РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Перник, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500405 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД против
Решение № 361 от 25.04.2024 г. по гражданско дело № 4383/2023 г. по описа на Районен съд
- Перник.
С обжалваното решение Районен съд - гр. Перник е осъдил МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Брезник. № 2, да заплати на С. З. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 200 от
КТ сумата от 5 900,00 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, получени вследствие на трудова злополука,
настъпила на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата
- *** до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 5 900,00 лева до
пълния предявен размер от 10 000,00 лева, предявен като частичен от 20 000,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът
е осъдил МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Б. Б. Б. от САК, с
ЛН ***, сумата от 890,00 лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на
Районен съд - Перник сумата от 354,00 лева за държавна такса и разноски за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. З. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, ЕИК *********, сумата от 232,00 лева, представляваща
1
разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК МБАЛ „Рахила Ангелова” АД - гр. Перник, чрез
процесуален представител юрисконсулт, е обжалвала постановеното от Районен съд –
Перник решение. Заема становище, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на материално правните норми и
съдопроизводствените правила. С жалбата се сочи, че при постановяване на решението
Районен съд - Перник не е взел предвид вида и степента на получената травма, липсата на
увреждания с траен характер, пълното възстановяване на ищеца от злополуката,
сравнително краткият период на оздравяване, който е продължил 30 дни, липсата на
последващи медицински манипулации, липсата на настъпили усложнения в резултат на
травмата, както и причинените неудобства в социалното битие на пострадалия. Сочи, че от
разпитите на допуснатите и изслушани свидетели, се е установило, че инцидентът не е
оказал неблагоприятно влияние върху социалния живот на пострадалата, повече от
обичайното в подобни ситуации.
Твърди, че първоинстанционният съд не е взел в предвид и направеното от страна на
МВАЛ”Рахила Ангелова” АД възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от
страна на ищцата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Също така не е съобразен и факта, че
по делото са събрани доказателства, от които да се установява, че ищцата е претърпяла
някакви сериозни и трайни психически последици от инцидента, които да са довели до
психическа травма, психически проблеми, емоционален стрес. Счита, че Районен съд
Перник неправилно е възприел, че хипотезата, която предвижда приспадане на
обезщетението от общественото осигуряване е приложима само в случаите, в които се
претендира обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудова злополука и
изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение, без значение е дали претенциите
обхващат претърпени загуби, пропуснати ползи, неимуществени вреди или само част от тях.
Ето защо, жалбоподателят счита, че определеното от съда като обезщетение по чл.
52 ЗЗД за неимуществени вреди, следва да се намали с полученото обезщетение по
общественото осигуряване. Претендират присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсулстко възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. З. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представлявана от адвокат Б. Б., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че възраженията, изложени във въззивната жалба, са
неоснователни и същите не кореспондират с данните по делото. Твърди, че
първоистанционният съд е определил едно справедливо обезщетение, което да репарира
претърпените неимуществени вреди. Също така по делото не са се установили факти, които
да водят до извод за съпричиняване на увреждането от ищцата, т. е за поведение, което да е
пряка и непосредствена причина за настъпване на произшествието, както и не е налице
обикновена небрежност при настъпване на инцидента, тъй като падането на вратата по
никакъв начин няма данни да е провокирано от ищцата С. Д.. Счита, че неоснователно
възражението за приспадане от обезщетенията на полученото обезщетение по общественото
осигуряване по чл. 200. ал. 3 от КТ, което е възможно при претендиране на обезщетение за
пропуснати ползи при загуба на трудово възнаграждение, т.е. трябва да са налице
претърпени имуществени вреди. Моли да бъде осъдена МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД да
заплати дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 , пр. 2 от Закона за адвокатурата.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
2
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които
безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените
доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по
преценка на съвкупния доказателствен материал и съответстват на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми. Изводите на
районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното,
неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на
обжалваното решение.
Установено е, че между страните МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД и С. З. Д. е
съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор към момента на
настъпване на трудовата злополука /*** /, по силата на който ищцата е била назначена на
длъжност „***“.
На *** С. З. Д. е претърпяла злополука, призната за трудова, при която е получила
травматично увреждане, като врата пада и я удря в областта на десния крак, като наранява
третия пръст от него, вследствие на това тя получава счупване на друг пръст на стъпалото. В
насока на горното са и приложените декларация за трудова злополука от *** и разпореждане
№ *** на ТП на НОИ– Перник, съгласно което декларираната от работодателя злополука се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането, злополуката на
***. настъпила около 13.25 ч. в *** отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД в гр.
Перник, при пренасяне на операционни конци към операционната зала на *** при отваряне
на междинната врата на 10-та стая, вратата пада и я удря в областта на десния крак и
наранява третия пръст от него. Вследствие на това ищцата получава счупване на друг пръст
на стъпалото. При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната
за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на
такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на
здравето на ищцата във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.
По делото са приложени амбулаторни листи от ***, *** и *** във връзка с
установяване травмата и лечението.
Ответникът е представил периодичен инструктаж по безопасност на труда на
персонала от *** отделение за 2022 г., както и два броя болнични листове № *** и ***,
издадени от ЛКК към „ДКЦ“ Перник, от които е видно, че ищцата е била в болничен от ***
до 12.10.2022 г. и от 13.10.2022 г. до 22.10.2022 г.
Според удостоверение от НОИ, ТП - гр. Перник, за периода месец 09.2022 г. до месец
11.2023 г. С. З. Д. е получила 858,21 лева парични обезщетения за временна
неработоспособност.
3
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което районният съд
е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в наличната по
делото медицинска документация на името на С. З. Д., касаещи травма от ***, са отразени и
описани следните травматични увреждания: Рентгенологични данни за линеарно
просветляване /счупване/ в диафизарната част на средната фаланга на трети пръст на дясно
стъпало. Клинични данни за мекотъканен оток /едем/ и дифузен хематом /подкожно
кръвонасядане/ в областта на втори и на трети пръсти на дясно стъпало, болков синдром и
палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в областта на трети пръст на дясно стъпало. По
отношение на травмата — счупване на средната фаланга на третия пръст на дясно стъпало е
поставена мека имобилизационна превръзка за 18 дни.
Анализа на данните от делото дава основание на експерта да приеме, че е налице
пряка, непрекъсваща се причинна връзка между инцидента от *** и получените
травматични увреждания в областта на дясно стъпало. В резултат от травмата на дясно
стъпало ищцата е търпяла значителни по интензитет физически болки и страдания в първите
дни след инцидента, които са намалели по сила в периода на възстановяване, който в
конкретния случай при тази травма в този й вид, степен и с тези характеристики е бил с
продължителност от около 1 месец. След този период от време по данни на ищцата,
периодично се появява болезненост в областта на травмирания трети пръст на дясно
стъпало, при физически натоварвания, при продължително стоене и ходене и при промяна
на атмосферните условия. Такава болезненост се очаква да е с продължителност от няколко
години след получаване на конкретната травма.
Данните от образното изследване — рентгенография на дясно стъпало, сочат за
неразместено счупване на средната фаланга на трети пръст на дясно стъпало. При
неразместени счупвания, каквото е счупването в конкретния случай, не се налага и не е
извършвана репозиция на фрактурата. В медицинската документация не са налични данни
да нарушаване на целостта на кожата — рана в областта на дясно стъпало, в т.ч. и в областта
на третия пръст. При конкретната травма в този й вид и в тази й степен, не се налага
използването на помощни средства за придвижване, в т.ч. патерици. При неразместено
счупване, каквото е налице в конкретния случай, следва да се приеме, че физическите болки
от травмата са с по-малък интензитет в сравнение с болките при разместено счупване на
кост.
След снемане на меката имобилизационна превръзка от лекаря — травматолог е
назначена ЛФК /лечебна физкултура/. Физиотерапевтичните процедури се прилагат с цел
възстановяване и поддържане на здравословното състояние на пациентите, увеличаване на
тяхната физическата годност и профилактика на заболяванията и усложненията им. За целта
физиотерапията използва три средства за лечение: лечебна физкултура, мануална терапия и
физикални фактори. В конкретния случай след снемане на имобилизационната превръзка,
ищцата по нейни данни не е провела назначената й от лекар травматолог ЛФК.
По своя вид, локализация и характеристики травмата в областта на дясно стъпало
отговаря да е получена в резултат на удар от твърд тъп предмет със значителна по
интензитет травмираща сила и отговаря да е получена по начин и по време, за които се
съобщава в исковата молба по делото. В резултат от травматичното увреждане в областта на
пръстите на дясно стъпало, не са останали и не са налични козметични дефекти.
Конкретната травма изразяваща се в линеарно счупване на средната фаланга на трети пръст
на дясно стъпало е без разместване на фрагменти, което не налага извършване на оперативна
интервенция.
Вещото лице е посочило, че въз основа на прегледа от ***, който е осъществил, може
да бъде направен извод, че основните функции на долния крайник, а именно опорната и
ходенето са възстановени в пълен обем и не са настъпили неблагоприятни последствия във
физическото здравословно състояние на ищцата след приключване на оздравителния процес,
4
който в конкретния случай е бил с продължителност от около 30 дни и включва времето за
имобилизация и времето за рехабилитщия и възстановяване на нормалните функции на
крайника.
За претърпените болки и страдания от ищцата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В. Б. Д. /съпруг на ищцата/ и А.Р. Б. /снаха на
ищцата/, които съдът е кредитирал като обективни и съответни с останалите събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че след прибирането на ищцата в домa й след
инцидента тя се нуждаела от помощ, защото не можела да се обслужва сама, съпругът й и
снаха й помагали с домакинската работа. Ищцата също така не е била в състояние да ходи
на пазар, нито пък да се обслужва сама. Изпитвала болки, не можела, а и не трябвало да
стъпва, тъй като кракът й трябвало да е в покой. Изпитвала силни болки и приемала
обезболяващи. Вкъщи била един месец, като към настоящия момент се била възстановила,
но при студено време продължавала да изпитва болка, както и когато времето е топло
понякога изпитвала болка, а също и при натоварване.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
В чл. 200 от КТ се урежда отговорността на работодателя за вреди, причинени на
работника от трудова злополука или професионално заболяване. Тази уредба поначало
изключва приложението на общата деликтна отговорност по ЗЗД, обхващайки всички
хипотези на претърпени вреди върху здравето на работника. Предпоставките за възникване
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ са: 1) съществувало трудово правоотношение
между страните; 2) настъпила по време на това трудово правоотношение трудова злополука
(професионално заболяване), довели до увреждане на здравето на работника, служител; 3)
настъпили вреди за работника (имуществени или неимуществени) и 4) причинна връзка
между претърпените вреди и трудовата злополука (професионалното заболяване).
Вредите от професионално заболяване или трудова злополука могат да се изразяват в
претърпени болки и страдания, временна нетрудоспособност, инвалидизиране, смърт. Могат
да се изразят и имуществено чрез разход на средства за лечение, в реализирането на по-
ниски доходи и пр., като във всеки от случаите, когато настъпването им е в причинна връзка
с предоставените от работодателя условията на труд, следва да намери приложение чл. 200
КТ.
В процесния случай се доказа наличието на всички предпоставки, водещи до
основателност на предявения иск. Доказаха се по делото следните обстоятелства:
съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпила при изпълнение на
трудовите задължения трудова злополука, настъпило травматично увреждане - счупване на
пръст на стъпалото в следствие на трудовата злополука.
При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществни вреди,
съдът следва да се ръководи от критерия „справедливост” (ППВС 4/1968 г.), който обаче не е
абстрактен, а включва комплексна оценка на установените по делото факти, свързани с
характера на увреждането, начина на извършването му, причинените морални страдания на
близките и др. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от
ищцата следва да бъде определен от съда съгласно правилата на чл. 52 от ЗЗД - с оглед
принципа за справедливост, като съдът отчете преживените болки и неудобства на
пострадалата.
Въззивният съд е съгласен с периода, който е определен, че е необходим за
възстановяването на ищцата. В периода на възстановяването същата е търпяла силни болки,
наложили прием на обезболяващи медикаменти, имала е затруднения в битово-хигиенното
си обслужване и се е нуждаела от помощта на своите близки. Следва да се отчете и че
ищцата продължава да изпитва болки при застудяване на времето, както и при натоварване в
движението на крайника, болки и неудобства.
5
След като разгледа в пълен обем настъпилите последици за ищеца и направи
комплексна оценка на същите, въззивният съд приема, че ищецът е понесъл неимуществени
вреди, които се изразяват в страдания и неудобства, и в негова полза е възникнало вземане
за обезщетение за неимуществени вреди, което на основание чл. 52 от ЗЗД правилно
районният съд е определил в размер на 5 900,00 лв.
Във връзка с направено възражение за недължимост на обезщетение по чл. 200 от
КТ, респективно намаляване на същото поради проявена „груба небрежност“ от страна на
ищеца по чл. 201, ал. 2 от КТ, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна
на работника, е следвало да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена
от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и
главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ, макар да е субективно
отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на
вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този
резултат. От събраните писмени и гласни доказателства не се установява нито нарушение на
правилата на безопасност, нито факти, които да водят до извод за наличие на съпричиняване
от страна на ищцата, тоест не са налице данни за поведение, което да е пряка и
непосредствена причина за настъпване на произшествието. Следва да се има предвид, че в
случая дори не е налице обикновена небрежност при настъпване на инцидента.
Правилно районният съд е приел, че е неоснователно и възражението за приспадане
от обезщетенията на полученото обезщетение по общественото осигуряване – чл. 200, ал. 3
от КТ. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото
осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
един от случаите на което е получаването на плащане два пъти за едно и също нещо. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно
плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди компенсира причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени
разходи, т. е. намаляване на имуществото на пострадалия. Тези обезщетения нямат връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира неполучаването на
трудовото възнаграждение, т. е. имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - по чл. 200 КТ и от общественото осигуряване, в
случая не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди, поради което не е налице основание за приспадането им.
От изложеното следва, че за настъпилата трудова злополука се дължи обезщетение
по чл. 200 от КТ, като размерът на същото е 5 900,00 лв. Поради съвпадането на мотивите на
първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция по
предявения иск, подадената въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а постановеното от първоинстанционно решение - предмет на въззивното
обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само въззиваемият и
отговорността за разноски следва да бъде понесена от въззивника. Въззиваемият не е
направил разноски във въззивното производство и такива не следва да му бъдат
присъждани.
6
В приложеното към отговора на въззивната жалба пълномощно е уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В практика на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение
дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС).
А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният
съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се
отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на
процесуалния представител. В настоящия случай съдът счита, че при съобразяване на
всички препоставки и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно и МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на адв. Б. Б. Б. от САК, с ЛН ***, сума в размер на 890,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4383/2023 г.
по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА МБАЛ „РАХИЛА АНГЕЛОВА“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Б. Б. Б. от САК, с ЛН ***, сума в размер на 890,00 лева - адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7