Р Е Ш Е Н И Е
№ 260212
гр. П., 26.02.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 07251 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец” №11,
представлявано от управителя, чрез адв. М.М., срещу К.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 720,47 лв. – главница, представляваща главница за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.12.2015 г. – 28.09.2018 г. за жилище на адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № 1360482, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 168,52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху месечните плащания за периода от 15.02.2016
г. – 07.08.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №
3470/05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 05115 по описа за 2019 г. на РС-П..
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна
вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите Условия на дружеството и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./.
Излага се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването
на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. Сочи се, че ищцовото дружество е предоставило
услугите – доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за посочения
адрес. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е
задължен да заплаща същите в предвидения в закона срок. Съгласно чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и
ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват като нередовни поради непосочване на
начина на определяне, количеството и размера на дължимите за всяка отделна
услуга суми, евентуално – неоснователни. Възразява се, че между страните не е
налице договорно правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и не е
потребено количество вода в размер на претендираната стойност. Оспорват се
претенциите по размер като неправилно изчислени, както и че общите условия на
дружеството са публикувани по надлежния ред. Навеждат се доводи, че ответниците
не са получавали фактури от ищеца за
процесния период, нито са уведомявани за отчитане на показанията на водомерите.
Възразява се, че вземанията да погасени по давност с изтичане на тригодишен
период.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 05115 по описа за 2019 г. на РС –
П. е видно, че по заявление на „Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, е издадена Заповед № 3470/05.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К.А.Н., за следните
вземания: сумата 720,47 лв. – главница, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 09.12.2015
г. – 28.09.2018 г. в жилище на адрес: гр. П., ул. ***, с абонатен № 1360482, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 168,52 лв., представляваща лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 15.02.2016 г. – 07.08.2019 г.,
както и за сторените разноски за производството.
От приложеното ч.гр.д.№ 05115 по описа за 2019 г. на РС –
П. е видно, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника
в срока по чл. 414 ГПК и в месечен срок от съобщението заявителят е предявил
искова молба за установяване на вземанията си.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П.,
като с доклада по делото е обявено, че на съда е служебно известно, че същите
са публикувани във в. „Новинар“ на 21.08.2014 г. и в. „СъП.” на 02.09.2014 г.
Представена
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на
издадените фактури техните стойности, първата с дата 15.01.2016 г. и последната
с дата 17.10.2018 г.
По делото са представени карнети
за аб. № 1360482 на адрес: гр. П., ул. „*** за периода
24.06.2014 г. – 14.06.2015 г., за същия абонатен номер и адрес за периода 14.06.2015
г. – 05.05.2016 г. и периода 06.06.2016 г. – 06.06.2018 г., за помещение „баня“ за периода 31.05.2018 г. –
03.05.2019 г. и за периода 06.06.2016 г. – 31.05.2018 г., за „мазе“ за периода
31.05.2018 г. – 03.05.2019 г. и периода 06.06.2017 г. – 30.04.2018 г., за общ водомер с аб. № 1361275 на адрес: гр.
П., ул. „***за периода 14.06.2015 г. – 05.05.2016 г., за периода 06.06.2016 г.
– 06.06.2017 г.
Съгласно писмо с изх. № 20/МСИ-1245-1 от 23.10.2020 г. от
Община П., дирекция „Местни данъци и такси“, недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. П., ул. „***, е предеклариран служебно на К.А.Н. и В. А.Н. –
наследници на починал собственик А.Н.Е..
Изслушано
е заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна експертиза, според
което стойността на ВиК услугите за имот на адрес: гр. П., ул. „***, е в размер на 720,47 лева за периода от 09.12.2015 г. – 28.09.2018 г.,
както и че лихвата за забава е в размер на 168,52 лв. от деня, следващ падежа
на месечното задължение, с начален момент 15.02.2016 г., до 07.08.2019 г.
Вземанията за главница за периода 09.09.2016 г. – 04.09.2019 г. са в размер на
515,88 лв., а обещзетнието за забава върху тези главници за периода 14.10.2016
г. – 07.08.2019 г. е в размер на 101,72 лв.
Настоящият
състав кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво и намиращо
опора в карнетните картони, справка – извлечение и решения на КЕВР.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срешу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост.
По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик или
ползвател на имота за процесния период, нито се представиха доказателства за
сключен договор за предоставяни ВиК услуги между страните по делото. Не е представен документ, установяващ датата и основанието, на което
ответникът е вписан в регистъра на данъчната администрация като наследник на
починал собственик, нито декларация, съдържаща признание, че е собственик на
имота и моментът на придобиване на собствеността.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно отношение между страните за доставка на ВиК услуги за
процесния имот и период.
По горните съображения съдът
прави извод, че предявеният
иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид
изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. Същият е направил искане и представил доказателства за реално
извършени разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв. – за заповедното производство, и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. – за исковото производство, които следва
да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Средец” № 11, срещу К.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 720,47 лв. /седемстотин
и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представялваща главница за доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 09.12.2015 г. – 28.09.2018 г.
за жилище на адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен
№ 1360482, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 168,52 лв. /сто шестдесет и
осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху месечните плащания за периода от 15.02.2016
г. – 07.08.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №
3470/05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 05115 по описа за 2019 г. на РС-П..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ НА
К.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
300,00 лв. /триста лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 300,00 лв. /триста лева/ -
разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05115 по описа за 2019 г. на Районен
съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.