Р Е Ш
Е Н И Е
№ 602/09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и
трета година в състав
Председател : ОГНЯН Е.
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№573/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Н.Б. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000181/25.08.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ), временно спиране от движение на МПС
до отстраняване на неизправността. В жалбата се иска отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че не е извършено нарушение, което да
дава основание за издаване на ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият не се
явява, като в постъпила писмена защита излага доводи в подкрепа на жалбата си и
моли оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответната
страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и излага
доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000181/25.08.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ), временно спиране от движение на МПС
до отстраняване на неизправността. Мотивите се свеждат до това, че на
25.08.2023г., около 15,45 часа, в гр.Лом, на ул.”С*** ” с посока на движение
кв. „Моминброд“, оспорващият управлява собствения си автомобил „Ф*** Г*** ” с
рег.№С*** , като при проверката е установено, че МПС-то е със значителна
техническа неизправност изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство.
За така описаното нарушения на чл.139, ал.1 от ЗДвП на оспорващият е съставен
АУАН серия GA
№1089353/25.08.2023г.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.16 по делото АУАН
серия GA №1089353/25.08.2023г се
установява, че на 25.08.2023г., около 15,45 часа, в гр.Лом, на ул.”С*** ” с
посока на движение кв. „Моминброд“, оспорващият управлява собствения си
автомобил „Ф*** Г*** ” с рег.№С*** , като при проверката е установено, че
МПС-то е със значителна техническа неизправност изразяваща се в неизправно
шумозаглушително устройство. Оспорващият е подал възражение №УРИ294000-11329/01.09.2023г.
(л.15 по делото), с което е възразил срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така
установеното, Началник сектор към ОД на
МВР Монтана, РУ Лом е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000181/25.08.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ), временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността. Оспореният административен акт е връчен на
лично оспорващия на 01.09.2023г., което се установява от подписа му върху
разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№3799/11.09.2023г., с
която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на
законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.18 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.19 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се
идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172,
ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт.
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че оспореният административен акт не е издаден в
предвидената форма. Административният орган е изложил фактически и правни основания,
които са мотивирали издаването на административният акт, като неоснователно се
поддържа, че не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Следва да се
отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на
самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата и част на извършване на
нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ. В мотивите на административният акт е
посочено ясно и категорично МПС-то, което е със значителна техническа
неизправност, а в диспозитива на административният акт то е индивидуализирано
по номер на СРМПС, което видно от извлечение от регистрационен талон на л.22 по
делото е съответно за МПС „Ф*** Г*** ” с рег.№С*** , тоест неоснователно се
сочи, че не е налице яснота по отношение на кое МПС е издаден оспореният
административен акт. Административният орган е описал изчерпателно фактическата
обстановка и е посочил надлежно нарушената разпоредба.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. От АУАН серия GA №1089353/25.08.2023г се установява, че на 25.08.2023г., около 15,45 часа,
в гр.Лом, на ул.”С*** ” с посока на движение кв. „Моминброд“, оспорващият
управлява собствения си автомобил „Ф*** Г*** ” с рег.№С*** , като при
проверката е установено, че МПС-то е със значителна техническа неизправност
изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство. Следва да се посочи, че по аргумента на
чл.139, ал.1 от ЗДвП, движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни а в случая оспорващият е водач
на МПС, което не отговаря на това изискване към момента на установяване на
нарушението за което му е съставен АУАН. В тази връзка следва да се отбележи,
че представения от оспорващият знак за първоначален технически преглед
рег.№037928ХZ5346279 (л.39,40
по делото) удостоверява техническото състояние на МПС-то към месец май 2023г.,
тоест не може да бъде ценен като годно доказателство от което да се извлече
информация за дали на 25.08.2023г. МПС-то е със значителна техническа
неизправност изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство. Пълнотата
изисква да се посочи, че съгласно легалната дефиниция, която е дадена в
разпоредбата на §5, т.72 от ДР на ЗДвП, "Значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или
да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, като описанието на нарушението,
което е дадено в административният акт е съответно на описанието, което дава
основание за налагане на ПАМ на основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП. В случая
се установява значително несъответствие в МПС-то, което е управлявано от
оспорващият, което влияе на околната среда, тъй като липсата на изправно
шумозаглушително устройство влияе върху нивото на шум.
При наличието на безспорно установена
материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС със значителна техническа
неизправност изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство, законосъобразно е наложена оспорената
ПАМ, с която на
основание чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП на оспорващият е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ), временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, временно спиране от движение на пътно
превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение. При наличието на безспорно установяване, че на 25.08.2023г., около 15,45
часа, в гр.Лом, на ул.”С*** ” с посока на движение кв. „Моминброд“, оспорващият
управлява собствения си автомобил „Ф*** Г*** ” с рег.№С*** , като при
проверката е установено, че МПС-то е със значителна техническа неизправност
изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство са налице материалноправните предпоставки за налагане
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита
за необходимо да отбележи, че във всички случай управлението на МПС, което е
със значителна техническа неизправност застрашава безопасността на движението,
а в конкретния случай влияе негативно на живота и здравето, тоест следва да се
приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност
регламентиран в чл.6 от АПК. В административния акт са изложени достатъчно
обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е
мотивирала административния орган да наложи принудителната административна
мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на
оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия
случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на
ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в
материалноправната разпоредба – до отстраняване на неизправността.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на
защита.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона. В случая оспорващият не е бил лишен
от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като
макар че органът не го е уведомил за започване на административното
производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото
в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да
предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението
на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че
предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0294-000181/25.08.2023г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2, б.”а”
от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Б. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000181/25.08.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: