РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. гр. Хасково, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200177 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Г. Т. от с. Б., обл. Стара Загора, чрез адв. С.
П. от АК - Пловдив срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №
10271543, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения
електронен фиш, позовавайки се на нарушения на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че при издаване на
електронния фиш не били спазени императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като излага конкретни съображения в подкрепа наведените
оплаквания, свързани с липсата на описание на нарушението и посочване на
1
приложимия закон и конкретната санкционна норма, с вида на използваното
техническо средство и на процедурата за неговото използване. На следващо
място спорен се явявал и въпросът дали уредът, с който било отчетено
нарушението бил от одобрен тип и дали бил вписан в регистър за одобрените
за използване типове средства за измерване на скоростта, дали бил годен за
употреба и минал ли е проверка. Моли съда да постанови решение, с което
атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. В представени писмени бележки от
упълномощен по делото процесуален представител – адв. С. П. е заявено
становище относно доказателствата и по същество.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо,
подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея
оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт, от лице, легитимирано да атакува издадения
електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалвания санкционен акт, намира за
установено следното:
На 16.01.2025 г. в 15:55 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – ARH CAM - S1 № 11743с7 движение
на лек автомобил марка ,,***”, модел ,,****” с регистрационен номер **** със
скорост от 83 км./ч. – над разрешената за движение извън населено място и
при въведено ограничение на скоростта – 50 км/ч. с Пътен знак В26 /50 км/ч/ и
е посочено превишение /отклонение/ от 33 км/ч.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
2
номер е лек по своя вид и същият е регистриран като собственост на
,,Аутомобилити” ЕООД, град Хасково, а ,,****” ЕООД, с. Б., обл. Стара Загора
е вписано като ползвател. Въз основа на тези констатации е издаден
процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил посочен
жалбоподателят Т. Г. Т. от с. Б., обл. Стара Загора, в качеството му на законен
представител на ,,БМВ-444” ЕООД, с. Б., обл. Стара Загора. В описателната
част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 80
км./ч. – превишаване с 30 км/ч., след отчетен толеранс от – 3 км/ч. За дата и
час на нарушението са отразени показанията на техническото средство, като
видно от приложения Протокол от последваща проверка № 172-СГ-ИСИС от
10.12.2024 г. техническото средство - автоматизирано техническо средство –
ARH CAM S1 № 11743с7 е преминало последваща проверка, а за място на
нарушението – ПП I – 5, км. 287+705, разклон за завод „***“ в посока към
град Хасково и насочване на техническото средство – към град Димитровград.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал – снимка №
11743с70053573 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на
правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
3
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21
km/h до 30 km/h - с глоба 100 лв. Следователно, деянието, за което е наложено
на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според текста на
Параграф 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал. 3 от
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. се
4
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От
анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към
момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по
пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а
и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол,
като възраженията на жалбоподателя, отправени чрез пълномощника му в
обратна насока, следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ.
бр.19 от 2015 г. Или, електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, като доводите в обратна насока на жалбоподателя се явяват
неоснователни и по този пункт. Поставя се въпросът дали в процеса по
установяване и заснемане на нарушението са изпълнени изискванията на
цитираната по – горе наредба, съдържаща правила, гарантиращи
5
законосъобразното протичане на този процес.
В случая приложен по административнонаказателната преписка и приет
по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и времето
на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата. Представеният в случая
протокол не е попълнен изцяло, доколкото липсва посочване на номер на
първо и на последно статично изображение/видеоклип, което само по себе си
не е съществен пропуск, с оглед възприетото от Административен съд –
Хасково виждане по въпроса. Иначе, налице е яснота относно способа за
въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш,
като е посочено в цитирания протокол изключението от общото правило за
ограничението при подбора на скоростта при движение извън населено място
от 90 км/ч /също вписано/, а именно с пътен знак за ограничение и не е налице
визираната неяснота. Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на
основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, каквато в случая е
приложена, а така е изпълнено и това специално изискване, обезпечаващо
правото на защита, както и възможността за съдебен контрол. Така също,
налице е обоснованост на вписаните данни в друг конкретен аспект, с оглед
съответствието на вида и номера на техническото средство, използвано от
контролните органи, съобразно посоченото в задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР с данните от приобщения снимков материал. Същият,
както вече бе отбелязано се явява доказателство не само относно мястото и
времето на извършване на нарушението, но и за това с какво АТСС е заснето
движението на превозното средство в отклонение с нормативните
ограничения на максимално допустимата скорост. Тези изисквания при
установяване и документиране на деянието са спазени, преценено на база
информацията, че посоката на сработване и заснемане е на насрещно
движещите се превозни средства, спрямо разположението на АТСС, тоест
приближаващите се ППС. Съобразно разпределението на доказателствената
6
тежест е следвало именно издателят на електронния фиш да установи
спазването на нормативните изисквания, действащи към момента на деянието
за установяването на нарушението по реда, предвиден в закона /в широк
смисъл/, като при установено спазване на тези изисквания, следва да се
приеме, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден.
В случая основание за отмяна на санкционния акт, каквото е визирано в
жалбата не е реализирано, след като ясно е посочено основанието за налагане
на санкцията - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а доводите за
непълна, неточна и невярна правна квлаификация, изложени в обратна насока
се явяват необосновани.
На следващо място, налага се да бъде интерпретиран и въпросът по
същество, отнасящ се до авторството на деянието, основавайки се на
особености в нормативната уредба, предвид способа за установяване и
снакциониране на нарушението и доколкото са налице ясни и категорични
доказателства относно собственика на моторното превозно средство, с което е
извършено посоченото нарушение на правилата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
респ. за лицето - ползвател, според отразеното в приложената справка за
собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Според
нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство, а според ал. 2 на същата норма, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Цитираните разпоредби в
7
контекста на тълкуването на нормата на чл. 189, ал. 5, изр. първо, вр. чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП водят до извода, че административнонаказателната отговорност
за нарушение, установено с техническо средство или система, се носи от
собственика на заснетото моторно превозно средство, или от лицето, на което
моторното превозно средство е предоставено при оборване на презумцията за
отговорност на собственика в тези хипотези. От наличните по делото писмени
доказателства това е изпълнено, но не чрез представяне на изискуемата се
писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която представляващият по
закон дружеството, собственик на превозното средство да е посочил лицето,
комуто е предоставил управлението на моторното превозно средство, а чрез
ангажиране на отговорността направо на субекта, комуто е предоставено
ползването превозното средство. Той в случая е бил изначално ясен, след като
в справката е вписан по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи, ползвател на процесното моторно превозно средство и в
съответствие с законовата постановка относно авторството е ангажирана
отговорността на ползвателя и тъй като той е юридическо лице – на
физическото лице, което го представлява по закон. В крайна сметка, целта на
закона е изпълнена, тъй като е спазена предвидената в него процедура не само
по установяване на деянието, но и за установяване на автора, срещу което
впрочем жалбоподателят конкретно не възразява в подадената жалба, а
оплкаванията му се изразяват в съвсем други нарушения, аргументирано
оборени по – горе или явяващи се необосновани, с оглед приложените по
преписката доказателства. Следователно, деянието законосъобразно е вменено
в отговорност на жалбоподателя Т. Г. Т. от с. Б., обл. Стара Загора, в
качеството му на законен представител на ,,БМВ-444” ЕООД, с. Б., обл. Стара
Загора, с оглед представените доказателства, включително пред издателя му
не само за собственост на моторното превозно средство, но и за неговия
ползвател.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения са удовлетворени в
8
процесния случай, като обосновани са и твърденията за наличие на
административно нарушение, наказуемо по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 42, т.
3 от ЗДвП, поради което правилно на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер от 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, поради което се налага като
краен изводът за неоснователност на подадената жалба. Атакуваният с нея
електронен фиш е законосъобразно издаден, с оглед на което същият ще
следва да бъде потвърден от съда.
Искане за присъждане на разноски е отправено само от една от страните,
но с оглед изхода на делото, такива не се следват на жалбоподателя, поради
което по този въпрос съдът не е необходимо да се произнася с изричен
диспозитив, доколкото такъв се дължи само при присъждане на разноски.
Нито пък следва да подлага н детайлен анализ сторени ли са от жалбоподателя
разноски и по кой ред могат да бъдат присъдени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 10271543,
издаден от ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9