РЕШЕНИЕ
Номер…………………. Година 2020 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на двадесети
февруари година две хиляди и двадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня Димитрова
секретар Мая
Вълева
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №191 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Производството
е образувано по касационна жалба от Комисия за защита на потребителите-
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, срещу Решение № 2242 от 06.12.2019г. по НАХД № 3608/2019 г. на
Районен съд –Варна с което се ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление №
В-0047147/10.07.2019г. на Директора на
регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и
Силистра към КЗП, с което на „БТК” ЕАД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000
лева на основание чл. 222 „а“ от
ЗЗП.
В
касационната жалба касаторът, моли за отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Основното възражение на касатора в
жалбата е, че посочените от въззивния съд процесуални нарушения не са
съществени и не са довели до нарушаване правото на защита на наказаното
дружество. Твърди се, че датата на която е извършено нарушението е правилно
определена. В съдебно заседание, касатора не се явява, не се представлява.
Представени са писмени бележки от процесуален представител, с които се поддържа
жалбата на сочените в нея основания. Изразява се претенция за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител, с
които се оспорва жалбата на сочените в отговора срещу касационната жалба
основания. Молбата към съда е за отхвърляне на жалбата и за оставяне в сила на
решението на въззивния съд. Изразява се претенция за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата, представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Въззивният
съд след анализ на доказателствата събрани в хода на административно наказателното
производство и в хода на съдебното обжалване е установил следната фактическа обстановка: На
05.06.2019г. в КЗП-Варна постъпила жалба от потребителя Димитър Славов с № В-03-1048/05.06.2019г.
В нея било описано, че потребителя на 01.08.2018г. е закупил от „Виваком“
таблет „Lenovo Yoga“, чиято гаранция била две години. През м.май 2019г.
батерията на устройството започнала бързо да пада, екрана светел със синкава
светлина постоянно и копчето за включване и изключване не работело. Поради това
и потребителя го дал за ремонт. След около 20 дни разбрал, че му е отказан
гаранционен ремонт, тъй като таблета бил мокрен. В заключение било формулирано
искане след като устройството не може да бъде ремонтирано, да се подмени с
ново.
На 12.06.2019г. св.Цветанка Христова - гл. инспектор при КЗП-Варна извършила
проверка в офис на „ БТК“ ЕАД в гр.Варна, бул
„Константин и Фружин“ № 420. Установило
се, че на 15.05.2019г. със Сервизна карта № ********** таблета на потребителя е
бил приет за ремонт с посочен проблем „таблетът не се включва, клиентът казва,
че много слабо се вижда на екрана и от време на време свети в тъмносин цвят,
бързо пада батерията напоследък“. Външният вид на устройството също бил описан,
като било отразено, че е без видими следи от надраскване. След като таблетът
бил изпратен в оторизиран сервиз, бил изготвен Констативен протокол № 272818 /
29.05.2019г., в който било посочено, че е установено наличие на следи от
течност, силна корозия и окиси по платката и LSD модул, което не било производствен
дефект. Било отразено, че естеството на проблема, с който е приет таблета,
отговаря на констатираната повреда и тя е механично причинена в следствие на
неправилната му употреба. Поради това и било отказано извършването на безплатен
гаранционен ремонт, а платен ремонт не
бил предложен поради икономическата му
необоснованост. Били изготвени и снимки на устройството. То било получено от
потребителя на 03.06.2019г. Всички обстоятелства, установени при проверката
св.Христова отразила в съответните констативни протоколи. Тя изискала становище
и от търговеца, в което било посочено, че тъй като дефекта на стоката е
причинен от потребителя, то той не попада в обхвата на гаранцията на
потребителската стока по реда на ЗЗП. Било изрично посочено, че становището относно
състоянието на стоката е било дадено от сервиз, оторизиран от производителя за
извършване на сервизна поддръжка.
На 02.07.2019г. св.Христова съставила против „ БТК“
ЕАД акт за установяване на нарушение за това, че не е привел стоката в съответствие с
договора за продажба Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Било посочено, че е извършено
на 03.06.2019г. в гр.Варна. При
предявяването на акта на упълномощено лице, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.113
ал.1 от ЗЗП. Поради това на основание чл.222 „а” от ЗЗП
на „ БТК” ЕАД била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 3 000лв.
Въззивният
съд приел, че АУАН и НП са валидни актове, но е отменил процесното НП, като е
приел, че от една
страна нарушението не е доказано, а от друга, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството са
допуснати съществени
процесуални нарушения, заключаващи се в неправилно посочена дата на извършване
на нарушението.
При проверката
по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на
съдебното обжалване доказателства. Към установените факти съдът е приложил правилно
материалния и процесуалния закон. Съдът изцяло споделя мотивите на въззивната инстанция,
поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Настоящият състав също намира, че в хода на въззивното
производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод за липса на осъществен състав на посоченото в НП нарушение.
Видно от доказателствата по делото – Констативен протокол № 272818/29.05.2019
г. съставен от „Вюпоинт“ООД, по време на диагностиката на таблета е била установена
корозия и окиси по платката и LCD модул, което е дало основание на
наказаното дружество да приеме, че таблета е бил намокрен – „повреда“, която не
се покрива от гаранцията.
Твърденията на потребителя, че таблета не е бил
„наводняван“, не са подкрепени с абсолютно никакви доказателства. Много
правилно, въззивния съд е посочил, че след изтичане на 6 месечния срок по
чл.108 от ЗЗП, в тежест на потребителя, респективно на административния орган е
да докаже, че повредата на устройството
се дължи на недостатъци, каквито са били налице още при продажбата, а не е в
следствие на неправилна употреба.
Административният орган е имал възможност, включително
и чрез ангажиране на експертиза, съгласно чл.192 т.4 от ЗЗП, да обори
констатациите изложени в протокола от сервиза, но такива доказателства не са
ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство.
На
изложените съображения съдът намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане, съдът намира, че следва да присъди претендираните разноски в полза на
ответника по касация в размер на 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. І от АПК, Варненският административен
съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2242 от
06.12.2019г. по НАХД № 3608/2019 г. на Районен съд –Варна.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите –
София да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София
сумата от 120/сто и двадесет лева/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.