МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия М.Л.Г. *** е повдигнато обвинение за това, че на 31.10.2018 г. в гр. Плевен, бул. *** ***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. часовник марка „SO & CO“ на стойност 510 лева; 1 бр. часовник марка „SO & CO“ на стойност 725 лева; 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 1,5 грама на стойност 82,50 лева; 2 бр. златни висулки с формата на делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. на стойност 44 лева; 1 бр. златна висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 1 бр. златно колие от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 2,5 гр. на стойност 137,50 лева; 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. на стойност 10 лева; 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8 гр. на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 3294,50 лева от владението на собственика В.С.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. * НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.

Пострадалият свидетел В.С.В. е конституиран на основание чл. 76 от НПК като частен обвинител в наказателното производство. Чрез повереника си адв.П. *** поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение.

Приет е на основание чл.84 и следващите от НПК предявения от В.С.В. против подсъдимия М.Г. граждански иск за заплащане на сумата от 3294,50 лв. представляващи размера на виновно причинените вреди от престъплението, предмет на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Пострадалият свидетел В.С.В. е конституиран като граждански ищец в наказателното производство. Чрез повереника си адв.П. *** изразява становище, че предявеният граждански иск е основателен и доказан

Подсъдимият М.Л.Г. разбира в какво го обвиняват, дава подробни обяснения по обвинението, като отрича изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да бъде оправдан.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Г. адв. Л.И. *** навежда правни доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Според адв. И. в подкрепа на обвинението са единствено показанията на свидетеля А., които са объркани, хаотични и противоречиви, а показанията на свидетелите С. и Г. са косвени. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Л.Г. бил многократно осъждан за престъпления срещу собствеността, като с Присъда № 148/03.07.2015 г. по НОХД ***72/2015 г. по описа на РС – Плевен, влязла в сила на 22.10.2015 г. му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. **и б. Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На 9.02.2018г. подсъдимият Г. бил условно предсрочно освободен от Затвора – Ловеч с определение от 1.02.2018г. по НЧД №47/2018г. на ОС-Ловеч с остатък от наказанието по НОХД ***72/2015 г. 6 месеца и 28 дни.

Подсъдимият М.Л.Г. заедно с майка си – свидетелката С.Д.Г.,***.

Подсъдимият Г. не работел и не реализирал никакви доходи, като издръжката му за живот била заплащана от неговата майка – свидетелката Г..

През есента на 2018 г. подсъдимият Г. бил в затруднено материално положение и решил да извърши кражба, с която да си набави средства.

На 30.10.2018г. подсъдимият Г. и свидетелят В.Т.А. се срещнали случайно в района на училище „***“. Двамата се познавали отдавна и били изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора-Плевен по едно и също време. Подсъдимият Г. предложил на свидетеля А. да отидат до неговото жилище, за да му покаже някакъв багаж за продаване. Двамата отишли до дома на подсъдимия, при което последният показал различни вещи за продаване и свидетелят А. купил раница за 10 лв. Подсъдимият Г. предложил на свидетеля А. да остане да спи в тях и свидетелят се съгласил. Улисан от гледането на телевизия свидетелят А. заспал.

Свидетелят В.С.В. заедно със своето семейство –съпруга си и дъщеря си, живее в гр.Плевен, бул.***.

На 31.10.2018г. около 8.00 часа свидетелят В. и неговата съпруга излезли от жилището, като съпругата му заключила входната врата, която била дървена и се заключвала със секретен ключ.

На 31.10.2018г. около 8.00 часа подсъдимият Г. се намирал в района на жилищния блок на бул*** и по същото време преминал по ул.***и се насочил към същия жилищен блок.

В изпълнение на решението си да извърши кражба на същата дата подсъдимият Г. решил да проникне в апартамент, находящ се на адрес гр. Плевен, бул. *** ***, обитаван от свидетеля В.С.В. и семейството му. За времето от 8.02 часа до 8.46 часа, когато апартаментът бил празен, подсъдимият Г. разбил входната врата на същия посредством неустановено техническо средство, влязъл вътре и от там откраднал следните  движими вещи: 2 бр. мъжки часовници марка „SO & CO“; 2 чифта златни обеци; 1 бр. златен пръстен; 2бр.златни мъжки пръстени; 2 бр. златни висулки с формата на делфин; 1 бр. златна висулка с формата на мече; 1 бр. златна висулка с формата на сърце; 1 бр. златен пръстен с камък цирконий; 1 бр. златно колие; 2 бр. златни дамски гривни; 1 бр. златен синджир с висулка кръстче; 1 бр. златен синджир с висулка; 1 чифт обеци от неръждаема стомана; 1 бр. верижка с камък от неръждаема стомана, след което напуснал апартамента.

На 31.10.2018г. около 8.46 часа подсъдимият Г. *** , идвайки от жилищния блок на бул***

Подсъдимият Г. се прибрал в дома си, където още се намирал свидетелят А.. Подсъдимият изсипал на леглото съдържанието на червено чувалче с връзка в едната страна, а именно - много на брой златни накити и извадил от джобовете си два часовника марка „SO & CO“. Подсъдимият Г. помолил свидетеля А. да намери къде бързо да продаде или заложи вещите и да му даде 500 лева. Подсъдимият казал на свидетеля , че вещите са от близо и трябва бързо да се махнат от тях. Свидетелят А. се съгласил и подсъдимият Г. му дал златните накити  и часовниците. Подсъдимият дал на свидетеля и плик, съдържащ един чифт сини маратонки, суитчър с качулка и 1 бр. метален секач и му казал да ги унищожи. Свидетелят В.А. се заел с изпълнението на поставените му задачи и излязъл от жилището на обвиняемия.

Около 16:40 часа на 31.10.2018 г. свидетелят В. се върнал в жилището си, установил, че входната му врата е разбита и мигновено подал сигнал на телефон 1**, като на място пристигнали служители от Първо РУ на МВР - Плевен.

По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което бил извършен оглед на местопроизшествието, като било установено, че входната врата на апартамента на свидетеля В. е взломена посредством неустановено техническо средство и дървения материал около заключващия механизъм бил разрушен. Самият заключващ механизъм бил в заключено положение, което води до заключението, че в жилището е проникнато чрез разрушаване на вратата. Полицейските служители и свидетелят В. констатирали, че след влизане в апартамента деецът е ровил и разхвърлял вещи в по-голямата част от помещенията му, но не оставил годни за идентификация дактилоскопни следи.

На 01.11.2018 г. свидетелят А. предал в заложната къща *** ЕООД – гр. Плевен на свидетеля Г.А.Л. – ***, 37 грама златни накити и получил в заем сумата от **00 лева, за което му бил издаден заложен билет № 2790/01.11.2018 г. По-късно същата вечер свидетелят А. се видял с подсъдимия и му дал сумата от 500лв.

На 02.11.2018 г. свидетелят А. се обадил по телефона в заложната къща и казал на свидетеля Л., че няма да откупува заложените вещи. Поради това свидетелят Б.Д.Я. – ***на заложната къща, дал по-голямата част от златните накити на златар, за да бъдат претопени, като запазил 1 чифт златни обеци и 1 бр. златен пръстен с камък цирконий. Свидетелят Я. предал обеците и пръстена с протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г.

На 02.11.2018 г. в ж.к. ***свидетелят Л.Д.Л. – ***в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен извършвайки оперативно-издирвателни мероприятия, спрял за проверка свидетеля В.А. и забелязал, че последният носи мъжки часовник марка „SO & CO“ на ръката си. Тъй като свидетелят Л. се бил запознал подробно с описанията на откраднатите на 31.10.2018 г. вещи от апартамента на свидетеля В., той запитал свидетеля А. от къде е часовникът на ръката му, при което след дълго мълчание получил отговор, че подсъдимият М.Г. е дал часовника на свидетеля А.. След като разбрал, че часовникът, както и другите вещи, описани по-горе, са предмет на взломна кражба, свидетелят А. изявил готовност да сътрудничи на полицията и заедно със свидетеля Л. отишли до една будка до ***в гр. Плевен, от където свидетелят А. изровил предадения му от подсъдимия секач и предал същия заедно с часовника, който носел, на свидетеля Л., за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 2.11.2018г.

 На 05.11.2018 г. свидетелят А. предал на свидетеля Л. още 1 бр. часовник марка „SO & CO“, 1 бр. полиетиленова чанта, съдържаща 1 чифт маратонки и 1 бр. суичър с качулка, както и 1 бр. заложен билет с № 2790 от 01.11.2018 г., за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 2.11.2018г.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г. било приобщено веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител CD-R, съдържащ фрагменти от видеозаписи от дата 31.10.2018г. от камери за видеонаблюдение , монтирани за охрана на недвижим имот в гр.Плевен, ул.*****.  

Видеозаписите били прегледани от свидетелите Г.С.Г. – ***в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен и А.С.С. – ***група в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен, които разпознали подсъдимият М.Л.Г. като лицето, преминаващо на 31.10.2018г. в 8.02 часа по ул.***към блока, от където е извършена кражбата - бул.***, и преминаващо в обратната посока в 8.45 часа.

В хода на разследването била изготвена видео-техническа експертиза по протокол №168/11.**.2018г., като от заключението на вещото лице Й.Й. се установява, че видеозаписите са заснети на 31.10.2018г. за времето от 8:00:08 до 8:46:21 часа – системно време. Според заключението на вещото лице Й.Й. на видеозаписите са заснети лица от мъжки пол с външен вид, отговарящ на описания в задачите на експертизата, но извлечените изображения са негодни за лицево-идентификационно изследване и за определяне на ръста на заснетите. Според заключението на вещото лице Й.Й. на кадрите от 8:01:54 часа и от 8:45:29 часа са заснети лица от мъжки пол със сходно телосложение и облекло.

В хода на разследването била изготвена и комплексна химическа и оценителна експертиза на откраднатите вещи и била установена тяхната стойност, както следва:1. 1 бр. часовник марка „SO & CO“ е на стойност 510 лева; 2. 1 бр. часовник марка „SO & CO“ е на стойност 725 лева; 3. 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. са на стойност 89,10 лева; 4. 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. е на стойност 46,20 лева; 5. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 6 гр. е на стойност 330 лева; 6. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 7. 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 1,5 грама са на стойност 82,50 лева; 8. 2 бр. златни висулки с формата на делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. са на стойност 44 лева; 9. 1 бр. златна висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. е на стойност 22 лева; 10. 1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. е на стойност 22 лева; 11. 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр. е на стойност 46,20 лева; **. 1 бр. златно колие от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 2,5 гр. е на стойност 137,50 лева; 13. 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 6 гр. е на стойност 330 лева; 14. 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 15. 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 16. 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 17. 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. са на стойност 10 лева; 18. 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8 гр. е на стойност 20 лева, или общата стойност на отнетото движимо имущество към момента на извършване на деянието е 3294,50 лева.

На основание чл. 111, ал. 2 НПК с постановление на разследващия орган, на пострадалия В. били върнати двата часовника на обща стойност **35 лева, 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева и 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева.

В хода на разследването била назначена съдебно психиатрична експертиза, като от заключението на вещото лице **Т. се установява,  че подсъдимият М.Г. е с личностово разстройство – Емоционално нестабилна личност и с Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана потреба на други вещества. Синдром на зависимост. Според заключението на вещото лице **Т. специализираното изследване не установило психично психотично разстройство при подсъдимия Г., както в минало време така и понастоящем, което да може да бъде приравнено към „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ в съответствие с чл.33 от НК. Според вещото лице подсъдимият Г. към момента на инкриминираното деяние не е бил с качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да са нарушавали основните му психични годности. Подсъдимият М.Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние. От заключението на вещото лице **Т. се установява, че подсъдимият М.Г. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото производство. Според вещото лице подсъдимият М.Г. има съхранена психичната годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него т.е. да участва пълноценно в наказателното производство. При налагане на наказателната мярка от съдебна инстанция, подсъдимият М.Г. може да разбира смисъла й т.е. спрямо същия да бъде реализирана наказателна отговорност. Според вещото лице **Т. психичното състояние на подсъдимия М.Г. позволява пребиваването му в условията на Следствения арест при Затвора-Плевен.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна видео-техническа експертиза по протокол №34/2.03.2020г. като от заключението на вещото лице Й.Й. се установява, че обекти на настоящото изследване са кадри извлечени от видеозаписи съдържащи в компакт-диск марка ’’RIDATA CD-R 700МЬ”с ръкописен текст на него „***** ЗМ814/18г. 01 РУ-Пл. 31.10.2018г.“, обект на изследване в Протокол за видео- техническа експертиза №168/11.**.2018 г., касаещи лице от видим мъжки пол, преминаващо на 31.10.2018г в 8:02 часа, по ул.***и насочвайки се към блока от където е била извършена кражбата-гр.Плевен, бул.*** и обратно. Според заключението на вещото лице Й. ниското качество на извлечените кадри позволява да се установят и проследят малък брой общи признаци касаещи облеклото на гореописаното лице от видим мъжки пол. Според заключението на вещото лице Й. резултатът от извършеното сравнително изследване, позволява да се направи извод, че заснетото на кадрите, извлечени от видеозаписите лице от видим мъжки пол е облечено със сходни на приобщените, като веществени доказателства по делото суитчър с качулка и маратонки.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-трасологична експертиза като от заключението на вещото лице Ц.П. се установява, че причинените повреди по входната врата на апартамент ** в гр. Плевен, бул. *** ***, вх. **могат да бъдат причинени от приобщеното като веществено доказателство по делото - един брой метална щанга. Според заключението на вещото лице Ц.П. категорично заключение не може да се даде, тъй като механоскопните следи върху касата и вратата нямат достатъчно идентификационни признаци, а вратата към настоящия момент е ремонтирана и не е възможно да се извърши допълнително изследване.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебна психолого-психиатрична експертиза на свидетеля В.  Т.А., като от заключението на вещите лица **Л. и *** И. се установява, че паметовите нарушения при свидетеля В.Т.А., които могат да се свържат с дългогодишна дезадаптивна употреба на ПАВ от различни групи не са в такава степен, че да го лишават от свидетелска способност- в състояние е да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Според вещите лица във фазата на досъдебното производство разпитите му са в неотдалечено време от престъплението-обект на разследването /06.11- 08.11.2018г/ и много по-лесно би могъл да възпроизведе паметови съдържания, ако няма причина за липса или трансформиране на спомените. От заключението на вещите лица се установява, че при разпита му на 29.01.2019г. и 03.02.2020г. също няма данни да е бил в психоза или в интоксикация с ПАВ, която би могла да доведе до степенни промени в съзнанието или по-тежки нарушения в контрола на вниманието върху актуалната когнитивна дейност. Според заключението на вещите лица на 02.07.2019г. свидетелят А. е бил под въздействието на метамфетамини/пико/ при сравнително ниска доза на метадона, с която не е могъл да намали нежеланите странични ефекти от въздействието на мозъчния стимулант, като е изпитвал психическо изтощение с отслабване на вниманието и паметови нарушения, засягащи работната памет -именно онази информация, която е необходима за конкретния момент.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.С.В., В.Т.А., Л.Д.Л., Г.А.Л., Б.Д.Я., А.С.С., чийто показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една страна с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число приложените по досъдебно производство №Д-1926/2018г. по описа на Р., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2018г., фотоалбум за посетено местопроизшествие от 31.10.2018г., протокол за доброволно предаване от 2.11.2018г., протокол за доброволно предаване от 5.11.2018г., протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г., протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г., протокол за оглед на предмет – веществено доказателство от 8.11.2018г., протокол за разпит на свидетел при условията на чл.223 ал.1 от НПК от 29.01.2019г. по ЧНД №222/2019г. по описа на РС-Плевен, свидетелство за съдимост на подсъдимия и характеристична справка, свидетелство за съдимост на свидетеля А., а от друга - със заключението на вещото лице  Й.Й. по назначените  видео-техническа експертиза и допълнителна видео-техническа експертиза, със заключението на вещото лице Ц.П. по назначената съдебно-трасологична експертиза, със заключението на вещите лица А.С. и А.А. по назначената комплексна химическа и оценителна експертиза,  със заключението на вещите лица **Л. и *** И.  по назначената психолого-психиатрична експертиза на свидетеля А. и със заключението на вещото лице **Т. по назначената психиатрична експертиза на подсъдимия Г.. Фактическата обстановка се установява и от приобщения с протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г. като веществено доказателство по делото компакт-диск марка ’’RIDATA CD-R 700МЬ”с ръкописен текст на него „***** ЗМ814/18г. 01 РУ-Пл. 31.10.2018г.“. Фактическата обстановка се установява и от приобщените с протоколи за доброволно предаване от 2.11.2018г. и от 5.11.2018г. 1 бр. секач, 1 чифт маратонки и 1 бр. суитчър. Видно от справка за съдимост от 7.11.2018г., издадена от Бюро за съдимост при РС-Плевен подсъдимият М.Л.Г. бил многократно осъждан за престъпления срещу собствеността, като с Присъда № 148/03.07.2015 г. по НОХД ***72/2015 г. по описа на РС – Плевен, влязла в сила на 22.10.2015 г. му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. **и б. Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК. От същата справка за съдимост се установява, че на 9.02.2018г. подсъдимият Г. бил условно предсрочно освободен от Затвора – Ловеч с определение от 1.02.2018г. по НЧД №47/2018г. на ОС-Ловеч с остатък от наказанието по НОХД ***72/2015 г. 6 месеца и 28 дни. От обясненията на подсъдимия Г. и от показанията на свидетелката С.Г. – майка на подсъдимия, се установява, че двамата живеят заедно в гр.Плевен, ***. Според показанията на свидетелката Г. подсъдимият не работел и не реализирал никакви доходи, като издръжката му за живот била заплащана от нея. От показанията на свидетеля В.А., дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му на 6.11.2018г., находящи се на л. 58 и 59 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, се установява, че той и подсъдимият Г. се познавали отдавна, като били изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора-Плевен по едно и също време. Според същите показания на свидетеля А. на 30.10.2018г. той и подсъдимият Г. се срещнали случайно в района на училище „***“, като последният му предложил да отидат до неговото жилище, за да му покаже някакъв багаж за продаване. От същите показания на свидетеля А. се установява, че двамата отишли до дома на подсъдимия, при което последният показал различни вещи за продаване и той си купил раница за 10 лв. Според същите показания на свидетеля А. подсъдимият Г.  му предложил да остане да спи в тях и той се съгласил. От същите показания на свидетеля А. се установява, че гледайки телевизия в дома на подсъдимия Г., бил заспал и като се събудил на сутринта видял подсъдимия да се прибира в къщи. От същите показания на свидетеля А. се установява, че подсъдимият изсипал на леглото съдържанието на червено чувалче, което имало връзка в едната страна, а именно - много на брой златни накити и извадил от джобовете си два часовника марка „SO & CO“. Според същите показания на свидетеля А. подсъдимият Г. го помолил да намери къде бързо да продаде или заложи вещите и да му даде 500 лева. Според същите показания на свидетеля А. подсъдимият му казал, че вещите са от близо и трябва бързо да се махнат от дома му. Според същите показания на свидетеля А. подсъдимият му казал, че видял как семейството излиза – мъж, жена и малко дете, как намерил златото в детската стая, как си бил поставил чорапи на ръцете вместо ръкавици, за да не оставя отпечатъци. От същите показания на свидетеля А. се установява, че той се съгласил и подсъдимият Г. му дал златните накити  и часовниците. Според същите показания на свидетеля А. подсъдимият Г. му дал и плик, съдържащ един чифт сини маратонки, суитчър с качулка и 1 бр. метален секач и му казал да ги унищожи. От същите показания на свидетеля А. се установява, че на 01.11.2018 г. предал в заложната къща в гр.Плевен на ул.“***“  37 грама златни накити и получил в заем сумата от **00 лева, за което му бил издаден заложен билет. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.А.Л., който работил като *** в заложна къща *** ЕООД – гр. Плевен и който издал заложен билет № 2790/01.11.2018 г. Според същите показания на свидетеля А. по-късно същата се видял с подсъдимия и му дал сумата от 500лв. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля В.А., дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му на 6.11.2018г., находящи се на л. 58 и 59 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него предаване от подсъдимия Г. на вещите, предмет на кражбата, и на веществените доказателства -  1бр. секач, 1 чифт маратонки и 1 бр. суичър с качулка, както и 1 бр. заложен билет с № 2790 от 01.11.2018 г. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набеди подсъдимия Г. в престъпление, което не е извършил. Съдът кредитира напълно и показанията на свидетеля А., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля А., дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му на 8.11.2018г., находящи се на л. 60 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК,  и показанията на свидетеля А., дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му пред съдия на 29.01.2019г. по ЧНД №222/2019г. на РС-Плевен, находящи се на л. 68 и 69 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, в които също потвърждава обстоятелствата, че е получил вещите, предмет на кражбата, от подсъдимия Г., че е предал златните накити в заложна къща срещу заем в размер на **00лв, че е дал на подсъдимия 500лв, че подсъдимият му е дал секач, маратонки и суитчър да ги унищожи, че тези вещи и двата часовника е предал на свидетеля Л.. Самият свидетел А. в съдебно заседание на 3.02.2019г. е потвърдил изцяло дадените от него показания на досъдебното производство на 6.11.2018г., на 8.11.2018г. и на 29.01.2019г., като единствено в показанията му от  29.01.2019г. има разминаване относно обстоятелството, че часовниците не са му били показвани от полицаите, а са били взети от него. Според показанията на свидетеля А., дадени на съдебното следствие, показанията му от 6.11.2018г. отразяват най-точно това, което се е случило. Според свидетеля А. приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания, дадени по НОХД №**32/2019г. на 2.07.2019г., са неточни, тъй като в този момент е бил под въздействие на наркотици, работил е по 24 часа на денонощие, без да спи. В насока кредитиране показанията на свидетеля А., дадени на съдебното следствие и дадени на досъдебното производство, и некредитиране на показанията на свидетеля, дадени при разпита му по НОХД №**32/2019г., е и заключението на вещите лица **Л. и *** И. по назначената съдебна психолого-психиатрична експертиза на свидетеля В.  Т.А.. Според заключението на вещите лица паметовите нарушения при свидетеля В.Т.А., които могат да се свържат с дългогодишна дезадаптивна употреба на ПАВ от различни групи не са в такава степен, че да го лишават от свидетелска способност- в състояние е да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Според вещите лица във фазата на досъдебното производство разпитите му са в неотдалечено време от престъплението-обект на разследването /06.11- 08.11.2018г/ и много по-лесно би могъл да възпроизведе паметови съдържания, ако няма причина за липса или трансформиране на спомените. От заключението на вещите лица се установява, че при разпита му на 29.01.2019г. и 03.02.2020г. също няма данни да е бил в психоза или в интоксикация с ПАВ, която би могла да доведе до степенни промени в съзнанието или по-тежки нарушения в контрола на вниманието върху актуалната когнитивна дейност. Според заключението на вещите лица на 02.07.2019г. свидетелят А. е бил под въздействието на метамфетамини/пико/ при сравнително ниска доза на метадона, с която не е могъл да намали нежеланите странични ефекти от въздействието на мозъчния стимулант, като е изпитвал психическо изтощение с отслабване на вниманието и паметови нарушения, засягащи работната памет -именно онази информация, която е необходима за конкретния момент. От показанията на свидетеля Л. се установява, че на следващия ден - 02.11.2018 г., свидетелят А. се обадил по телефона в заложната къща и казал, че няма да откупува заложените вещи. От показанията на свидетеля Л. и от показанията на свидетелят Б.Д.Я. – ***на заложната къща, се установява, че последният дал по-голямата част от златните накити на златар, за да бъдат претопени, като запазил 1 чифт златни обеци и 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, които предал с протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г. на разследващия полицай. От показанията на свидетеля Л.Д.Л. – ***в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен се установява, че на 02.11.2018 г. в ж.к. ***спрял за проверка свидетеля В.А. и забелязал, че последният носи мъжки часовник марка „SO & CO“ на ръката си. Според показанията на свидетеля Л. той се бил запознал подробно с описанията на откраднатите на 31.10.2018 г. вещи от апартамента на свидетеля В., сред които вещи имало часовници от същата марка. Според показанията на свидетеля Л. той запитал свидетеля А. от къде е часовникът на ръката му, при което след дълго мълчание получил отговор, че подсъдимият М.Г. е дал часовника на свидетеля А.. От показанията на свидетеля Л. се установява, че той заедно със свидетеля А. отишли до една будка до ***в гр. Плевен, от където последният изровил предадения му от подсъдимия секач и предал същия заедно с часовника, който носел, на свидетеля Л., за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 2.11.2018г. От показанията на свидетеля Л. се установява, че на 05.11.2018 г. свидетелят А. му предал още 1 бр. часовник марка „SO & CO“, 1 бр. полиетиленова чанта, съдържаща 1 чифт маратонки и 1 бр. суичър с качулка, както и 1 бр. заложен билет с № 2790 от 01.11.2018 г., за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 2.11.2018г. От показанията на свидетеля В.С.В. се установява, че заедно със своето семейство –съпруга си и дъщеря си, живее в гр.Плевен, бул.***. Според показанията на свидетеля В. на 31.10.2018г. около 8.00 часа той и неговата съпруга излезли от жилището, като съпругата му заключила входната врата, която била дървена и се заключвала със секретен ключ. Според показанията на свидетеля В. около 16:40 часа на 31.10.2018 г. се върнал в жилището си, установил, че входната му врата е разбита и мигновено подал сигнал на телефон 1**, като на място пристигнали служители от Първо РУ на МВР - Плевен. От показанията на свидетеля В. се установява, че входната врата на апартамента е била разбита, като дървения материал около заключващия механизъм бил разрушен, а самият заключващ механизъм бил в заключено положение. Според показанията на свидетеля В. след влизане в апартамента установил, че всичко било преровено и имало разхвърляни вещи в по-голямата част от помещенията. От показанията на свидетеля В., дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му на 5.11.2018г., находящи се на л. 53 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, се установява, че от жилището били откраднати следните  движими вещи: 2 бр. мъжки часовници марка „SO & CO“; 2 чифта златни обеци; 1 бр. златен пръстен; 2бр.златни мъжки пръстени; 2 бр. златни висулки с формата на делфин; 1 бр. златна висулка с формата на мече; 1 бр. златна висулка с формата на сърце; 1 бр. златен пръстен с камък цирконий; 1 бр. златно колие; 2 бр. златни дамски гривни; 1 бр. златен синджир с висулка кръстче; 1 бр. златен синджир с висулка; 1 чифт обеци от неръждаема стомана; 1 бр. верижка с камък от неръждаема стомана. От приобщения като писмено доказателство по делото протокол за доброволно предаване от 7.11.2018г. се установява, че с протоколът било предадено на разследващия полицай веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител CD-R, съдържащ фрагменти от видеозаписи от дата 31.10.2018г. от камери за видеонаблюдение , монтирани за охрана на недвижим имот в гр.Плевен, ул.*****.  От показанията на свидетелите свидетелите Г.С.Г. – ***в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен и А.С.С. – ***група в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен се установява, че непосредствено след кражбата  тези видеозаписите били прегледани от тях. Свидетелите Г. и С. са категорични, че са разпознали подсъдимият М.Л.Г. като лицето, преминаващо на 31.10.2018г. в 8.02 часа по ул.***към блока, от където е извършена кражбата - бул.***, и преминаващо в обратната посока в 8.45 часа. Според показанията на свидетелите Г. и С. във връзка с работата си те познавали много добре подсъдимия Г. като лице от активния криминален контингент и без каквото и да било съмнение са го разпознали на видеозаписите. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Л. и С.,  тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с разпознаването на подсъдимия Г. на видеозаписите. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия Г. в престъпление, което не е извършил. От заключението на вещото лице Й.Й. по назначената видео-техническа експертиза по протокол №168/11.**.2018г., се установява, че видеозаписите са заснети на 31.10.2018г. за времето от 8:00:08 до 8:46:21 часа – системно време. Според заключението на вещото лице Й.Й. на видеозаписите са заснети лица от мъжки пол с външен вид, отговарящ на описания в задачите на експертизата, но извлечените изображения са негодни за лицево-идентификационно изследване и за определяне на ръста на заснетите. Според заключението на вещото лице Й.Й. на кадрите от 8:01:54 часа и от 8:45:29 часа са заснети лица от мъжки пол със сходно телосложение и облекло. От заключението на вещото лице Й.Й.  по назначената допълнителна видео-техническа експертиза по протокол №34/2.03.2020г. се установява, че обекти на изследване са кадри извлечени от видеозаписи съдържащи в компакт-диск марка ’’RIDATA CD-R 700МЬ”с ръкописен текст на него „***** ЗМ814/18г. 01 РУ-Пл. 31.10.2018г.“, обект на изследване в Протокол за видео- техническа експертиза №168/11.**.2018 г., касаещи лице от видим мъжки пол, преминаващо на 31.10.2018г в 8:02 часа, по ул.***и насочвайки се към блока от където е била извършена кражбата-гр.Плевен, бул.*** и обратно. Според заключението на вещото лице Й. ниското качество на извлечените кадри позволява да се установят и проследят малък брой общи признаци касаещи облеклото на гореописаното лице от видим мъжки пол. Според заключението на вещото лице Й. резултатът от извършеното сравнително изследване, позволява да се направи извод, че заснетото на кадрите, извлечени от видеозаписите лице от видим мъжки пол е облечено със сходни на приобщените, като веществени доказателства по делото суитчър с качулка и маратонки. От заключението на вещото лице Ц.П.  по назначената съдебно-трасологична експертиза се установява, че причинените повреди по входната врата на апартамент ** в гр. Плевен, бул. *** ***, вх. **могат да бъдат причинени от приобщеното като веществено доказателство по делото - един брой метална щанга. Според заключението на вещото лице Ц.П. категорично заключение не може да се даде, тъй като механоскопните следи върху касата и вратата нямат достатъчно идентификационни признаци, а вратата към настоящия момент е ремонтирана и не е възможно да се извърши допълнително изследване. От заключението на вещите лица С. и А. по назначената комплексна химическа и оценителна експертиза се установява стойността на откраднатите вещи, а именно:1. 1 бр. часовник марка „SO & CO“ е на стойност 510 лева; 2. 1 бр. часовник марка „SO & CO“ е на стойност 725 лева; 3. 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. са на стойност 89,10 лева; 4. 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. е на стойност 46,20 лева; 5. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 6 гр. е на стойност 330 лева; 6. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 7. 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 1,5 грама са на стойност 82,50 лева; 8. 2 бр. златни висулки с формата на делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. са на стойност 44 лева; 9. 1 бр. златна висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. е на стойност 22 лева; 10. 1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. е на стойност 22 лева; 11. 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр. е на стойност 46,20 лева; **. 1 бр. златно колие от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 2,5 гр. е на стойност 137,50 лева; 13. 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 6 гр. е на стойност 330 лева; 14. 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 15. 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 16. 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр. е на стойност 220 лева; 17. 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. са на стойност 10 лева; 18. 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8 гр. е на стойност 20 лева, или общата стойност на отнетото движимо имущество към момента на извършване на деянието е 3294,50 лева. На пострадалия В. на основание чл. 111, ал. 2 НПК с постановление на разследващия орган, били върнати двата часовника на обща стойност **35 лева, 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева и 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева. В посочените доказателствени материали не са налице съществени противоречия досежно релевантните обстоятелства по делото. Същите еднопосочно, последователно, взаимноподкрепящо и взаимнодопълващо се разкриват по един убедителен начин приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи по делото. Действително в посочената доказателствена съвкупност, липсва пряко  доказателство, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. По делото обаче е налице такава съвкупност от косвени доказателства и установени обстоятелства, които образуват една последователна логическа верига, която изцяло изключва възможността друго лице да е автор на деянието. Така безспорно е установено, че подсъдимият е знаел, че пострадалият В., заедно със семейството си,  е излязъл от жилището. В инкриминирания ден 31.10.2018г. около 8.00 часа свидетелят В. и семейството му са излезли от апартамента бул.***, като са заключили входната врата. В инкриминирания ден 31.10.2018г. подсъдимият М.Л.Г. е разпознат на видеозаписи като лицето, преминаващо на 31.10.2018г. в 8.02 часа по ул.***към блока, от където е извършена кражбата - бул.***, и преминаващо в обратната посока в 8.45 часа. В инкриминирания ден 31.10.2018г. за времето от 8.00 часа до 16.40 часа, от ап.** на бул*** ***, били откраднати следните  движими вещи: 2 бр. мъжки часовници марка „SO & CO“; 2 чифта златни обеци; 1 бр. златен пръстен; 2бр.златни мъжки пръстени; 2 бр. златни висулки с формата на делфин; 1 бр. златна висулка с формата на мече; 1 бр. златна висулка с формата на сърце; 1 бр. златен пръстен с камък цирконий; 1 бр. златно колие; 2 бр. златни дамски гривни; 1 бр. златен синджир с висулка кръстче; 1 бр. златен синджир с висулка; 1 чифт обеци от неръждаема стомана; 1 бр. верижка с камък от неръждаема стомана, след което напуснал апартамента. В инкриминирания ден 31.10.2018г. свидетелят В. установил разбитата входна врата и липсата на вещите. В инкриминирания ден 31.10.2018г. подсъдимият дал на свидетеля А. 2 бр. мъжки часовници марка „SO & CO“ и златни накити, намиращи се в червена торбичка. На следващия ден - 01.11.2018 г. свидетелят А. предал в заложната къща *** ЕООД – гр. Плевен на свидетеля Г.А.Л. – ***, 37 грама златни накити и получил в заем сумата от **00 лева, за което му бил издаден заложен билет № 2790/01.11.2018 г. В същия ден свидетелят А. се видял с подсъдимия и му дал сумата от 500лв. На по-следващият ден след деянието - 02.11.2018 г. свидетелят А. предал на свидетеля Л.Д.Л. – ***в сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ на МВР – Плевен часовник марка „SO & CO“, който носил на ръката си, и предадено му от подсъдимия секач. На същата дата свидетелят А. разказал на свидетеля Л., че подсъдимият му е дал часовници и златни накити, както и маратонки и суитчър, които да унищожи. На 05.11.2018 г. свидетелят А. предал на свидетеля Л. още 1 бр. часовник марка „SO & CO“, 1 бр. полиетиленова чанта, съдържаща 1 чифт маратонки и 1 бр. суичър с качулка, както и 1 бр. заложен билет с № 2790 от 01.11.2018 г. В инкриминирания ден 31.10.2018г. подсъдимият Г. направила самопризнание пред свидетеля А.. От посочената съвкупност от факти, свързани помежду си с основния факт и намиращи се в хармония, следва единствено възможният извод, че подсъдимият Г. е автор на инкриминираното деяние. Налице е система от косвени доказателства, която води до един единствен извод, свързан с авторството на деянието. Твърденията на подсъдимия Г., че не е извършител на кражбата, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергават се както от показанията на свидетелите А., Л. и С., от приобщените по делото писмени и веществени доказателства. В тази насока е и извършената очна ставка между подсъдимия и свидетеля А.. В тази насока е и заключението на вещото лице **Т. по назначената съдебно психиатрична експертиза, според което подсъдимият М.Г. е с личностово разстройство – Емоционално нестабилна личност и с Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана потреба на други вещества. Синдром на зависимост. Според заключението на вещото лице **Т. специализираното изследване не установило психично психотично разстройство при подсъдимия Г., както в минало време така и понастоящем, което да може да бъде приравнено към „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ в съответствие с чл.33 от НК. Според вещото лице подсъдимият Г. към момента на инкриминираното деяние не е бил с качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да са нарушавали основните му психични годности. Подсъдимият М.Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние. От заключението на вещото лице **Т. се установява, че подсъдимият М.Г. е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото производство.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия Г. адв. И. срещу доказателствената стойност  на видео- техническата експертиза и на допълнителната видео-техническата експертиза. Действително в заключението на същите се посочва, че поради резолюцията на видеоклиповете от охранителната камера  лицева идентификация на извършителя на деянието е невъзможно да се извърши. Експертизата обаче е също така категорична, че е възможно разпознаване на лицата по други признаци-телосложение, стойка, походка, облекло. Точно по тези признаци подсъдимият е разпознат от свидетелите Г. и С., след като са изгледали видеозаписите. При разпита си пред съда, свидетелите изясниха, че обслужват като полицейски служители района, в който живее подсъдимият, и във връзка с работата си го познават много добре като лице от активния криминален контингент. В този смисъл е неоснователно възражението на защитата срещу разпознаването на подсъдимия от полицейски служители. Тъкмо обстоятелството, че служебните задължения на свидетелите Г. и С. по опазване на реда и общественото спокойствие в гр.Плевен са изисквали същите добре да познават лицата от района, придава особена достоверност на разпознаването извършено от тях и на показанията, които са изложили.   Освен това показанията на свидетелите Г. и С. кореспондират на целия останал кредитиран от съда доказателствен материал, поради което за съда не е налице основание да не ги кредитира. В хода на цялото наказателно производство - и при разпита си на досъдебна фаза, и при разпита си на съдебна фаза свидетелят Г. последователно е посочвал подсъдимия, като разпознатото лице при изглеждане на видеозаписите. Свидетелят С. също при разпита си на съдебна фаза и по време на проведеното в съдебна зала предявяване на вещественото доказателство чрез неговото видеовъзпроизвеждане, последователно е посочвал подсъдимия като разпознатото на видеозаписите лице. Още повече, че това обстоятелство напълно съответства на останалите установени по делото обстоятелства, че подсъдимият Г. е извършил признание на кражбата пред свидетеля А.. В случая обаче най-силната гаранция за достоверността на разпознаването е,  че то е извършено не от случайни лица, а от лица, които добре са познавали подсъдимия /поради особености на изпълняваната професия/ и в този смисъл са били наясно с характерни детайли и особености на неговия външен вид и облекло, които биха убягнали на случайния наблюдател. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че макар по-горе многократно да се говори за разпознаване, в случая не става въпрос за способа за събиране на доказателства по смисъла на чл. 169-172 НПК. Касае е се за особен вид свидетелски показания, в които свидетелите идентифицират лице, което са видели на показан им видеозапис и в чиято самоличност нямат съмнение. Че това е годен способ за извличане на доказателствено релевантни факти е изрично потвърдено в  Решение № 384 от 22.**.2014 г. по нак. д. № 1103/2014 г. на Върховен касационен съд.

Неоснователно е възражението на защитата, срещу доказателствената годност на показанията на свидетеля А. в частта, с която се пресъздава  извършеното пред тях извънсъдебно признание на подсъдимата за нейната вина и нейното предложение доброволно да възстанови откраднатото в рамките на известен период от време. За доказателствената стойност на тези свидетелски показания на настоящия състав е служебно известно наличието на противоречива съдебна практика на ВКС. В една група решения се приема, че тези свидетелски показания заобикалят реда за приобщаване на обясненията на подсъдимия, поради което са негодно доказателствено средство. Така Решение № 290/04.01.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г., Решение № 303/30.01.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение, наказателно дело № 1159/2016 г. по описа на ВКС,  Решение № 257/ 25 януари 2017 г., Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, по докладваното от съдия Ш. КНД №1076 по описа за 2016 г,  Решение № 346 от 15.10.2015 г. по н. д. № 935 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № **3/2003 г., III н. о. на ВКС, докладчик Е. К.  В друга група решения се приема, че тези свидетелски показания по правната си същност представляват производни доказателства, като за тях важи забраната за подмяна на първичните доказателства с производни. В този смисъл производните доказателства имат доказателствена стойност само доколкото се използват като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. Така Решение № 31/21 март 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело ***05/2016 год.  Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение , Решение № 65 от 10.04.2014 г. по нак. д. № 47/2014 г. на Върховен касационен съд. Според трета група решения тези показания могат да се ценят единствено като източник на косвени доказателствени факти. За да могат да обусловят несъмнен извод относно авторството на деянието, те трябва да бъдат подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други косвени доказателства. Единствено върху тях не е допустимо да се постанови осъдителна присъда.  Свидетелските показания, възпроизвеждащи извънпроцесно самопризнание следва да се разглеждат като доказателствено средство, което възпроизвежда и закрепва в процеса един косвен доказателствен факт- а именно, че подсъдимият е признал преди началото на процеса своята вина пред дадено трето лице. От факта, че дадено лице е признало вината си преди началото на процеса, не може само по себе си да се заключи, че лицето в действителност е виновно, но това представлява една индиция, която следва да се цени в съвкупност с всички останали доказателства по делото. В този изричен смисъл Решение № 69/ 03 май 2017 година, по докладваното от съдия К. К. касационно дело № 191 / 2017,  Р Е Ш Е Н И Е № 173/31 януари 2017 г., І НО, касационно дело № 616 по описа за 2016 г., Р Е Ш Е Н И Е № 247/**.**.2016 година, Второ наказателно отделение, касационно дело № 895 по описа за 2016 година, Решение № 268/21 декември 2016 г., І НО, касационно дело № 1000 по описа за 2016 г., Решение № 474 от 29.02.2016 г. по н. д. ***77 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.,Отделение, Решение 323/ 9.2.2016г. по докладваното от съдия Д. А. наказателно дело № 169/2015 г., Р Е Ш Е Н И Е №. 314/06 януари 2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 1026/2015г.,  Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 7**/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П., Решение № 90 от 25.02.2010 г. по н.д. № 565/2009 г. на Върховен касационен съд, Р № 273 от 22.06.2009 г. по НОХД № 280/2009 г., І НО, Решение № 362 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 696/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията К. К., Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 506/2005 г., II н. о., докладчик съдията Г. И..  Според решенията от последната група, за да бъдат годно доказателствено средство показанията, възпроизвеждащи самопризнание, освен че следва да се подкрепят от други преки или косвени доказателства, те следва да възпроизвеждат разговори, проведени преди образуване на наказателното производство или пък да са дадени пред лица, които не са ангажирани с провеждането на наказателния процес. След образуване на наказателното производство следва да се извършват действия по реда на НПК /разпити, привличане като обвиняем/, а не оперативни мероприятия. Обратното би означавало злоупотреба с нормите на НПК и недопустимо постановяване на осъдителна присъда. Така Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 7**/2009 г., III н. о., НК, докладчик П. П. Настоящият състав споделя практиката, обективирана в третата група решения, доколкото същата в най-пълна мяра държи сметка за баланса между интересите на обществото за справедлив и ефективен наказателен процес, гарантиращ разкриване на престъпните прояви и недопускащ деецът да остане ненаказан поради прекалена формалност на процедурата и интереса на подсъдимия за гарантиране в максимална степен на правото му на защита и на правото му на справедлив процес по смисъла на ЕКЗПЧОС. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че показанията на свидетеля А. възпроизвеждат в процеса един косвен доказателствен факт - направеното от подсъдимия извънсъдебно признание пред него. Този факт е само една индиция, само един елемент от изброената верига от косвени доказателства, водеща до несъмнения извод, че именно подсъдимият е автор на деянието.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. * НК. От обективна страна  подсъдимият Г. ***, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. часовник марка „SO & CO“ на стойност 510 лева; 1 бр. часовник марка „SO & CO“ на стойност 725 лева; 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 1 бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло 1,5 грама на стойност 82,50 лева; 2 бр. златни висулки с формата на делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. на стойност 44 лева; 1 бр. златна висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 1 бр. златно колие от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 2,5 гр. на стойност 137,50 лева; 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 1 бр. златна дамска гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. на стойност 10 лева; 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8 гр. на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 3294,50 лева от владението на собственика В.С.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието било извършено от подсъдимия Г., след като е бил осъждан за друго такова престъпление с Присъда № 148/03.07.2015 г. по НОХД ***72/2015 г. по описа на РС – Плевен, влязла в сила на 22.10.2015 г., с която му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. **и б. Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, което квалифицира деянието като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. * НК. Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 194 НК-  подсъдимият  е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на владелеца върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена фактическа власт, с което деянието се явява довършено.  Промяната във фактическата власт  върху инкриминираните вещи е извършена без съгласието на владелеца на вещите – свидетелят В.В..

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина.  Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото присвоително намерение, изводимо от начина по който подсъдимият се е разпоредил като със свои с отнетите вещи – заложени в заложна къща.

При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. **НК. се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид условията на време, място и обстановка, при които е извършено деянието – в светлата част на денонощието и в центъра на града, показващи дързостта и твърдата решимост на подсъдимия да го осъществи, както и миналите осъждания на подсъдимия, които не са изиграли своето поправително и предупредително въздействие, извън тези, които квалифицират деянието, като извършено при условията на опасен рецидив. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете влошеното материално положение на подсъдимия предвид факта, че е безработен и не реализира никакви доходи, а издръжката му се заплаща от неговата майка, тежкото здравословно състояние на подсъдимия, влошеното му психическо състояние в резултат на дългогодишната употреба на наркотични вещества, доброто му процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото. С оглед гореизложеното,  доколкото по делото не се констатират  нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които значително да преобладават над отегчаващите, нито пък само едно но изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, което да обуслови извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание  се оказва несъразмерно тежко, то  настоящият състав намира, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът осъди подсъдимия М.Л.Г. на наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. **от НК.

Съдът счита, че това наказание по вид и размер ще изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

Съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия М.Л.Г. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 08.11.2018г. до 16.07.2019г.

Съдът отне на основание чл.1** ал.3 от НПК вр.чл.53 ал.1 б”А” от НК в полза на Държавата 1 бр. секач,  послужил за извършване на престъплението.

Веществените доказателства - 1 чифт маратонки и 1 бр. суичър с качулка собственост на подсъдимия М.Г. след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подсъдимия М.Л.Г..

Вещественото доказателство -  1 бр. компакт диск марка „RIDATA CD-R 700 Mb” с ръкописен текст на него записи ***– 31.10.2018г., остава приложено по делото.

Съдът осъди  подсъдимия М.Л.Г. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на В.С.В. сумата от 1924,50лв., представляваща размера на причинената имуществена вреда в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3294,50лв отхвърли иска като неоснователен. Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че предявеният за съвместно разглеждане граждански иск следва да  бъде уважен до размера от 1924,50лв. Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина. Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни действия  на подсъдимия Г. свидетелят В. е претърпял вреда в размер на 1924,50лв лева (стойността на противозаконно отнетите вещи, след приспадане стойността на върнатите - два часовника на обща стойност **35 лева, 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева и 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева ).  Посочената сума на претърпените вреди, точно съответства на предмета на исковата претенция и на размера описан в диспозитива на обвинителния акт, поради което и следва да бъде присъдена на гражданския ищец, така както е претендирана от него, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата.  Гражданският иск следва да се отхвърли за разликата до 3294,50лв като неоснователен.

 Съдът осъди  на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Л.Г. да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 76,98лв. по сметка на Плевенски районен съд.

Съдът осъди  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.Л.Г. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 515,57 лв.

Съдът осъди  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.Л.Г. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 1397,62лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: