№ 354
гр. Б., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ивайло П. Г.
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500570 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Н. Б. с ЕГН ********** от с.Ш.д.,
Община С., ул.“13-та“ № 4,против решение № 93/54 от 03.05.2022г. по гр.д.№
804/2021г. на РС-С. в частта относно присъдената издръжка за минало време
от 15.11.2020г. до 28.07.2021г. в размер на 200 лв. месечно;размера на
издръжката от 250 лв. месечно до настъпване на законова причина за
изменяне и прекратаяване на издръжката,дължима на малолетната му дъщеря
В. Б.а;режима на лични отношения между бащата и детето и в частта за
разноските относно размера на адвокатското възнаграждение 450 лв. Иска
решението да бъде отменено в тези части като се присъди издръжка в
минималния размер за страната ,платима „от 20 то до 30-то число за текущия
месец,за който се отнася“;режимът за лични контакти следвало да осигури
право на бащата да вижда В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца ,
от 11 часа в събота до 18 часа в неделя,с преспиване и без присъствие на
майката,както и през официални празници и рождени дни-на четни години
коледни празници,на нечетни години великденски празници,на нечетна
година на рождения ден на детето от 10 ч. до 18 ч. и на рождения ден на
бащата от 10 ч. до 18 часа, както и 30 последователни дни през месеците юни
,юли и август,несъвпадащи с годишния отпуск на майката,която да се
задължи до първи юни да посочи периода на годишния си отпуск..Относно
размера на издръжката извлича аргументи от калкулацията на издръжката на
деца,отглеждани от приемни родители.На второ място-възникнало ново
обстоятелство една седмица след постановяване на решението, а именно: на
1
11.05.2022г. сключил договор за кредит ,който „обективно го поставил в
невъзможност“ да плаща определената от първоинстанционния съд
издръжка.Що се отнася до режима на лични отношения,съдът неправилно
акцентирал върху домашното насилие и постановил контактите да са в
присъствие на майката.Това застрашавало спокойствието и сигурността на
детето с оглед укрепване на родителската връзка.Но „с цел гарантиране на
личните контакти“ детето следвало да се „приема и предава“ „на територията
на град С.“ на бащата от майката,което било нейна отговорност.Адвокатското
възнаграждение от 450 лв. също надвишавало минималния размер от 300лв.
предвид незначителната фактическа и правна сложност на
делото.Претенд9ира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.размерът от
250 лв. не бил прекомерен с оглед ежедневните нужди на детето.Вземането на
кредит бил доброволен акт на въззивника и не рефлектирал върху
задължението му за издръжка.От пролетта на 2022г. майката и детето
живеели в С.,където В. посещавала подготвителна предучилищна група в 141
ОУ от 15.09.2022г.Първоинстанционният съд правилно обосновал
убеждението си при определяне режима на лични отношения върху факта,че
детето е жертва на домашно насилие,бидейки свидетел на упражнено такова
върху майката.Адвокатското възнаграждение не било прекомерно.Претендира
разноски за въззивното производство.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима, но
неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Е. Н. П. с ЕГН ********** с
адрес към 28.017.2021г. с.Б., ул.“Г. Д.“ № 21,против А. Н. Б. ,в която е
предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото от съжителството им
дете В. А.ова Б.а на майката,определяне местоживеенето му при
нея,определяне режим на лични отношения между бащата и детето
,присъждане на издръжка за минало време на основание чл.49 СК от ноември
2020г. до юли 2021г.общо 2700 лв./, присъждане на издръжка за бъдеще като
претендираният размер възлиза на 300 лв.месечно,платими до 10-то число на
съответния месец,ведно със законната лихва върху сумата ,предварително
изпълнение в частта за издръжката.Предлага се детайлно режим на лични
отношения в съответствие с възрастта на детето и съобразен с акта на
домашно насилие,за който има издадена заповед със срок 18 месеца ,считано
от 29.12.2020г. , ограничаваща доближаването на бащата до детето. В срока
по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор,в първото о.с.з. не е
оспорил иска и фактическите твърдения в исковата молба , и е заявил ,че
предоставя на съда определяне на дължимата издръжка, режима на лични
отношения, упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето.С атакуваното решение съдът е предоставил упражняването на
родителските права спрямо В. родена на 12.05.2016г.,на майката и определя
местоживеенето при нея;уважава частично претенцията за издръжка
досежно размера като за минало време определя размер 200 лв.месечно,а за в
2
бъдеще- сумата 250 лв.,дължима до пето число на месеца;постановява
привременни мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата.По
отношение на последния постановява през първите 12 месеца,считано от
29.06.2022г./изтичане срока на мярката за закрила от домашно
насилие/бащата да вижда детето всяка втора и четвърта събота от 10 до 18 ч.
в присъствие на майката или упълномощено от нея лице след изтичане на
този период –всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. до 19
ч. на съответния ден,без преспиване, както и един месец през
лятото,несъвпадащ с годишния отпуск на майката.Настоящият състав намира
решението законосъобразно и правилно,съобразено с най-добрия интерес на
детето.Съдът правилно е обосновал режима на лични отношения с акта за
домашно насилие- случай,свързан с наранявания и тежки заплахи .В тази
ситуация детето би се чувствало сигурно само в присъствие на
майката,обратно на твърденията на въззивника.Към момента срокът на
съобразения с решението за защита от домашно насилие режим е изтекъл и се
реализира разширеният режим,при който,въпреки ,че детето не преспива при
бащата, два уикенда месечно детето общува с баща си без присъствие на
майката.Това е достатъчно за развиване на нормални отношения между
бащата и детето на този етап,като в бъдеще режимът може да бъде изменен с
отчитане възрастта на детето и другите обстоятелства.Да се възлага в тежест
на майката осигуряване на контактите предвид различното местоживеене е
неоправдано и предполага липса на мотивация у бащата.Що се отнася до
размера на издръжката за минало време и текущата издръжка,съдът е
приел,че минималният размер от 177.50 лв. към момента на постановяване на
решението би бил подходящ за случай,в които се дължи безусловно
издръжка,но родителят е нетрудоспособен,болен и е затруднен да осигури
личния си екзистенц минимум.В случая бащата работи в строителството и е
неоправдано определянето на размер,който би съответствал на хора в
неравностойно положение.Задълженията му по договор за кредит не
променят обстоятелствата,релевантни за издръжката,тъй като именно поради
кредита фактически родителят разполага с парични средства.Задоволяването
на собствените му нужди не следва да бъде за сметка на нуждите на
детето.Сумата 500 лв. не надвишава нуждите на дете в предучилищна възраст
като се вземе предвид,че майката осигурява издръжка в натура в
размер,равен на дължимия от бащата.Относно разноските съдът не е уважил
изцяло искането на майката,която е представила договор за правна защита и
съдействие,имащ ролята на квитанция за 1500лв.Присъденият размер е
редуциран повече от три пъти.По изложените съображения решението следва
да бъде потвърдено.Настоящата инстанция намира сумата за адвокатско
възнаграждение по приложения договор,имащ характер на разписка,в размер
на 1000 лв.,прекомерна предвид факта,че е депозиран само отговор на
въззивната жалба и писмена защита с аналогично съдържание и адвокатът се
е явил в едно публично заседание.Ето защо въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна 450 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/№ 54 в ЕИСС/ от 03.05.2022г. по гр.д.
№ 804/2021г. на РС-С..
ОСЪЖДА А. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес с.Ш.д.,ул.“13“ № 4, да
заплати на Е. Н. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б.,ул.“Г.Д.“ №
1,сумата 450 лв. адвокатски хонорар за представителство пред въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4