Решение по дело №797/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.226, ал.1 АПК и чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е след като с Решение № 12791/19.12.2023 г. по адм. дело № 7591/2023 г. на ВАС е отменено Решение № 177/26.06.2023 г. по адм. дело № 54/2023 г. по описа на АС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по приложението на закона. В отменителното решение касационната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е разгледал неясна искова молба по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която неяснота не е отстранена въпреки разпореждането на съда от 07.02.2023 г. и постъпилата Молба – отговор от ищеца на 20.02.2023 г. Според ВАС, в обстоятелствената част на исковата молба липсва конкретика от какво се претендират твърдените имуществени и неимуществени вреди. Отделно от това касационната инстанция е констатирала, че въпреки че в исковата молба и уточнението е посочено, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия, първоинстанционният съд е анализирал законосъобразността на приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по ЗДвП. Според мотивите на отменителното решение на ВАС първоинстанционният съд повторно е следвало да укаже на ищеца да конкретизира от какво претендира вреди – от незаконосъобразни действия или ПАМ; да изясни предварителния въпрос, относим към допустимостта на предявения иск - налице ли е предварителна отмяна на ПАМ, респ. дали искът е предявен в хипотезата на чл.204, ал.2 или ал.3 от АПК.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, с определения от закрито заседание на 04.01.2024 г.; 23.02.2024 г. и 12.02.2024 г., при новото разглеждане на делото настоящият съд е указал на ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба и конкретизира основанието, на което се претендират твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и да уточни лихвата от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане претендира ли се и за главницата за имуществените вреди.

В изпълнение на указанията на съда, от ищеца са депозирани: молба-уточнение вх.№553 от 25.01.2024 г.; молба-уточнение вх.№1320 от 05.03.2024 г. и молба-уточнение вх.№ 1642 от 20.03.2024 г., всичките по описа на АС-Русе.

Съобразно горецитираните молби и първоначална искова молба, от В. А. Д. от гр.Русе, представляван от адвокат Г.С., срещу Община Русе, са предявени обективно съединени искове за обезщетения за претърпени вреди.

Ищецът твърди настъпването на вредите от незаконосъобразни фактически действия на служители на Община Русе /служителят на общинско предприятие “Комунални дейности“ Н. П. К./, състоящи се в репатриране на паркирания от него лек автомобил "Нисан Алмера", с рег. № Р 48 99 РМ на 29.01.2020 г. в гр.Русе на ул. "Църковна независимост" след кръстовището с ул.“Духовно възраждане“. Освен това се твърди и настъпването на вреди от бездействие на служителите на същото предприятие, изразяващо се в неизпълнение на изричното изискване на разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП – „лицата по чл.168 уведомяват районното управление на МВР“.

Претендира се сумата от 40 /четиридесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разходи по преместването на автомобила и сумата от 1000 /хиляда/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, временно повишаване на кръвното налягане, негативни изживявания в периода от 29.01.2020 г. до 10.02.2020 г. /уточнен с молба от 20.02.2023 г./, след допуснато увеличение на размера на иска от 300 лв. на 1000 лв. /протокол от съд. заседание на 23.04.2024 г. на л.35 от настоящото дело/, за което изменение е направено изрично и допустимо искане още при първоначалното разглеждане на делото /протокол от съд. заседание на 01.06.2023 г. на л.43, гръб от адм.д. №54/2023 г. на АС-Русе/, поддържано и в настоящото производство /молба вх.№553 от 25.01.2024 г. по описа на АС-Русе/. Претендира се и лихва върху всяка от главниците от момента на увреждането – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските за производството.

Ответникът в производството – Община Русе, чрез процесуален представител – юрисконсулт Вл. Н., изразява становище за неоснователност на исковите претенции, за което развива подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за юрисконсулт в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото не се спори, че на 29.01.2020 г. ищецът паркирал в гр.Русе, в дясната страна на ул.“Църковна независимост“ след кръстовището с ул.“Духовно възраждане“, управляваният от него лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№ [рег. номер], собственост на дъщеря му Д. В. Д., видно от Свидетелство за регистрация на МПС /л.7 от гр.д. № 6579/2022 г. на РС Русе/.

На същата дата лекият автомобил бил репатриран с автомобил на Общинско предприятие „Комунални дейности“ Русе, определен със Заповед РД-01-657 от 28.03.2019 г. на Кмета на Община Русе за репатриращ автомобил, с който да се извършва принудително преместване на автомобили /л.22 от адм.д.№54/2023 г. на АС-Русе/. Репатрирането е извършено от служителя Н. К., назначен по трудов договор №325 от 25.11.2019 г. /л.35 от адм.д.№54/2023 г. на АС-Русе/ в ОП “Комунални дейности“ Русе на длъжност водач/оператор/ на открита платформа с повдигащо устройство. Със Заповед № РД-01-1746 от 28.06.2018 г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл.168, ал.1 и чл.171, т.5 от ЗДвП, посоченият служител е определен за длъжностно лице, което да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач /л.20 от адм.д.№54/2023 г. на АС-Русе/.

С. К., разпитан като свидетел в настоящото съдебно производство, установява, че 29.01.2020 г., в качеството си на упълномощен служител на ОП “Комунални дейности“ Русе за преместване на паркирани ППС в нарушение на правилата по ЗДвП, е извършил репатриране на паркирания от ищеца автомобил на ул.“Духовно възраждане“, на ъгъла на кръстовището с ул.“Църковна независимост“ в гр.Русе. Преценил е, че автомобилът е неправилно паркиран на кръстовище и затруднява преминаването на пешеходците. Свидетелят установява още, че при репатриране, автомобилът се закарва на паркинг на ул.“Котовск“ в гр.Русе /наказателен паркинг/, а след приемането му от служител на паркинга, последният уведомява районните управления на МВР в града за местонахождението на автомобила, за да може собственикът при обаждане на тел.112 да получи информация, че автомобилът му е на наказателен паркинг.

От представения фискален бон се установява, че на 29.01.2020 г. в 15,51ч. от ищеца е заплатена сума от 40лв – разходи за репатриране в полза на ОП “Комунални дейности“ Русе /л.88 от адм.д.№54/2023 г. на АС-Русе/.

При така установените факти, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявените искове имат за правно основание чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Според цитираните разпоредби фактическият състав на отговорността на Държавата изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Незаконосъобразен административен акт /отменен по съответния ред/, назаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Исковете са допустими.

От ищеца притезанието за обезщетяване за вреди е обосновано като производно от незаконосъобразни действия, изразяващи се в репатриране от служител ОП “Комунални дейности“ Русе на паркиран от него лек автомобил и бездействие на служителите на общинското предприятие, изразяващо се в неспазване на изричното изискване на разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП – „лицата по чл.168 уведомяват районното управление на МВР“.

Съгласно ал. 4 на чл. 204 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Въпросът дали действията, респ. бездействието, от които се претендира настъпването на вредите са основание за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ, дали същите са незаконосъобразни и дали са осъществени при или по подов изпълнение на административна дейност е въпрос по съществото на спора.

Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая твърдяните действия и бездействия са на служители от ОП „Комунални дейности”-Русе, което според Правилника за организацията и дейността на ОП „Комунални дейности”, приет с Решение № 233/31.07.2020 г. на ОбС-Русе /достъпен на официалния сайт на Община Русе/, е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет; то не е юридическо лице и осъществява дейността си от името на Община Русе в рамките на предоставените му правомощия – чл.1, ал.2 и ал.3 от Правилника. Следователно процесуално легитимираният ответник в производството е Община Русе като ЮЛ по определението на чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

По съществото си исковете са неоснователни.

От една страна си твърдят незаконосъобразни действия, изразяващи се в репатриране на паркиран от ищеца лек автомобил в гр.Русе.

Съгласно чл.167, ал.2 от ЗДвП кметът на общината определя службата за контрол. Функциите на службата за контрол са изрично определени в алинея 2 и една от тях е спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства.

Според нормата на чл.168, ал.1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

…………………………………….

т. 5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:

…………………………………….

б.“б“ - паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

В съответствие на закона, с нормата на чл.23, ал.1 от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе /Наредбата/ е прието, че за преустановяване на административни нарушения и осигуряване на безопасността по пътищата се прилагат принудителни административни мерки, посочени в чл. 171, т.5 от ЗДвП. В ал.2 се посочва, че принудителното преместване се извършва с репатриращ автомобил, определен със заповед на Кмета на Община Русе.

Анализът на законовите разпоредби налага извода, че репатрирането на паркиран автомобил съставлява налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по ЗДвП – индивидуален административен акт, за който по волята на самия законодател не се изисква писмена форма. ИАА се издава чрез конклудентни действия, което е предвиден в закона /ЗДвП/ и каквато възможност е въведена изрично с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от АПК. Прилагането на принудата представлява проява на властническо волеизявление, което едностранно предизвиква промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. С горецитираната Заповед № РД-01-1746 от 28.06.2018 г. на Кмета на Община Русе, издадена на основание чл.168, ал.1 ЗДвП, служителят Н. К. е бил оправомощен за налагане на ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП, каквато е наложена в разглеждания случай.

Дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства на територията на Община Русе, респ. преместване на паркирано пътно превозно средство в условията на чл.171, т.5 от ЗДвП, по същността си не представлява фактическо действие, което да е предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, на каквото основание изрично са заявените за репариране вреди от ищеца. То представлява правно действие, обективиращо волеизявлението на оправомощените лица за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Приложената ПАМ не е била оспорена по административен или съдебен ред, поради пропускане на срока, видно от обясненията на ищеца /протокол от съд. заседание на 21.05.2024 г. на л.43, гръб от настоящото дело/, респ. не е била отменена, като отмяната й съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е процесуална предпоставка за допустимост на иск по чл. 203 от АПК, в каквато обаче хипотеза не попада разглежданият случай поради очертаното с твърденията на ищеца спорно право – обезщетение за вреди от действия и бездействие на служители на общинското предприятие, а не от незаконосъобразен индивидуален административен акт. В този смисъл пространните доводи на ищеца за липсата на материалните предпоставки по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДВП за прилагане на ПАМ, са ирелевантни за предмета на исковото производство и съдът не ги обсъжда.

В случая отговорност за вреди по ЗОДОВ не може да се ангажира, тъй като не са извършени незаконосъобразни фактически действия от длъжностни лица, с твърдения за каквито ищецът обосновава търсената от него искова защита. Не е налична първата предпоставка от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. АПК.

Не са произтекли вреди и от бездействието – неизвършено уведомяване на районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, както изисква чл.171, т.5, б. “б“ от ЗДвП. Смисълът на това уведомяване е да може собственикът/водачът на репатрираното МПС да се осведоми за неговото ново местонахождение. Неизпълнението задължението по никакъв начин не е рефлектирало върху ищеца, тъй като самият той признава, че след като не е открил автомобила на мястото, където го е паркирал, се е досетил, че може да е репатриран; не е звънял на тел.112 за да се информира за местонахождението му, а директно с такси е отишъл на наказателния паркинг на ул. „Котовск“ в гр.Русе /виж. обясненията му в съд. заседание на 21.05.2024 г., протокол на л.44 от настоящото дело/. Така бездействието по никакъв начин не е засегнало ищеца, а още по-малко е причинило заявените в производството имуществени и неимуществени вреди, като от съда се отрича каквато и да е причинно-следствена връзка между тях.

Исковите претенции за главниците, както и акцесорните за лихвите върху тях, са изцяло неоснователни и се следва отхвърлянето им.

За разноските.

При този изход на спора и съобразно заявеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид разпоредбата на чл. 37 от ЗПП във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от В. А. Д. от гр.Русе, представляван от адвокат Г. С., срещу Община Русе, за заплащане на обезщетение, както следва: за имуществени вреди в размер на 40 лева и за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, за претърпени вреди от незаконосъобразно действие - репатриране на паркиран от ищеца лек автомобил "Нисан Алмера", рег. № Р 48 99 РМ на 29.01.2020 г. в гр.Русе и бездействие, изразяващо се неспазване на изричното изискване на разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП – „лицата по чл.168 уведомяват районното управление на МВР“.

ОСЪЖДА В. А. Д., с [ЕГН], с адрес: гр.Русе, ул. „Ц.Независимост“ №5 да заплати на Община Русе разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.