О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Враца, 11.04.2018 г.
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав,
в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 639 по описа за 2018 г. на Врачанския
районен съд и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.530 и сл. от ГПК.
Образувано е
по постъпила молба от Е.В.Т.. Изложени са съображения, че не разполаг с
документ, въз основа на който се издава акт за раждане. Твърди, че при издаване
акта й за раждане не е вписан ЕГН.
Твърди, че не разполага с документ за идентичност на лице с различни
имена по отношение на баща й, който бил известен като В.и В.. Излага
съображения за липса на форма на документът, с който е припозната от баща си. Сочи,
че последните четири цифри от едннния й граждански номер не са уникална
комбинация, тъй като съвпадат с тези на друго лице. Направено е искане за
промяна на дата на раждане във връзка с прекратено пълно осиновяване. В
допълнителна молба излага, че в акта й за раждане не било вписано правилното
бащино име, поради което било отказано издаване на ЕГН за нея. Сочи, че е
налице зачертано обстоятелство в акта й за раждане – първи брак на майката. В
акта й за раждане нямало ЕГН. Цитира
Наредба № РД -02-20-6 от 24.04.2012г. в сила от 16.08.2012г., като твърди че
дата на раждане се вписва в акт за раждане само при липса на ЕГН. Твърди, че
няма записано и гражданство.
Представено е
удостоверение за верен ЕГН изх.№ У-39/23.02.2016г., издадено от Териториално
звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ – Враца, от което е
видно че ЕГН на молителката е **********. Представено е и писмо от Община
Враца, в което е посочено, че Системата на единните граждански номера е
въведера през 1977г., след раждането на молителката, като на всички граждани,
родени преди този момент и които не са починали към неговото настъпване, са
получили единен граждански номер. Представено е удостоверение от Министерство
на правосъдието на Република България, от което е видно, че молителката е
българска гражданка.
Съгласно
Закона за гражданската регистрация единният граждански номер (ЕГН) е
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица,
съгласно чл.3, ал.2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се
определят еднозначно, като начинът на формиране и редът за даване и промяна на
единния граждански номер се определят с Наредба по чл.113, ал.1. Съгласно чл.
8, ал.1, т. 5 от ЗГР ЕГН представлява един от основните компоненти на
гражданската регистрация, а съгласно чл. 4, ал. 3 от с.з. кметовете са
отговорни за гражданската регистрация на територията на Общината. С оглед
горното следва, че Кметът на Общината по постоянния адрес на лицето е този
орган, който има правомощие за отразяване на актуални данни по гражданската
регистрация, в това число и за ЕГН (арг. чл. 8, ал.1 от ЗГР). Елемент от
поддържането на тази база данни , в това число и уведомяване на ТЗ “ГРАО” за отразяване в НБД “Население” е и
настъпилото изменение на някои от тези данни, за което, както и за
актуализацията му, отново отговорен е кметът на Общината
или длъжностно лице при
същата, на което това е вменено в задълженията. Изменението на актовете за
гражданското състояние е уредено в раздел VІІІ от Закона за гражданска
регистрация. Съгласно чл.77 от същия промяна на ЕГН на титуляра се извършва
само по административен ред от длъжностно лице въз основа на документ,
установяващ необходимостта от такава промяна. От горните разпоредби следва, че
е допустимо да бъде извършена промяна на единния граждански номер от длъжностно
лице, по административен ред. Последното обаче следва да бъде извършено въз
основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна. В закона
липсва легална дефиниция на “необходимост”. С оглед това и с оглед характера на
единния граждански номер, съдът намира, че за да има необходимост следва да е
установено безспорно такава причина за изменение на номера, която да не допуска
оставането му във вида, в който е съществувал до промяната. Последното може да
следва от дублиране на два номера на различни лица, от грешно съставяне на
цифрите, съгласно алгоритъма за изготвяне на ЕГН (носещи информация за пола на
лицето), или по други някакви причини, водещи до невъзможност съществуването му
в досегашния му вид, която невъзможност се обуславя от някакви външни фактори,
свързани със затруднение на гражданския оборот от така съществуващото ЕГН,
относно титуляра му или други граждани. Извън това тези обстоятелства следва да
почиват на документ, като съдът приема, че в случая под “документ” следва да се
разбира официален, диспозитивен или свидетелстващ документ, който еднозначно да
води на горните изводи, респективно до необходимост от промяна. Самата
молителка сочи, че последните четири цифри от ЕГН са уникални за деня – т.е.
деня, в който е родено лицето, поради което е неотносимо съвпадението им с
последните четири цифри на лице, родено през друга година, без значение дали
датата съвпада.
Окръжният съд е дал указания да бъде разгледано искане за
промяна на дата на раждане. Съдът е указал на молителката да уточни искането си
като посочи дата, на която счита че действително е родена, както и да изложи
обстоятелствата на които се основава този факт. Молителката не е изпълнила
указанията на съда. Не е изложила каквито и да е обстоятелства във връзка с
наличие на основания за промяна на вписаната в акта й за раждане дата на
раждане. Не е изложила никакви доводи в тази насока, не е посочила действителна
дата на раждане, различна от вписаната в акта за гражданско състояние.
Към момента на раждането й не е била въведена Системата
за единни граждански номера, поради което не е било възможно вписването на
такъв в акта й за раждане. Неотносими са цитираните разпоредби от нормативни
актове, тъй като същите са влезли в сила след нейното раждане, и нямат действие
по отношение на заварените положения.
Същата не оспорва произхода си от бащата, в друго съдебно
производство при мотивиране искането си за промяна на бащиното си име е
изложила подробни доводи за важността за нея да бъде назовавана с
действителното бащино име, образувано от първоначално даденото име на баща й. Такова оспорване би се явило и недопустимо.
С оглед горното
поставените въпроси са извън подведомствеността на съда, поради което
разглеждането им е недопустимо и образуваното гражданско производство следва да
бъде прекратено. По оношение на искането за промяна на датата на раждане,
производството следва да бъде върнато тъй като не са изпълнени дадените от съда
указания да бъде уточнено искането, да бъде посочена действителна дата на
раждане, както и обстоятелства, на които се основава това твърдение. Молителката
е била предупредена за последствията от неизпълнението на указанията на съда в
предоставения й срок.
За пълнота
съдът намира за необходимо да изложи и следното:
В настоящия
случай не е налице дублиране на два номера на различни лица. ЕГН на молителката
е **********, а посоченият от нея като
дублиращ ЕГН на В.А.С.е **********.
Единният граждански номер на лицата се състои от 10 цифри като неговата
уникалност следва да бъде определена с оглед всички цифри от неговия състав, повторението
на последните четири знака от него не води до идентичност на двата единни
граждански номера, и същото произтича от ограничения брой комбинации от
използваните цифри, като следва да бъде уникална само за конкретния ден, в
който е родено лицето. Следва да бъде отбелязано, че съгласно Чл. 115 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за
функциониране на единната система за гражданска регистрация процедурата по
промяна на ЕГН започва след получаване на съдебно решение за промяна на дата на
раждане и/или пол на лицето или когато длъжностното лице в общинската
администрация при изпълнение на задълженията си, произтичащи от Закона за
гражданската регистрация, установи несъответствие по чл. 114, ал. 2. Такива
обстоятелства не се твърдят от молителката в нито една от молбите, подадени по
делото, поради което и настоящият състав
намира, че искането не е от неговата компетентност. Видно е от представения
препис от акт за раждане №35/09.02.1962г. акт за гражданско състояние е
издаден, поради което липсва правен интерес от провеждане на производство за
установяване на факти по чл.542 ГПК.
От същите
представени официални документи се установява, че молителката е родена в гр. М.
на територията на Република България. Съгласно чл. 13 от Наредбата при
регистриране на раждане, настъпило в чужбина, в акта за раждане задължително се
вписва българското гражданство на титуляря и на родителите. В издаденият акт за
раждане е записано гражданството на родителите на молителката, като с оглед
обстоятелството, че същата е и родена на територията на РБългария не е налице задължение
за вписване на гражданство на лицето.
Регистрирането
на постоянен и настоящ адрес на лицата също се извършва по административен ред,
съгласно разпоредбите на ЗГР и Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012г. Поправка
на допуснати грешки при отбелязването му в съответните регистри също следва да
бъде осъществена пред съответния административен орган.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА молба от 26.01.2018г., подадена от Е.В.Т. за промяна
на ЕГН, поправка на акт за гражданско състояние и вписване на гражданство,
поправка на дата на раждане, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №639/18г. на РС-Враца, първи граждански състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ОС- Враца в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: