Решение по дело №69/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 114
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700069
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

… …

 

  град Кърджали, 25.04.2019 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………......… в открито .......................................

съдебно заседание на деветнадесети април ……………..…...…………….……………………..…………………..

през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година,

в състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря ………………………………….…..... Мелиха Халил ……….…………………….......….....…............

с участието на Бонка Василева – прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали, ……………………….

като разгледа докладваното от ……………..….. съдията Виктор Атанасов ………..................................…   

административно дело ……….. №69 …..….... по описа за .................... 2019 год. …..……………………..

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.Ф.М. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатен в брой адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с постановеното по което дело и влязло в сила на 18.05.2017 год. Решение №55 от 27.04.2017 год., е бил отменен издаден против ищеца електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че с електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му било наложено, административно наказание „глоба”, в размер на 150 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Ищецът сочи, че обжалвал посочения електронен фиш пред Районен съд – Момчилглрад, който с Решение №55 от 27.04.2017 год. по АНД №56 по описа на съда за 2017 год., влязло в законна сила на 18.05.2017 год., го отменил изцяло, като незаконосъобразен. Твърди, че в производството пред Районен съд - Момчилград бил защитаван от адвокат С.Ф.М. от АК-***, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 29.03.2017 год., за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева. Сочи, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и че в конкретния случай, от незаконосъобразния електронен фиш, издадено от длъжностно лице от ОДМВР – Кърджали, отменен с влязло в законна сила съдебно решение, му била причинена имуществена вреда, в размер на 360.00 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред Pайонен съд - Момчилград. На следващо място сочи, че съгласно т.1 от ТП №2 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №2/2014 год. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. На следващо място сочи, че съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, областните дирекции на МВР са юридически лица и че отмененият електронен фиш, с който обосновава исковата си претенция, е издаден от длъжностно лице в структурата на Областна дирекция на МВР – Кърджали и следователно, като юридическо лице, Областна дирекция на МВР - Кърджали е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, да отговаря за причинените му вреди от отменения от Районен съд - Момчилград, като незаконосъобразен Електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР - Кърджали. Излага довод, че основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. преди всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена реална и непосредствена вреда; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда и че доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение. Сочи, че отменения електронен фиш серия *** е издаден от длъжностно лице в структурата на ОДМВР – Кърджали, т.е. издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и предвид факта, че този електронен фиш, издаден от ОДМВР – Кърджали, е отменен по съдебен ред от Районен съд – Момчилград с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразен, счита за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт – електронен фиш. Счита, на следващо място, че втората предпоставка също е доказана, т.к. е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие на ищеца, по образуваното пред Районен съд – Момчилград АНД №56/2017 год., което намира за достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11. 2013 год. по ТД 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, като сочи, че в производството по Закона за административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР №2/03.06.2009 год. по ТД №7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На следващо място, ищецът счита, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за него, е в пряка причинно-следствена връзка с отменения, като незаконосъобразен, електронен фиш, защото заплатеното от него възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния електронен фиш и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията и независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то е налице посочената по-горе причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор за правна помощ е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което ищецът е могьл да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат/чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България/. Намира, че след като има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата, следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразния електронен фиш. Сочи, че ако не е съществувал електронен фиш, който счита за незаконосъобразен, то нямало да съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на който дължи възнаграждение. Поради това счита, че самият електронен фиш е необходимото условие за съществуване на договора за правна защита по делото, в което се обжалва този електронен фиш, без което условие, защита е невъзможна, защото би била с липсващ предмет и че следва да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, в което е оспорен процесния електронен фиш. Излага довод, че в същия смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат-защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а в последствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. По изложените съображения, ищецът счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди, в размер на 360.00 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменен като електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР – Кърджали и предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали, да му заплати сумата в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен адвокатски хонорар по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с решението по което е бил отменен електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Моли, също така, да му бъдат присъдени и направените по настоящото дело съдебни разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Е.А.Ф. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. от АК-***, който заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали да заплати на ищеца сумата, в размер на 360.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съдМомчилград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Моли също, да бъдат присъдени на ищеца и направените по настоящото дело съдебни разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, не се представлява. От процесуалния му представител – гл.юрк.М. П.,  преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Счита в молбата, че въпреки, че е налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от действията на ищеца. Сочи, че видно от решението на първоинстанционния съд, което е приложено по делото, жалбодателят/ищец в настоящото производство/ безспорно бил извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а електронният фиш бил отменен от съда заради допуснато процесуално нарушение, както и че с поведението си ищецът е провокирал започналото административно производство и било недопустимо същият да черпи права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, поради което счита, че на основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се дължи, като моли за решение в този смисъл.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявения иск е основателен, тъй като от доказателствата, които са събрани по делото, се установява, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка сочи, че е налице е един незаконосъобразен административен акт, признат като такъв с влязло в сила решение, а също така, че е настъпила вреда от този незаконосъобразен административен акт, представляваща платено от ищцата адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство, при оспорване административния акт. Намира също, че се установява, че е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца. С оглед изложеното счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, като доказателство, АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, че с електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали/на л.4 от делото/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство – Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Против този електронен фиш именно е била подадена в срок жалба до Районен съд – Момчилград, по повод която е било образувано и посоченото АНД №56/2017 год. по описа на същия съд, по което дело, с Решение №55 от 27.04.2017 год./л.23-л.24/, е бил отменен така издадения електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали. Така постановеното решение на Районен съд – Момчилград не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.05.2017 година.

Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и приложено към настоящото дело АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград се установява, че против така издадения електронен фиш, е била подадена в срок и по предвидения ред Жалба, с Вх.№*** от *** год. на ОДМВР– Кърджали/л.2 от АНД/, постъпила в съда на 24.02.2017 год., с Вх.№***/л.2-л.3 от делото/, като на датата 27.02.2017 год., е било образувано и самото АНД №56/2017 год. по описа на същия съд. Откритото съдебно заседание по това дело е било насрочено за датата 29.03.2017 год., като в това заседание е бил даден ход на делото, събрани са били доказателства и е бил даден ход по същество. От протокола от проведеното на същата дата съдебно заседание/на л.22 от делото/ е видно, че ищецът Е.А.Ф., с постоянен адрес *** – жалбодател в производството по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.С.М. от АК-***, който е поддържал жалбата и в хода по същество е развил и съображения за относно нейната основателност, както и е представил и подробна писмена защита в подкрепа на жалбата/л.19-л.21 от АНД/.

Тук следва задължително да се посочи, че по същото АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград е приложен договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с надлежно оформено и подписано пълномощно от същата дата към него/на л.18 от АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград/, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, упълномощава адв.С.М. от АК-***, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство, защита и съдействие по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, във връзка с обжалването на електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, като за извършването на тези услуги е вписано – цифром и словом, че е договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС и съответно е вписано, също цифром и словом, т.е. удостоверено е, като платено в брой, така договореното адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС.

Както бе упоменато и по-горе, с постановеното по това АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград Решение №55 от 27.04.2017 год./на л.23-л.24 от делото/, е бил отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство - Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150.00/сто и петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като това съдебно решение не е било обжалвано и съответно е влязло в законна сила на 18.05.2017 година.

Така, ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане – 22.02.2019 година.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

При проверката на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР - Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца, а в случая - и по седалището на ответника по иска.

Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува и е породено от отменения като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР - Кърджали. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищеца твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, то пасивната процесуална легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу ОДМВР – Кърджали, която е юридическо лице по смисъла на чл.37, ал.2 зм. и доп., бр.81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от ЗМВР и която, освен това, се явява и издател на отменения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. В рамките на исковото производство пасивно легитимираната страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение да го конституира служебно, нито пък да дава указания на ищеца, кой, според съда, би бил надлежният ответник в конкретното производство. Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните страни в производството - както активно процесуално легитимираните, така и пасивно процесуално легитимираните, се определят от твърденията на ищеца, с оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – Областна дирекция на МВР – град Кърджали. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на ищеца Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

За да се ангажира отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление /следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш, какъвто е настоящия случай/ не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, респ. от незаконосъобразни електронни фишове, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, съотвотно и на електронните фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице конкретен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, който е отменен по съдебен ред от районния съд, с влязло в сила, т.е. неподлежащо на обжалване, съдебно решение, като незаконосъобразен. Ето защо, съдът намира за доказана първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт - електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който е приравнен от закона по последици на наказателното постановление.

По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд - Момчилград, съдът намира следното:

Ясно е и съответно няма спор по въпроса, че в производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ. и срещу електронни фишове, по реда и при условията на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление или електронният фиш бъде отменен, не се присъждат разноски в полза на жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.”. В този смисъл, това Тълкувателно постановление №2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП или ЕФ и защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия съд, като административен.

В настоящия случай е налице приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и съдействие №3383 от 29.03.2017 год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по образуваното пред Районен съд – Момчилград АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, които са били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, за един адвокат, изготвил жалбата до съда и осъществил процесуалното представителство и защита по това дело. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е именно 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, изписано цифром и словом, както и ясно е посочено и изписано, че това възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, е платено изцяло и в брой. Така, този договор за правна защита и съдействие следва да е и той, по разбиране на настоящия състав, е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него.

Така всъщност, реално спорен по настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посочения договор за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско възнаграждение по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е отменен издадения срещу ищеца електронен фиш, представляват имуществена вреда за жалбодателя в административнонаказателното производство, съответно ищеца в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

От това следва категоричния извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отменения като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Следва да се добави, че представеният договор за правна защита и съдействие №*** от *** год. и пълномощното към него от същата дата са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие именно в производството по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с решението по което е отменен, като незаконосъобразен, обжалваният електронен фиш, а както бе упоменато и по-горе, съдът намира за безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено от ищеца в пълен размер, в брой, при сключване на този договор за правна защита и съдействие.

Размерът на договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е в минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на сключването му, като за пълнота на изложението следва да се упомене, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер, е регламентирано в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.) от същата Наредба, която регламентира, че „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.”. В случая, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 300.00 лева без ДДС или 360.00 лева с ДДС, от което следва, че възнаграждението всъщност е договорено и заплатено в минималния, предвиден в тази Наредба, размер, като в него е начислен и включен и дължимия ДДС, в размер на 20%. Предвид това, не може да се счете за необоснован или несправедлив размерът от 360.00 лева с ДДС на заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че същият е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и на ищеца следва да се присъди обезщетение за понесените вреди, в пълния размер на така заплатеното от ищеца възнаграждение по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград.

Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по делото, в което е отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на ищеца е било наложено наказание „глоба”, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, т.е. съдът намира, че заплатеното от ищеца Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, се явява имуществена вреда за него, като жалбодател в административно-наказателното производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения в това производство електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 360.00/триста и шестдесет/ лева, поради което и следва с решението по делото, ответникът Областна дирекция на МВР – Кърджали да бъде осъден да заплати  на ищеца Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, сумата в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в хода на съдебното производство по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд - Момчилград, по обжалване на електронен фиш серия *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали.

По отношение претенцията за присъждане на законна лихва, съдът намира, че в случая, същата следва да се присъди, така както е поискана, а именно - считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2019 год., до окончателното й изплащане.

При този изход на спора по настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба и в съдебно заседание, от адв.С.Ф.М. от АК-*** - процесуален представител на ищеца, деловодни разноски, направени в настоящото производство, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при предявен иск в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, който както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски в настоящото производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, за един адвокат, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с пълномощно към него от същата дата/л.8/, като на ищеца следва да бъде присъдена и внесената по сметка на АдмС – Кърджали държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, видно от приложената разписка от 22.02.2019 год. за превод на сума чрез ПОС – терминал в Административен съд – Кърджали, транзакция ***/екз.3, авторизационен код ***/л.7/ или, на ищеца Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, с решението по делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи в размер общо на 370.00/триста и седемдесет/ лева. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай, заплатеното от ищеца възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата, която разпоредба регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00/триста/ лева или пределно ясно е, че договореното и заплатено по настоящото административно дело адвокатско възнаграждение за един адвокат, е в предвидения в тази норма минимален размер, като върху този минимален размер е начислен и дължимия ДДС, в размер на 20% или 60.00 лева и така е формиран общият размер на заплатеното по настоящото административно дело адвокатско възнаграждение от 360.00 лева с ДДС. 

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р      Е      Ш     И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, с адрес: град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 360.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство, по АНД №56/2017 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с постановеното по което дело и влязло в сила на 18.05.2017 год. Решение №55 от 27.04.2017  год., е отменен, като незаконосъобразен, издаден против ищеца електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия ***, издаден от ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2019 год., до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Ф., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 370.00/триста и седемдесет/ лева, представляващи направени от него деловодни разноски в настоящото производство.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото и на Окръжна прокуратура - Кърджали.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                  С Ъ Д И Я :