Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 12.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и девети май

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                              и в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                     гр. дело № 9531 по описа

на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с предишно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/, чрез председателя на Комисията-П.Г.Д.и е по реда на чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) за отнемане на имущество на обща стойност от 784 337,54 лв. а именно:

1. От Д.М.П., ЕГН ********** и М.Ц.П., ЕГН ********** на основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

1. Реално обособена част от сграда, представляваща надстройка на съществуваща жилищна сграда в имот, намиращ се в урбанизираната територия на гр. Тетевен, област Ловеч, с административен адрес на имота: Тетевен ***, ул. „******, като имотът в цялост представлява чрез индивидуализацията си надстройка на жилищна сграда, представляваща масивна монолитна стоманобетонна конструкция с греди и колони и стоманобетонни плочи над всеки от етажите (вкл. и над третия етаж), с тухлени зидове и дървена покривна конструкция, като цялостното надстрояване обхваща отделно и самостоятелно обособено стълбище, с обособени на различните нива и други обслужващи помещения, както и две жилища (на ниво втори и трети етаж), включваща по описание (в посока отдолу нагоре) и индивидуализация, както следва:

– самостоятелно стълбище, изградено чрез преустройство на съществуващо помещение в първия етаж на съществуващата в имота жилищна сграда, развито като вертикален комуникационен възел, под което стълбище е обособено избено помещение в сутеренния етаж на сградата с полезна площ 7,32 кв. м и с обща застроена площ на цялото сутеренно пространство (избено помещение и стълбище) 14,80 кв. м; входна стълбищна площадка на нивото на входа на сградата (първи етаж) с обособено помещение за дрешник със застроена площ 7,32 кв. м и с обща застроена площ на входната стълбищна площадка (дрешник и стълбище) 14,36 кв. м; стълбищна площадка на кота +3,15 (втори етаж) със застроена площ 9,83 кв. м;

– жилище (апартамент), разположено на кота +3,15 (втори етаж), със застроена площ 82,68 кв. м, състоящо се от: входно антре, дневна и трапезария и тераса към трапезарията, спалня, баня с тоалетна и килер, заснето по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен като имот с идентификатор 72343.500.968.1.2, при граници и съседи по схема на самостоятелен обект в сграда с № 1146 от 16.01.2013 г. на СГКК – гр. Ловеч: на същия етаж – няма; под обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.1; и над обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.4; стълбищна площадка на кота +5,95 (трети етаж) със застроена площ 9,83 кв. м;

– жилище (апартамент), разположено на кота +5,95 (трети етаж) със застроена площ 82,68 кв. м, състоящо се от: входно антре, две спални, от които едната с изход към тераса, дневна с изход към същата тераса и баня с тоалетна, заснето по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен като имот с идентификатор 72343.500.968.1.4, при граници и съседи по схема на самостоятелен обект в сграда с № 1147 от 16.01.2013 г. на СГКК – гр. Ловеч: на същия етаж – няма; под обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.2; и над обекта – няма.

         Пазарната стойност на недвижимия имот към 2015 г. е в размер на 82 500 лв.

         Иск с правно основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.)

2. Апартамент № 6, намиращ се във вх. Б на третия етаж на сградата, находяща се в гр. София, СО, район ***, ж.к. „***“, представляващ по кадастралната карта и регистрите, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.306, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, състоящ се от една стая, дневна-кухня и сервизни помещения, със застроена площ 68,77 кв. м, при съседи по акт за собственост: от североизток – асансьорна шахта, апартамент № 5 във вх. Б и апартамент № 7 във вх. Б, от северозапад – асансьорна шахта и апартамент № 5 във вх. Б, от югоизток – апартамент № 7 във вх. Б, от югозапад – улица, отгоре – апартамент № 14 от вх. Б, и отдолу – апартамент № 2 във вх. Б, и при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема на АГКК: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.31 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.30, под обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.4334.1516.1.27, и над обекта – няма; заедно с принадлежащото мазе № Б4 с площ 3,80 кв. м, при съседи по акт за собственост: от североизток – мазе № Б3, от северозапад – мазе № А18, от югоизток – коридор, от югозапад – мазе № Б5, и отгоре – гараж № 5, заедно с припадащите се 1,024 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15,20 кв. м, и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, за който по схема на АГКК е определен идентификатор № 68134.4334.1516.1.31, идентичен с предишен УПИ III-167, 168, 170 от квартал № 8 по плана на гр. София, местността ***, целият с площ 4230 кв. м, при съседи на поземления имот по скица, описана в акта за собственост: от три страни – улици, УПИ I-166, УПИ I – за ОЖС, и поземлен имот № 169.

         Пазарната стойност на имота към 2015 г. е 86 000 лв.

Иск с правно основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.)

2. От Д.М.П., ЕГН ********** на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

Сумата в размер 12 268,48 лв., получена от Д.М.П. от трети лица към „Ю.Б.“ – АД, по спестовна сметка в левове с IBAN ***.

Сумата в размер 2542,58 лв., получена от Д.М.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 137 545,50 лв., получена от Д.М.П. от трети лица към ЧПБ „Т.“ – АД, по спестовна сметка в левове с IBAN ***.

Сумата в размер 4985,12 лв., получена от Д.М.П. от трети лица, чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към ЧПБ „Т.“ – АД.

Сумата в размер 447 лв., внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в левове с IBAN *** „Ц.К.Б.“ – АД.

Сумата в размер 483,84 лв., внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 5224,06 лв., представляваща начислени лихви по депозит по спестовна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 36 408,66 лв., внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 440,06 лв., внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 6534,95 лв., внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 23 000 лв., внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 95,73 лв., представляваща начислени лихви по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 69 002 лв., внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 4002,70 лв., внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 104 153,32 лв., внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 10 778,87 лв., внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 977,92 лв., внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 134 906 лв., внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

3. От М.Ц.П., ЕГН ********** на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

Сумата в размер 7207,23 лв., получена от М.Ц.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 1380 лв., получена от М.Ц.П. от трети лица към „Ю.Б.“ – АД, по влогова сметка в левове с IBAN ***.

Сумата в размер 4215,58 лв., внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД.

Сумата в размер 7823,32 лв., внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД.

Сумата в размер 4375 лв., внесена от М.Ц.П. по влогова сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 442 лв., изтеглена от депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 3200 лв. от разплащателна сметка в левове с IBAN ***, представляваща преобразувани суми от сметка с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 1098,03 лв., изтеглена на каса от депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 3406,89 лв., изтеглена от депозитна сметка, ведно с начислените лихви с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 195,58 лв., внесена от М.Ц.П. по влогова сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 5434,15 лв. от депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Общата сума в размер 7000 лв. от отпуснатия банков кредит по сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 640 лв., внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 15 622,97 лв., внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

С уточнителна молба от 21.03.2016 г. ищецът сочи, че стойността на имуществото подлежащо на отнемане в полза на държавата е в размер на 784 337,54 лв., формирано от недвижимо имущество на стойност 168 500 лв., суми внесени от трети лица по банкови сметки на ответниците в размер на 165 928,91 лв. и суми внесени от ответниците в личните им банкови сметки в размер на 449 908,91 лв. Поддържа се, че ищецът претендира за отнемане в полза на държавата сумата постъпила в крайната банкова сметка, ***мат предвид прехвърлените /трансформирани/ от една банкова сметка ***, предвид нормата на чл.70 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.). Поддържа се, че сумите, които се претендират за отнемане в полза на държавата са изтеглени от ответниците от техните банкови сметки с твърдението от страна на ищеца, че за придобиването им не са разполагали със законни източници на средства и се претендират за отнемане след описанието на последната банкова сметка, ***. Оспорва възражението на ответниците за процесуална недопустимост на предявената искова претенция с твърдението, че производството по ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.)  се провежда независимо, както от наказателното производство срещу лицето, така и от неговия изход, т.е. наказателното производство не е предпоставка за пораждане правото на иск за отнемане и неговото упражняване.

Ищецът твърди, че с решение № 136/29.04.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура гр. Ловеч с вх.№ УВ-506-2/21.03.2014 г. срещу Д.М.П., който е привлечен като обвиняем с Постановление от 18.03.2014 г. по ДП № 2/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21-Ловеч за това, че през периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2013 г. в гр. Тетевен, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-заместник кмет на Община Тетевен, не изпълнил служебните си задължения, като не предприел действия за спиране на доставки по договор за обществена поръчка № 89/15.03.2012 г., сключен между Община Тетевен и „Я.“ ЕООД и прекратен на 01.04.2012 г. с цел да набави за другиго-фирма „Я.“ ЕООД облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, във връзка с ал.1, пр.2 от НК, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.20 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.). Поддържа наличие на значително несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.).

В срока по чл.131 от ГПК на 17.12.2015 г. е постъпил отговор и от двамата ответници.

На първо място заявяват възражение за нередовност на исковата молба с твърдението, че е налице противоречие между цената на иска посочена в исковата молба и размерите на предявените искове съгласно петитума.

На второ място оспорват исковете като недопустими с твърдението, че не са налице предвидените в специалния закон допълнителни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на Комисията. Твърди се, че както към момента на приключване на производството пред Комисията, така и към момента на внасяне на иска за разглеждане в съдебната фаза, обвинение за престъпление по чл.282 от НК вече не съществува спрямо Д.П., поради което проверката е следвало да бъде прекратена. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административната фаза, които препятстват възникването на правото на иск.

Това възражение е неоснователно и като такова ще следва да бъде оставено без уважение. Основен предмет на доказване в съдебния процес при осигурено равенство на страните не е престъпно деяние по Наказателния кодекс (НК) или тежко административно нарушение, а чрез изключване на възможностите за правомерно забогатяване установяване на онова имущество на ответника/ответниците, за което няма доказателства, че е законно придобито, от което произтича презумпцията, че пряко или косвено е с незаконен източник. Отнемането на такова имущество по същината си не съставлява наказание за извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция, насочена към възстановяване на справедливостта. Връзката с наказателната процедура е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволното възбуждане на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага или възникването на правна преграда за развитието и приключването на наказателното производство за такова престъпление.

С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че липсата или наличието на висящо наказателно производство срещу ответника за престъпление по НК, измежду визираните в т. 1-25 на ал. 1, чл. 22 от ЗОПДНПИ, по което то е привлечено като обвиняем, е въпрос по същество на предявения иск, а не по неговата процесуална допустимост.

По същество оспорва исковете като неоснователни, а при условията на евентуалност се твърди, че несъответствието в имуществото е под 250 000 лв. на всеки от ответниците, поради което не е била налице предпоставката по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ. Твърди се липса на причинно-следствена връзка между деянието, за което Д.П. е привлечен като обвиняем и придобитото имущество, чието отнемане се иска, нито пък може да бъде направено обосновано предположение за наличието й. Твърди се, че имуществото придобито преди извършване на деянието, не подлежи на отнемане в полза на държавата. Твърди се, че Комисия неоснователно не е взела предвид получени от двамата ответници доходи при проверката за съответствие. Оспорват твърденията, че средствата с които е придобито имуществото имат незаконен произход. Твърди се, че на отнемане не подлежат облагите получени от притежаване на незаконно придобито имущество. Поддържа се, че без правно основание Комисията иска отнемане на едно и също имущество два пъти. Поддържа се неоснователност на искането за отнемане на цялото недвижимо имущество, тъй като част от него е несеквестируемо по смисъла на чл.444 ГПК. Поддържа се, че неправилно е определена пазарната стойност на недвижимите имоти, чието отнемане се иска. Оспорва твърдението на ищеца, че не е налице законно основание за превода на сумите, получени от Д.И.К.и В.М.чрез системата за бързи разплащания WESTERN UNION, както и за превода на сумите в размер на 137 545,50 лв. и 134 906 лв. получени от Д.П. от трети лица по спестовна сметка в лева в ЧПБ „Т.Б.“ АД по спестовна сметка в лева с IBAN ***.

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски по списък.

         Ответниците в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват исковете и молят съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         С Протокол № ТД07ЛРО/УВ-2060/24.03.2014 г. в ТД на КОНПИ-Велико Търново, на основание чл.25, ал.1 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) е образувана проверка, въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура гр. Ловеч с вх.№ УВ-506-2/21.03.2014 г. срещу Д.М.П., който е привлечен като обвиняем с Постановление от 18.03.2014 г. по ДП № 2/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21-Ловеч за извършено престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, във връзка с ал.1, пр.2 от НК. В хода на проверката е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, поради което и на основание чл.27, ал.4, т.3 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.). е взето решение № 136/29.04.2015 г. за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) и е внесено искане за обезпечение на бъдещ иск.

С решение № 136/29.04.2015 г. на КПКОНПИ с предишно наименование КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура гр. Ловеч с вх.№ УВ-506-2/21.03.2014 г. срещу Д.М.П., който е привлечен като обвиняем с Постановление от 18.03.2014 г. по ДП № 2/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21-Ловеч за това, че през периода от 01.04.2012 г. до 25.08.2013 г. в гр. Тетевен, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-заместник кмет на Община Тетевен, не изпълнил служебните си задължения, като не предприел действия за спиране на доставки по договор за обществена поръчка № 89/15.03.2012 г., сключен между Община Тетевен и „Я.“ ЕООД и прекратен на 01.04.2012 г. с цел да набави за другиго-фирма „Я.“ ЕООД облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, във връзка с ал.1, пр.2 от НК, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.20 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.). С Определение № 8/07.05.2015 г. по гр.д. № С-9/2015 г. на СГС, е уважено изцяло искането за обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за което са издадени обезпечителни заповеди.

         С решение № 345/20.07.2015 г. на КОНПИ е взето решение да се предяви иск в СГС за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу двамата ответници.

         Настоящият иск е предявен в съда на 21.07.2015 г.

         От представените доказателства, а и  този факт не е спорен, се установява, че втората ответница е съпруга на Д.П..

         Установява, се че през проверявания период 24.03.2004 г.-24.03.2014 г. ответникът П. е извършил следните сделки с недвижимо имущество:

         С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, дело № 304/16.08.2004 г. на нотариус Р.В., Д.П. е продал на П.С.К.½ идеална част от съществуваща жилищна сграда-еднофамилно жилище в дворно място, застроено в собствения им УПИ, съответстващ на парцел ХVІІ, пл.№ 968, кв.25 по ПУП на гр. Тетевен от 1969 г. за продажна цена от 2 504 лв.

         С нотариален акт за учредяване право на надстрояване на недвижим имот № 61, дело № 305/16.08.2004 г. на нотариус Р.В., П.С.К.прехвърля на своя племенник Д.П. право да надстрои върху нейната собствена еднофамилна полумасивна жилищна сграда, намираща се в собствения им УПИ, съответстващ на парцел ХVІІ, пл.№ 968, кв.25 по ПУП на гр. Тетевен от 1969 г., която надстройка е със застроена площ от 82,68 кв.м., разгърната застроена площ от 196,16 кв.м., както и да извърши преустройство на част от сутеренния етаж, а именно: североизточната стая над това мазе в дрешник със застроена площ от 7,32 кв.м. и стълбище със застроена площ от 7,04 кв.м. Правото на строеж е прехвърлено безвъзмездно.

         С нотариален акт № 31, н.д. № 24/14.02.2013 г. на нотариус И.И., ответникът Д.П. е признат за собственик на идеална част от недвижим имот-земя, придобита по дарение и на самостоятелно правно основание, а двамата ответници Д. и М. П.съвместно за собственици с равни права на основание учредено право на строеж и извършване на строителство чрез преустройство и надстрояване, по време на брак, в режим на СИО-на реално обособена част от сградата, представляваща надстройка на съществуваща жилищна сграда в имот, находящ се в урбанизирана територия на гр. Тетевен, с административен адрес на имота: гр. Тетевен, ул. „******.

         На 25.04.2005 г. е издадено Разрешение за строеж № 33 и на ответника е разрешено да извърши строителство на обект: „Надстройка на жилищна сграда“ в УПИ ХVІІ-968, кв.25 по плана на гр.Тетевен. Видно от приложения технически паспорт, строежът е осъществен през 2006 г. На 20.12.2012 г. е издадено Удостоверение № 33 за въвеждане в експлоатация на строежа.

С приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че стойността на извършените СМР надстройка към годината на построяване 2006 г. възлиза на сумата от 58 462 лв., от която труд и механизация-29 321 лв. и материал-29 321 лв. Стойността на извършените СМР на преустройството към същата година възлиза на 4 143 лв., от която сума-2071 лв. труд и 2071 лв.-материал. Извършените разходи по узаконяване на строежа възлизат на сумата от 570 лв. Установява се, че средната пазарна стойност на обекта към 2015 г. възлиза на сумата от 54 000 лв.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, дело № 240/20.08.2013 г. на нотариус В.М., ответникът П. е закупил от М.Г.Н.следния недвижим имот: апартамент № 6, намиращ се във вх.Б на трети етаж, в жилищен комплекс „***“, ул. „******.

От приетото по делото СТЕ се установява, че средната пазарна стойност на апартамента към датата на придобиване-20.08.2013 г. възлиза на 69 000 лв., а към датата на предявяване на иска-21.07.2015 г. възлиза на сумата от 75 000 лв.

         От приетата по делото ССчЕ неоспорена от страните се установява, че за процесния период по сметките на ответниците са постъпили суми от трети лица в общ размер на 182 116,47 лв., разпределени по банки и превалутирани в лева, както следва: Т.Б.-164 616,24 лв., Ю.Б.-17 178,23 лв., И.-60 лв. и ЦКБ-262 лв. Експертизата е разработила няколко варианта на парични потоци.

         Установява се, че нетният размер на декларираните доходи от ответника Д.П. по години е както следва:

         За 2004 г.-2 249,35 лв., за 2005 г.-4 834,89 лв., за 2006 г.-6 904,26 лв., за 2007 г.-7 275,60 лв., за 2008 г.-10 748,02 лв., за 2010 г.-13 435,96 лв., за 2012 г.-13 689,80 лв.

         Ответницата М.П. няма деклариран доход.

         През процесния период ответникът П. е осигуряван върху следния осигурителен доход:

за 2004 г.-2003,74 лв. по код 10 и 2 219,06 лв. по код 14, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, за 2005 г.-7 687,86 лв. по код 10, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, за 2006 г.-9288 лв. по код 10, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, за 2007 г.-9721,58 лв. по код 10, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, за 2008 г.-12 306,86 лв. по код 10, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, 8 296,56 лв. по код 01, осигурител „О.В.“ и 168 лв. по код 01, осигурител „*********“, за 2010 г. 120 лв. по код 01, осигурител „*********“, 16 614,57 лв. по код 01, осигурител ЧПБ „Т.“ АД, и 7 873,90 лв. по код 01, осигурител „О.В.“, за 2011 г.-осигурен по код 01, осигурител Община Тетевен начислен месечен облагаем доход в размер на 1 747,50 лв., по код 01, осигурител ЧПБ „Т.“ АД-начислен месечен облагаем доход в размер на 10 238,98 лв. и по код 01, осигурител „О.В.“ начислен месечен облагаем доход в размер на 5 560,16 лв., за 2012 г.-осигурен по код 01, осигурител Община Тетевен, начислен месечен облагаем доход в размер на 16 089,69 лв., по код 14, осигурител Община Тетевен, осигурителен доход в размер на 112,50 лв. и по код 01 осигурител ЕТ „О.В.“ начислен месечен облагаем доход в размер на 1 612,54 лв., за 2013 г.-осигурен по код 01, осигурител Община Тетевен, начислен месечен облагаем доход в размер на 18 672,04 лв., по код 14, осигурител Община Тетевен, осигурителен доход в размер на 112,50 лв. и по код 01, осигурител ЕТ „О.В.“, начислен месечен облагаем доход в размер на 951,44 лв. За периода от 01.01.2014 г. до 21.03.2014 г.-осигурен по код 01, осигурител Община Тетевен, начислен месечен облагаем доход в размер на 4817,50 лв. и по код 01, осигурител ЕТ „О.В.“, начислен месечен облагаем доход в размер на 212 лв.

За периода от 2004 г.-2012 г. ответницата М.Ц.П. е била осигурена по код 01, осигурител „Ю.Б.“ АД, с осигурителен доход както следва: 1990 лв.,  3 469,24 лв., 5 459,98 лв., 7 724,55 лв., 4 695,27 лв., 10 180,89 лв.,12 095,61 лв. и 6 110,22 лв. За 2013 г. ответницата е осигурен по код 01, осигурител ТБ „И.“ АД, начислен месечен облагаем доход в размер на 4 715,70 лв. и по код 91, осигурител „Камакс“, начислен месечен облагаем доход в размер на 959,20 лв. За 2014 г. осигурена по код 01, осигурител ТБ „И.“ АД, начислен месечен облагаем доход в размер на 2 943 лв.

През процесния период ответницата М.П. е усвоила кредит в размер на 7000 лв. по банкова сметка ***: ***. Размерът на разходите за погасителни вноски за усвоения кредит е 7 880,30 лв., от които: 157,31 лв. през 2011 г., 5 397,33 лв. през 2012 г., 1 860,48 лв. през 2013 г. и 465,18 лв. през 2014 г. От общият размер на погасените суми по кредита, сумата от 3 938 лв. представлява внесени суми от ответниците на каса по сметката, обслужваща кредита, а останалите са от внесени суми от трети лица и прехвърлени суми от сметки на М.П..

Или размерът на нетния доход на ответниците по делото за процесния период от десет години възлиза на сумата от 185 761,40 лв., след приспадане на личните осигурителни вноски и ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, които суми се удържат от платците на заплатите и се плащат от тях на НАП.

         Установява се, че общият размер на получените суми от двамата ответници от трети лица чрез Western Union по банкови сметки са в размер на 7 534,79 евро, с левова равностойност 14 736,77 лв.

         Ответникът П. е получил сума в общ размер 2542,58 лв. от трети лица чрез Western Union по спестовна сметка в „П.Б.“/“Ю.Б.“ АД, а ответницата е получила 7 207,21 лв. Съответно по сметка в ЧПБ „Т.“ АД-ответникът е получил общо сума в размер на 4 986,15 лв.

         Настоящият съдебен състав намира, че за сумата от 14 736,77 лв. не е доказан законен източник и постъпилите суми от трети лица чрез Western Union не могат да бъдат приети като приход с установен законен източник. С показанията на свидетелите Д.К.и В.Д.не се установи, че тези пари само са преминавали през сметката на ответниците и съответно с тях те са изплащали кредитите на сина на свидетелката Колева. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, в смисъл, че по сметките обслужващи кредитите на длъжника А.Т.Д.съответно в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /Б.П.Б.АД, ЧПБ Т. АД-клон Ловеч да са постъпвали суми в периода 2009-2012 г. в размерите, в които са постъпили по сметката на ответницата П. в П.Б.. По отношение на свидетеля Д.изобщо не се установи на какво основание той е превеждал суми на ответника П.. Но дори и да бе доказан този факт, то на още по-голямо основание тези пари не се явяват нито приход/доход, нито разход за двамата ответници, защото тези пари в този случай са преминавали само през техните сметки в изпълнение на устни договори за поръчка с трети лица. Поради тази причина и сумата от 14 736,77 лв. не следва да бъде включена във финансовия анализ като приход, тъй като не е с установен законен източник на финансиране, а като разход на проверяваното лице, тъй като сумата е постъпила по сметката му, след което е изразходена и не е налична към края на изследвания период.

По същите съображения в приходната част на финансовия анализ не следва да бъде включен и размерът на получените суми от банкови сметки на ответниците от трети лица - 182 296,47 лв. Не е установено основанието, на което тези суми са постъпвали по банковите сметки на двамата ответници. От друга страна безспорно е, че тези суми са постъпили по сметката на ответниците и по-голямата част от тях са разходвани. От тези суми са изключени постъпилите по сметката парични средства от трети лица с основание за капаро-резервации и нощувки, тъй като същите са преминали през сметката на ответника и са свързани с изпълнението на трудови задължения към ЕТ „О.В.“, стопанисващ семеен хотел и ресторант, поради което тези суми не се явяват приходи или разходи и са признати от ищеца.

По делото и във връзка с твърденията на ответниците, че през процесния период са имали доходи от външни законни източници на финансиране чрез дарения и заеми от трети лица и роднини, са приети като доказателства, оспорени от ищеца, следните декларации:

Декларация от М.Х.П. от 15.03.2004 г. за сумата от 5000 лв.-дарение на М.Ц.П.,

Декларация от Д.А.от 01.01.2000 г. за сумата от 7000 лв. за къщата и гледане,

Декларация от В.С.П. от 28.03.2003 г. за сумата от 10 000 лв.-дарение на сина й Д.М.П.,

Декларация от В.С.П. от 15.03.2004 г. за сумата от 5000 лв. помощ на М.Ц.П.,

Декларация от М.П. от 18.02.1999 г. за сумата от 20 000 лв. за къщата,

Декларация от Ц.В.Ц.от 20.01.2002 г. за сумата от 15 000 лв. в заем и със срок за връщане не по-късно от 20.01.2020 г.,

Декларация от Д.И.К.от 07.09.2002 г. за сумата от 15 000 евро дарение за сватбата,

Декларация от А.Т.Д.от 07.09.2002 г. за сумата от 15 000 лв. дар за сватбата,

Декларация от Й.Т.П.от 10.01.2003 г. за сумата от 5000 лв.-помощ на дъщеря й М.Ц.П.,

Декларация от Й.Т.П.от 10.10.2000 г. за сумата от 5000 лв.-безвъзмездна финансова помощ,

Декларация от Ц.М.П.от 10.10.2000 г. за сумата от 10 000 лв. за построяването на къща или апартамент,

Декларация от Х.П. от 01.01.2004 г. за сумата от 20 000 лв. подарък за внука му Д.П.,

Декларация от Д.П. от 01.01.2004 г. за сумата от 20 000 лв. помощ за къщата от брат му Х.М.П.,

Декларация от Г.М.П.от 14.02.2004 г., за сумата от 1000 лв. дарение по случай раждането на първородния син М.на племенницата й М. Цв.П.,

Декларация от Г.М.П.от 07.09.2002 г., за сумата от 5000 лв. дарение по случай сватбата на двамата ответници,

Декларация от М.Х.П. от 28.04.2005 г. за 10 000 лв., по случай рождения му ден,

Декларация от Ц.Й.Ц.от 08.12.2009 г. са сумата от 10 000 лв. дадена в заем със срок на връщане не по-късно от 31.12.2020 г.,

Декларация от М.Х.П. от 15.04.2009 г. за сумата от 30 000 лв. за подпомагане строежа на къщата му,

Декларация от Д.П. от 15.04.2009 г. за сумата от 20 000 лв. получена от чичо му И.Х.П. за гледане на старини,

Декларация от Д.П. от 15.04.2010 г. за сумата от 3 000 лв. получена в заем от П.Ц.З.със срок на връщане не по-късно от 2018 г.,

Декларация от Д.П. от 01.01.2008 г. за сумата от 10 000 лв. получен заем от С.О.В.с възможност за връщане не по-късно от 2017 г.,

Декларация от Д.П. от 01.11.2009 г. за сумата от 10 000 лв., получен заем от С.О.В.с възможност за връщане не по-късно от 2018 г.,

Писмен документ от В.М.Д.от 25.05.2009 г. за сумата от 20 000 британски паунда със срок на връщане до 2050 г.

Разписка от 12.09.2011 г. от Д.П. за сумата от 2350 евро получени в заем от Н.И.Б.

Видно от заключението на ССчЕ тези дарения и заеми възлизат на сумата от 321 110,20 лв., 20000 британски паунда и 19 350 евро за ответника П. и съответно 22 000 лв., 2000 евро и 20 000 долара.

По отношение на тези декларации и с оглед оспорването от страна на ответника съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК, относно истинността-датата на оспорените документи.

Пред настоящата инстанция като свидетели са разпитани авторите на гореописаните документи.

Свидетелката М.Г.Н.установява, че е работила заедно с ответника П. в „Т.Б.“, където тя била председател на Надзорния съвет. Установява, че превеждала суми по банковата сметка на ответника, като сумата от 80 000 лв. превела на части във времето като заем. От приетите по делото писмени доказателства-извлечение от годишен доклад за дейността на ЧПБ Т. АД, отчет за приходите и разходите за 2007 г. и извлечение от ГФО за 2008 г. на банката, се установява, че свидетелката М.Г.Н.е била мажоритарен акционер в ЧПБ Т. АД с 1623563 брой притежавани акции на банката към 31.12.2007 г., както и че през 2007 г. и 2006 г. са изплатени дивиденти на акционерите на банката на обща стойност 556 000 лв. и 488 000 лв.

Свидетелката Д.И.К.установява, че е кръстница на сватбата на двамата ответници, които се оженили през 2002 г., като за сватбата им изпратила 15 000 евро. Свидетелката потвърждава, че декларацията представена по делото е написана собственоръчно от нея и подписана, но през 2016 г., когато станало нужно, въпреки че в декларацията е посочена дата 07.09.2002 г. Свидетелката установява още, че превеждала пари по сметката на ответниците и те са използвани от тях за погасяване на кредитите на сина й. Превела и сума от 2000 евро за студентска бригада в Америка на внучка й. По делото не се събраха доказателства, с които да се установи безспорно, че с преведените от свидетелката К.суми по банковите сметки на ответниците, последните са заплащали погасителни вноски по кредити на сина й, както и да са заплатили студентска бригада на внучката на свидетелката.

Свидетелката М.И.Я.-И.установява, че познава ответницата П., тъй като работели заедно в клона на „П.Б.“ в Тетевен от 2008 г. Установява, че служителките от клона внасяли пари на каса по сметката на ответницата П., с които пари си пазарували от интернет сайтове или плащали организирани тържества. Свидетелката установява, че познава Д.К., чийто син А.Д.имал кредити в „П.Б.“ и понякога изпращала пари на ответницата П. по „У.Ю.“ и с тези пари М.погасявала кредита на сина й. Наличието на ипотечни кредити с длъжник А.Т.Д.и кредитори съответно „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /Б.П.Б.АД, ЧПБ Т. АД-клон Ловеч се установява с представените от ответниците писмени доказателства, представляващи справки от СВ при АВ, където са вписани учредени договорни ипотеки. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи безспорно, че с парите внесени по сметка на ответницата П. в „Юробанк“ са заплащани тържества и организирани екскурзии на служители, респ. че с тези пари е пазарувано от интернет сайтове.

Свидетелката Б.Х.К.установява, че познава Д. от 20 години, който работел в „Т.Б.“, където свидетелката имала договор за кредит, сключен през 2005 г. за четири години на стойност 2 556 евро. Парите за погасяване на кредита давала на Д., а той й давал вноските бележки. Парите внасяла в лева по сметката на Д., а той ги внасял в евро по кредита на свидетелката. По делото не са събрани доказателства, установяващи, че с парите превеждани по сметка на ответника, последният е погасявал кредита на свидетелката К.в „Т.Б.“.

Свидетелката В.С.П. установява, че е майка на ищеца. Свидетелката сочи, че през 2003 г. и 2004 г. е давала пари на сина си и снаха си като дарение да подпомогне строежа на къщата.

Свидетелят И.Х.П. - чичо на ответника П. установява, че дал на племенника си 20 000 лв. от продажбата на земеделска земя. Установява още, че с брат си имали обща гора и дал съгласието си да добият дървен материал от нея за покривната конструкция.

Свидетелят Ц.В.Ц.установява, че познава Д. от 25 години, приятелски семейства са. Дал му заем през 2002 г. в размер на 15 000 лв., която сума не му е върната и до момента.

Свидетелят П.Ц.З.установява, че познава Д. от 20 години и през 2010 г. му дал в заем 3000 лв., за което ответникът му подписал документ, че ще ги върне когато може. От представените по делото трудови договори, се установява, че в периода от 2002 г. до 2011 г. свидетелят Златарев е работил по трудово правоотношение, от където е реализирал доходи в минимални размери.

Свидетелката Й.Т.П.установява, че е давала пари на двамата ответници през месец януари 2002 г. като помощ за строителство, защото М. тогава била бременна. Парите ги дарила, когато се родил сина й, а декларацията подписала през 2015 г. Съпругът на свидетелката пък дал пари на Д. през 2000 г.

Свидетелят Ц.М.П.установява, че също е давал пари на двамата ответници, които през 2000 г. живеели на семейни начала.

Свидетелят С.О.В.установява, че е в приятелски отношения с Д.. Давал му на два пъти в заем суми от по 10 000 лв. с уговорката да му бъдат върнати, когато Д. има възможност за това.

Свидетелят Х.М.П.-брат на ответника установява, че давал пари на брат си, за да се устрои с жилище.

         Свидетелката Г.М.П.установява, че е дарила пари за сватбата на ответниците, както и за раждането на първородния им син. Установява, че документът за парите е съставен през 2016 г. във връзка с доказване произхода на парите.

         Свидетелят Н.И.Б.установява, че сумата от 2350 евро дал на ответника в заем, за което съставили разписка. Тези пари все още не са му върнати. От представените разпечатки от Търговския регистър се установява, че към 12.09.2011 г. свидетелят е бил управител на „Е.Д.“ ЕООД, член на Надзорния съвет на „Ч.**“ АД, управител на „Ч.****“ ЕООД, както и че тези дружества са реализирали печалба и са изплащали възнаграждения на служителите си /установява се от приетите финансови отчети на дружествата.

         Свидетелката Е. А.М.установява, че познава М.П. от 2004 г., от която година работи в клона на П.Б. в Тетевен. Установява, че в работата колегите отделяли по малко пари от заплатите, за да отидат на екскурзия. Парите се събирали от всички и се внасяли по сметката на М.П.. Не се установява нито по коя сметка, нито в какъв размер са внасяни тези пари, нито с тях да са заплатени служебно организирани екскурзии.

         Свидетелката Г.Б.Т.установява, че превеждала пари по сметката на Д., когато той работел в Т.Б., с които той извършвал разплащания от името и за сметка на свидетелката, която към този момент притежавала фирма „Д.“ ЕООД, което се установява и с приетото по делото Решение от 16.06.2006 г. по ф.д. № 2226/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд, въз основа на което дружеството е вписано в ТР. Не се доказа извършването на такива разплащания от ответника от името и за сметка на свидетелката Тодорова или представляваното от нея търговско дружество.

         Свидетелят Ц.Й.Ц.установява, че са много добри приятели с Д. израснали са заедно. През 2009 г. дал на Д. 10 000 лв. в заем, за което подписали декларация. Парите и към момента не са върнати. Услугата свидетелят направил с лични средства, не с фирмени пари.

         Свидетелят В.М.Д.установява, че подписът върху приетият по делото документ от 25.05.2009 г. е негов и че е предал сумата на ответника в заем за строежа на къщата. Тези показания на свидетеля не кореспондират с установения факт по делото, че строежът на къщата е завършен през 2006 г. Установява, че по „У.Ю.“ е превел по сметка на ответника обща сума около 3500 евро без да посочва защо и с каква цел.

         Свидетелите Т.Ц.П.-брат на ответницата М.П., П.Ц.З.и Т.П.Т.установяват, че строежът на къщата на ответниците /надстройка/ е извършен по стопански начин. Строителството е извършено с приятели, познати. Не е идвала строителна фирма, не е ползвана строителна механизация за строежа. Всичко се правело на ръка с много приятели и познати. Плочите били излети на ръка. Бетонът се бъркал долу на улицата и се качвал с макари и кофи. Горе се изливал и заравнявал. Строителните работи се извършвали ръчно.

         Във връзка с оспорените писмени доказателства ответниците не са ангажирали други доказателства, освен посочените по-горе.

         Съдът намира, както вече е посочил, че показанията на разпитаните по делото свидетели са с ниска доказателствена стойност, като в това отношение съобразява, че в по-голямата си част свидетелите са близки роднини на ответниците /майка, баща, брат/ и дългогодишни приятели, които с оглед съществуващите близки приятелски и родствени взаимоотношения са заинтересовани да дадат показания, с които да осигурят благоприятен изход от делото за двамата ответници. Част от показанията са и противоречиви, не кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

         С оглед събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че оспорването на датите на декларациите е доказано, т.е. същите не са изготвени и подписани на датата посочена в тях, съответно парите не са получени от ответниците на посочените в оспорените документи дати.

         Видно от показанията на част от свидетелите /Д.И.К., Й.Т.П.и Г.М.П./, всъщност документите са подписвани през 2016 г., когато станало нужда да се доказва произхода на парите, т.е. тези писмени документи са изготвени от ответниците за нуждите на настоящото производство. Частният документ има достоверна дата от деня, в който настъпи такъв факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го /факта/ съставяне на документа. Следователно, "достоверната дата" по  чл. 181, ал. 1 ГПК е датата, на която се е осъществил този външен за документа факт, който безсъмнено изключва съставянето документа след тази дата, а не истинската дата, на която е направено материализираното в документа волеизявление.

         Такива доказателства /каквото би било например попълнено от ответниците приложение № 11 към декларация по чл.50 ЗДДФЛ за получени заеми/ не са ангажирани от ответниците, въпреки разпределената им от съда доказателствена тежест.

         Т.е. към началото на проверявания период 24.03.2004 г. ответниците не доказват наличието на доходи, приходи от законен източник като дарения и заеми, поради което и тези суми /343 110,20 лв., 20 000 британски паунда, 20 000 щатски долара и 21 350 евро/  не следва да бъдат включвани във финансовия анализ като приходи.

На следващо място по въпросите за доказването на договора за заем, с оглед характера му на реален такъв, е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК № 162/02.06.2015 г. на ВКС, Четвърто ГО по гр. дело № 6592/14 г., решение от 28.05.2012 г. по гр. дело № 1601/2010 г. на Четвърто ГО, решение от 10.09.2012 г. по гр. дело № 1782/10 г. на Четвърто ГО на ВКС, съгласно които за да се приеме, че е получен заем съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в това число доказателства за погасяването му, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума или да опрости задължението за връщането й, в случай че заемът не е погасяван продължително време. Непогасяването на заем от лице, което няма причина да подари сумата или опрости задължението е индиция, че заем в действителност не е получен или е получен и върнат без да се признава последното.

Такава е и в настоящия случай. Свидетелите Ц.В.Ц., П.Ц.З., С.О.В., Ц.Й.Ц.свидетелстват, че са предали в заем на ответника П. значителни суми между 3 000 лв. и 20 000 лв., в периода 2002 г.-2010 г., който суми към 2018 г. не са им върнати и те не се притесняват от този факт, тъй като ответникът ще ги върнел когато може, не са предприемали нищо да потърсят правата си, включително и по съдебен ред. Отделно от това по делото няма достатъчно доказателства, които да обосноват безспорния извод, че тези лица са разполагали с достатъчно финансови средства, за да предоставят съответните заеми без самите те да поставят себе си или семейството си в неблагоприятно положение.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите по делото, че са предоставяли на ответниците заемни средства не могат да бъдат кредитирани, поради липсата на установеност, че свидетелите са разполагали с такива суми, а в случай че са разполагали с такива-за произхода на тези средства. Отделно от това е налице и практика, обективирана в решение № 209 от 26.7.2011 г., по гр. дело № 1462/10 г. на ВКС, Трето отделение, съобразно която договорите за заем от физически лица, както и от кредитни институции по отношение на имуществото на правните субекти са задължения, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежат на връщане.

         При това положение и с оглед изложеното по-горе съдът кредитира заключението на вещото лице във варианта даден на л.64-73 от експертизата, при който се установява недостиг на парични средства в размер на 430 012 лв.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         На първо място по възраженията на ответниците за недопустимост на настоящото производство:

Поддържа се, че в хода на производството пред Комисията са допуснати редица пороци, които са се отразили върху валидността на крайния акт на Комисията и обуславят недопустимост на предявените искове. Поддържа се, че валидността на решението за образуване на производството по ЗОПДНПИ /отм./ е преюдициален въпрос, който следва да бъде проверен в настоящото производство.

Тези възражения са неоснователни.

Настоящият съдебен състав, намира, че Решението по чл.27, ал.4, т.3 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) № 136/29.04.2015 г. за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) и внасяне на искане за обезпечение на бъдещ иск, не представлява индивидуален административен акт, защото не се регулират отношения с властнически метод и не поражда права или задължения за гражданите. С тези решения се сезира съда и се поставя началото на исково производство, съответно производство по обезпечаване на бъдещи искове. Т.е. ако последват неблагоприятни последици за гражданите, то те ще последват от съдебните актове, които подлежат на обжалване, а не от решенията на комисията. Тези две решения сами по себе си не могат да породят правни последици, в случай, че не са представени пред съответния съд.

В този смисъл двете решения са свързани с осъществяване на правомощията на комисията по закон и в този смисъл представляват административнопроизводствени актове, а не индивидуални административни актове, поради което и на основание чл.64 АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол.

         Все в този смисъл е и Решение № 97/18.05.2018 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, съобразно което нарушенията на правото на защита в хода на административното производство са без значение за легитимацията на КПКОНПИ да предяви исковете по чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./-от гледна точка на възникването и надлежното упражняване на правото на иск, в качеството й на процесуален субституент на титуляра на правото на отнемане-държавата, тъй като в производството по предявения иск осигуряването на равни възможности за упражняване на правото на защита е в „ръцете“ на съда.

         По възражението за недопустимост на производството, тъй като както към момента на приключване на производството пред Комисията, така и към момента на внасяне на иска за разглеждане в съдебната фаза, обвинението по чл.282 от НК вече не съществува спрямо Д.П., съдът вече се е произнесъл и поддържа това свое виждане, което е във връзка и с изложението, което следва по-долу.

         По отношение на възражението от страна на ответниците, поддържано и в хода по същество с представените по делото писмени бележки, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно във връзка с преюдициалното запитване до СЕС по тълкуване на разпоредбите на Директива 2014/42/ЕС, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, предвид следните съображения:

         Според настоящият съдебен състав не е налице хипотезата на чл.628 от ГПК.

         И преди, и след реформата от Лисабонския договор, държавите-членки са компетентни да вземат решения доколкото ЕС не се произнесъл по даден въпрос. От своя страна, правото на Европейския съюз да взема решения в областта на отнемане на незаконно имущество, е обвързано с принципа на субсидиарност - чл.5.3. ДЕС, т.е. в рамките на ЕС всяка държава решава, в съответствие със собствената си правна система, по какъв начин да противодейства на тежката, често организирана престъпност и на корупцията.

         В тази област е налице споделена компетентност между Съюза и държавите-членки, с оглед на което принципът на субсидиарност постановява предимството на държавите-членки да предприемат действия.

Следователно всяка една държава членка може да избере сама какъв модел за отнемане на престъпно имущество ще избере.

Съществуват два основни модела за отнемане на престъпно имущество: отнемане неосновано на присъда (гражданска конфискация) и отнемане основано на присъда (криминално, наказателно). И двата модела имат една и съща цел, а именно отнемане в полза на държавата на облагите и средствата на престъпления. Различието на двата модела на отнемане на имущество е в процедурите. Основната разлика е че, при отнемането основано на присъда се изисква наказателно производство и присъда за извършено престъпление, докато при гражданската конфискация присъда не се изисква.

Отнемането неосновано на присъда, също познато като гражданска конфискация или “in rem” конфискация представлява действие срещу самото имущество. Това е отделно от наказателния процес действие и изисква доказване, че имуществото е компрометирано (т.е., че имуществото се явява облага от или средство за извършено престъпление). Като цяло, неправомерното поведение следва да бъде установено според стандарта за доказване „баланс на вероятностите”. Това улеснява властите и означава, че изземването може да бъде извършено, дори когато няма достатъчно доказателства за обвинение в престъпление. Тъй като действието не е срещу лице, а срещу имущество, притежателят му се явява трето лице, имащо право на защита на собствеността.

Със втория по ред Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество Обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; (отменен 23.01.2018 г.)      , България е избрала именно втория модел за отнемане неосновано на присъда.

  Основен проблем на регламентацията на ниво ЕС е че законодателството взема предвид особеностите на моделите, които са свързани с конфискация на имущество, придобито от престъпление, но почти изцяло игнорира моделите, при които става въпрос за отнемане на незаконно придобито имущество – тези, при които не се търси връзка между конкретно престъпление и конкретно имущество. В областта на тежката и транснационална престъпност приоритет има националната законодателна инициатива, освен ако ЕС не реши, че даден проблем може да бъде ефективно решен само на европейско ниво.

В този смисъл, комуникацията, адресирана от Европейската комисия до Европейския съвет и Европейския парламент, озаглавена „Да гарантираме, че престъпността не си струва” определя роля на ЕС в борбата за изземване на престъпно имущество в следните насоки:

-да хармонизира действащото законодателство в държавите-членки;

-да подпомогне сътрудничеството и обмена на информация между службите за отнемане на имущество;

-да съдейства при създаването на нови инструменти за установяване и проследяване на престъпното имущество;

-да улесни прилагането на решенията за обезпечаване и отнемане на имуществото;  

-да подобри сътрудничеството с трети страни чрез ратифицирането на международни конвенции и спогодби; чрез европейските програми за финансиране да помогне за създаването на нови програми и инициативи.

В изпълнение на тази програма в областта на конфискацията на имущество, придобито от престъпна дейност, са приети няколко рамкови решения, а именно: 1. Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета на ЕС от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, установяването, проследяването, замразяването, отнемането и конфискацията на престъпно имущество, 2. Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета на ЕС от 22 юли 2003 г. за изпълнение на решения за обезпечаване на имущества и доказателства, 3. Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета на ЕС от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпление – това е решението, с което държавите-членки се задължават да създадат нужните процедури и институции за ефективно отнемане на имущество.

С приемането на ЗОПДИППД, Обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г., (отменен 19.11.2012 г.) и създаването на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, България изпълнява изискванията на това рамково решение. Същото въвежда и друг фундаментален институт – обратната доказателствена тежест при определянето на законния произход на дадено имущество.

4. Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на ЕС от 6 октомври 2006 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за конфискация – прилага принципа за взаимно признаване на съдебните решения относно конфискацията. Това решение е изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.

5. Рамково решение 2007/845/ПВР на Съвета на ЕС от 6 декември 2007 г. относно сътрудничеството между европейските служби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Целта на тези решения е създаването на достатъчно ефективна правна рамка и стандарти за отнемане на облагите от престъпления.

Целта на тези решения е създаването на достатъчно ефективна правна рамка и стандарти за отнемане на облагите от престъпления. Принципът, възприет в посочените по-горе рамкови решения, е че подобно отнемане е възможно в пределите на наказателно производство, от компетентен наказателен съд, след влязла в сила присъда и по отношение на имущество, придобито чрез престъпление. Колкото до отнемането на незаконно придобито имущество – то остава извън обхвата на съществуващата правна регламентация на ЕС.

Същевременно, с Рамково решение 2005/212/ПВР за първи път се въвежда изключение от принципа, че конфискация е възможна само в пределите на наказателния процес. Така съгласно чл. 2, пар.2, във връзка с данъчни престъпления, държавите-членки могат да прилагат процедури, различни от наказателното производство, за да отнемат от извършителите облагите от престъплението. За първи път се установяват и разширени правомощия за конфискация или така наречената разширена конфискация при изрично изброени тежки престъпления, извършени в рамките на престъпна организация или попадащи в обхвата на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата с тероризма (чл. 3). Характерното за този вид конфискация е, че в случаите на извършени такива престъпления, е възможно отнемането и на имущество, което не произтича пряко от конкретното престъпление, поради което не е необходимо установяването на връзка между активите, придобити от престъпна дейност на осъденото лице, и конкретното престъпно посегателство. Този извод личи най-ясно от разпоредбата на чл. 3, пар.2, буква „в“, според която всяка държава-членка предприема необходимите

мерки, за да създаде възможност за конфискация, най-малко в случаите, в които е установено, че стойността на имуществото е непропорционална на правомерните доходи на осъденото лице и национален съд, на основание на конкретни факти, е стигнал до пълното убеждение, че съответното имущество е придобито чрез престъпна дейност на това осъдено лице. В границите на разширената конфискация рамковото решение установява и две нови положения. Отново се предвижда изключение от посочения по-горе принцип, като се позволява на държавите-членки да прилагат процедури, различни от наказателно производство, за да отнемат от извършителя въпросното имущество (чл. 3, пар. 4). За първи път се създава възможност по преценка на държавите-членки да бъде конфискувано имущество, придобито не от осъденото лице, а от трети лица. В това число са лица, които се намират близко до съответното лице, както и юридически лица, върху които осъденото лице лично или чрез най-близки до него лица, има контролно влияние (чл. 3, пар. 3).

Тези рамкови решения задават очертаната от двете решения (от 2001 г. и 2005 г.) правна рамка, която се допълва с приетата Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в

Европейския съюз. Тя доразвива изключенията, описани по-горе, като въвежда и принципно нови правила в тази област. Целта е да се улесни конфискацията на имущество при наказателни дела.

Видно от чл.1 на Директивата, тя се отнася само до конфискация по наказателни дела. Съгласно чл. 1, с Директивата, се установяват минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и за конфискацията на имущество при наказателни дела.

         Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че тълкуването на разпоредби от Директива 2014/42/ЕС, не се явява преюдициално и няма да е от значение за правилното решаване на настоящото дело.

         По същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 4, т.2 и 3 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.), на доказване подлежи кумулативното наличие на две предпоставки: установяването на наказателно-правната предпоставка по чл. 22 от същия закон, като е достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. В тежест на ответниците е да установят произхода на средствата. Със ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) не е въведено като условие за отнемане на имущество наличието на връзка между неговото придобиване и установената в наказателното производство престъпна дейност, поради което и неговият изход няма значение за изхода на гражданското производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от Комисията, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

В случая, основанието Комисията да образува производството е било налице - ответникът Д.П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал.2, пр.1 и 2, във връзка с ал.1, пр.2 от НК, попадащо в предметния обхват на чл. 22, ал.1, т.20 ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.), което е и първата предпоставка, съдържаща се в чл. 77, ал.4, т.2 ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.).

Образуваната проверка е за период от 24.03.2004 г. до 24.03.2014 г. и е установила "значително несъответствие" по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.), в редакцията на нормата към 2015 г. /надвишава 250 000 лв./, възлизащо на сумата от 577 822,62 лв., формиран като разлика между получения от ответника нетен доход и размера на полученото от него имущество.

По реда на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.) се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество като за незаконно придобито имущество според чл. 1, ал.2 от същия закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Посочената категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.

На второ място, следва да се установи незаконно придобито имущество по смисъла на чл. 62 ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) и на чл. 1, ал.2 от същия закон, в който е заложена презумпцията, че незаконно придобито имущество е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, а това са конституционно признатите и законово регламентирани източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т.н./. В случай, че се установи незаконно придобито имущество, следваща предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице, който надвишава 250000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.), в редакцията на нормата към 2015 г.

 Преценката за наличието на законен източник на придобитото имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.5 и т.6 от ДР на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.). В тази връзка пред настоящата инстанция е прието, неоспорено от страните заключение на ССчЕ.

         Безспорно и със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССче се установява и втората предпоставка, а именно:значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице-ответника Д.П..

         Такъв недостиг е налице и в двата варианта, този на ищеца и този на ответниците:

1.размерът на недостиг на средства, изчислен с нетен доход без да се включват получените суми по представените декларации от трети лица, както и без да се вземат под внимание изтеглените суми от банковите сметки, като вноските по банковите сметки са отчетени на разходи, както и получените от трети лица чрез Western Union е 430 012 лв.

         2.размерът на недостиг на средства, изчислен с нетен доход, с включен приход от вноски по банковите сметки на ответниците от трети лица и чрез Western Union е 358 962,63 лв., т.е. отново надвишава сумата от 250 000 лв., съобразно легалното определение за значително несъответствие, дадено в §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.), в редакцията й към 2015 г.

         Неоснователно е възражението на ответниците, че сумата, изчислена като недостиг следва да бъде разделена на две и по този начин недостигът за всеки един от двамата ответници е под законоустановения праг.

Съобразно чл. 62, по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество. А съобразно чл.63, ал.2 имуществото по чл. 62 включва: 1. личното имущество на проверяваното лице; 2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство. Именно по отношение на това имущество като съвкупност следва да е налице значително несъответствие, а не по отношение на доходите на всеки един ответник, изчислени поотделно.

В този смисъл е и цитираното от ответниците решение № 97/18.05.2018 г., съобразно което когато се отнема имущество от лица, които са свързани с проверяваното лице и са в режим на СИО с него /както безспорно е в настоящия случай/, техният доход и други източници на финансиране се прибавят към дохода на проверяваното лице.

Безспорно на отнемане подлежат двата придобити през проверявания период в режим на СИО от ответниците недвижими имоти в гр. София и гр. Тетевен, тъй като в хода на процеса не се доказа наличието на законен източник на средствата за тяхното придобиване.

От доказателствата по делото се установява, че строежът на надстройката и преустройството са извършени през 2006 г., като към тази година средната пазарна стойност на извършените СМР за надстройката възлизат на сумата от 58 462 лв. и 4 143 лв. за преустройството, т.е. сума в общ размер на 62 605 лв. Видно от заключението на ССчЕ общият нетен доход на ответниците за 2006 г. е в размер на 20 872,94 лв., а направените разходи-106 752 лв. /стр.64-65 от заключението/, т.е. налице е недостиг на средства в размер на 85 879,29 лв., а като се изключат платените данъци този недостиг възлиза на сумата от 94 199,25 лв. Дори и съобразно варианта поискан от ответниците на л.74 от експертизата с включване в приходната част на получените заеми и вноски от трети лица, за 2006 г. пак е налице недостиг на средства в размер на 6 306,65 лв.

Т.е. не се установява към момента на извършване на строителството през 2006 г. ответниците да са получили сумата от 62 605 лв. от законен източник за извършване на процесните СМР. Дори тази сума да се намали със сумата от 29 321 лв.-за труд и механизация, каквито ответниците твърдят да не са заплащали, то пак остава сума от 33 284 лв.-разход СМР за надстрояване и преустройство при общ нетен доход за годината в размер на 20 872,94 лв., намален със сумата от 9500,12 лв. обичайни и извънредни разходи.

От доказателствата по делото се установява, че към 20.08.2013 г. когато ответниците са придобили апартамент в гр. София, ж.к. „***“, неговата средна пазарна стойност възлиза на сумата от 69 000 лв.

Видно от заключението на ССчЕ общият нетен доход на ответниците за 2013 г. възлиза на сумата от 25 438,37 лв., а направените разходи в размер на 103 816 лв., т.е. налице е недостиг от 78 377,66 лв.

Т.е. не се установява към момента на придобиване на апартамента ответниците да са получили сумата от 69 000 лв. от законен източник.

Предвид горното двата недвижими имоти подлежат на отнемане в полза на държавата.

Исковете за отнемане в полза на държавата на парични суми получени или внесени по банковите сметки на ответниците се явяват частично основателни.

Видно от заключението на ССчЕ и Приложения №№ 1, 2, 3, 4 и 5 към експертизата, към края на проверявания период 24.03.2014 г. по-голямата част от сумите, определени от Комисията за отнемане не се намират в патримониума на двамата ответници и не са налични по техните сметки, т.е. исковите претенции са насочени към непритежавано имущество, такова, което е било придобито, но е напуснало патримониума на двамата ответници. Преминаването на тези имуществени блага през патримониума им има правно значение само доколкото някой от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период. Отнема се левова равностойност само на притежавано незаконно придобито имущество в края на изследвания период. Изцяло в този смисъл Решение № 97/18.05.2018 г. постановено по гр.д. № 3224/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Няма как да се отнеме левова равностойност на липсващи по банковите сметки на ответниците парични суми. Уредени са два вида движими вещи, които са пари-банкноти и монети-чл.25, ал.1 от ЗБНБ, следователно притежавано от ответниците незаконно имущество-движими вещи, пари към края на изследвания период, са само наличните пари. В този смисъл съдът не споделя тълкуването на ищците на нормата на §1, т.1 от ДР на закона, а именно, че имущество са включително и изтеглените и липсващи пари.

По отношение на банковите сметки на ответника П.:

Банкови сметки в „Т.Б.“ АД:

1.разплащателна сметка в левове с IBAN ***.02.2014 г. – крайно салдо 81,87 лв. Т.е. няма налична сума в размер на 23 000 лв.

2. спестовна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 31.12.2012 г. от 0,54 лв. Т.е. няма налична сума в размер 134 906 лв., внесена от Д.М.П..

Сумата в размер 137 545,50 лв., получена от Д.М.П. от трети лица към ЧПБ „Т.“ – АД, по спестовна сметка в левове с IBAN *** края на проверявания период, поради което не подлежи на отнемане.

3. депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 06.03.2014 г. от 10,54 лв. Т.е. няма налична сума в размер 69 002 лв.

4. депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 14.03.2014 г. 95,74 лв. Т.е. сумата в размер 95,73 лв., представляваща начислени лихви по тази депозитна сметка е налична и подлежи на отнемане.

5. депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 18.08.2011 г. 0.00. Т.е. сумата в размер 104 153,32 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична.

6. депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 20.11.2009 г.-0.00. Т.е. сумата в размер 4002,70 лв., внесена от Д.М.П. по тази сметка не е налична.

7. депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 24.08.2011 г.-0.00. Т.е. сумата в размер 10 778,87 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична.

8. спестовна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 03.05.2011 г.-0.00. Т.е. сумата от 977,92 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична.

Банкови сметки в „Ц.К.Б.“ АД:

1. разплащателна сметка в левове с IBAN *** „Ц.К.Б.“ – АД- крайно салдо към 28.02.2013 г.-0.00. Т.е. сумата от 447 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична.

Банкови сметки в „Ю.Б.“ АД:

1.разплащателна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 16.06.2010 г.-0.00. Т.е. сумата от 483,84 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична.

2. спестовна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 31.12.2013 г. от 2671,27 евро, в левова равностойност 5224,25 лв.-олихвяване. Тази сума подлежи на отнемане.

3. депозитна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 16.11.2013 г. в размер на 18 615,45 евро, в левова равностойност на 36 408,66 лв. Тази сума е налична и подлежи на отнемане.

4 разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 21.08.2013 г. 0.00. Т.е. сумата от 440,06 лв., внесена от Д.М.П. по сметката не е налична и не подлежи на отнемане.

5. спестовна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 17.03.2014 г. 11 424,31 лв. Т.е. сумата от 6534,95 лв., внесена от Д.М.П. по сметката е налична и подлежи на отнемане.

По тази сметка от ответника е получена и сума в размер 12 268,48 лв. от Д.М.П. от трети лица, от която подлежи на отнемане наличната сума в размер на 4889,36 лв. Разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 12 268,48 лв. не е налична към края на проверявания период.

Сумата в размер 2542,58 лв., получена от Д.М.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД и сумата в размер 4985,12 лв., получена от Д.М.П. от трети лица, чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към ЧПБ „Т.“ – АД, не са налични към края на проверявания период поради което не подлежат на отнемане.

По отношение на банковите сметки на ответницата П.:

Банкови сметки в „И.“ АД:

1. депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД-крайно салдо към 28.10.2013 г. 2100 евро, в левова равностойност 4107.24 лв. Тази сума подлежи на отнемане, тъй като е била налична към края на проверявания период. Същата е закрита след това на 10.05.2014 г. За разликата над тази сума до претендираната за отнемане сума в размер на 4 215,58 лв. искът следва да се отхвърли, тъй като няма доказателства за начислени лихви.

2. депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД-крайно салдо към 11.11.2013 г. 4000 евро, в левова равностойност 7 823,32 лв. Сумата подлежи на отнемане, тъй като е била налична в края на изследвания период. Сметката е закрита по-късно на 15.05.2014 г., след датата на започване на проверката и образуване на производството срещу ответниците пред Комисията.

Банкови сметки в „Ю.Б.“ АД:

1. влогова сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 02.03.2012 г. 0.00. Т.е. сумата в размер 4375 лв., внесена от М.Ц.П. по сметката не е налична към края на изследвания период, поради което не подлежи на отнемане.

2. депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 18.09.2013 г. 0.00, т.е. сумата от 442 лв., изтеглена от сметката не подлежи на отнемане.

3. депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 09.10.2012 г.-0.00. Сумата в размер 1098,03 лв., изтеглена на каса от сметката не подлежи на отнемане.

4. депозитна сметка, с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 09.10.2013 г. 0.00. Сумата в размер 3406,89 лв. ведно с начислените лихви, изтеглена от сметката не подлежи на отнемане, тъй като не е притежавана от ответницата в края на изследвания период.

5. влогова сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 02.03.2012 г. 0.00, т.е. сумата от 195,58 лв., внесена от М.Ц.П. по сметката не е налична към края на изследвания период и не подлежи на отнемане.

6. депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 19.03.2014 г. 0.00, т.е. сумата от 5434,15 лв. не е налична.

7. IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 28.05.2008 г. 0.00, т.е. общата сума в размер 7000 лв. от отпуснатия банков кредит по сметка в левове е усвоена и не е налична към края на изследвания период.

8.разплащателна сметка в левове с IBAN ***, представляваща преобразувани суми от сметка с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД-крайно салдо към 04.03.2014 г. 0.00, т.е. сумата от 3200 лв. не е налична.

9. влогова сметка в левове с IBAN ***-крайно салдо към 02.03.2012 г. 0.00, т.е. сумата от 1380 лв., получена от М.Ц.П. от трети лица към „Ю.Б.“ – АД, не е налична.

Сумата в размер 7207,23 лв., получена от М.Ц.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД също не е налична.

Банкови сметки в „Т.Б.“ АД:

1. депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към22.08.2011 г. 0.00, т.е. сумата в размер 640 лв., внесена от М.Ц.П. по сметката не е налична.

2. депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД-крайно салдо към 26.10.2011 г. 0.00, т.е. сумата в размер 7 987,90 евро, в левова равностойност 15 622,97 лв., внесена от М.Ц.П. по сметката на 26.04.2011 г. не е била налична в края на изследвания период и не подлежи на отнемане.

Предвид горното исковете следва да бъдат уважени частично.

         По разноските в процеса:

         Съобразно изхода на делото разноски се дължат и на двете страни. По силата на чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

         Ищецът е предявил искове на обща стойност 744 837,54 лв., съобразно допуснатото от съда уточнение в проведеното на 20.06.2017 г. открито съдебно заседание и е направил разноски в общ размер на сумата от 1 795 лв., от която 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение, 1200 лв.-възнаграждение за вещи лица и 145 лв.държавна такса за обнародване в ДВ. Ответниците са направили разноски в размер на 600 лв.-заплатено възнаграждение вещо лице. Не претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

         Уважените искове са в размер на сумата от 194 176,27 лв., с оглед на което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 7 767,05 лв.

При отхвърляне на иска КПКОНПИ не дължи заплащане на държавна такса, т.к. процесното вземане е от публичен характер- чл. 162, ал.2, т.5 от ДОПК, вр. чл. 84, т.1 от ГПК.

         На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатя на ищеца сумата от 434,95 лв. възнаграждение за вещи лица и юрисконскултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на съответен на уважената част от исковете /194 176,27 лв./

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 44,36 лв., съответен на отхвърлената част от исковете /550 661,27 лв./

         Или ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по компенсация в размер на 390, 59 лв. /434,95-44,36=390,59/.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОТНЕМА по реда на чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отменен 23.01.2018 г.) в полза на Държавата по искане на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с предишно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ чрез Председателя П.Г.Д., с адрес за призоваване: гр. *****, п.к.14 незаконно придобито имущество от: Д.М.П., ЕГН ********** и М.Ц.П., ЕГН **********,*** и на основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

1. Реално обособена част от сграда, представляваща надстройка на съществуваща жилищна сграда в имот, намиращ се в урбанизираната територия на гр. Тетевен, област Ловеч, с административен адрес на имота: Тетевен ***, ул. „******, като имотът в цялост представлява чрез индивидуализацията си надстройка на жилищна сграда, представляваща масивна монолитна стоманобетонна конструкция с греди и колони и стоманобетонни плочи над всеки от етажите (вкл. и над третия етаж), с тухлени зидове и дървена покривна конструкция, като цялостното надстрояване обхваща отделно и самостоятелно обособено стълбище, с обособени на различните нива и други обслужващи помещения, както и две жилища (на ниво втори и трети етаж), включваща по описание (в посока отдолу нагоре) и индивидуализация, както следва:

– самостоятелно стълбище, изградено чрез преустройство на съществуващо помещение в първия етаж на съществуващата в имота жилищна сграда, развито като вертикален комуникационен възел, под което стълбище е обособено избено помещение в сутеренния етаж на сградата с полезна площ 7,32 кв. м. и с обща застроена площ на цялото сутеренно пространство (избено помещение и стълбище) 14,80 кв. м.; входна стълбищна площадка на нивото на входа на сградата (първи етаж) с обособено помещение за дрешник със застроена площ 7,32 кв. м. и с обща застроена площ на входната стълбищна площадка (дрешник и стълбище) 14,36 кв. м.; стълбищна площадка на кота +3,15 (втори етаж) със застроена площ 9,83 кв. м.;

– жилище (апартамент), разположено на кота +3,15 (втори етаж), със застроена площ 82,68 кв. м., състоящо се от: входно антре, дневна и трапезария и тераса към трапезарията, спалня, баня с тоалетна и килер, заснето по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен като имот с идентификатор 72343.500.968.1.2., при граници и съседи по схема на самостоятелен обект в сграда с № 1146 от 16.01.2013 г. на СГКК – гр. Ловеч: на същия етаж – няма; под обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.1.; и над обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.4.; стълбищна площадка на кота +5,95 (трети етаж) със застроена площ 9,83 кв. м.;

– жилище (апартамент), разположено на кота +5,95 (трети етаж) със застроена площ 82,68 кв. м., състоящо се от: входно антре, две спални, от които едната с изход към тераса, дневна с изход към същата тераса и баня с тоалетна, заснето по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен като имот с идентификатор 72343.500.968.1.4., при граници и съседи по схема на самостоятелен обект в сграда с № 1147 от 16.01.2013 г. на СГКК – гр. Ловеч: на същия етаж – няма; под обекта – имот с идентификатор 72343.500.968.1.2.; и над обекта – няма.

Пазарната стойност на недвижимия имот към 21.07.2015 г. е в размер на 54 000 лв.

2. Апартамент № 6, намиращ се във вх. Б на третия етаж на сградата, находяща се в гр. София, СО, район ***, ж.к. „***“, представляващ по кадастралната карта и регистрите, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.306., предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, състоящ се от една стая, дневна-кухня и сервизни помещения, със застроена площ 68,77 кв. м., при съседи по акт за собственост: от североизток – асансьорна шахта, апартамент № 5 във вх. Б и апартамент № 7 във вх. Б, от северозапад – асансьорна шахта и апартамент № 5 във вх. Б, от югоизток – апартамент № 7 във вх. Б, от югозапад – улица, отгоре – апартамент № 14 от вх. Б, и отдолу – апартамент № 2 във вх. Б, и при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема на АГКК: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.31. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.30., под обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4334.1516.1.27., и над обекта – няма; заедно с принадлежащото мазе № Б4 с площ 3,80 кв. м., при съседи по акт за собственост: от североизток – мазе № Б3, от северозапад – мазе № А18, от югоизток – коридор, от югозапад – мазе № Б5, и отгоре – гараж № 5, заедно с припадащите се 1,024 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15,20 кв. м, и заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, за който по схема на АГКК е определен идентификатор № 68134.4334.1516.1.31., идентичен с предишен УПИ III-167, 168, 170 от квартал № 8 по плана на гр. София, местността ***, целият с площ 4230 кв. м, при съседи на поземления имот по скица, описана в акта за собственост: от три страни – улици, УПИ I-166, УПИ I-за ОЖС, и поземлен имот № 169.

Пазарната стойност на недвижимия имот към 21.07.2015 г. е в размер на 75 000 лв.

От Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

Сумата в размер 4 889,36 лв. /четири хиляди осемстотин осемдесет и девет и 0,36 лв./, получена от Д.М.П. от трети лица към „Ю.Б.“ – АД, по спестовна сметка в левове с IBAN ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането като неоснователно за разликата над сумата от 4 889,36 лв. до пълния претендиран размер от 12 268,48 лв. /дванадесет хиляди двеста шестдесет и осем и 0,48 лв./

Сумата в размер 5224,06 лв. /пет хиляди двеста двадесет и четири и 0,06 лв./, представляваща начислени лихви по депозит по спестовна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД,

Сумата в размер 36 408,66 лв. /тридесет и шест хиляди четиристотин и осем и 0,66 лв./, внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 6534,95 лв. /шест хиляди петстотин тридесет и четири и 0,95 лв./, внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 81,87 лв. /осемдесет и един и 0,87 лв./, внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането като неоснователно за разликата над 81,87 лв. до пълния претендиран размер от 23 000 лв.

Сумата в размер 95,73 лв. /деветдесет и пет и 0,73 лв./, представляваща начислени лихви по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 10,54 лв. /десет и 0,54 лв./, внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата над 10,54 лв. до пълния претендиран размер от 69 002 лв.

Сумата в размер 0,54 лв., внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата над 0,54 лв. до пълния претендиран размер от 134 906 лв.

От М.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.):

Сумата в размер 4 107,24 лв. /четири хиляди сто и седем и 0,24 лв./, внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата над сумата от 4 107,24 лв. до пълния претендиран размер от 4215,58 лв.

Сумата в размер 7823,32 лв. /седем хиляди осемстотин двадесет и три и 0,32 лв./, внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро IBAN *** „И.“ – АД.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за отнемане от Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.) на незаконно придобито имущество за:

Сумата в размер 2542,58 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и два и 0,58 лв./, получена от Д.М.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 137 545,50 лв. /сто тридесет и седем хиляди петстотин четиридесет и пет и 0,50 лв./, получена от Д.М.П. от трети лица към ЧПБ „Т.“ – АД, по спестовна сметка в левове с IBAN ***.

Сумата в размер 4985,12 лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0,12 лв./, получена от Д.М.П. от трети лица, чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към ЧПБ „Т.“ – АД.

Сумата в размер 447 лв. /четиристотин четиридесет и седем лв./, внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в левове с IBAN *** „Ц.К.Б.“ – АД.

Сумата в размер 483,84 лв. /четиристотин осемдесет и три и 0,84 лв./, внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 440,06 лв. /четиристотин и четиридесет и 0,06 лв./, внесена от Д.М.П. по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 4002,70 лв. /четири хиляди и два и 0,70 лв./, внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 104 153,32 лв. /сто и четири хиляди сто петдесет и три и 0,32 лв./, внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 10 778,87 лв. /десет хиляди седемстотин седемдесет и осем и 0,87 лв./, внесена от Д.М.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 977,92 лв. /деветстотин седемдесет и седем и 0,92 лв./, внесена от Д.М.П. по спестовна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД. 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за отнемане от М.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ(отменен 23.01.2018 г.) на незаконно придобито имущество за:

Сумата в размер 7207,23 лв. /седем хиляди двеста и седем и 0,23 лв./, получена от М.Ц.П. от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Western Union“ към „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 1380 лв. /хиляда триста и осемдесет лв./, получена от М.Ц.П. от трети лица към „Ю.Б.“ – АД, по влогова сметка в левове с IBAN ***.

Сумата в размер 4375 лв. /четири хиляди триста седемдесет и пет лв./, внесена от М.Ц.П. по влогова сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 442 лв./четиристотин четиридесет и два лв./, изтеглена от депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 3200 лв. /три хиляди и двеста лв./ от разплащателна сметка в левове с IBAN ***, представляваща преобразувани суми от сметка с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 1098,03 лв. /хиляда деветдесет и осем и 0,03 лв./, изтеглена на каса от депозитна сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 3406,89 лв. /три хиляди четиристотин и шест и 0,89 лв./, изтеглена от депозитна сметка, ведно с начислените лихви с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 195,58 лв., внесена от М.Ц.П. по влогова сметка в евро с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 5434,15 лв. /пет хиляди четиристотин тридесет и четири и 0,15 лв./ от депозитна сметка в щатски долари с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Общата сума в размер 7000 лв. /седем хиляди лв./ от отпуснатия банков кредит по сметка в левове с IBAN *** „Ю.Б.“ – АД.

Сумата в размер 640 лв. /шестстотин и четиридесет лв./, внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в левове с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

Сумата в размер 15 622,97 лв. /петнадесет хиляди шестстотин двадесет и два и 0,97 лв./, внесена от М.Ц.П. по депозитна сметка в евро с IBAN *** „Т.Б.“ – АД.

ОСЪЖДА Д.М.П., ЕГН ********** и М.Ц.П., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с предишно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ чрез Председателя П.Г.Д., с адрес за призоваване: гр. *****, п.к.14 сумата от 390,59 лв. /триста и деветдесет и 0,59 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция по компенсация.

ОСЪЖДА Д.М.П., ЕГН ********** и М.Ц.П., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 7 767,05 лв. /седем хиляди седемстотин шестдесет и седем и 0,05 лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: