Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260106 09.10.2020 година град Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Т. единадесети състав
На десети септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1650 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижим имот, във фазата по извършване на делбата.
С решение № 507/10.09.2019г., постановено по делото, потвърдено с Решение № 190/13.12.2019г., постановено по в.гр.д.№ 320/2019г. по описа на ОС Т. , съдът е допуснал съдебна делба между Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, М.М. Х. с ЕГН ********** ***, както и С.А.Ш. с ЕГН ********** ***, Ю.А.М. с ЕГН ********** ***, Ю.А.М. с ЕГН ********** *** и М.А.О. с ЕГН ********** *** - наследници на Ф.М.А. с ЕГН **********, починала в хода на процеса на 17.10.2018г., за което е съставен Акт за смърт № 45/17.10.2018г. от общ.Дългопол, с.Рояк, на следния недвижим имот: УПИ VIII-18 в кв.9 по плана на с.Б. , общ.Т. , с площ от 3 500кв.м., при граници: УПИ VI-18 и УПИ VII-18 на Щ.С., УПИ IV-22 на З.Е., УПИ III-21 на Т.А., УПИ II-21 на К.А. и УПИ I-20 на М.А., отразен в Скица № СК-ТСУ-1094/18.10.2018г. , изд. от Община Т. , ведно с построените в него къща, лятна кухня е стопански постройки, при следните квоти: за Х.М.Х. с ЕГН ********** -1/8 ид.ч.(4/32 ид.ч.); за М.М. Х. с ЕГН **********-1/8 ид.ч.(4/32 ид.ч.); за Ю.А.М. с ЕГН **********-21/32ид.ч.; за С.А.Ш. с ЕГН **********-1/32 ид.ч.; за Ю.А.М. с ЕГН **********-1/32 ид.ч. и за М.А.О. с ЕГН **********-1/32 ид.ч. от имота, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. във вр. с чл. 34 от ЗС и чл. 69,ал.1 от ЗН.Решението е влязло в законна сила.
По делото е назначена и СТЕ, като е представено заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира като отговарящо на поставените задачи, от което се установява, че действителната пазарна стойност на делбения имот е в размер на 12 000лв. и същият е неподеляем съобразно площта му и квотите на страните.
В първото съдебно заседание по
извършване на делбата съдът е поставил на разглеждане искания за възлагане на
имота от страна на ищеца Х.Х. и от страна на
ответника Ю.М., на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК, както и
претенция по сметки от ищеца против останалите ответници
за извършени приживе на наследодателя
подобрения в процесния имот на осн.
чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12,ал.2 от ЗН на
стойност 7 024лв., както и искане от ищеца за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползването на припадащата му се част от имота против ответниците, за сумата от 60
лева месечно, считано от влизане в сила на решението по първа фаза – 18.02.2020
година до датата на съдебно заседание – 09.07.2020 година( или общо 300лв.), по
което искане съдът е назначил СОЕ. С оглед дадените указания от съда и
възможността на страните да заявят становища, с допълнителна молба от
17.07.2020г. ищецът е отстранил нередовностите на
претенцията по сметки, като е посочил в молбата, че писмените доказателства за
извършените подобрения се намират в търговския обект в имота, до който няма
достъп, а другата част се съхраняват от бившата му счетоводителка, която се
намира в чужбина и ще се върне в страната на 18.07.2020г., поради което е
поискал да представи посочените документи по-късно. Ответниците,
представлявани от а..К. са депозирали молба, в която оспорват претенциите, като
неоснователни. С определение № 260111/31.07.2020г., постановено по делото, съдът
се е произнесъл по доказателствените искания на
страните, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
представи писмени доказателства за извършените подобрения в имота; назначил е и
СОЕ относно подобренията. В определения срок за представяне на писмените
доказателства от ищеца, такива не са постъпили по делото, липсва и искане за
удължаване на срока, а в съдебно заседание представителят на ищеца а..Л. не е
представила доказателства за наличие на извинителна причина, поради която посочените
документи не са представени по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният
представител на ищеца а..Н.Л.-ТАК пледира за уважаване на претенцията по сметки
и искането за обезщетение по чл. 31,ал.2 от ЗС, като иска извършване на делбата
така, че всяка от страните да получи справедлив дял; претендира
разноски.Процесуалният представител на Ю.М. и М. Х. - а..К.К.-САК, в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа възлагателната претенция на Ю.М., като пледира за
отхвърляне на претенциите на ищеца, като неоснователни и недоказани, претендира
разноски. Особеният процесуален представител на ответника Ю.М.а..Г.В.-ТАК, в
съдебно заседание и в писмени бележки пледира за решение съобразно събраните
доказателства по делото.Останалите съделители М. Х. и
Макбуле О. се
присъединяват към изложеното от а..К..Съделителката С.Ш.
не се явява и не се представлява.
От депозираното заключение
по назначената СОЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че месечният
пазарен наем за припадащата се част от имота на ищеца е в размер на 63,15лв.;
стойността на извършените подобрения в имота(описани от вещото лице по пера) към момента на извършването им е в размер на
4 582,02лв. и към този момент същите са увеличили стойността на имота с
1 800лв.; към момента стойността на описаните СМР с оглед овехтяването са
на стойност 3 429,89лв., а увеличената стойност от тях към момента е
2 000лв.Във връзка със заявените искания за възлагане на имота, по делото
са представени справки по физическо лице от АВп, от
които се установява, че съделителят Ю.М. притежава
единствено частта от делбения имот, която е придобил
по силата на прехвърлителната сделка с наследодателя; за съделителя
Х.Х. се установява, че същият притежава и други
имоти, вкл. и жилищни такива(и към момента на откриване на наследството от баща
му) и няма вписан брачен договор, като в съдебно заседание е признато за безспорно между страните, че
същият притежава имоти в режим на СИО.
С оглед
разпределената от съда доказателствена тежест,
страните са ангажирали гласни доказателства.От разпита на св.И. П.И. се
установява, че в периода 2002-2003г. е помагал на ищеца, като е носил тухли,
цигли и греди за строежа на сайвант или някакво помещение, като свидетелят е
виждал и наследодателя в имота, но не знае дали други лица са живели в имота.
Св. Б.С.Х. твърди, че през 2004г. ищецът му поръчал дограма за къщата, която
била изработена и монтирана от фирмата на свидетеля.Същият твърди, че ищецът му
платил, като дал капаро в размер на от 550лв., а след монтажа свидетелят му
издал фактура за сумата от общо 1150лв. за шест прозореца.И този свидетел е
виждал стар мъж в имота. Св. О.Д.О.-съпуг на съделителката Макбуле О. твърди,
че до смъртта на наследодателя, в имота с него са живели съпругата на свидетеля
и Ю.М., като Х. е идвал в имота, но не е живял там по това време.Твърди още, че
знае, че всичко по ремонта на къщата е плащано от наследодателя, а Ю. е наемал
работници.Св. Н.М.-дъщеря на съделителката М. Х.,
твърди, че редовно е посещавала имота, но не е живяла в него, като сега
отглежда растения в двора, а заедно с Ю. и съпругата му наглеждат имота.Твърди
също, че ремонтните работи в имота били плащани от наследодателя, а Х. „движел
нещата”, като свидетелката е виждала дядото да заделя парите, необходими за
различните дейности по ремонта, които давал на Х., за да плаща.Относно
лишаването от ползване на имота, каквато осъдителна претенция е предявил
ищецът, съдът отчита изявлението на процесуалния представител на самия ищец в съдебно
заседание от 09.07.2020г., когато поддържа, че ответникът Ю.М. не живее в имота, а живее в с. Здравец със
съпругата си в друга къща и имотът е оставен на произвола на съдбата, а по
информация от съседи, в имота са навлезли други хора, така и показанията на св.
О.О. и св.Н.М., че напоследък никой не живее в имота,
а св. М. отглежда само градина в двора, при което следва да се приеме, че в
периода на претендираното обезщетение по чл. 31,ал.2
от 18.02.2020 година до датата на съдебно заседание – 09.07.2020 година, ищецът
(чиято е доказателствената тежест) не е установил
останалите съделители да са ползвали имота и то по
начин, по който да го лишат от ползването на припадащата му се част.Твърденията
му, че не е бил допускан до имота, са останали неподкрепени от доказателства по
делото. Съдът, преценявайки свидетелските показания съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги кредитира, като логични
и последователни, дадени от лица, които са имали лични наблюдения относно
ремонтите в имота и отношенията между страните.За неоснователни приема съдът
възраженията на а..Л. относно показанията на св. Н.М., доколкото от
обстоятелството, че наследодателят е имал кредити, не следва, че не е разполагал
със средства за ремонтите.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По способа за извършване на делбата, съдът приема следното: Двама от съделителите- Х.Х. и Ю.М. са направили искания за възлагане на делбения имот, които са поставени на разглеждане, на осн. чл. 394,ал.2,изр. първо от ГПК.Съгласно посочената разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или пари.В конкретния случай първият съделител е пряк наследник на наследодателя, а вторият е заместил майка си в хода на процеса. В случая, обаче, не е налице смесена собственост, тъй като собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които е извършена концентрация на права в наследственият имот, който е запазил наследствения си характер, тъй като в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, независимо, че вследствие на извършените сделки делът на един от съделителите се е увеличил, поради което в съответствие със закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК(в този см. и Решение № 148 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г., I г. о., Решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г., II г. о. и др.). В конкретния случай, от събраните доказателства по делото, съдът приема за установено, че при откриване на наследството със смъртта на наследодателя, в делбения имот са живели заедно с него съделителите Ю.М. и Макбуле О.( която не претендира възлагането на имота).Установено е също, че съделителят Х.Х. има и други жилищни имоти, а съделителят Ю.М. не притежава друг имот, поради което съдът приема, че законоустановените изисквания за възлагане на имота са налице за съделителя Ю.М., а Х.Х. не отговаря и на двете посочени по-горе предпоставки, поради което възлагателната претенция на Ю.М. е основателна и следва да бъде уважена, а претенцията на съделителя Х.Х. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, на осн. чл. 349,ал.2,изр. първо от ГПК. Уважаването на възлагателната претенция обуславя задължение за съделителя Ю.М. да уравни дяловете на останалите съделители с пари, предвид липсата на други имоти.Така, при пазарна стойност на имота от 12 000лв. и съобразно дяловете на останалите съделители, съделителят Ю.М.(с дял от 21/32 ид.ч. на стойност 7875лв.) следва да заплати уравнение на Х.М.Х.(с дял от 1/8ид.ч.) в размер на 1 500лв.; на М.М. Х.(с дял от 1/8 ид.ч.) в размер на 1 500лв.; на С.А.Ш., Ю.А.М. и М.А.О., тримата с дялове от по 1/32 ид.ч., уравнението е в размер на 375лв. за всеки, на осн чл. 349,ал.2 от ГПК, като уравнението следва да се изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на осн. чл. 349,ал.5 от ГПК, а останалите съделители могат да впишат законна ипотека за вземанията си за уравнение на дяловете, на осн. чл. 349,ал.3 от ГПК.
По
претенцията по сметки, предявена от ищеца, съдът приема следното: Искането
на ищеца е за заплащане на сумата от 7 024лв.,
претендирана за извършени приживе на наследодателя
подобрения в процесния имот, съобразно квотите на
останалите съдебител. Искът по чл.12 ал.2 ЗН е
иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза на делбата, по реда на
чл.346 ГПК. Посочената правна норма визира установената от закона правна
възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на
наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата
увеличението да му се пресметне в имот или пари. Фактическият състав на разпоредбата
на чл.12 ал.2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в приноса за
увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството
и реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност са изчислени
към момента на откриване на наследството, като размерът на обезщетението се
определя с оглед на увеличението на стойността, а размерът на вложените
средства е ирелевантен.В случая, от заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза е установено, че извършените
подобрения в имота на наследодателя са увеличили стойността му към момента на
откриване на наследството със смъртта на
М. ***.08.2018г., с около 2 000лв. Ищецът, обаче, не е провел
успешно пряко и главно доказване на основните релеванни
факти, а именно-че той е извършил посочените подобрения със собствени
средства.От събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че макар
с доставянето на тухли, керемиди и др., както и за поръчването и плащането на
дограмата на къщата да се е занимавал Х.Х.(св. И. И.
и св.Б.Х.), то е останало недоказано обстоятелството ищецът да е разполагал със
собствени средства, с които да е извършил процесните
СМР.В тази връзка, твърденията му са опровергани от посочените гласни
доказателства, като съдът приема за установено, че наследодателят е осигурявал
паричните суми, необходими за извършването на СМР в имота(св.О.О. и св. Н.М.), като
показанията на ищцовите свидетели за това, че
ищецът им е плащал, не установяват произхода на тези парични средства.С оглед
на изложеното, съдът приема, че ищецът не е провел успешно пряко и главно
доказване на претенцията си за присъждане на обезщетение за извършени подобрения
в делбения имот в хипотезата на чл. 12,ал. 1 от ЗН,
обуславящо отхвърлянето й, като неоснователна, на осн. чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12,ал.1 от ЗН.
Относно искането на ищеца Х.Х. за присъждане
на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата му се част от делбения имот в периода от 18.02.2020 година до датата на съдебно заседание – 09.07.2020 година,
съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 346 от ГПК във вр. с чл.31,ал.2
от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За да се уважи тази претенция е необходимо наличието на
следните предпоставки: имотът да е съсобствен между
страните, ответникът(ответниците) да ползва имота или
площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, ищецът да
е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
и да е доказал ползата, която е пропуснал след поканата. Както е посочено в
решение № 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год., ВКС, III г. о. и
решение № 4 от 18.02.2016 год. по гр. д. № 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о.,
вземането по чл. 31, ал. 2
ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик
на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. И
още - източник на вземането по чл. 31, ал. 2
ЗС е едно фактическо положение - реалното ползване на общата
вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ. Съдът взема предвид по предпоставките за
уважаване претенцията по чл.31,ал.2 ЗС
и приетото по въпроса за личното ползване на съсобствения
имот в ТР№7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г., ОСГК на
ВКС, в което се приема, че лично ползване по смисъла на чл.31,ал.2
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им,
без да се събират добиви и граждански плодове, в т.ч. и предоставянето на имота
на трето лице. Казано с други думи- ползването на вещта според предназначението
й трябва да се осъществява само от единия съсобственик(или някои от
съсобствениците) по начин и обем превишаващ обема на дела му от
съсобствеността, и този начин на ползване да препятства другия ( респ.
останалите) съсобственик да ползват процесната вещ.
Така очертаните правно релевантни факти следва да бъдат доказани от ищеца-
съсобственик, лишен от ползването на съсобствения
имот, при условията на пряко и пълно доказване.От заключението по назначената
СОЕ се установява, че обезщетението за лишаване от ползването на припадащата се
част от имота на ищеца е в размер на 63,15лв.
месечно, като същият своевременно е поискал обезщетение от ответниците.Видно
от събраните гласни доказтелства по делото, обаче, вкл.
изявленията на самия ищец Х. Хакан и на неговия процесуален представител, че Ю.М. живее в друга къща и имотът е оставен
на произвола на съдбата, а по информация от съседи, в имота са навлезли други
хора, то съдът приема, че не е
налице една от основните предпоставки за уважаването на претенцията, а именно-ответниците да са ползвали имота в претендирания период и то в обем, превишаващ правата на
ищеца, обстоятелство, обуславящо неоснователността на претенцията и нейното
отхвърляне, на осн.
чл. 346 от ГПК във вр. с чл.31,ал.2 от ЗС.
По разноските:Страните по делото следва да заплатят по сметка на РСТ
държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва: Ю.М.(с дял от
21/32 ид.ч. на стойност 7875лв.) следва да заплати
държавна такса в размер на 315лв.; Х.М.Х.(с дял от 1/8ид.ч. на стойност
1 500лв.) следва да заплати държавна такса в размер на 60лв.; М.М. Х.(с дял от
1/8 ид.ч. на стойност 1500лв.) следва да заплати държавна
такса в размер на 60лв.; а С.А.Ш., Ю.А.М.
и М.А.О., всеки от тримата (с дял от 1/32 ид.ч. на
стойност 375лв.) следва да заплатят държавна такса в размер на по 15лв. всеки, на осн. чл. 355
от ГПК.
Страните са претендирали разноски и
помежду си, като в тази връзка, съдът приема следното: Ищецът Х.Х. е направил разноски в размер общо на 1200лв., съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК; Ю.М. е
направил разноски в размер общо на 132лв., съобр.
представения от него списък по чл. 80 от ГПК; М. Х. е направила разноски в
размер общо на 58,72лв., съобр. представения от нея
списък по чл. 80 от ГПК.Съдът, като взе предвид, че при наличието на спор за правата на съделителите или за начина на извършване на делбата,
приложение намират разпоредбите на чл. 78 от ГПК, приема, че доколкото
претенциите на ищеца са отхвърлени, той следва да заплати на двамата ответници Ю.М. и М. Х. разноските по делото в размер на 132лв.
на Ю.М. и в размер на 58,72лв. на М. Х., на
осн. чл. 78,ал.3 от ГПК( в този см. определение № 252/11.07.2014г. по гр.д.№ 2024/2014г.
на ВКС, I г.о., определение
№4/06.01.11г. по ч.гр.д.№542/10г. на ВКС, ІІ г.о. и др.). А.. К.К.-САК претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38,ал.1,т.3 от ЗАдв. за двете фази
на процеса за защитата на всеки един от двамата ответници.
Съдът, както съобрази обстоятелството, че е достатъчно да се представи
договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.38 ЗА, приема, че искането на а..К. е основателно
и следва да бъде уважено, като се определи възнаграждение за защита на всеки от
двамата ответници, както следва-за първа фаза в
размер на по 600лв., за втора фаза- в
размер на по 600лв., както и по отхвърлените претенции по сметки, а именно- по
681,20лв. по претенцията за подобрения и по 300лв. за претенцията за лишаване
от ползване, определени по реда на чл. 7,ал.2,т.1 и т.3 и ал.4 от НМРАВ, или за
всеки от двамата ответници ищецът следва да заплати
на а..К. по 2181,20лв. а общо 4362,40лв., на
осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
във вр. с чл. 7,ал.2,т.1 и т.3 и ал.4 от НМРАВ(в прил. ред. - ДВ, бр. 84 от 2016.г.).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, за възлагане на делбения имот, представляващ УПИ VIII-18 в кв.9 по плана на с.Б. , общ.Т. , с площ от 3 500кв.м., при граници: УПИ VI-18 и УПИ VII-18 на Щ.С., УПИ IV-22 на З.Е., УПИ III-21 на Т.А., УПИ II-21 на К.А. и УПИ I-20 на М.А., отразен в Скица № СК-ТСУ-1094/18.10.2018г. , изд. от Община Т. , ведно с построените в него къща, лятна кухня е стопански постройки, като неоснователно, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК на Ю.А.М. с ЕГН ********** *** делбения имот, представляващ УПИ VIII-18 в кв.9 по плана на с.Б. , общ.Т. , с площ от 3 500кв.м., при граници: УПИ VI-18 и УПИ VII-18 на Щ.С., УПИ IV-22 на З.Е., УПИ III-21 на Т.А., УПИ II-21 на К.А. и УПИ I-20 на М.А., отразен в Скица № СК-ТСУ-1094/18.10.2018г. , изд. от Община Т. , ведно с построените в него къща, лятна кухня е стопански постройки, като
ОСЪЖДА
Ю.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на останалите съделители
уравнение на дяловете им, както следва: на Х.М.Х. с ЕГН ********** (с дял от
1/8ид.ч.) уравнение в размер на 1 500лв.; на М.М.
Х. с ЕГН ********** (с дял от 1/8 ид.ч.) уравнение в
размер на 1 500лв.; на С.А.Ш. с ЕГН **********, Ю.А.М. с ЕГН ********** и М.А.О.
с ЕГН **********, тримата с дялове от по 1/32 ид.ч.,
уравнение в размер на 375лв. за всеки, ведно със законната лихва в шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение, на осн. чл. 349,ал.5 от ГПК.
УКАЗВА на Х.М.Х. с
ЕГН **********, М.М. Х. с ЕГН **********, С.А.Ш. с
ЕГН **********, Ю.А.М. с ЕГН ********** и М.А.О. с ЕГН **********, че за
вземането за уравнение на дяловете си, може да впишат законна ипотека, на осн. чл.
349,ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по
сметки, предявени от Х.М.Х. с
ЕГН ********** ***, против Ю.А.М. с ЕГН **********, М.М.
Х. с ЕГН **********, С.А.Ш. с ЕГН **********, Ю.А.М. с ЕГН ********** и М.А.О.
с ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в делбения имот в хипотезата на чл. 12,ал. 1 от ЗН, за сумата
от 7024лв., както и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
припадащата му се част от делбения имот в размер на
по 60лв. месечно за периода от 18.02.2020год.
до 09.07.2020год. ( или общо 300лв.),като неоснователни, на осн. чл. 346
от ГПК във вр. с чл. 12,ал.1 от ЗНи
чл. 31,ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН
********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Т. държавна такса върху дела си в
размер на 60лв., на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ю.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Т. държавна такса
върху дела си в размер на 315лв., на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М. Х. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Т. държавна такса върху дела си в размер на
60лв., на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Ш. с ЕГН
********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Т. държавна такса върху дела си в
размер на 15лв., на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.М. с ЕГН
********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Т. държавна такса върху дела си в
размер на 15лв., на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА М.А.О. с ЕГН
********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Т. държавна такса върху дела си в
размер на 15лв., на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН
********** ***, да заплати на Ю.А.М. с ЕГН ********** ***, разноските по делото
в размер на 132лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.М. Х. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 58,72лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на а..К. И.а К. с ЕГН
**********-САК, адвокатско възнаграждение за двете фази на делбата за защита на
ответниците Ю.А.М. с ЕГН ********** и М.М. Х. с ЕГН **********, в размер общо на 4 362,40лв., на осн. чл. 38,ал.2
от ЗАдв. във вр. с чл. 7,ал.2,т.1
и т.3 и ал.4 от НМРАВ(в прил. ред. - ДВ, бр. 84 от
2016.г.).
Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 351 от ГПК в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Т. .
Съдия: