№ 478
гр. С., 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500422 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор Б.“ЕАД, чрез
пълномощника му адв. В.Г. против определение
№553/30.09.2021година,постановено по гр.д.№1024/2021година по описа на
С. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е
обезсилена заповедта за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК№67
от 03.02.2020година,по ч.гр.д.№111/2020година по описа на С. районен съд.
Жалбоподателят поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен
,тъй като тъй като указанията на съда не са връчени на посочения в
заповедното производство съдебен адрес, нито на пълномощника на заявителя
– адв. Г.,с което се обосновава неизпълнение своевременно указанията на
съда. Моли атакуваното определение да бъде отменено.
С.т окръжен съд приема, че жалбата е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение, съдът е приел, че указанията, дадени с
разпореждане №1113/11.08.2021година по ч.гр.д.№111/2021година по описа
на Районен съд С. са надлежно съобщени на заявителя на 23.08.2021година и
постъпилата искова молба с правно основание чл.422 ГПК на
28.09.2021година е предадена за доставка до деловодството на СРС на
27.09.2021година,е подадена след изтичане на едномесечния срок ,поради
което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил
производството по делото.
1
Определението е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено.
Безспорно по делото е ,че съобщението за връчване Разпореждане
№01113 от 11.08.2021година, с което заповедният съд е указал на заявителя,
че в едномесечен срок от връчване съобщението може да предяви иск за
установяване вземането си,за което по ч.гр.д.111/2021година по описа на
С.ски районен съд е издадена заповед за изпълнение парично задължение по
чл.410 ГПК е връчено на адреса на седалище на управление на заявителя и е
получено от юрисконсулт А.Д. на 23.08.2021година, а не на посочения в
заявлението съдебен адрес,който съвпада с този на пълномощника адв.В. Г..
Законодателната идея за същността на съдебния адрес като лице и
място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на
търговеца, е намерила израз в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която урежда
процесуалното право на страната да посочи в седалището на съда лице, на
което да се връчват съобщенията. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК
регламентира мястото на връчване на съобщения и призовки на търговци и
юридически лица, вписани в съответния регистър, а именно последният
посочен в регистъра адрес. Когато страната има пълномощник по делото или
е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията
съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК на пълномощника или съдебния адресат. Ако
съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно
изискванията на чл. 50 ГПК и е получено от представителя на дружеството,
връчването би било редовно, тъй като правно релевантен е фактът на
уведомяването на страната лично. В разпоредбата на чл. 45 ГПК е установено
правилото за връчване на съобщенията лично на адресата, като връчването на
представител се смята за лично връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 37
ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение №
277 от 1.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1354/2016 г., I т. о., Определение №
137 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 45/2016 г., II т. о., ТК, Определение
№ 299 от 30.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 848/2020 г., II т. о, Решение № 292
от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о.,последното
постановено по въпроса за задължението на съда да връчва призовки и
съобщения на страната чрез пълномощника й, когато има такъв и за
последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не
пребивава
2
Следователно след като определението е връчено лично на
юрисконсулт на дружеството на адреса му на управление, то неизпращането
на препис от определението на посочения в заявлението съдебен адрес в
гр.С. ,бул.“Б.“ №*вх.Вет.8 ап.22 не представлява процесуално нарушение,
което да обуслови извод за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Частният жалбоподател е получил препис от разпореждането на 11.08.2021 г.
и крайният едномесечен срок за депозиране исковата молба с правно
основание чл.422ал.1 ГПК е изтекъл на 23.09.2021 г. (четвъртък). Като е
съобразил посочените факти и е констатирал, че исковата молба депозирана
на 27.09.2021 г. е просрочена, районният съд е процедирал
законосъобразно,приемайки че е подадена след изтичане дадения от съда
срок.
Мотивиран от гореизложеното окръжният съд в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №553/30.09.2021година на Районен
съд С., постановено по гр. д. № 1024/2021 г., с което е прекратено
производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение
парично задължение по чл.410 ГПК №67/03.02.2020година по ч.гр.д.
№111/2021година по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с частна касационна жалба,в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3