
до окончателното погасяване на задължението;
558,61 лева (петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки), за претърпените от М. ХР. М. имуществени вреди следствие на
претърпян от нея пътен инцидент на 26.08.2020 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на поканата за
плащане към застрахователя - 22.10.2020 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Посочва се банкова сметка съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 4
ГПК.
В съдебно заседание съдът е допуснал увеличение на предявените
искове от ищцата М.М. М., както следва: - искът за претърпени от
ищцата М.М. М. неимуществени вреди вследствие на претърпян от нея
пътен инцидент на 26.08.2020 г. вместо за 35 000 лв. да се счита предявен
за сумата 45 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86,
ал.1 ЗЗД, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя
– 22.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Искът за претърпени от ищцата М.М. М. имуществени вреди
вследствие на претърпян от нея пътен инцидент на 26.08.2020 г. вместо за
558,61 лв., включващи 183,61 лв., представляващи имуществени вреди,
5
свързани с разходи за лечение на ищцата и 375 лв., представляващи
имуществени вреди, свързани с лек автомобил „*** ***“, да се счита
предявен за сумата 915,78 лв., включващи 540,78 лв., представляващи
имуществени вреди, свързани с разходи за лечение на ищцата и 375 лв.,
представляващи имуществени вреди, свързани с лек автомобил „***
***“ , ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от датата на поканата за плащане към застрахователя –
22.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за
неподсъдност на делото на ОС-Стара Загора, като посочва, че увредено
физическо лице по иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност" за обезщетение за вреди, причинени от водач на лек автомобил,
застрахован при ответника, има качество на потребител на застрахователни
услуги по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КЗ и съгласно разпоредбата на чл. 113
ГПК може да предяви иска и по своя настоящ или постоянен адрес, като
независимо от цената на иска делото следва да се гледа по реда на общия
исков процес.
Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли същият
да бъде отхвърлен, като на основание чл.78 от ГПК на ответника бъдат
присъдени разноските в настоящото производство, в това число и за
юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отхвърлен и акцесорния иск
по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на
главния иск.
В условията на евентуалност, в случай че съдът намери исковата
претенция за основателна, моли размерът на претендираното обезщетение, да
бъде намален тъй като заявеното с исковата молба счита за прекомерно
завишено и не съответстващо от една страна на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
от ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респективно, на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
За направеното искане излага следните съображения:
Твърди, че СТ. ИВ. Л. не носи изключителна вина за настъпилите вреди,
вследствие на процесното ПТП. Счита, че ищцата е нарушила императивните
правни норми на ЗДвП и това й поведение се намира в пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилите от процесното
ПТП вредоносни последици. В този смисъл, правя изрично възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Счита, че поведението на М. разкрива белезите на съпричиняване по смисъла
на чл.51 ЗЗД, с оглед на което при определяне справедливия размер на
дължимото от страна на ответника застрахователно обезщетение, това
6
обстоятелство следва да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде
съобразен с него.
Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата по
вид, интензитет и характер, както оспорва и твърденията за тяхната
продължителност - представените медицински документи са недостатъчни и
не обосновават нито всички твърдени имуществени и неимуществени вреди,
нито претендиралия размер на обезщетение за тях.
Твърди, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер и не отговаря на
критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди като изцяло
неоснователна и недоказана. Твърди, че чрез заплащането на обезщетение за
имуществени вреди по щета 0801-005253/2020-03 на стойност 875 лв.
застрахователното дружество е изпълнило изцяло задължението си за
обезщетяване на вредите по МПС „*** ***“ с peг. № ***. Счита, че
обезщетението за имуществени вреди в размер на 141, 35 лв., заплатено от
страна на застрахователя по щета 0801- 005253/2020-02 в пълен размер е
покрило извършените от ищцата разходи по лечението, които действително
се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, каквато не е налице по
отношение на претендиралата с исковата молба сума.
По обстоятелствата, на които се основава искът заявява следното:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
между ответното дружество и собственика на МПС марка „***“, модел „***“,
peг. № ***, по силата на Застрахователна полица № BG/30/120000233927, с
период на валидност от 20.01.2020 г. до 19.01.2021 г.. Не възразява това
обстоятелство да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Предвид твърденията, изложени в исковата молба, моли по делото да се
отдели като безспорно обстоятелството, че действителната стойност на МПС
марка „***“, модел „***“, peг. № *** е равна на 1 250 лв.
Оспорва представения в исковата молба механизъм на ПТП. Намира
фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното
положение при реализираното пътнотранспортно произшествие. Посочва, че
единственото доказателство във връзка с установяването на механизма на
ПТП, което е представено, е констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
който е издаден на 26.08.2020. Посочва, че съгласно трайна установената
съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните
полета на полицейския протокол за ПТП, в частта „Причини и обстоятелства“
същият няма характер на официален свидетелстващ документ, който да се
ползва с материална доказателствена сила. В посочената част полицейския
протокол е частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на
контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след
настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници,
евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и
7
веществени доказателства.
Във връзка с гореизложеното, счита, че са налице обстоятелства, които
изключват абсолютната вина на водача Л. за настъпилото ПТП и
последствията от него. Твърди, че М.М. не се е съобразила с пътните условия
и не е контролирала с дължимата грижа и внимание управляваният от нея
автомобил, с което е нарушила чл. 20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата. Съгласно цитирана разпоредба водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В случая М. не обезпечила такова поведение. Счита, че тези
нарушения на Закона за движение по пътищата от нейна страна се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата
претенция счита, че обезщетението следва да бъде значително намалено
заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.
На отделно основание, твърди наличие на съпричиняване с оглед
обстоятелството, че ищцата не е спазила изискванията на чл. 137а от Закона
за движение по пътищата. Твърдя, че М. е управлявала лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан, с който въпросното МПС е било фабрично
оборудвано. Непоставянето на обезопасителен колан е допринесло за
свободното движение на главата и тялото на ищцата напред към купето на
автомобила и за настъпилите от това травми. Твърдя, че това е основната
причина за телесните увреждания, претърпени от пострадалата, поради което
и при евентуална доказаност на исковата претенция, обезщетението следва да
бъде значително намалено заради наличието на принос в изложения по-горе.
Оспорва медико-биологичния характер на всички описани като
настъпили увреждания при ищцата по отношение на техния характер и
интензитет, както и твърдяната продължителност на изпитаните болки и
страдания. Посочва, че за сформиране на дефинитивно заключение досежно
съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди са
необходими доказателства за твърдените от травми — такива медицински
документи, които отразяват именно твърдяната тежест на уврежданията и
твърдяното продължително посттравматично възстановяване.
Оспорва твърденията, че М.М. все още не се е възстановила от
получените травми. Оспорва и твърдението, че М. е имала нужда от чужда
помощ в ежедневието си, поради което се е наложило тя да живее с
родителите си за период от два месеца. Посочва, че липсва актуална
консултация, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има
ли усложнения и невъстановени травми, както и необратими последици за
здравословното й състояние. При правилно проведен оздравителен процес и
при грижа за собственото здраве, счита че ищцата следва да се е възстановила
напълно. Ако все пак бъде установено, че не се е стигнало до пълно
възстановяване, счита че това се дължи изцяло и само на действията на
8
пострадалата във връзка с оздравителния процес, а не на характера на
уврежданията, които е получила. Твърди се, че същата не е потърсила
лекарска помощ своевременно и не е изпълнил съответните лекарски
предписания.
Оспорва твърденията, че процесният инцидент се е отразил негативно
на психиката на М., като същата изпитва страх, непрестанен стрес, нарушения
на съня, напрегнатост, загуба на апетит, загуба на желание за сексуални
контакти и т.н. Оспорва ищцата да е изпитвала психологични травми в по-
голяма степен от обичайните за подобен род събития. Нещо повече, младата й
възраст предполагала по-бързото и напълно възстановяване, от което да не
останат последствия. Оспорва и твърденията, че е налице трайно затруднение
на концентрацията на г-жа М., което да се намира в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, предвид лекарствата, които същата приема в
следствие на ПТП-то. Посочва, че съответните медикаменти са предписани на
пострадалата от психиатър, с когото същата по собствено желание и
провеждала консултации, като отново същата сама е взела решение за
тяхното закупуване и евентуална употреба, в тази връзка не можело да се
приеме наличие на причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва наличието на
негативен ефект върху психиката на ищцата поради факта, че е се е налагало
да пътува често с обществен транспорт и да посещава болнични заведения.
Посочва, че от една страна ищцата сама е преценила да се лекува в гр. София,
а не в лечебни заведения, намиращи се на по-малко разстояние от гр. Т., при
това независимо от твърдения страх от пътуване, който е развила. От друга
страна, заявява, че подобно твърдение е повърхностно и преувеличено,
понеже, въпреки че не може да се оспори сериозността на сегашната глобална
пандемия, тя е еднаква спрямо всички и създава притеснения и неудобства за
всеки, който има неизбежни и неотложни социални ангажименти. Тя влияе
негативно на цялото общество без изключения и няма причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и обстоятелството, че ищцата е прекъснала упражняването на трудова
дейност. Посочва, че въз основа на представеното с исковата молба
Споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на трудов договор № 136
от 07.07.2020 г. категорично не може да бъде доказано твърдението, че
именно поради ПТП М. е взела това житейско решение, доколкото същото
може да се дължи на редица други фактори, ирелевантни спрямо настоящия
процес. Твърди, че ищцата не е освободена от работодателя поради наличие
на трайна невъзможност на изпълнява трудовите си задължения по чл. 328,
ал.1, т.12 от Кодекса на труда, а именно въз основа на отправено от нейна
страна предложение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер, счита че
същите не могат да бъде обосновани с икономическите условия в страната. В
този смисъл прави възражение за прекомерност, като счита, че размера на
претендираните сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. Счита, че
обезщетението за неимуществени вреди в претендиралия размер се явява
9
прекомерно завишен с оглед релевантните критерии, запълващи със
съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга
страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от М., а от трета страна, с оглед приноса й за настъпване на
вредоносните последици от ПТП.
Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства,
телесните увреждания, които се твърди, че М. е получила, били временни и
неопасни за живота, без да са възникнали трайни неблагоприятни последици
за здравето й, с недълготраен възстановителен период, тоест не са с такъв
характер, тежест и интензитет, че да обуславят определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания с
исковата молба размер.
Оспорва твърдението на ищцата, че следва да й бъде заплатено
застрахователно обезщетение за вредите по МПС „ *** ***“, с pen№ *** за
разликата между вече платената от застрахователя сума от 875 лв. до пълния
размер на действителната стойност на лекия автомобил от 1250 лева.
Дружеството ни е изплатило 70% от действителната стойност, което е в
унисон с разпоредбата на чл. 390 КЗ и съдебната практика по подобни случаи.
Също така, налице били запазени части, представляващи остатъка на
неизплатена сума, които можели да бъдат реализирани като печалба при
обикновена продан, дори без наличието на икономическо образование или
специални търговски умения. Г-жа М. предала автомобила за скрап, от което
не е успяла да реализира същата печалба, но това е бил нейният избор да се
разпореди с имуществото и относно това обстоятелство не може за се вмени
отговорност за нереализирана печалба чрез въпросната методика. Твърди, че
компенсирането на исканата сума не може да бъде в тежестта на дружеството,
тъй като при избор на друг метод за ликвидация на лекия автомобил ищцата е
могла да възвърне съответната сума. Следва да се посочва, че М. е прекратила
регистрацията на автомобила в ОД на МВР- гр. С., сектор „Пътна полиция“
поради тотална щета, тоест в настоящия случай безспорно била налице
разпоредбата на чл. 390 КЗ и размера на дължимото обезщетение бил равен
именно на изплатената на 15.12.2020 г. сума в размер на 875 лв.
Оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва по аргументи за
неоснователност на главните искове, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Допълнителна искова молба не е постъпила.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 26.08.2020г. между л.а. с peг. № ***, марка
„***”, модел „***”, собственост и управлявано от СТ. ИВ. Л., ЕГН
**********, с адрес в с. /адрес/ и л.а. рег.№ ***, марка „***”, модел „***”,
10
собственост и управляван от М. ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ е
реализирано ПТП, при което е пострадала М. ХР. М..
Не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л.а. марка „***“,
модел „***“, peг. № ***, собственост на СТ. ИВ. Л. е застрахована в
ответното ЗАД ДаллБогг: „Живот и Здраве” АД, с период на валидност от
20.01.2020 г. до 19.01.2021 г.
При пътния инцидент автомобилът на М.М. марка „***”, модел „***”, с
рег.№ ***, претърпял множество деформации, налице била т.нар тотална
щета. „ЗАД *” АД издало Удостоверение изх.№ 4627а/12.11.2020 г., в което
посочило, че взело решение за ликвидиране на щетата като тотална и
изплащане на обезщетение на собственика за тотална щета. Въз основа на
посоченото удостоверение М. прекратила регистрацията на автомобила в ОД
на МВР- гр. С., сектор „Пътна полиция“ поради тотална щета, като л.а. „***
***” след това бил предаден за скрап.
С оглед изплащане на обезщетение претърпените имуществени и
неимуществени вреди, на 22.10.2020 г. ищцата предявила писмена претенция,
по която в ответното „ЗАД *” АД са образувани щети № 0801-005253/2020-
01, 02 и 03, по които на ищцата М. ХР. М. са изплатени следните суми:
- Сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
- 141,35 лв. - представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди във връзка с проведено лечение.
- Сумата 875 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
МПС „*** ***“, рег. № ***.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
На 26.08.2020 г. около 18:50 часа в гр. ***“ в посока от север на юг, се е
движил лек автомобил *** *** с peг. № *** и водач С.Л.. В същото време, по
третокласен път *** в посока от изток на запад се е движил лек автомобил
*** *** с peг. № ***, управляван от М.М.. Било е в светлата част на
денонощието. Пътната настилка е с асфалтово покритие и към момента на
възникване на ПТП е била суха. На кръстовището с път **, по ул. „***“ има
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
11
Водачът на л.а. *** не се е съобразил със скоростта на движение, посоката и
разположението на движещия се по пътя с предимство от изток на запад л.а.
*** и е предприел преминаване през кръстовището. Настъпил е удар между
двете МПС. За автомобил *** първоначалния удар е бил в предна челна лява
част, в областта на преден ляв фар, а за автомобил *** в предна дясна
странична част, в областта на преден десен калник. В резултат на удара л.а.
*** се е завъртял наляво около вертикалната си ос, обратно на часовата
стрелка и е напуснал платното за движение. Установил се е в южния банкет, с
предна част, насочена на изток. В резултат на ПТП са настъпили травматични
увреждания на водача на л.а. *** и материални щети по двата автомобила.
Причините за възникване на ПТП са:
- субективните действия на водача на л.а. *** *** с per. № ***, който не
се е съобразил с наличието на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство” и преди да предприеме преминаване през кръстовището
не се е съобразил със скоростта, разстоянието и посоката на движение на
движещия се по пътя с предимство л.а. *** *** с peг. № ***.
При огледа, вещото лице е установило, че път *** е извън населено
място, прав пътен участък. Платното за движение е с две пътни ленти, по една
за всяка посока. За водача на л.а. ***, в посоката в която се е движил няма
поставени пътни знаци. Налична е хоризонтална маркировка - единична
прекъсната линия между двете пътни ленти. Максимално допустимата
скорост на движение в този участък от пътя е 90 км/ч.
Автомобил *** се е движил в посока от север на юг по ул. „***“. На
кръстовището с път *** е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”. Видимостта към приближаващите от
изток на запад ППС е около 500 м. В съдебно заседание на 03.12.21 г. водачът
Л. заявява: „Присъствах на ПТП... На 26.08.2016 г. към 18 ч следобед в
Гурково, на излизане от Гурково, като отивах на работа се ударихме. На
кръстовището се ударихме. Улиците не ги знам... Сигурно е имало пътни
знаци, де да знам... Аз карах ***... Реших да пресичам улицата и се
ударихме... Не знам кога съм ударил другия участник в ПТП. В последния
момент като го видях и се ударихме... Тъкмо тръгвах... Не знам с каква
скорост се движех, едвам тръгвах... Нямам представа другият участник с
каква скорост беше... Не беше мокро, август месец се случи значи не е било
тъмно.“
Водачът на л.а. *** е предприел пресичане на пътя с предимство без да
пропусне движещия се по пътя с предимство от изток на запад л.а. ***. С това
си действие е допринесъл за реализиране на ПТП.
ПТП не би възникнало, ако водачът на л.а. *** преди да предприеме
навлизане в кръстовището, пропусне движещия се по пътя с предимство
л.а.***.
Пазарната стойност на лек автомобил *** *** с peг. № ***, определена
при сравнителен анализ по аналог на подобни автомобили преди реализиране
на ПТП е 1306,00 лв.
Вещото лице е изготвило мащабна скица.
12
Вещото лице посочва, че ПТП – то не е запазено. Не е изготвен
протокол за оглед и няма данни за наличие на спирачни следи, копки,
изпаднали детайли или други находки. Не е ясно какво е било точното
разположение на двата автомобила след удара спрямо елементите на пътя.В
материалите по делото няма необходимите данни, за да бъде изчислена
скоростта на движение на двете МПС преди и в момента на удара. Няма и
данни, според които да бъде приета скоростта им на движение.
Непосредствено преди ПТП и двата автомобила са се движили направо.
Автомобил *** в посока от изток на запад по път ***, а автомобил *** в
посока от север на юг по ул. „***“. На кръстовището между двете улици,
водачът на л.а. ***, който се намира на второстепенния път е предприел
пресичане на пътя с предимство.
Лек автомобил *** *** с per. № *** е фабрично оборудван с предпазни
колани за всички места на пътниците и за водача.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката при отхвърляне на тялото напред от инерцията по време удар на
МПС отпред - челен или близко до челен. Правилно поставения предпазен
колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и
по-здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът няма
възпиращо действие при движение на тялото встрани.
При удара на автомобил *** в предна дясна странична част, тялото на
ищцата се е изместило надясно и напред към мястото на удара. В резултат на
въртенето на автомобила около вертикалната си ос, обратно на часовата
стрелка, горната част на тялото на пострадалата се е изместило надясно.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При процесното ПТП на 26.08.2020г. ищцата е получила следните
увреждания:
-контузия на шийни и гръдни прешлени на гр.стълб -контузия с
охлузване на предната част на гръдния кош и горната част на гръдната кост
-контузия, кръвонасядане и малка повърхностна рана/1см/ на
предновътрешната повърхност на ЛКС. Навяхване на ЛКС /от МРТ/
-начална медианна дискова протрузия на ниво С4-5,С5-6,С6-7/от МРТ/ -
интрасубстанциална лезия в заден рог на медиален менискус/от МРТ.
В Амб.лист №404/23.02.21г от преглед в МЦ “Св.Богородица“- София е
вписана окончателна диагноза: Синовит на ляво коляно. Плика синдром на
ляво коляно....Експертизата обяснава, че синовитът на лявото коляно е
ортопедична диагноза, изразяваща се в частично или тотално възпаление на
вътрешния интимен слой на ставната капсула. Това може да бъде реактивна
реакция на друго органно възпаление, но би могло да бъде и следтравматично
усложнение като реакция на излята в ставата кръв. Другата част от диагнозата
- Плика синдром е също ортопедична диагноза.
Пликата представлява остатъчна тъкан от феталното развитие, която
някои хора имат в колянната си става. При дразненето й се получава болкова
13
симптоматика, която се нарича плика - синдром. Артроскопското лечение на
това състояние се състои в отстраняване на възпалената тъкан.
При някои травми се получава увреждане на хрущялното покритие на
колянната става, което би могло да се лекува артроскопски чрез
хондропластика, имплантация на хондроцити и хрущялен трансфер.
Контузията на шията е възможно да бъде причинена по начина описан в
исковата молба като механизъм на ПТП.
От Талон - Медицинско направление от 15.09.2020г е видно, че ищцата
е посетила неврохирург за контролен преглед като шията е била
имобилизирана с мека яка.
От Амб.лист № 777/16.09.2020г е видно, че ищцата е все още с шийна
имобилизация.
От Амб.лист №1908/01.10.20г. е видно, че ищцата е с поставена яка.
На амбулаторните листи след 05.10.2020г не се споменава за носене на
шийна яка.
Продължителността на оздравителния период на контузията на шията
според медицинската документация е около 35 дни. Това е периода на
имобилизация. Тъй като след този период ищцата все още е имала болкова
симптоматика е проведено МРТ изследване, което е установило начални
медианни дискови протрузии на нива С4-5, С5-6, С6-7. Те биха могли да
бъдат усложнения от първоначално получените травми при процесното ПТП.
Контузията на предната страна на гръдния кош, придружена с
охлузване в горната част на гръдната кост е резултат от притискането и
протриването на обезопасителния колан по областта. Оздравителния период
на тази контузия е около 15 дни.
Контузията и навяхването на ЛКС би могла да се получи при
автомобилна травма -енергийно въздействие върху коляното /колената/ на
водач на ЛА, който е блъснат странично от друг ЛА.
В Епикриза към ИЗ № 15258 от КНХ при УМБАЛ - Ст.Загора е видно,
че по време на болничното лечение на М.М. е осъществена ортопедична
консултация във връзка с оплакванията и от болки в лявото коляно. Поради
персистиране на болковите оплаквания от лявото коляно ищцата е потърсила
ортопед на 28.10.2020 г./Амб.лист №979/, който е изразил съмнение за
лезиран медиален менискус. Същият извършил пункция на ставата и е
осъществил вътреставно аплициране/инжектиране/ на Дипрофос. На 02.11.20г
отново е аплициран вътреставно Дипрофос. На 16.11.20г е извършено МРТ
изследване на ЛКС на ищцата, което е установило: интрасубстанциална лезия
в заден рог на медиален менискус. Парциален едем на предна кръстна връзка.
Тогава е насочена към ортопед - артроскопист, която консултация е
извършена на 23.02.21г. В нея заключението е: Синовит на ЛК. Плика
синдром на ЛК. Оздравителния период на контузията на ЛКС е около 6
месеца поради факта, че е съчетана с лезия на заден рог на медиален менискус
и налична парапателарна плика. Лезията на задния рог на медиалния
менискус на лявото коляно би могла да се получи при описания механизъм на
ПТП, тъй като в момента на ударното съприкосновение между двата
автомобила колената на ищцата са били в свито положение и при такова
14
положение енергийното въздействие е насочено в задната част на коленните и
стави. Малката кожна раничка с дължина около 1см в областта на ЛКС е с
период на оздравяване 10- 15 дни.
Лечението на получените травматични увреждания при процесното
ПТП не са показали усложнения от пряк характер, но възстановяването на
някои от тях е продължило по - дълго, тъй като са се възбудили и
предшестващи изменения. Това определено важи за ЛКС, тъй като при нея
възстановяването е продължило чувствително по - дълго, поради наличната
плика, усложнена с възпаление/синовит/ и малък вътреставен излив.
Контузията на шийния отдел на гръбначния стълб е продължила по
продължително, тъй като са били налични дегенеративни промени и начални
медианни дискови протрузии.
Относно прогнозата за възстановяване от получените травми може да
се заключи:
Болковата симптоматика и възпалителната компонента от страданието
на лявото коляно би следвало да се излекува напълно след прилагане на
адекватна схема на лечение - вътреставни кортизонови апликации, съчетани с
аналгетик и последващо използване на натриев хиалуронат(вътреставно).
Продължителността на това лечение се определя от лекуващия ортопед -
травматолог. По отношение на евентуалните усложнения от шийната травма,
то по - нататъшното проследяване и лечение трябва да се извършва от
невролог или неврохирург. Целта ще бъде да не се разширява хернията
напред за сметка на субарахноидното пространство и да не се компресира
дуралния сак. Също така целта е и да се запазят нормалните размери на
неврофорамените/да не се притискат нервните коренчета/.
При прегледа на ищцата М.М. на 13.03.2022 г. експертизата установява:
Лявото и дясното коляно са еднакви по обем, т. е. липсва оток при двете
колена. Движенията и на двете са еднакви по обем и са в норма.
Паравертебралната мускулатура в шийния отдел на гръбначния стълб е с
повишен тонус. При палпация-паравертебралсно около гръдните прешлени се
установява болка.
Проведеното лечение на шийната травма е адекватно и осъществено в
срокове. След дехоспитализацията от КНХ на 30.08.2020г. ищцата е
продължила да носи мека шийна яка - ортеза до около 05.10.2020г. След
започване на раздвижването на шията се е проявила болка и стягане на
шийната мускулатура. Това е наложило извършване на МРТ изследване,
което е уточнило начални медианни дискови протрузии на 3 нива в долната
част на шията. Към съдебната документация няма приложени документи за
провеждано лечение след това.
Контузията на ЛКС е диагностицирана още в стационарни условия в
УМБАЛ - Ст.Загора. Фактическия опит за точна диагностика е започнал след
28.10.2020г. поради персистираща болка в коляното. Извършена е пункция на
колянната става /без уточнен вид и количество на ставния ексудат/ и
апликация на Дипрофос. След 5 дни -на 02.11.2020 г. отново коляното е
пунктирано и е инжектиран втори Дипрофос. На 09.11.2020 г. ортопеда е
оценил състоянието на ЛК - без промяна в статуса и е насочил ищцата към
15
провеждане на ЯМР - изследване. То е установило малка лезия в заден рог на
медиалния менискус и частичен едем на ПКВ. На 17.11.2020 г. ортопеда е
насочил ищцата за консултация в клиника по артроскопия. Консултацията с
ортопед - артроскопист е осъществена на 23.02.2021г./след 100 дни/.
Оздравителния период на контузията на ЛКС е около 6 месеца поради факта,
че е съчетана с лезия на заден рог на медиален менискус и налична
парапателарна плика. Лезията на задния рог на медиалния менискус на лявото
коляно би могла да се получи при описания механизъм на ПТП, тъй като в
момента на ударното съприкосновение между двата автомобила колената на
ищцата са били в свито положение и при такова положение енергийното
въздействие е насочено в задната част на коленните и стави. Причина за
забавения оздравителен процес на ЛКС е забавената диагностика и проведено
лечение от страна на ищцата.
След установяването на малък вътреставен излив в ЛКС на ищцата и
след извършването на пункция на същото коляно е нормално да се препоръча
от ортопеда намален двигателен режим. Покоят и щаденето на коляното също
лекува. Пункции на ЖС са правени на 28.10.2020г.и на 02.11.2020г.
Обикновено след пункция се препоръчва 3-7 дневен облекчен режим на
съответната става. В амбулаторния лист №982 от 28.10.20г е записано в
раздела анамнеза : “неколкократно имала блокажи в ставата с оток и болка.
Периодично след определени движения ставата започнала да прещраква“ В
медицинската документация няма следи от професионално диагностициране
на блокаж. Вписаното в този амбулаторен лист е по думите на ищцата. От
това може да се заключи, че от периода на дехоспитализацията от НХК до
28.10.20г не е имало строги ограничения на двигателния режим, наложени от
лекар..
От Епикриза към ИЗ №15258 на името на М. ХР. М., издадена от КНХ
при УМБАЛ - Ст.Загора е видна анамнеза:
. ..пострадала при ПТП като водач на ЛА, блъснат от друг. Била с
предпазен колан. След инцидента имала болка в шията и гърдите. Отрича да
има загуба на съзнание....“
От СМУ № 381/2020 г. се чете: “Обективно при прегледа се установи:
. ...установяват се и болки в областта на гърдите отпред,
непосредствено в областта на горната част на гръдната кост, където се
установява лентовиден белег от охлузване на кожата с дължина около 6-7см.
От тези два документа и от клинично доказаните локализации на
контузионните области може да се заключи, че получените травми от ищцата
при процесното ПТП от 26.08.2020 г. са получени в условията на правилно
поставен обезопасителен колан.
От Талон - Медицинско направление, издадено от КНХ при УМБАЛ -
Ст.Загора на името на ищцата е видно, че на 15.09.20г тя се е явила на
контролен преглед при лекуващия си неврохирург. След прегледа той е
предписал терапия: Аулин и Невробекс.
От Амб.лист №777/16.09.20г от преглед при интернист и ЛКК за
продължаване навременната нетрудоспособност също е прегледана.
От Амб.лист № 443/05.10.20г от преглед при неврохирург е видно, че се
16
оплаква от болка и скованост в шийния отдел на гръбначния стълб и
изтръпване на двете рамена и ръце. Тогава е свалена шийната яка.
От последващите Амб.листи и нови изследвания е видно, че ищцата М.
е контролирана многократно. В съдебната и медицинската документация няма
отразени данни за проведена рехабилитация.
Съобразно медицинската документация и получените и описани
травматични увреждания при процесното ПТП може да се заключи, че
ищцата е можела сама да се справи с ежедневните си потребности независимо
от наличен дискомфорт.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят СТ. ИВ. Л. посочва, че си спомня автопроизшествие на
26.08.2020 г., било към 18 ч. на излизане от Гурково. Свидетелят отивал на
работа и на кръстовището настъпило ПТП – с ищцата. Свидетелят управлявал
***, видял в последния момент, колата на ищцата. Не знае с каква скорост е
управлявал своята кола, няма представа и другият участник с каква скорост е
управлявал.
Свидетелката С.И. М., която е майка на ищцата посочва, че след ПТП –
то, дъщеря й била една седмица в болницата, след това се прибрала вкъщи, за
да може майка й да се грижи за нея. Според свидетелката, дъщеря й
изпитвала много силни болки в краката и имала главоболие. Дъщеря й
живеела в Гурково с приятеля си, но след като излязла от болницата дошла в
Т., тъй като родителите живеели там, за да се грижат за нея. Приготвяли й
храна, наблюдавали я, защото получавала световъртежи. С тоалета си, ищцата
се справяла сама. Свидетелката останала два - три дни вкъщи да се грижа за
дъщеря си, която била в болнични до месец октомври. Според свидетелката,
дъщеря й към момента получавала световъртежи, оплаквала се от силно
главоболие, при рязка промяна във времето я болели краката. Постоянно
ходила на консултации с лекар и на рехабилитация. Заедно ходили в София на
ЯМР за коляното й. Лекарят й казал, че трябва да мине втори резонанс на
крака, защото има скъсани връзки. Според свидетелката след ПТП – то,
дъщеря й била много е изнервена, неспокойна, отслабнала, не можела да спи,
имала кошмари, страхувала се да пресича улица и вече не шофирала кола.
Към днешна дата, дъщеря й получавала изтръпване в ръцете и кракът все още
я болял.
Свидетелят Р.И.И. посочва, че е съсед на майката на М. и познава М.
откакто се е родила. Свидетелят отишъл на мястото на ПТП – то веднага след
като станало. Според свидетеля колата на М. била доста увредена, не можела
да се движи на собствен ход, трудно я натоварили на Пътната помощ.
Предният капак не можел да се отваря, наложило се да го разглобят, за да
извадят акумулатора. Имало течове по двигателя, едната гума опирала в
калника, отдясно автомобила бил повече увреден. Свидетелят посочва, че
след ПТП – то, Марияна била с яка за обездвижване, оплаквала се от
главоболие, била трудно подвижна.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
17
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 26.08.2020 г. се установява от справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е видно, че към датата на
ПТП за л.а. марка „***“, модел „***“, peг. № ***, собственост на СТ. ИВ. Л.
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“с ответното „ЗАД *”
АД, с период на валидност от 20.01.2020 г. до 19.01.2021 г
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е
предявена претенция от 22.10.2020 г. за изплащане на обезщетение пред ЗАД
ДаллБогг: „Живот и Здраве” АД с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
18
причина за настъпване ПТП – то са субективните действия на водача на л.а.
*** *** с peг. № ***, който не се е съобразил с наличието на пътен знак
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и преди да
предприеме преминаване през кръстовището не се е съобразил със скоростта,
разстоянието и посоката на движение на движещия се по пътя с предимство
л.а. *** *** с peг. № ***. ПТП не би възникнало, ако водачът на л.а. ***
преди да предприеме навлизане в кръстовището, пропусне движещия се по
пътя с предимство л.а.***.
С оглед изложеното , водачът на л.а. *** *** с peг. № *** е нарушил
разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, в която е посочено, Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.
Видно от заключението водачът на л.а. *** *** с per. № *** е имал
техническата възможност да възприеме и да пропусне движещия се по пътя с
предимство, л.а. „*** ***“ с peг. № *** и след това да навлезе в
кръстовището.
Следователно отговорността на застрахователя ЗАД ДаллБогг: „Живот
и Здраве” АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
19
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания:
контузия на шийни и гръдни прешлени на гр.стълб, контузия с охлузване на
предната част на гръдния кош и горната част на гръдната кост, контузия,
кръвонасядане и малка повърхностна рана /1см/ на предновътрешната
повърхност на ЛКС. Навяхване на ЛКС /от МРТ/, начална медианна дискова
протрузия на ниво С4-5,С5-6,С6-7/от МРТ/, интрасубстанциална лезия в
заден рог на медиален менискус/от МРТ.
Безспорно е установено, че по отношение на травмите на лява колянна
става и шийните прешлени са настъпили усложнения, като оздравителният
процес е бил по-продължителен от обичайното. Продължителността на
оздравителния период на контузията на шията е бил около 35 дни, през който
период, шията е бил с имобилизация. След това, ищцата все още е имала
болкова симптоматика е проведено МРТ изследване, което е установило
начални медианни дискови протрузии на нива С4-5, С5-6, С6-7.
По отношение на травмата в лявото коляно, поради засилване на
болковите оплаквания, ищцата е потърсила помощ от ортопед и след
извършени изследвания е с интрасубстанциална лезия в заден рог на
медиален менискус. Парциален едем на предна кръстна връзка.
Оздравителният период на контузията на лява колянна става е бил около шест
месеца поради факта, че е съчетана с лезия на заден рог на медиален менискус
и налична парапателарна плика. Така лечението на получените травматични
увреждания при процесното ПТП не са показали усложнения от пряк
характер, но възстановяването на някои от тях е продължило по - дълго. При
травмата на лявата колянна става възстановяването е продължило много по -
дълго от обичайното, поради наличната плика, усложнена с
възпаление/синовит/ и малък вътреставен излив. Контузията на шийния отдел
на гръбначния стълб е продължила по продължително, тъй като са били
налични дегенеративни промени и начални медианни дискови протрузии.
Безспорно е, че ищцата е млад човек в разцвета на силите си и
претърпените увреждания – съответно на шията и коляното, силните болки,
които е изпитвала, неминуемо са й се отразили, като болките са били
интензивни за около два месеца, а са отшумели за срок от шест месеца.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, младата възраст на ищцата към
момента на ПТП – 29 години, неудобства и ограничения от личен и битов
характер, както и отражението върху психиката. Ето защо съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
би била сумата от 40 000 лв. След като от обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв. се приспадне заплатената от ответното
дружество сума в размер от 5 000 лв., то на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение в размер 35 000 лв.
20
По иска за имуществени вреди, свързани с разходи за лечение на
ищцата.
От представените по делото доказателства, съдът намира, че във връзка
с процесното ПТП, ищцата е провела лечение на получените травми, за което
е заплатила сумата от 540, 78 лв., за което са представени фактури с
прикрепени към тях фискални бонове. Поради това съдът намира, че
предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 540, 78 лв. е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска за имуществени вреди, свързани с лек автомобил „***
***“.
По делото не е спорно, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. Видно от заключението на автотехническата експертиза за лек
автомобил л.а. *** *** с peг. № *** пазарната стойност е 1 306 лв. В
настоящия случай следва да се приспадне сумата от 80, 10 лв., която ищцата е
реализирала при предавате на процесния автомобил за скрап и сумата от 875
лв., която застрахователя доброволно е платил. Поради това следва да се
приеме, че размерът на обезщетението за имуществени вреди, свързани с лек
автомобил „*** ***“ е 350, 90 лв.
По възражението за съпричиняване.
Ответното дружество е направило Ответното дружество твърди, че М.
ХР. М. е била без поставен предпазен колан по време на настъпване на
произшествието.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
21
От представените по делото медицински документи се установява, че
ищцата е имала болки в областта на гърдите отпред, непосредствено в
областта на горната част на гръдната кост, където се установява лентовиден
белег от охлузване на кожата с дължина около 6-7см. Поради това съдът
намира, че при настъпването на процесното ПТП, ищцата е използвала
обезопасителен колан и в този смисъл направеното възражение е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено доказателство, че
ищцата е предявила застрахователната си претенция на 22.10.2020 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 22.10.2020 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради което това е
моментът, от който се дължи законна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Застрахователно акционерно
дружество „*” АД следва да заплати на М. ХР. М. сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от М. ХР. М. неимуществени
вреди следствие на ПТП настъпило на 26.08.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията към застрахователя -
22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от
45 000 лв., като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Застрахователно акционерно
дружество „*” АД следва да заплати на М. ХР. М. сумата от 540, 78 лв.,
представляващ имуществени вреди, свързани с разходи за лечение на
ищцата ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
към застрахователя - 22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането .
22
Предвид гореизложеното съдът намира, че Застрахователно акционерно
дружество „*” АД следва да заплати на М. ХР. М. сумата от 350, 90 лв.,
представляваща имуществени вреди, по лек автомобил „*** ***“, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията към
застрахователя - 22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 350, 90 лв. до претендирания
размер от 375 лв. като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Ищцата е направила следните разноски по делото: държавна такса в
размер на 1 882, 82 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза в размер на 250, 50 лв. и възнаграждение за изготвяне на
автотехническата експертиза в размер на 400 лв.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв. с
ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималния размер на адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 907, 47 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от
ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай „Адвокатско дружество –
Йордан Йорданов, Стела Янкова“ е регистрирано по ЗДДС, видно от
направената служебна справка и адвокатското възнаграждение се претендира
с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила минималният размер
на адвокатско възнаграждение е в размер на 2 288, 96 лв. с ДДС /1 907, 47
лв. х 20 % = 2 288, 96 лв./. В настоящия случай заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение е в размер на 1 920 лв., което е под
законоустановения минимум, поради което не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на делото Застрахователно акционерно дружество „*”
АД следва да заплати на М. ХР. М. направените по делото разноски в размер
на 3 481, 09 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество Застрахователно акционерно дружество „*” АД е
направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на
23
съдебномедицинска експертиза в размер на 250, 50 лв. и възнаграждение за
изготвяне на автотехническата експертиза в размер на 400 лв. Направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото М. ХР. М. следва да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „*” АД направените по делото
разноски в размер на 142, 01 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. /адрес/ да заплати на М.
ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от М. ХР. М. неимуществени вреди следствие
на ПТП настъпило на 26.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията към застрахователя - 22.10.2020 г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 45 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. /адрес/ да заплати на М.
ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ сумата от 540, 78 лв., представляващ
имуществени вреди, свързани с разходи за лечение на ищцата ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията към застрахователя
- 22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. /адрес/ да заплати на М.
ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ М. сумата от 350, 90 лв.,
представляваща имуществени вреди, по лек автомобил „*** ***“ ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията към
застрахователя - 22.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 350, 90 лв. до претендирания
размер от 375 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. /адрес/ да заплати на М.
ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ направените по делото разноски в
размер на 3 481, 09 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. ХР. М., ЕГН **********, от гр. /адрес/ да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „*“ АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. /адрес/ направените по делото разноски в размер
24
на 142, 01 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
25