№ 197
гр. Разград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “СЕМДО ТРАНС” ООД гр. Разград против наказателно
постановление № 38-0000540 от 10.03.2021г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0000540 от 10.03.2021г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №285592/21.01.2021г., съставен на жалбоподателя от Инспектор към РД “АА”
1
Русе. В НП е отразено, че на 21.01.2021г. в Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, при извършване на комплексна проверка на превозвача “СЕМДО ТРАНС” ООД,
извършващ международен автомобилен превоз на товари с Лиценз на Общността № 1931
/27.03.2017г. се установило, че превозвачът е допуснал на 06.10.2020г. осъществяване на
международен превоз от Румъния до Р България от водача Драгомир Петров с моторно
превозно средство влекач Скания С500 с рег. №СВ1732МН от категория №3, като за този
ден имало изминати 503 км, видно от разпечатка от Карта на водача за дигитален тахограф,
като водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност - нямал валидно
удостоверение за психологическа годност. Сочи се, че е извършена справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите и било установено, че към процесната дата
06.10.2020г. водачът не е имал удостоверение за психологическа годност. Прието е, че така е
нарушен чл.7а, ал.2 пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. М. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите й било установено, че процесният превоз е
извършен от водача въз основа на представените документи –в случая данни от паметта на
дигитални тахографи. Представено е копие от разпечатка от картата на водача за дигитален
тахограф, видно от което действително на процесната дата водачът е извършил превоз с
процесния автомобил. Не било представено удостоверение за психологическа годност на
водача и след извършване на справка в съответния регистър се установило, че към момента
на процесния превоз водачът нямал издадено такова удостоверение. Приложено е копие от
справка от същия регистър /л.14 от делото/, видно от което водачът към момента на превоза
действително не е имал удостоверение за психологическа годност – имал такова изгубило
валидност след 30.08.2016г. и вече издадено впоследствие ново на 09.01.2021г. С оглед
доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдността на РС Разград се обосновава от седалището на дружеството «допуснало»
извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата, установени в
административнонаказателния процес. Не са налице твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните и материалноправните правила. В НП се визира „допускане“ на превоз от
лице, което лице не отговаря на изискванията за психологическа годност. Точно такава
хипотеза санкционира чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Мястото на нарушението се свързва със
седалището на превозвача, защото именно от това седалище се извежда съответното
допускане на превоз. За конкретния казус не е съществено дали имало и други подобни
случаи, констатирани от наказващата администрация /с оглед наведените доводи от
защитата/. Обстоятелствата по акта и НП се доказват, както се посочи по-горе, поради което
съдът приема, че обжалващото дружество е допуснало вмененото му нарушение.
2
Разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП санкционира този, който допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. Посочената като нарушена разпоредба на чл.7а,
ал.2 пр.3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Чл. 8 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006г. изисква наличието на удостоверение за психологическа
годност за лицата постъпващи на работа като водачи на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. В случая именно тази годност на водача не е била надлежно
удостоверена към процесния момент, поради което дружеството превозвач е нарушило
разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвП. При това правилно превозвачът е санкциониран.
Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-
малка степен на обществена опасност от типичните нарушения от този тип. Става дума за
специфичен вид изисквания, които явно се неглижират от превозвачите, като очевидно често
се възлагат превози на водачи, неотговарящи на законовите изисквания. Наложеното
наказание е в абсолютно определения законов размер. С оглед на всичко изложено съдът
намира, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000540 от 10.03.2021г. на Директор
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на “СЕМДО ТРАНС”
ООД гр. Разград е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3