Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6046 по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Б.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2019 г. в гр. Варна, причинено
по вина на водача на л.а „Рено Клио” с рег. № ****, застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/119001335701,
със срок на валидност 13.05.2019 г. - 13.05.2020г., както следва:
сумата
3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се във физически травми, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.07.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
сумата 1000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във психически
травми, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 16.07.2019г. до окончателното изплащане на
главницата.
сумата
80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен преглед при лекар, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
16.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
сумата
3015 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил Тойота Селика 200, рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.07.2019г. до окончателното изплащане на
главницата.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
16.07.2019г. около 23.30ч. в гр*****, на кръстовище с
ул. **** в района на стадион Черно море управлявайки собствения си автомобил
„Тойота Селика 2000” с рег. № **** претърпял ПТП.
Водачът на л.а „Рено Клио” с рег. № ****, в нарушение правилата за движение,
отнел предимството му и блъснал автомобила на ищеца. ПТП било посетено от
органите на реда, които издали Протокол за ПТП № 1736588 от 16.07.2019г. В протокола било отразено, че вината за ПТП е
на водача на л.а „Рено Клио” с рег. № ****. Издадено било и наказателно
постановление № 19-0819-004582/19.08.2019г. от ОД на МВР Варна на виновния
водач. В резултат на произшествието на л.а. „Тойота Селика
2000” с рег. № ***** били нанесени множество щети. Ищецът получил телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на шията, дясното рамо, лявата раменна
става и лявото ходило. Освен посочените увреждания ищецът преживял и силен
стрес, като оздравителният период бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт
от преживяното. Виновният водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника. Ответникът като застраховател на лек автомобил на
виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно била
образувана претенция по щета № 0801-002896/2019-02. Застрахователя му изплатил само
сумата 1500 лева, обезщетение за настъпилите увреждания по автомобила, който
размер е недостатъчен да репарира в пълна степен вредите. След извършено
проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите по
автомобила е в размер на 4515 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество
застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по
автомобила, ведно с обезщетение за причинените лично на него имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Моли в
тази връзка за постановяване на положително решение по предявените искове.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така
предявените искове по основание и размер. Признава наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение между него и соченият като причинител
на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за
процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка
между описания механизъм и всички твърдяни за
настъпили вреди по МПС. Оспорва
наличието на причинна връзка между претърпяните физически
и психологични болки и страдания и ПТП. Оспорва противоправното поведение на
водача, управлявал лек автомобил „Рено Клио” с рег. № ****. Твърди, че претендираното
обезщетение не съответства на претърпяните вреди.
Навежда доводи за наличието на съпричиняване на вредите. В случая самият ищец
не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения и по този начин е допринесъл за
настъпването на ПТП. Моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат
отхвърлени, а в условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде
намален при отчитане на процент съпричиняване.
С
постановено в з.с.з. определение № 260242/20.08.2020г., Н.Т.К., ЕГН **********,
адрес: *** е конституирана, като трето лице-помагач на страната на ответника З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, по предявените срещу него от Б.М.Д., ЕГН **********
с адрес *** искове с
правно основание 432,
ал.1 КЗ, на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С Определение постановено в з.с.з. на 20.08.2020г.,
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че към 16.07.2019г. по отношение на лек автомобил
„Рено
Клио” с рег. № **** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективиран в полица № BG/30/119001335701,
със срок на валидност 13.05.2019 г. - 13.05.2020г.; че при ответника е заведена
щета под № 0801-002896/2019-02, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представен
е Протокол за ПТП № 1736588/16.07.2019г., от който се установява, че ищецът е
бил участник в ПТП. Произшествието
се е състояло на 16.07.2019г. около 23:30 часа в гр. В.,
кръстовището на ******" и ул. „******". Участник I в
събитието: лек автомобил „Рено Клио", с peг. №: ****,
собственост на Р.Й.Д., с водач Н.Т.К.. Участник II в
събитието: лек автомобил „Тойота Селика" с peг. №: ****,
с водач Б.М.Д.. Произшествието е посетено от органите на реда и е съставен
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №: 1727/16.07.2019
г., в който ищецът е посочен като пострадало
лице.
С
Наказателно постановление № 19-0819-004582/19.08.2019г. на третото лице-помагач
Н.К. е наложено наказание – обществено порицание за извършено нарушение на чл.
37, ал.1 и чл.150 А ЗДвП – не пропуска насрещно движещо се ППС с рег. № ****
при завиване на ляво за навлизане в друг път и управлява МПС без да притежава
свидетелство за управление.
От
Свидетелство за регистрация част I се установява,
че ищецът е
собственик на
лек автомобил „Тойота Селика" с peг. №: ****.
С Уведомление
от 22.07.2019г. ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП, като ответникът е съставил опис заключения по щета, в които са
описани увредените детайли.
От ответника е представена преписка по щета № 0801-002896/2019-02 и изготвения снимков материал свързан със застрахователното събитие.
Ищецът
е подал до ответника заявление № 2726/30.08.2019г. за изплащане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди.
С
Уведомление № 4614/02.12.2019г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Представена е медицинска документация – Лист за преглед на пациент; Медицинско удостоверение № 690/18.07.2019г.;
Платен преглед от 19.07.2019г. при психиатър; Рецептурна бланка от 19.07.2019г..
Представена
е Фактура № **********/17.07.2019г., ведно с фискален бон за сумата 80 лева, за
заплатена услуга пътна помощ.
По делото е
изслушано заключение по допуснатата СМЕ. Вещото лице дава заключение, че
съобразно медицинската документация и проведения преглед, Б.М.Д.
е получил контузия на лявата раменна става, кръвонасядане
и травматичен оток по горната повърхност на лявата раменна става, кръвонасядания по шията и дясното рамо, кръвонасядане
и травматичен оток на пети пръст па лявото ходило. Описаните травматични
увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно
детайли от купето на лек автомобил, реализирани в гореописаните области. В
своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Установени са травматични
увреждания по страничната лява повърхност на шията, лявата раменна става,
дясната раменна става и лявото ходило. Такива травматични увреждания обичайно
отзвучават в рамките на 3 седмици, като се провежда лечение с
обезболяващи. В приложената медицинска документация по делото - Амбулаторен лист № 30/2019год., е отразена
диагноза - Посттравматично стресово разстройство,
назначена е терапия с Тритико и Прегабин.
Към момента ищецът няма оплаквания във връзка с травматичните увреждания от
инцидента на 16.07.2019год. Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з.,
тези
травматични увреждания могат да бъдат получени както и с поставен предпазен
колан, така и без поставен предпазен колан. Несъмнено механизма на ПТП е такъв,
че при съприкосновение между двата автомобила тялото на пострадалия отива на
ляво към страничната повърхност. Тъй като той е бил водач и може да се получат
тези травматични увреждания. Няма данни, които да сочат, че по категоричен
начин той е бил без поставен предпазен колан. В рамките на три седмици са
налице болки в областта на шията, в областта на раменната става, първоначално с
по-голям интензитет, постепенно този интензитет намалява и в рамките на около
три седмици оплакванията изчезват.
Вещото лице по
допуснатата САТЕ дава заключение, че уврежданията, установени при оглед от
представител на застрахователя, описани в Опис -
заключение и видими при извършеният оглед на автомобила на 07.11.2020
г., са следните: Заден ляв калник, Задна броня, Предна лява врата, Преден ляв
калник, Мигач преден ляв калник, Предна лява джанта, Предна броня, Преден
спойлер, Мигач в предна броня, Ляв халоген, Ляв фар /къси светлини/, Ляв фар
/дълги светлини/, Горна основа предна броня, Очиларка, Кутия бушони -
2бр., Кутия въздушен филтър, Акумулатор, Основа преден ляв подкалник,
Основа преден ляв калник, Преден ляв рог, Преден ляв носач, Преден ляв кормилен
накрайник вътрешен, Преден ляв кормилен накрайник външен, Преден ляв
амортисьор, Радиатор охлаждане, Радиатор климатик, Предна греда, Заден ляв
амортисьор, Предна лява гума, Ел. инсталация, Преден капак, Кора под двигател. Общата стойност на имуществените
щети причинени от водача на застрахования автомобил на автомобила на ищеца, към
датата на настъпилото ПТП, е в размер на 19 780.06 лв.. Технологично е възможно
възстановяването на процесния автомобил, но при подмяна и ремонт на всички
увредени детайли и спазване на всички технологични изисквания при ремонта. От
икономическа гледна точка е икономически необосновано възстановяването на
автомобила. Общата стойност на ремонта на увредения автомобил по оценка на застрахователя,
е в размер на 16 497.55 лв.. Основната причина за настъпване на
ПТП на 16.07.2019 г. от
техническа гледна точка е навлизането на лек автомобил „Рено Клио", peг. N: **** в траекторията на движение на лек автомобил
„Тойота Селика" с peг. N: ****. При извършването на маневра завой на ляво,
водачът на лек автомобил „Рено Клио", peг. N: **** навлиза в траекторията на движение на насрещно
движещия се лек автомобил „Тойота Селика", peг. N: ****, при което настъпва удар между двата автомобила.
Вследствие на удара лек автомобил „Тойота Селика",
peг. N: **** се отклонява надясно по посока на първоначалното
си движение и се удря в стълб на светофарната уредба. Уврежданията, които са
установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя, описани в Опис - заключение и при извършения оглед
на автомобила на 07.11.2020 г., са вследствие на двата последователни удара с лек
автомобил „Рено Клио", peг. N: **** и със стълб от светофарната уредба. При
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става
ясно, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на лек
автомобил „Рено Клио", peг. N: **** и настъпилите вреди за лек автомобил „Тойота Селика ", рeг. N: **** и е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото произшествие. Средната пазарна стойност на лек автомобил
„Тойота Селика", peг. N: **** към датата на застрахователното
събитие - 16.07.2019г. е в
размер на 5 100 лв. Средна пазарна стойност на лек
автомобил „Тойота Селика", peг. N: **** към датата на застрахователното събитие с
намаляване на офертната цена е в размер на 4 900 лв. При извършен на 07.11.2020 г. оглед на процесния лек автомобил
„Тойота Селика", peг. N: **** вещото лице е установило, че същият не е
ремонтиран и е в състоянието, в което е бил след събитието. Общата
стойност на увредените части, цената на необходимото време за труд по ремонта
на лек автомобил „Тойота", модел „Селика"
по средни пазарни цени и с части от алтернативни доставчици на резервни части,
като се използват данните от поне три сервиза по регистрацията на същото МПС - област Варна, различни от
официалния сервиз за марката, е в размер на 16 767.38 лв.. Общата стойност за ремонт на
уврежданията му съгласно Методиката по Наредба N:24 за задължителното застраховане, е в
размер на 8 973.41 лв.. По отношение на лек автомобил
„Тойота Селика", peг. N: ****, е налице „тотална щета". Стойността на разходите
за необходимия ремонт, които са в размер на 19 780.06 лв., надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, която е 4 900 лв. и са 403.67% от нея. Съобразно изявленията на
вещото лице в о.с.з., ако има запазени части, за този
автомобил няма да има голям интерес за изкупуване. По оферти, които се
предлагат в България се предлага само един такъв автомобил, тази марка и модел
не е разпространена, която да е масова от автомобилистите.
Съобразно
заключението по допуснатата допълнителна САТЕ, средната пазарна стойност на лек автомобил „Тойота Селика" с peг. N: **** към датата на подаване на
исковата молба - 13.02.2020 г. е в
размер на 5 000 лв. Средна пазарна стойност на лек
автомобил „Тойота Селика" с peг. N: **** към датата на подаване на исковата молба с
намаляване на офертната цена е в размер на 4 800 лв. Детайлите по автомобила, които е
възможно да не са увредени от процесното произшествие са: Фар десен - 15 лв.; Врата дясна - 20 лв.; Калник преден десен - 15 лв.; Двигател - 60 лв.; Скоростна кутия - 50 лв.; Окачване предно - 20 лв.; Окачване задно - 30 лв.; Интериор и стъкла - 40 лв.; Капак заден - 20 лв.; Стоп 2 бр. - 20 лв.. Стойността
на която биха могли да се реализират останките от автомобила е в размер на 277.07 лв. Разходите
за съхранение, разоборудване, придаване на търговски
вид и предлагане на употребяваните резервни части биха били по - големи от стойността
на самите резервни части, която е в размер на 290 лв.
По делото са допуснати гласни доказателства в полза на
ищеца за доказване размера на претърпените неимуществените вреди.
Свидетелят К.П.живее на семейни начала с ищеца по делото. На 16.07.2019г. късно вечерта,
Б. тръгнал на работа и се обадил малко след това, че е станала катастрофа. За
около 10 минути пристигнала на място, Б. бил целият пребледнял, треперел, бил
много стресиран, имал болки в лявото рамо, в левия крак, леко куцал. Б. бил
възпрепятстван и не можел да отиде на работа. Започнал да се чувства много, не
можел да спи, будел се посред нощ целият изпотен, бълнувал на сън. Посетил психиатър,
изписани му били хапчета, но от тях се чувствал много зле, пил ги около един
месец. Нямал подобрения, не искал да
излиза навън, не можел да кара кола, опитал се, но получавал страхове и това го
възпрепятствало да ходи на работа. Б. работел в нощни заведения, предимно в
Слънчев бряг. Когато имал участия във Варна, ходел с такси. Финансовото им
състояние се влошило. В резултата от злополуката, не искал да излиза изобщо, не
искал да се вози в кола, не искал да шофира. Това продължило около месец. За
кръвното посетили лекар, защото започнал да вдига много високо кръвно, открили
му хипертонично сърце, изписали му хапчета, които продължава да пие.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед
разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно
чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането
на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за
да са допустими
и да се приемат
за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно
обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г.
на ВКС по ч. т. д.№
306/2017г., II т. о., ТК) В случая се установява,
че претенцията на пострадалия ищец е получена от
застрахователя през м.07.2019г. и до предявяването на иска на
13.02.2020г.
са изминали осем месеца, което прави предявената претенция допустима на специалното
основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното
провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В случая ищецът претендира
неимуществени вреди и имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП на 16.07.2019г.
Не се спори, че за
автомобила, с който
е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата
на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Всички останали
обстоятелства от значение за основателността
на исковете са спорни и подлежат на доказване съобразно
разпределената от съда по реда
на чл.154 ГПК доказателствена
тежест.
При наличие на договор
за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период на застраховане към датата на
ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване
на изискването на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени
наличието на общите предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност
на застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. от заключението по допуснатата САТЕ, че водачът л.а „Рено Клио” с
рег. № ****, при
управлението му на 16.07.2019г. без да
притежава свидетелство за управление, отнема предимството на лек автомобил „Тойота Селика
2000” с рег. № **** и става причина за ПТП с материални щети по МПС и
пострадало лице – ищецът по делото. На ищеца са причинени увреждания. В
протокола за ПТП са посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1 – управлявания от Н.Т.К. автомобил, застрахован със
застраховка ГО при ответника; участник № 2: ищеца по делото - пострадало лице. В коментираните части протоколът има характер на
официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените
в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като пострадало
лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол
за ПТП. Протоколът не
се ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието
и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание
страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за обстоятелствата,
при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното
дружество не се доказа по
никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадало лице.
От всички доказателства по делото се установи, че във
връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в контузия
на лявата раменна става, кръвонасядане и травматичен
оток по горната повърхност на лявата раменна става, кръвонасядания
по шията и дясното рамо, кръвонасядане и травматичен
оток на пети пръст па лявото ходило.
В случая е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза
обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Според
констатациите и заключението на вещото лице по СМЕ, с оглед характера и
тежестта на травмите, същите могат да бъдат причинени, както ако ищецът е бил с
поставен предпазен колан, така и без поставен такъв. С оглед на горното, съдът
намира, че по делото не се установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм,
изключващ допринасянето на водача на л.а „Рено Клио” с рег. № **** за настъпване на
ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца и автомобила му.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен договор,
което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на л.а
„Рено Клио” с рег. № **** има
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, то при иск, предявен против застрахователя, последният
дължи заплащане на щетите, причинени
именно при това ПТП. В този смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и са
налице предпоставките на закона за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ.
Посочената разпоредба признава
в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Ето защо, предявените искове по
чл.432 КЗ са доказани в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът приема следното:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл. 52 ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки,
дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане, състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012
г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като
последица от получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя
на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация,
ангажираните специални знания и от гласните доказателства става ясно, че ищецът
се е възстановил за около три седмици от травматичните увреждания, резултат от ПТП.
Претърпените
травми са възпрепятствали нормалния му начин на живот. Освен болките и
страданията ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции, които са
дали отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при ПТП, води до
извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от телесните
увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в която се
намира ищецът би могъл да даде продължителен негативен отзвук и проявление дори
на по-късен етап през живота му.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване,
претърпените болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитания
по делото свидетел. Макар да е в близки отношения с ищеца и да е налице
вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията му
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Към момента на ПТП ищецът е бил на 35 години, т.е. в активна трудоспособна
възраст. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
съдебно-медицинската експертиза безспорно се установява, че е получил контузия
на лявата раменна става, кръвонасядане и травматичен
оток по горната повърхност на лявата раменна става, кръвонасядания
по шията и дясното рамо, кръвонасядане и травматичен
оток на пети пръст па лявото ходило. Не са налице данни за усложнения във връзка
с претърпените травми, а оздравителният процес е приключил в рамките на около
три седмици. Не е било необходимо провеждане на рехабилитация. Вследствие на травмите,
ищецът не е получил късни органични усложнения. Страховете от каране на МПС за
кратко време са отзвучали и не се е наложило консултация или лечение от
специалист психиатър или психолог, освен на 19.07.2019г. /три дни след
произшествието/. Към момента у ищеца не са налице психични разстройства или
психичен дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП. По същество изводите на
приетото по делото заключение на СМЕ не се опровергават и от показанията на
свидетеля.
Въз основа на горното,
и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП /на 35 години/, обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото /до три седмици месец/ физическо възстановяване, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
сумата от 2000 лева /по 1000 лева за физическите и психически травми/.
Така определеното обезщетение е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера и с установения в чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесат за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума
на ищеца.
Исковете подлежат на
уважаване в посочените размери.
По акцесорната претенция:
По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само
в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494,т.10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и
ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви
за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума
по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането /Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. №
2466 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК/.
Ето защо за периода от 22.07.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава
е основателен. Следва да се постанови отхвърляне на претенцията за периода от
16.07.2019г. до 22.07.2019г.
На отхвърляне подлежи и искът за сумата 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен преглед при лекар - психиатър, ведно със
законната лихва, считано от
датата на увреждането - 16.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата. Липсват
доказателства за извършване на такъв разход.
Представената Фактура № **********/17.07.2019г., ведно с фискален бон за сумата
от 80 лева е за заплатена услуга пътна помощ, каквато претенция не е предмет на
настоящото производство.
По отношение на претенцията за обезщетение на
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по автомобила на ищеца, съдът
счете следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва
да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 19 780.06 лв., необходима
за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която
макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът
на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр.
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение №
57/07.07.2016 г. по т. д. №
3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015г.
по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II ТО и други/.
Методиката на застрахователя следва да бъде
съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните
не е налице спор относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне
на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като
не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на ново
имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от
което се установи, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите щети за лек автомобил „Тойота Селика
2000” с рег. № ****, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Необходимата стойност за отремонтирането
на щетите възлиза на 19
780.06 лв. по средни
пазарни цени към датата на събитието.
Не е спорно, че на ищеца е изплатено обезщетение от
ответника в размер на 1500 лева.
Застрахователят е направил възражение за наличие на
т.нар. тотална щета, което съобразно заключението на в.л. е основателно предвид
съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на събитието –
4900 лева и стойността на необходимия ремонт – 19 780.06 лв. Съгласно чл.
390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за
извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на
МПС към датата на събитието. Стойността на разходите за необходимия ремонт,
които са в размер на 19
780.06 лв., надвишават 70 на сто от действителната му
стойност, която е 4 900 лв. и са 403.67% от нея.
Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з., ако има запазени части, за този автомобил няма да има голям
интерес за изкупуване. По оферти, които се предлагат в България се предлага
само един такъв автомобил, тази марка и модел не е разпространена, която да е
масова за автомобилистите. Разходите за
съхранение, разоборудване, придаване на търговски вид
и предлагане на употребяваните резервни части биха били по - големи от стойността
на самите резервни части, която е в размер на 290 лв.
За предаване на автомобила за вторични суровини, ищецът
би получил сумата 277.07 лева.
Съгласно експертизата, пазарната цена на друг
идентичен на увредения автомобил е 4900 лева, от която сума следва да се
приспадне платеното от застрахователя на ищеца обезщетение в размер на 1500
лева. Получената разлика е от 3400 лева. Примерната стойност на автомобила при
изкупуването му от пункт за изкупуване е 277.07 лева, съгласно заключението на
вещото лице. От сумата 3400 лева следва да се приспадне и сумата 277.07 лева,
която би могла да се получи за автомобила при предаването му за изкупуване, при което се получава остатък на
дължимото обезщетение от 3122.93 лева. Претенцията следва да се уважи в
заявения общ размер от 3015 лева.
Възражението за намаляване на тази стойност със
стойността на запазените части, съдът преценява като неоснователно. На първо
място, в случая липсват доказателства за действително съхранени детайли, които
да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни
части, за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца, съхранил увредения
автомобил въпреки значителната му степен на увреждане. Само при доказани такива
части би могло да се обоснове и възникване на полза, произтекла от същото ПТП,
с която евентуално да бъде компенсирана част от понесената вреда. Вещото лице
дава заключение, че установените увреждания по автомобила го правят неатрактивен за разкомплектоване и предлагане на
употребявани резервни части.
Неоснователна е претенцията за законна лихва върху
дължимото обезщетение.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има
значение за началото на срока
за забава, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) при установена тотална щета. Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата /Решение по т.д.
№439/2018г. по описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви
върху подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на
предявяване на иска - Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение №
59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.. В посочените решения
е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ (отм.) за
представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията
на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото
на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това,
осъдителният диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за
забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с този факт - Определение
№144/16.03.2020 по дело №1681/2019 на ВКС, ТК, II т.о..
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да
му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно размера
в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждане на следните суми: 288.20
лв. - държавна такса; 400 лв. – депозити вещи лица и 1250 лв.
–адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 17.07.2019г.
и 29.01.2021г.. От страна на процесуалния представител на ответното дружество е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, броя на проведените по делото открити съдебни заседания /три/,
ангажираните в производството доказателства /писмени, гласни, СМЕ, САТЕ, ДСАТЕ/
и при съобразяване с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 1034.75 лв., съдът
приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед крайния изход
на делото и след направените изчисления съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1369.99 лв., съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този
изход на спора, разноски се дължат и в
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е направил
съответно искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на 10
лева – такса СУ; 900 лева – депозит за вещи лица, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в
размер на 354.73 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2019 г. в гр. Варна, причинено
по вина на водача на л.а „Рено Клио” с рег. № ****, застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/119001335701,
със срок на валидност 13.05.2019 г. - 13.05.2020г., както следва:
сумата
1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се във физически травми, ведно
със законната лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1000 лева до
предявения размер от 3000 лева и претенцията за законна лихва, считано от датата на увреждането - 16.07.2019г. до
22.07.2019г., като неоснователни;
сумата 1000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във психически
травми, ведно със законната лихва,
считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва, считано от датата на увреждането - 16.07.2019г.
до 22.07.2019г., като неоснователна;
сумата
3015 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил Тойота Селика 200, рег. № ****, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва, считано от датата на
увреждането - 16.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата,
като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен преглед при лекар, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2019 г. в гр. Варна, причинено по вина
на водача на л.а „Рено Клио” с рег. № ****, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/119001335701,
със срок на валидност 13.05.2019 г. - 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
16.07.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 1369.99 лева,
представляваща реализирани разноски под формата на заплатени държавна такса,
депозити за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***.73 лева, представляваща
реализирани разноски под формата на заплатени такси СУ, депозити за вещи лица,
както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач Н.Т.К., ЕГН **********, на
страната на ответното дружество.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: