Решение по дело №846/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № ..................

гр. Кюстендил, 08.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 846 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

            Производството е образувано по искова молба на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу В.С.М..

            В исковата молба се сочи, че на 11.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата бил сключен договор за заем с № 3077214, по силата на който й била предоставена сума в размер на 2500 лева. Тя следвало да бъде върната на погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Вноските съдържали както главницата по кредита, така и надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема, както и добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията била 2998,92 лева.  Била договорена и лихва в размер на 498,92 лв. Заемателят се задължил да върне кредита до 08.11.2018 г. на 12 равни месечни вноски по 249,91 лева всяка вноска, като първата погасителна вноска била с падеж 13.12.2017 г., а последната 08.11.2018 г.

            На основание сключения договор и съгласно тарифата за таксите на заемодателя в случай на забава в плащанията на погасителната вноска с повече от 30 дни ответницата дължала изплащането на такса за разходи за събиране на посочените вземания в размер на 9 лева, но не повече от 45 лева. Поради това била начислена и такса в размер на 45 лева.

            Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването на договора за заем да представи обезпечение, като посочи две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретни условия, но тъй като ответницата не изпълнила тези си задължения, била начислена и неустойка в размер на 2243,16 лева, която сума страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на 12 равни вноски по 186,93 лева, платими на съответните падежни дати по погасителния план. Така погасителната вноска нараснала на 436,84 лв.

            На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор била начислена и лихва за забава за периода от 12.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 112,04 лева.

Длъжникът не заплатила изцяло дължимия заем, като погасила само сумата в размер на 1315,50 лева, с която сума били погасени неустойка в размер на 560,79 лева, такса разходи 36 лева, договорна лихва в размер на 203,12 лева и главница 515,59 лева.

Тъй като срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 08.11.2018 г. кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.09.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземане, произтичащо от Договор за заем № 3077214 от 11.11.2017 г. било прехвърлено, ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт” АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД,  в качеството си на цесионер за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Заради това по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ /3077214 от 07.09.2018 г., писмо което обаче се върнало в цялост като непотърсено. Повторният опит за изпращане на уведомление също бил неуспешен. Поради това се иска приложеното в настоящата искова молба уведомление да бъде връчено на ответника заедно с книжата по делото.

            По изложените съображения ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК за което в хода на производството по ч. гр. д. № 227/2019 г. била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, заради което била депозирана настоящата ИМ.

            Поради изложеното се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът В.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в ТР и АВ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 1984,41 лева, представляваща главница по договора за паричен заем; 295,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2018 г. до 08.11.2018 г. падеж на последна погасителна вноска; 1682,37 лева неустойка по договора за кредит за периода от 13.03.2018 г. до 08.11.2018 г. /падеж на последна вноска/; 9.00 лева представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 112,04 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 12.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендират се и направените в хода на заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е упражнила правото си на отговор, въпреки указанията на съда в разпореждане № 2324/2019 г.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът, макар и редовно призована, не се яви и не изпрати представител, без да е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.

С оглед процесуалното й поведение, ищецът своевременно е упражнил процесуалното право да иска приложение на института на неприсъственото решение, което, доколкото е възприето от съда за основателно с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, препятства произнасянето с решение по реда на общото исково производство.

Съдът е приел искането за основателно, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение в срок.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени й на 15.05.2019 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на такъв. Въпреки това такъв не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 16.09.2019 г.), и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са й указани последиците от предприетото процесуално поведение. В допълнение следва да се подчертае, че действително с оглед задължителните указания в т.11а ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, което в някои случаи би довело до невъзможност за прилагане на нормата на чл. 238 от ГПК. В случая обаче, такива обосновани възражения от значение за установяване дължимостта на исковата сума не са заявени.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените доказателства, които не са били оспорени в хода на производството.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва следва да бъде уважена, като съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК съдът не излага подробни мотиви за това.

Поради изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лв., като върху ответника ще се възложат и разноските за държавна такса в размер на 118,33 лв.

            Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 227/2019 г., вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Поради което и с оглед изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, в общ размер на 131,67 лв., от които държавна такса за образуване на производството – 81,67 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в ТР и АВ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми: 1984,41 лева (хиляда деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем с № 3077214, сключен на 11.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата, което вземане било прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и подписано Приложение № 1 към него от 01.09.2018 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД; 295,80 лева (двеста деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 11.02.2018 г. до 08.11.2018 г. падеж на последна погасителна вноска); 1682,37 лева (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки) за периода от 13.03.2018 г. до 08.11.2018 г. (падеж на последна вноска) представляваща неустойка по договора за кредит; 9.00 лева (девет лева) представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 112,04 лева (сто и дванадесет лева и четири стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 12.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2019 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 227/2019 г. на ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано в ТР и АВ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в размер 168,33 лв. (сто седемдесет и пет лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 131,67 лв. (седемдесет и пет лева нула стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 227/2019 г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: