РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. гр. Лом, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620102464 по описа за 2023 година
Иск с правно основание: чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Хр.М. от САК в исковата
си молба до съда, претендира, че ответника не е изпълнил задълженията си да
заплаща в установените срокове дължимите от него суми по договор за
предоставени мобилни услуги, като за тази цел ищецът е подал заявление до
съда по реда на чл. 410 ГПК, но длъжника /настоящ ответник/ е призован по
реда на чл. 47 ГПК. Това е основание да подаде настоящата искова претенция
в законно установения за това 1-месечен срок.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответника, който в указания двуседмичен срок
не е намерен на адреса, поради което е предприета процедура по чл. 47 ГПК, и
му е назначен особен представител – адв. Л.Г., която е подала отговор,
бланкетно оспорва исковата претенция. С определение, постановено в закрито
заседание, съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с
исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание.
В първото по делото съдебно заседание, се явява особения представител на
ответника, заявява,че поддържа написаното в отговора на ИМ по чл.131 ГПК.
Съдът намира за установено следното :
Предявени са установителни искове от „А.“ ЕАД срещу П. Ц. А. с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, за установяване съществуване
1
на вземане за сумата общо 1869.05 лева – представляваща незаплатена сума
по Договор за електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане.
Посочва, че към процесния договор са сключени и съответните
приложения, с които са уговорени следните услуги с тарифен план, без ДДС,
както следва: Мобилна услуга А1 Nej Box 75 + TV Extended за 15.99 лв.,
Мобилна услуга А1 Nej Box 75 + TV Extended- 15,99 лв,, Мобилна услуга А1
One M – 17,99 лв., Мобилна услуга А1 Surf 2 XL. Твърди, че към процесния
договор е закупено и устройство на изплащане- апарат Samsung A10 Bla+PB
TTEC с договор от 13.04.2020г.
От страна на ищеца са изпълнени условията по договора, но от страна на
ответника липсва плащане, което дало основание на ищцовото дружество да
прекрати процесния договор поради неплащане от страна на ответника, и тъй
като неплащането е продължило повече от 124 дни е начислена и неустойка.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове
с проведеното заповедно производство и ЛРС е издал заповед по ч.гр.д.
1226/23г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, след което и в
срок е предявен настоящият иск.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Особеният представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед. по ч. гр. д. № 1226/2023
г. по описа на РС Лом. Последната е връчена на длъжника, по реда на чл.47
ГПК.
От приложен по делото договор за продажба на изплащане № *********,
се установява, че същият е сключен между "А." ЕАД, в качеството на
продавач, и ответника. Видно от приемо-предавателен протокол от същата
дата, продавачът е прехвърлил в собственост и предал на купувача
устройството. Договорът и приемо-предавателният протокол са подписани от
ответника купувач, като подписите на същата не са оспорени.
2
В договора са уговорени клаузите за плащане и начина /като за всяка
вноска е посочен по отделно размерът на главницата и лихвата, които
погасява същата/.
По делото липсва спор и че ответникът също не е заплатил процесните
суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са за установяване вземането на ищеца към ответника поради
неплащане от страна на ответника по процесния договор, дължими от
ответни, за което е издадена заповед по ч. гр. д. № 1226/2023 г. по описа на РС
Лом за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47 ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи съществуването на процесния договор по
които страна е ответника, по силата на който договор ищеца е изправната
страна, но ответника не е заплатил дължимите вноски по договора. Поради
това и ответника от своя страна следва да докаже плащане на процесните
суми.
Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на
изплащане между ответника и "А." ЕАД. В тази връзка възражението на
особения представител на ответника, че липсват облигационни отношения с
"А." ЕАД няма как да бъде споделено –доколкото, както се отбеляза и по-горе
ответника е подписал процесния договор, съответно приемо-предавателния
протокол за получаване на устройството, а подписите му в никой от
документите не е оспорен.
Досежно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът намира, че по делото се
установява съществуването на главен дълг, поради което и този иск следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
3
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимоста на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Ц. А. с ЕГН: **********, ДЪЛЖИ
на А . ЕАД с ЕИК: *********, парично вземане в общ размер на 1869,05 лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и 05 ст./ по Договор № *********,
от които: 522,17 лв. /петстотин двадесет и два лева и 17 ст./ - неплатени суми
за ползвани електронни съобщителни услуги; 65,56 лв. /шестдесет и пет лева
и 56 ст./ неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане;
880,28 лв. /осемстотин и осемдесет лева и 28 ст./ - общ размер на неустойки,
401,04 лв. /четиристотин и един лева и 04 ст./ – общ размер на мораторна
лихва върху цялото вземане, ведно със законната лихва върху главницата
сумата 1468,01 лв. от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК –
15.06.2023г.
ОСЪЖДА П. Ц. А. с ЕГН: ********** да заплати на „А.“ ЕАД с ЕИК .........,
сумата от 1366,00 лв. /хиляда триста шестдесет и шест лева/ от които: 517,38
лв. /петстотин и седемнадесет лева и 38 ст./ по заповедното производство по ч.
гр. д. № 1226/2023 г. на РСМ– за държавна такса и адвокатски хонорар и
сумата от 848,62 лева /осемстотин четиридесет и осем лева и 62 ст./,
представляваща разноски в настоящото исково производство на ЛРС – за
държавна такса, за изготвена ССЕ и за назначения особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4
5