№ 2405
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20253110102023 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. Ж. Ж., ЕГН **********, срещу Г. Д.
М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 1
СК за изменение на определените с Решение №**/14.05.** г., постановено по
гр. д. №11968/** г. по описа на РС – Варна, мерки относно:
1) упражняването на родителските права спрямо децата Д. Г.ов М., ЕГН
**********, и К. Г.ова М.а, ЕГН **********, като то бъде предоставено на
майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********;
2) местоживеенето на децата Д. Г.ов М., ЕГН **********, и К. Г.ова М.а,
ЕГН **********, като то се определи при майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********;
3) режима на лични отношения, като такъв се определи на бащата Г. Д.
М., ЕГН **********, с децата Д. Г.ов М., ЕГН **********, и К. Г.ова М.а,
ЕГН **********;
4) издръжката, като бащата Г. Д. М., ЕГН **********, бъде осъден да
заплаща на всяко от децата Д. Г.ов М., ЕГН **********, и К. Г.ова М.а, ЕГН
**********, чрез тяхната майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 350 лв., с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.02.2025 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба ищцата Д. Ж. Ж. излага, чрез адв. Д., че по време на
съвместното й съжителство с Г. Д. М. били родени двете им деца – Д., род. на
18.04.** г., и К., род. на 30.08** г. С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. №11968/** г. по описа на РС – Варна било утвърдено
постигнатото между родителите споразумение, с което упражняването на
1
родителските права било предоставено на бащата, при когото било определено
местоживеенето на децата, бил определен режим на личен контакт на майката
с децата и тя била осъдена да заплаща на децата чрез техния баща месечна
издръжка. Поддържа, че след постановяване на решението били настъпили
изменения на обстоятелствата, при които бил постановен съдебния акт. Сочи,
че от началото на 2023 г. грижите за отглеждането и възпитанието на децата
били поети от нея, защото бащата не полагал грижи за тях и нямал средства за
издръжката им, което наложило в началото на 2024 г. да замине на работа в
чужбина. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Д. М., с
който, чрез адв. К., оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че с решение по гр. д. №11968/** г. по описа на РС – Варна са
постановени посочените от майката мерки относно упражняването на
родителските права спрямо децата, тяхното местоживеене, режима на лични
отношения на майката с децата и присъдената в полза на децата издръжка,
заплащана от майката. Оспорва твърдението за наличие на промяна на
обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт. Сочи, че майката е
заплатила само част от присъдената в полза на децата издръжка, затова той си
намерил работа в чужбина. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т .4 ГПК е прието за безспорно, че по
време на съвместното съжителство на Д. Ж. Ж. и Г. Д. М. са родени двете им
деца – Д., род. на 18.04.** г., и К., род. на 30.08** г., което се установява и от
представените по делото удостоверения за раждане на всяко от двете деца,
както и че с влязло в сила Решение №**/14.05.** г., постановено по гр. д.
№11968/** г. по описа на РС – Варна, приобщено по делото, е утвърдено
постигнатото между родителите споразумение, с което упражняването на
родителските права е предоставено на бащата, при когото е определено
местоживеенето на децата на адрес: гр. Варна, ул. „**“ №14, определен е
режим на личен контакт на майката с децата и тя е осъдена да заплаща на
децата чрез техния баща месечна издръжка в общ размер на 325 лв.
От изисканите справки от ТД на НАП – Варна се установяват
регистрираните трудови договори на Д. Ж. Ж. и Г. Д. М. и декларираните от
тях доходи. Към 16.05.2025 г. Ж. е в трудово правоотношение и за 2024 г. е
декларирала осигурителен доход между 1054 лв. и 1171,58 лв. Към 16.05.2025
г. М. не е в трудово правоотношение и за периода от м. 02.2024 г. до м. 05.2024
г. вкл., е декларирал осигурителен доход между 222,14 лв. за отработени 5 дни
и 933 лв. за отработени 19 дни.
От уведомление от ТП на НОИ – Варна се установява, че Д. Ж. Ж. и Г. Д.
М. не са получавали помощи от ДОО и пенсии за периода от 01.01.2023 г. до
20.05.2025 г. Ж. не е получавала парични обезщетения за временна
неработоспособност и за безработица. М. е получавал парични обезщетения за
временна неработоспособност за м. 02.2023 г. и за безработица за периода от
14.07.2023 г. до 27.08.2023 г. и от 18.10.2023 г. до 27.11.2023 г.
Приобщена към доказателствата е и постъпилата по делото служебно
2
изискана справка от БНБ, Дирекция „Регистри“, управление „Банково“
относно наличните банкови сметки на Д. Ж. Ж. и Г. Д. М.. Ж. разполага с
открити три разплащателни сметки, вземанията по които са с наложени
запори, а М. – с две разплащателни сметки и една спестовна сметка,
вземанията по които са с наложени запори.
От справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна относно
регистрирани МПС-та на името на Д. Ж. Ж. се установява, че от 11.02.** г. тя е
собственик на л. а. с марка „**“, с дата на първа регистрация: 14.02.** г. От
справката на името на Г. Д. М. е видно, че от 26.08.** г. той е собственик на л.
а. с марка „**“, с дата на първа регистрация: 27.03.** г.
Според справки от Агенция по вписванията за вписванията,
обелязванията и заличаванията относно Д. Ж. Ж. за лицето няма данни за
вписвания, отбелязвания и заличавания, а от данните за Г. Д. М. се установява,
че същият се е собственик на 1/8 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр.
Варна, ул. „**“ №14, ведно с ¼ ид. ч. от втори етаж от двуетажна жилищна
сграда, ¼ ид. ч. от таванското помещение и ¼ ид. ч. от ОЧС.
Изискана е справка и от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с
която се потвърждава, че към 15.05.2025 г. Г. Д. М. е собственик на идеални
части от имот, находящ се в гр. Варна, ул. „**“ №14, и на л. а. с марка „**“, а
Д. Ж. Ж. – на л. а. с марка „**“.
Представена е справка от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД
за облога и плащанията на абонат №1279187 с титуляр Г. Д. М. и с обект на
потреблениел, находящ се гр. Варна, ул. „**“, бл. 14 към 24.01.2025 г., от която
се установява, че считано от 26.08.** г. абонатът не е заплащал задълженията
си за потребени В и К услуги.
От справка от „Енерго – Про Продаби“ АД се установява, че към
13.06.2025 г. задълженията за консумирана и незаплатена електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се гр. Варна, ул. „**“ №14, са в
размер на 24,91 лв. Сочи се, че срещу Г. Д. М. са образувани две изпълнителни
производства за задължения по фактури, издадени за периода от 20.05.** г. до
25.07.** г. и от 23.01.2024 г. до 25.03.2024 г. Електрозахранването на
посочения обект е преустановено на 16.10.2024 г. и е възстановено на
15.04.2025 г. след заплащане на задълженията за консумирана електрическа
енергия.
Представени са разписки от 09.10.2023 г., 06.11.2023 г., 13.12.2023 г.,
14.12.2023 г. и 10.01.2024 г. за заплатени от Д. Ж. Ж. издръжки за децата за м.
11. 2024 г. – 300 лв., м. 12.2024 г. – 200 лв., и за м. 01.2025 г. – 300 лв.
Отделено като безспорно е, че майката е заплащала потребените от децата
след 2023 г. мобилни услуги.
Видно от служебна бележка, издадена на 27.05.2025 г. от домоуправител,
К. Ж. е заплащала входни сметки на двете деца за периода от ** г. до 2025 г.
В производството, на осн. чл. 59, ал. 6 СК, са изслушани лично двамата
родители и децата.
Майката излага, че от ** г. до 2023 г. децата живеели при баща си. През
2023 г. те нямали ток и не можели да се къпят заради проблеми с
водоснабдяването. Децата се оплаквали, че вечер си лягали гладни. К. й
казала, че я чака сутринта да дойде, за да я закара на училище и да й даде
храна за училище. Тогава децата се преместили в дома на баба си и дядо си по
майчина линия, който бил по-голям от квартирата на майка им, която тя
3
споделяла с партньора си. През 2023 г. майката взела К. да живее с нея, защото
до четвърти клас децата трябвало да се водят и вземат от училище от родител.
Д. бил записан в осми клас. До м. декември 2024 г. К. живеела с майка си,
когато детето се върнало при баба си и дядо си, понеже майка им и партньорът
й започнали ремонт в жилището, за да могат да вземат децата при себе си.
Майката всеки ден ходела до дома на родителите си, за да заведе К. на
училище, да я прибере от там и да помогне на двете деца с каквото имат
нужда. Осигурявала им парични средства за фризьори, дрехи, обувки, учебни
материали, лагер, плащала сметки за мобилни услуги и закупила телефон на
К..
Бащата излага, че от 2023 г. той полагал грижи за децата. Отрича да ги е
оставял без храна и без вода. Признава, че преди време му били спрели тока за
месец и половина, когато останал без работа, затова бил принуден да отиде в
чужбина. Напуснал територията на страната през м. март 2024 г. Докато бил в
Дания, децата били при баба си и дядо си по майчина линия, защото неговите
родители били починали. Поддържал контакт с децата по интернет. Прибрал
се през м. май 2024 г. От м. януари до 12.05.2025 г. бил в Германия. Изпратил
200 лв. на децата. Понастоящем работел в страната като шофьор с работно
време от 8 ч. до 14-15 ч. Работел и в събота, освен когато свършел летния
сезон.
Детето К. споделя, че е на единадесет години и догодина ще е ученичка в
шести клас в ОУ „**“ гр. Варна. Не посещава извънкласни желания, и макар
да проявява желание за това, не споделила с родителите си. Живее при баба си
и дядо си и при тях се чувства добре. Баща й работел извън града. Майка й
ремонтирала жилището, в което живеела, и й заявила, че после ще я вземе да
живее при нея. Двете живеели заедно през 2023 г. – 2024 г. и се разбирали
добре, докато през това време брат й живеел при баба им и дядо им. Майка й я
водела до училище и я вземала. Поддържала контакт с брат си и с баща си,
като се чували по телефона. Докато живее при баба си и дядо си, поддържала
контакт с майка си. Баба й и дядо й помагали с храната, а понякога и майка й.
Последната идвала при тях през ден - два, а баща им – не. Преди живеела с
баща си. Той готвел и сменял чаршафите. Имало случаи, когато нямали ток и
понякога си лягали гладни, което никога не се случвало при майка им. През
2023 г. и 2024 г. баща й бил в чужбина на работа. Когато тръгнал, децата се
обадили на майка си, за да дойде да ги вземе. През това време за К. и брат й се
грижели майка им, баба им и дядо им. Бащата рядко ги оставял сами. Докато
баща й бил в чужбина, двамата общували.
Детето Д. споделя, че е на шестнадесет години и е ученик във **“. Не
посещава извънкласни и спортни занимания, но проявява желание за това.
Живее при баба си и дядо си. Майка му ходела при тях след работа, за да се
видят. При баща му токът бил постоянно спрян и нямало какво да се яде.
Майка му пък правела ремонт, за да се преместят двамата със сестра му при
нея и партньора й. Майка му му купувала всичко за училище, дрехи и обувки.
Давала му джобни за храна. Баща му бил в Дания, после в Германия.
Изготвен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, в който се посочва, че преките и непосредствени грижи за децата се
полагат от техните баба и дядо по майчина линия с нейна помощ, като тя ги
посещава ежедневно и задоволява напълно техните потребности, но живеела
на друг адрес. Двете деца поддържат редовен контакт със своя баща, като
често гостуват в дома му. По данни на двамата родители децата са живеели
4
при баща си до 2024 г. През м. 01.2024 г. поради тежкото си финансово
състояние бащата заминал да работи в Дания, където работил за период от три
месеца. Тогава грижите за децата били поети от тяхната майка. Бащата
споделил, че след връщането си в страната отново поел грижите за децата, но
след определен период се наложило да замине за чужбина. Понастоящем
бащата се вижда с детето К. всеки ден, а с детето Д. – веднъж седмично.
Децата са с избран личен лекар. Не страдат от хронични и наследствени
заболявания. Бащата живее в четиристаен апартамент, в който има
самостоятелни стаи за децата. Жилищно-битовите условия са добри, като има
препоръка за завишаване на хигиенните норми. Децата се отглеждат в дома на
своите баба и дядо по майчина линия, в който им е осигурено всичко
необходимо. Бащата споделил, че е трудово ангажиран като шофьор в
дружество за безалкохолни напитки и получава месечно трудово
възнаграждение от 1800 лв., заедно с 200 лв. във вид на купони. Майката
работела на длъжност „продавач – разносна търговия“ на пълен работен ден с
месечно основно трудово възнаграждение от 1100 лв., като често получавала и
допълнително такова и доходът й достигал до 1700 лв. Проведени са
разговори с класните ръководители на всяко от двете деца, които споделят, че
поддържат редовен контакт с майката на децата и същата присъствала на
родителските срещи.
Изразява се становище, че двамата родители притежават добри
родителски качества и умения и се справят с отглеждането на децата. могат да
осигуряват техните потребности от дом, рационално хранене и подходящо
облекло. Двамата родители са отговорни, имат ресурс и възможности да
полагат добри грижи за децата. децата споделят, че се чувстват по-спокойни
при своята майка. На родителя, който няма да полага преките и
непосредствени грижи за децата, следва да бъде определен разширен режим
на лични контакти предвид изградената и съхранена емоционална връзка
родител – дете.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищеца свидетел.
От свидетелските показания на Д. Х. Т. се установява, че през ** г. децата
живеели с баща си. От м. 09.2023 г. Д. живеел в дома на баба си и дядо си.
Майката им идвала и водела К. на училище. К. живеела при майка си през
учебната 2023/2024 г., а от лятото на 2024 г. живеела при баба си и дядо си.
Майката на децата полагала грижи за училище, храна, облекло, хигиена,
джобни, карта за пътуване на Д., сметки за телефон. Посещавала родителските
срещи. Два пъти седмично ходела да готви и носела хранителни продукти.
Прекарвала уикендите с децата. К. споделила със свидетеля, че при баща си не
се е къпала и поддържала, както и че имало вечери, когато си лягали гладни.
Когато заминавал за Дания през 2024 г., бащата предупредил децата и им
казал да си вземат дрехи и да отидат при майка си и те се обаждали на майка
си, че баща им е заминал.
Съдът кредитира свидетелските показания относно правнорелевантните
факти като достоверни, доколкото са в унисон с изложеното от родителите и
децата, подкрепят се от събраните доказателства и са
вътрешнонепротиворечиви.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.
5
59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или
служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Предвидената в нормата възможност за изменение на мерките, относно които
родителите са постигнали съгласие, обективирано в одобреното от съд
споразумение в производството по чл. 127, ал. 1 СК, при настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за всестранна защита на децата.
Под изменение на обстоятелствата се има предвид не само изменение на
предишните обстоятелства, които са съществували при одобряване на
споразумението, но и съвсем нови обстоятелства или обстоятелства, които се
отнасят до мярката и нейната рационалност.
В случая от събраните по делото гласни доказателства и от изслушването
на родителите и на децата се установява изменение на обстоятелствата по см.
на чл. 59, ал. 9 СК и т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. по гр. д. №3/1974 г., при
наличие на които интересът на децата изисква ревизия на установените с
Решение №**/14.05.** г., постановено по гр. д. №11968/** г. по описа на РС –
Варна мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения с неотглеждащия родител и издръжката на
децата и определяне на други.
Промяната в обстоятелствата се изразява в това, че грижите за децата са
поети от майката, която е подпомагана от своите родители, полагащи преките
и непосредствени грижи за децата.
При произнасянето си съдът следва да се ръководи от критериите,
заложени в чл. 59, ал. 4 СК, като прецени възпитателски качества на
родителите, моралният им облик, грижите и отношението към децата,
желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, пол и
възраст на децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-
битови условия, като безспорно решаващо значение при решаването на този
въпрос имат интересите на децата. В понятието "интереси на децата", както
посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността.
При преценка на възпитателските качества на родителите, следва да се
има предвид съвкупността от умения за осигуряване на правилното
отглеждане и възпитание на децата, обезпечаване на грижите, необходими за
изграждане на техните навици. Важно в случая е тяхното конкретно
проявление, от което се определя авторитета на родителя в обществото и пред
всяко от децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да
направлява децата в живота, да им дава пример, да им внушава правилни
постъпки и т.н.
В контекста на горното от събраните по делото доказателства, съдът
намира, за установено, че бащата е оставял без надзор децата си, допускал е те
6
да живеят при лоши хигиенни условия, без електрозахранване и без храна.
От друга страна, по делото не се събраха доказателства, които да сочат, че
майката не разполага с необходимите възпитателски качества.
Твърденията на майката, че е купувала дрехи, обувки и учебни пособия за
децата, докато те са били при баща си през периода от ** г. до 2023 г., не са
оспорени. Ето защо, съдът намира, че изводът относно родителските качества
на майката не се разколебава от наведените от бащата твърдения за неплащане
на издръжка след постановяване на решението от ** г.
По делото се установи, че всяко от децата има изградена емоционална
връзка както с бащата, така и с майката, като извод за последното съдът прави
от споделеното от самите деца.
Предпочитание следва да се даде на майката по критериите обезпечаване
на жилище, битови условия, помощ от трети лица, тъй като последната
разчита на своите родители.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налагат извода, че
интересът на всяко от децата ще е охранен най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката.
Съобразявайки горното, съдът намира, че постановените с решение по гр.
д. №11968/** г. по описа на РС – Варна, мерки относно упражняването на
родителските права по отношение на децата следва да бъдат изменени, като
родителските права по отношение на двете деца бъдат предоставени за
упражняване от майката, при която да се определи и местоживеенето им.
Предвид предоставянето упражняването на родителските права на
майката на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения.
При определяне на подходящ режим на лични отношения между бащата и
всяко от децата съдът съобрази навършената от тях възраст, – Д. е на
шестнадесет години, а К. е на единадесет години, формираните им до момента
обичайни ежедневни навици, обстоятелството, че и двамата са ученици,
периодичността и продължителността на срещите на бащата с децата – К. се
среща с баща си всеки ден, а Д. – веднъж седмично, осигурените в жилището
на бащата стаи за децата, изградената между всяко от двете деца и бащата
емоционална връзка.
Сходството на обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при
определяне на режимите на всяко от децата с баща им, обуславят извода, че
понастоящем не е необходимо режимите да се различават. Наред с това така
ще се заздрави и връзката между двете деца.
С оглед гореизложеното и при съобразяване с висшия интерес на всяко от
децата, на бащата следва да бъде определен следният режим на лични
отношения с всяко от децата:
- всяка нечетна календарна седмица за времето от 19 ч. в петък до 19 ч. в
неделя, с преспиване;
- всяка четна година за Великденските празници, за времето от 9 ч. на
Разпети петък до 19 ч. на Светли понеделник, с преспиване;
- през лятната ваканция – два пъти по петнадесет дни през м. юли и
август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за времето
от 9 ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден с преспиване;
- всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 9 ч. на 23-ти
7
декември до 19 ч. на 27-ти декември, с преспиване;
- всяка четна година за Новогодишните празници, за времето от 9 ч. на 30-
ти декември до 19 часа на 1-ви януари, с преспиване;
- всяка четна година на 1-ви май, 24-ти май, 22-ри септември за времето
от 9 ч. до 19 ч.;
- всяка нечетна година на 3-ти март, 6-ти май и 6-ти септември за
времето от 9 ч. до 19 ч.;
като при осъществяване на всеки от режимите:
- бащата следва да взема децата от жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к.
„**“ №**, вх. 4, ет. 4, ап. 108, и да ги връща там в определения от съда час, с
изключение на дните, в които децата са на училище, когато бащата следва да
ги взема от учебното заведение;
- режимът в празничните дни и през ваканциите е с предимство пред
ежемесечния режим.
При промяна в упражняването на родителските права съдът следва във
всички случаи да присъди и издръжка, която да се заплаща от неотглеждащия
родител в полза на всяко от децата.
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С ПМС №359/23.10.2024 г.
последната е определена на 1077 лв., считано от 01.01.2025 г., затова
издръжката на всяко от децата следва да бъде не по-малко от 269,25 лв.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че децата са с обичайни за своята възраст битови потребности и с
оглед правилното отглеждане и възпитание на всеки от тях съдът намира, че
те се нуждаят от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло
и консумативи (ток, вода и т. н.) и за посрещане на обичайни епизодични
заболявания за възрастта им, доколкото не се установяват други конкретни
заболявания.
Освен за задоволяване на битовите потребности на всяко от децата,
издръжката служи и за задоволяване на емоционални, физически и социални
потребности на всяко от децата от извънсемейни забавления и занимания.
Съдът взе предвид и данните на НСИ относно общия разход на член от
домакинство за третото тримесечие на 2024 г., според които същият е средно в
размер на 3153,13 лв. След изключване на групите разходи, които не са
необходими за ненавършило пълнолетие лице (за алкохол, тютюневи изделия,
данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и
други разходи) размерът на средния разход за тримесечие възлиза в размер на
2493,31 лв. или месечно по 831,10 лв. За четвъртото тримесечие на 2024 г. -
2310,97 лв. или месечно по 770,32 лв.
Следва да се отбележи и че с ПМС №328/30.09.2024 г. от 01.01.2025 г.
размерът на линията на бедност за страната е определен на 638 лв.
Общият размер на необходимата издръжка, определен с оглед на
възрастта и нуждите на всяко от децата, на обществено – икономическата
обстановка в страната и на презумптивното увеличение на нуждите в
следващите месеци до година, следва да бъде разпределен между двамата
8
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно: техните
възможности и материално състояние.
От приобщения по делото социален доклад се установява, че бащата е
трудово зает и реализира доход от 1800 лв. Получава и 200 лв. под формата на
купони. Не страда от заболявания, които да му пречат да упражнява труд.
Притежава жилище, в което живее, т. е. на плаща наем, и моторно превозно
средство, регистрирано за пръв път през ** г. Не се установява бащата да
дължи издръжка по закон към други лица.
Тъй като майката ще полага непосредствените ежедневни грижи за
децата, бащата следва да заплаща 2/3 от общата издръжка за всяко от децата
или сума в размер на по 350 лв. за всяко дете, доколкото това няма да създаде
материални затруднения за неотглеждащия родител, а другата част следва да
посреща майката, при отчитане на грижи и издръжка в натура.
По изложените съображения, постановените с решение по гр. д.
№11968/** г. на РС – Варна мерки следва да бъдат изменени, като се присъди
издръжка за бъдеще време в полза на всяко от децата в размер на 350 лв.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за присъдената издръжка
подлежи на предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, 10 лв. за държавна такса за издаване на СУ и 1200 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Възражението, релевирано от насрещната страна, за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е основателно. Като
съобрази, че размерът на адвокатското възнаграждение в чл. 21 Наредба
№1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа може да служи
единствено като ориентир, но без да е обвързващ за съда, и че уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че заплатеното за процесуално
представителство адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се
намали до сумата от 600 лв. В тежест на ответника следва да бъде възложена
сума в общ размер на 660 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна държавна такса от 1008 лв. съобразно присъдените издръжки.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 1 СК, утвърдените с
Решение №**/14.05.** г., постановено по гр. д. №11968/** г. по описа на РС –
Варна, мерки, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. Г.ов М., ЕГН **********, и К. Г.ова М.а, ЕГН **********, на
майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №14, ет. 6;
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д. Г.ов М., ЕГН **********, и К.
9
Г.ова М.а, ЕГН **********, при майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Г. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ №14, ет. 6, с децата Д. Г.ов М., ЕГН
**********, и К. Г.ова М.а, ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна календарна седмица за времето от 19 ч. в петък до 19 ч. в
неделя, с преспиване;
- всяка четна година за Великденските празници, за времето от 9 ч. на
Разпети петък до 19 ч. на Светли понеделник, с преспиване;
- през лятната ваканция – два пъти по петнадесет дни през м. юли и
август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за времето
от 9 ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден с преспиване;
- всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 9 ч. на 23-ти
декември до 19 ч. на 27-ти декември, с преспиване;
- всяка четна година за Новогодишните празници, за времето от 9 ч. на 30-
ти декември до 19 часа на 1-ви януари, с преспиване;
- всяка четна година на 1-ви май, 24-ти май, 22-ри септември за времето
от 9 ч. до 19 ч.;
- всяка нечетна година на 3-ти март, 6-ти май и 6-ти септември за
времето от 9 ч. до 19 ч.;
като при осъществяване на всеки от режимите:
- бащата следва да взема децата от жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к.
„**“ №**, вх. 4, ет. 4, ап. 108, и да ги връща там в определения от съда час, с
изключение на дните, в които децата са на училище, когато бащата следва да
ги взема от учебното заведение;
- режимът в празничните дни и през ваканциите е с предимство пред
ежемесечния режим;
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, да заплаща в полза на децата Д.
Г.ов М., ЕГН **********, и К. Г.ова М.а, ЕГН **********, чрез тяхната
майката Д. Ж. Ж., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 350 лв.
(триста и петдесет лева) с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от 17.02.2025 г., до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Д. Ж. Ж., ЕГН
**********, сума в размер на 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева),
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Варна сума в размер на 1008 лв. (хиляда и
осем лева), представляваща държавна такса по чл. 1 ТДТССГПК, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11