О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…..…... 2020
г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито
заседание, проведено на девети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 2125 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх. № 80242/31.10.2019 г., депозирана от „Агена 13”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
„Одесос”, ул. „Тодор Влайков” № 80, действащ чрез адв. Петър Чорбаджийски, против
решение № 4026/03.10.2019 г., постановено по гр. д. № 850 по описа за 2019 г.
на РС-Варна, с което, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е прието за установено, че
въззивникът дължи на „Ринекс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Младост”, ул. „Крайезерна” № 38, действащ чрез адв. Илия Златев, сумите, както
следва: 2557.00
лева,
представляваща сбор от неизплатени възнаграждения по договори за ремонт на
автомобили от дата 05.10.2017 г., 09.10.2017 г., 10.10.2017 г. и 28.10.2017 г.,
за които са издадени следните фактури: фактура № 3118/05.10.2017 г. на стойност
186.00 лева, фактура
№ 3119/05.10.2017 г. на стойност 545.00 лева,
фактура № 3120/10.10.2017 г. на стойност 290.00 лева,
фактура № 3121/10.10.2017 г. на стойност 1090.00 лева
и фактура № 3122/28.10.2017 г. на стойност 446.00 лева,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 11.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 258.75 лева, представляваща сбор
от дължимите мораторни лихви върху посочените главници, начислени за периода от
датата на издаване на всяка фактура до 10.10.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8542/16.11.2018 г. по
частно гражданско дело № 15422 по описа за 2018 г. на РС-Варна.
В срока по чл. 263 от
ГПК е постъпил отговор с вх. № 95877/23.12.2019
г. от въззиваемата страна „Ринекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Младост”, ул. „Крайезерна” № 38, действащ чрез
адв. Илия Златев.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради
което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на
въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се
навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически
положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на договор за изработка на леките автомобили „Ауди А4“ и „Фиат“,
са неправилни. Излага се, че не е доказано по несъмнен начин възлагането на
ремонтните операции, както и предаването и приемането на извършената работа, за
да се приеме, че е породено задължението за плащане на претендираните суми.
Твърди се, че възлагането на работата обичайно предхожда издаването на
фактурата. В конкретния случай фактура № 3119/05.10.2017 г. обхваща ремонтни
операции по процесните МПС-та за минал период от време – м.09.2017 г. Сочи се, че отразения във фактурите обем на работа
не съответства на обективната действителност. Въззивникът не оспорва, че
процесните фактури са осчетоводени от него и че е упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит, но твърди, че признаването на претендирнато
вземане не означава признание за възлагането, реалното извършване и приемане на
работата. Поддържа, че представените по делото писмени доказателства – поръчка
за извършена услуга – не са подписани от представител на въззивното дружество,
което обуславя липсата на съгласие за сключване на договора за изработка.
Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените обективно кумулативно съединени установителни искове.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за правилността на
постановеното от РС-Варна решение. Поддържа се, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,
а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Поддържа се, че процесните фактури са осчетоводени от въззивното дружество
като задължение към въззиваемото. Сочи се, че работата е реално възложена,
извършена и приета, доколкото всички фактури, установяващи претенцията на
въззиваемия са двустранно подписани, като липсват доказателства въззивникът да
е възразил относно ненадлежно свършената работа, респективно отклонение от
същата. Навежда доводи за това, че между двете дружества съществуват трайни
търговски отношение, поради което е налице мълчаливо приемане на работата, включително
и по отношение на останалите елементи от договора.
Моли съда
да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. № 80242/31.10.2019 г., депозирана
от „Агена 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н „Одесос”, ул. „Тодор Влайков” № 80, действащ чрез адв. Петър
Чорбаджийски, против решение № 4026/03.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 850 по описа за 2019 г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 2125/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 19.02.2019 г. от 13:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а
на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.