№ 1233
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500740 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по подадена от страна на ЦВ.
М. Б., чрез адв.П. жалба против Решение № 261399 от 25.11.2020 година,
постановено по гр.дело № 10153/2019 година на ВРС, в частта, с която съдът
е уважил исковите претенции на ищцата ЦВ. Й. Н. и е осъдил въззивницата да
й заплати, както следва - сумата от 660 (шестстотин и шейсет) лева,
съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 03.12.2015г.,
дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата от 318.56
(трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и незаплатени режийни
разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел. енергия за месец
септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и консумирана
вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4 083.36
(четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст.) лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по стени и тавани на наетия
имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и почистване на
кучешки клетки,на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.
233, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 1 426.64 (хиляда четиристотин двадесет и
шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
1
В жалбата се сочи, че съдът е тълкувал неправилно приложените по
делото доказателства; че извода му не почива на реални такива и най – вече,
че по делото са били допуснати съществени нарушения на съдо
производствените правила, като не са били допуснати търсените експертни
заключения.Излага се становище в подкрепа на недълживмст на търсените
суми, като едновременно се заявява, че всеки месец въззивницата е
надпмащала, така че реално не дължи пари.
С депозиран отговор в срока по чл.263 от ГПК, въззивамата Н., чрез
адв.К. намира, че исканията по доказателствата са вече преклудирани, т.к. е
била дадена възможност за събирането им в първата съдебна инстанция.Моли
да бъдат отхвърлени, като съдът потвърди решението, като правилно.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Предмет на въззивната проверка е Решение № 261399 от 25.11.2020
година, постановено по гр.дело № 10153/2019 година на ВРС, в частта, с
която съдът е уважил исковите претенции на ищцата ЦВ. Й. Н. и е осъдил
въззивницата да й заплати, както следва - сумата от 660 (шестстотин и
шейсет) лева, съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от
03.12.2015г., дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата
от 318.56 (трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и незаплатени
режийни разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел. енергия
за месец септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и
консумирана вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4
083.36 (четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст.) лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по стени и тавани на наетия
имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и почистване на
кучешки клетки,на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.
233, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 1 426.64 (хиляда четиристотин двадесет и
шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
От фактическа страна няма спор, че с н.а. №96/2006 година, ищцата
ЦВ. Й. Н. е била призната за собственик на 4/6 ид.части от жилищна сграда в
2
гр. Варна, район Приморски, местност „Малко Ю“ със ЗП 151 кв.м., състояща
се от приземен етаж с площ от 135 кв.м.,втори етаж с площ от 151 кв.м., трети
етаж с площ от 37 кв.м. и гараж с площ от 45 кв.м.
Не е спорно също така, че по силата на Договор за наем от 03.12.2015
година ищцата Н. е отдала под наем на ответницата Б. недвижим имот в гр.
Варна, местност „Е.“, в които срокът на договора за наем е уговорен за 12
месеца, считано от 03.12.2015г., като при липса на предизвестие за
прекратяване на договора преди изтичане на срока е уговорено, че той ще се
счита за продължен за неопределен срок.Страните уговорили и наемната
цена, която възлизала на сумата от 330 лева месечно, платима от 8-мо до 12-
то число на текущия месец за всеки следващ месец. Задължението за плащане
режийните разноски - ел. енергия, пода и попивна яма е вменено в тежест на
наемателя.
С исковата молба се представят служебен бон за заплатена ел. енергия
на адрес на потребление в *** за периода 29.08.2018г.-27.09.2018г. на
стойност от 92,87 лева, както и за периода 28.09.-28.10.2018г., на стойност от
71,36 лева.
От представените фактури за заплатени ВиК услуги се установява, че за
периода 06.07.2018г.-29.10.2018г., стойността на използваните ВиК услуги
възлиза на 41,73 лева, а за периода 29.10.2018г.-09.11.2018г. в размер на
112,75 лева.
Представена по делото е оферта от 05.03.2019г., изготвена от търговско
дружество „Лъки КД“ ЕООД, за осъществяване на СМР на обект в *** по
възлагане от ищцата, на стойност от 3955,82 лева с ДДС, от които за
измиване и пристъргване на латекс по стари стени в размер на 192 кв.м.
сумата от 349,44 лева, за измиване и пристъргване на латекс по стари тавани в
размер на 82 кв.м. сумата от 250,92 лева, грундиране на стари стени и тавани
преди боядисване в размер на 274 кв.м. на стойност от 865,84 лева и
двукратно боядисване преди ремонт в размер на 274 кв.м. на стойност от
1830,32 лева.
Представена е фактура №403/10.04.2019г. от търговско дружество
„Лъки КД“ ЕООД на стойност от 3955,82 лева с вкл. ДДС, досежно
3
извършени СМР, като получател на счетоводния документ е посочена
ищцата.
Представена е фактура № 182/08.12.2018г. на стойност от 336 лева с
вкл. ДДС с получател ищцата, за осъществена дейност по почистване на
попивна яма 1 бр. на стойност от 120 лева, отпушване на комин 80 лева и
почистване на кучешки клетки 80 лева.
С отговора на исковата молба се представят квитанции за заплатена ел.
енергия на обект на потребление в гр. Варна, местност „Е.“ за периода
29.07.2017г. - 28.07.2018г.Представени са по делото разписки за платен наем
за периода 08.2016г.-07.2018г.
По искане на ищцовата страна пред ВРС са били разпитани свидетели Б.
М. С. – без дела и родство със страните.Той сочи, че познава страните по
спора, като излага, че преди ответницата да наеме етажа от жилищната
сграда, той е живял там до 2015г. Свидетелят посочва, че след като се изнесъл
и доколкото имал уговорка с ищцата е осъществил дейност по пребоядисване
на ползваният от него етаж. Жилището било предадено от свидетеля във вид
годно за живеене, почистено и обзаведено. Посочва, че в жилището е нямало
течове. Попивната яма на двора била почиствана от ищцата, като същата била
почистена 2 месеца преди свидетелят да освободи имота. Намиращият се в
жилището комин е бил в изправност. В имота е нямало през време, в което
той го е ползвал разположени кучешки клетки. Свидетелят споделя, че след
месец октомври на 2018г. му се обадила ищцата, като той посетил имота и
констатирал, че навсякъде по стени, тавани и холова гарнитура било опушено
от сажди, като вредите били по всички помещения на етажа. В жилището
имал много натрупани боклуци. Коминът през 2018г. свидетелят не може да
посочи дали е бил отпушен доколкото не го е проверявал, не е отварял
попивната яма към този момент за да провери състоянието й. В двора на
имота са били разположени 3 кучешки клетки, които не са били изчистени.
От разпита на втория свидетел, в полза на ищцовата страна - Д. Д. О.,
става ясно, че тя живее там от от 10.04.2018г.Свидетелката описва жилищната
площ и разпределение, като сочи още, че вторият етаж на сградата, който е
обитаван от ответницата и таванският етаж са били на един общ електромер,
като уговорката между свидетеля и ответницата е била, на последната да бъде
4
предавана сума за заплащане на ел. енергия в размер такъв, какъвто е посочен
от последната.Водомерът на всеки етаж е бил отделен. Свидетеля посочва, че
включително и за последния месец октомври на 2018г. е предала лично на
ответницата нейната част от стойността на ел. енергия, които тя дължи за
плащане. Свидетеля посочва, че ответницата се е изнесла от жилището на
22.10.2018г., като до този момент е живяла в него. Лично й е указала помощ
при изнасяне на багаж от жилището. При изнасяне на ответницата от
жилището констатирала, че същото било мръсно, имало наличие на сажди
навсякъде по стени и тавани. Клетките на двора за кучета не били изчистени,
като същите съдържали косми, отпадъци и екстременти. За състоянието на
комина и септичната яма свидетеля няма наблюдение.
Пред ВРС е била назначена и изслушана, а и неоспорена Съдебно
техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че средно –
пазарната стойност за осъществяване на СМР в помещенията възлиза на
стойност 3 873 /три хиляди осемстотин седемдесет и три/ лева.
Така установеното от предходната и настояща инстанции дава
основание да се приеме следното от правна страна:
Налице е предявен иск по смисъла на чл.232 ал.2 от ЗЗД, вр.чл.233 ал.1
от ЗЗД, които е разпределил доказателствената тежест върху страните и е дал
повод на решаващата инстанция да изследва въпроса за дължимостта и
заплащането на претендираните суми.Налице е интерес от страна на ищцата /
въззиваема понастоящем/ да докаже съществуването дължимите
престации.От своя страна ответника / въззивник / е следвало да ангажира
доказателства, освобождаващи го от заплащане на тези задължения.
Безспорно е, че пред ВРС единствено ищцовата страна е навела основания и е
приложила доказателства, като всяко едно от тях е обслужвало интереса
й.Такива, освен твърдения и представени ограничен брой касови бонове, от
страна на въззивницата, не са били представени.Съвкупния извод от
тълкуването им дава повод на ВОС да прецени, че извода на предходната е
правилен.
На първо място, представения от страните Договор за наем лимитативно
изброява техните права и задължения – заплащане на наемна цена,
5
консумативи и разходи за т.нар. попивна яма.Освен горното обаче също в
Договора се сочи, че наемателя е задължен да предаде имота, в състоянието
което го е приел.От материалите по делото – в частност представените от
ищцовата страна писмени доказателства става ясно, че при напускането си на
20 октомври 2018 година, въззивницата Б. не е изплатила два месечни наема,
сумите претендирани като консумативи за вода и електричество, почистване
на попивната яма, комина и общите части. Изложените от нея твърдения, че е
заплатила търсените наеми, консумативи и разходи за общите части не се
споделят и от настоящата инстанция.Това е така, защото тези твърдения не
почиват реално на представени доказателства от нейна страна –
представените с отговора против исковата молба писмени документи не
способстват за изясняване на спора, напротив – те касаят предходен период, а
не сумите търсени от ищцовата страна.Също некоректно се сочи, без да се
доказва, че въззивницата е наплащала всеки месец, така че реално не дължи
пари.
Съвсем правилно, в съответствие с доказателствата по делото и
установената практика от съдилищата ВРС е приел, че следва да се репарира
ищцовата страна със сумата от 3 873 /три хиляди осемстотин седемдесет и
три/ лева за осъществяване на СМР в помещенията обитавани от
ответницата.Съдът е базирал виждането на представеното Съдебно
заключение, прието и неоспорено от страните.Нещо повече - твърдените от
страна на ищцата обстоятелства се доказват, освен от наличните писмени
документи, и от изслушаните пред ВРС свидетели.Първия свидетел, в лицето
на Б. М. С. свидетелства за състоянието на втория етаж, обитаван от
въззивницата след нейното напускане – навсякъде по стени, тавани и холова
гарнитура е било опушено от сажди, като вредите били по всички помещения
на етажа; имало множество натрупани боклуци; липса на грижа за общите
части.
В подкрепа на горното са и показанията на втория разпитан свидетел -
Д. Д. О., която, освен, че описва вътрешното разпределение в имота, сочи
още, че тя и ответницата са били на един общ електромер, като уговорката
между свидетеля и ответницата е била, на последната да бъде предавана сума
за заплащане на ел. енергия в размер такъв, какъвто е посочен от
последната.Водомерът на всеки етаж е бил отделен. Свидетеля посочва, че
6
включително и за последния месец октомври на 2018г. е предала лично на
ответницата нейната част от стойността на ел. енергия, които тя дължи за
плащане. О. още излага, че ответницата се е изнесла от жилището на
22.10.2018г., като до този момент е живяла в него. Лично й е указала помощ
при изнасяне на багаж от жилището. При изнасяне на ответницата от
жилището констатирала, че същото било мръсно, имало наличие на сажди
навсякъде по стени и тавани. Клетките на двора за кучета не били изчистени,
като същите съдържали косми, отпадъци и екстременти. За състоянието на
комина и септичната яма свидетеля няма наблюдение. Следователно предвид
изложеното до тук и по този пункт от исковата молба, претенцията се явява
доказана и следва да се уважи.
Не се споделят изразените във въззивната жалба и представената по
делото писмена защита, доводи и съображения за недължимост на търсените
суми.Така например, както бе посочено и по – горе представените с отговора
против ИМ писмени документи от страна на въззивницата касаят период,
различен от търсения и реално доказват плащанията й до януари 2018 година,
но не и за периода август и септември 2018 година /наем плюс
консумативи/.Не бяха доказани и твърденията на ответната страна за
надплащане на дължими суми, които евентуално да бъдат прихванати, а с
категоричност се установи, че след напускането на наетия имот пораженията
по него са били значителни и са обуславяли СМР на стойност 3 873 /три
хиляди осемстотин седемдесет и три/ лева. Съвсем правилно и съобразно
сключения Договор, ВРС е приел, че се дължат допълнително суми за
почистването на комин, клетки и попивна яма /последната съобразно
съответната идеалната част/.Липсват, според ВОС доводи, годни да променят
виждането му за промяна в решението на ВРС.ВОС прима, че то е валидно
постановено, правилно е и е обосновано.
Предвид горното, намира, че в полза на Ц.Н. следва да се присъди
сумата от 100 / сто/ лева, представляваща торени в хода на настоящото
производство съдебно – деловодни разноски – хонорар пред ВОС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261399 от 25.11.2020 година,
7
постановено по гр.дело № 10153/2019 година на ВРС,двадесет и първи състав,
в частта, с която съдът е уважил исковите претенции на ищцата ЦВ. Й. Н.
ЕГН ********** и е осъдил въззивницата ЦВ. М. Б., ЕГН ********** да й
заплати, както следва - сумата от 660 (шестстотин и шейсет) лева,
съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 03.12.2015г.,
дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата от 318.56
(трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и незаплатени режийни
разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел. енергия за месец
септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и консумирана
вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4 083.36
(четири хиляди осемдесет и три лева и 36 ст.) лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по стени и тавани на наетия
имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и почистване на
кучешки клетки,на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.
233, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 1 426.64 (хиляда четиристотин двадесет и
шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. М. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на ЦВ. Й. Н.,
ЕГН ********** сумата от 100 / сто/ лева , представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС, адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8