Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 9465 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на Л.А.Б. и К.А. Б., срещу постановление на частен съдебен
изпълнител У.Д., рег. № 858 КЧСИ, по изп. д. № 20148580401188, постановено по
повод молба с вх. № 13281/29.06.2020 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по
отношение на жалбоподателите.
Жалбоподателите намират обжалвания
акт за неправилен
и незаконосъобразен. Считат, че изпълнителното производство
следва да се счита прекратено по силата на закона, тъй като взискателят не е
поискал и по делото не извършени изпълнителни действия в период от две години. Искат от
съда да отмени обжалваното постановление и да прекрати изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело С.Х.Т., като в законоустановения срок е подадено възражение срещу жалбата, в което се излагат доводи за нейната неоснователност.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20148580401188 е изложил мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е депозирана
в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Изпълнителното производство е образувано на 24.11.2014 г. по молба на С.Х.Т.
срещу А.Л.Б., въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2014 г., издаден от СРС,
по гр. д. № 51116/2014 г. Въз основа на заявеното от взискателя искане са
предприети действия по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На
16.09.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху получаваните от
длъжника доходи от граждански договори,
трудови договори и пенсия и всички негови вземания от трети лица. В хода на
изпълнителното производство е установено, че длъжникът е починал и по искане на
взискателя от 18.05.2017 г., на същата дата съдебният изпълнител конституира като
длъжници по делото наследниците по закон на А.Л.Б., между които и
жалбоподателите. В молбата на взискателя от 18.05.2017 г. е поискано извършване
на конкретни изпълнителни действия, включително и по отношение на
жалбоподателите /запор върху вземания на Л.Б. за възнаграждения по договори за
управление и дружествени дялове от конкретно посочени търговски длужества и възбрана
върху съсобствен на жалбоподателите недвижим имот, индивидуализиран в молбата/.
С молба от 25.01.2019 г. взискателят отново е поискал предприемането на изпълнителни
действия срещу длъжниците – жалбоподатели, а именно: изнасяне на публична
продан на притежавани от тях ид. части от недвижим имот, находящ се в с.
Копривлен. На 29.06.2020 г. длъжникът Л.А.Б. иска от съдебния изпълнител да прекрати образуваното
изпълнително производство, а с обжалваното в настоящето производство
постановление това искане е оставено без уважение по отношение на Л.Б. и К.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка.
В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия
и искания, тъй като изцяло в негов
интерес е да бъде събрано вземането
му, като тази висящност не е обусловена само от подаването
на молба за образуване на
изпълнително производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на
взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване,
както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни
изпълнителни действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане от
взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на
реално извършени такива, което според
мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за
прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието
на горепосоченото прекратително основание. В случая от изпратения препис на изпълнителното дело, не се
установява изпълнителното производство
да е
прекратено при условията на
чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на жалбоподателите. Взискателят е искал регулярно извършването на изпълнителни
действия срещу длъжниците жалбоподатели, като между отделните молби няма период
по-дълъг от две години. Ето защо липсват основания за прилагане на неблагоприятни
последици спрямо взискателя, като се приеме, че същият
не е проявил изискваната от
ГПК активност за поддържане
висящността на изпълнителното производство, като не е отправил
искане до съдебния изпълнител за извършването на нови действия
по изпълнението срещу длъжниците Л.А.Б. и К.А. Б..
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице основание по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по отношение
на Л.А.Б. и К.А. Б. и жалбата срещу постановлението на ЧСИ, постановено по повод молба с
вх. № 13281/29.06.2020 г., следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л.А.Б. и К.А. Б., срещу постановление на частен съдебен
изпълнител У.Д., рег. № 858 КЧСИ, по изп. д. № 20148580401188, постановено по
повод молба с вх. № 13281/29.06.2020 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по
отношение на жалбоподателите.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.