РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1081/4.6.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  четвърти юни                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1486 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  Д.И.К. с ЕГН ********** ***1.09.2016 год. на Началника на 02 РУП Варна, с което за извършено нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на осн. чл.116,ал.2 от ЗГР и е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

            С жалбата се оспорва НП, като се твърди, че същия е незаконосъобразен. Твърди се, че НП не е било връчено на жалбоподателката.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата си, моли да и бъде възстановена платената от майка и глоба, както и сумата от пет лева, които допълнително била направила, както и разноски по делото.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не  се представлява, представя становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН с бланков № 666401/04.09.2016 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че  на 04.09.2016 год. , около 15,30 часа в гр.Варна, *** в 30-дневен срок не е заявила  за промяна на настоящия си адрес от гр.Пловдив, *** на временен адрес гр.Варна, **** – нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателката, която не направила възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН  е направено възражение, в което жалбоподателката отразила, че не е било доказано, че живее временно в гр.Варна, на адреса посочен в АУАН, както и че в акта не било посочено началото на изискуемия от закона 30 дневен срок.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 436а-176/21.09.2016 год. , което за извършено нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на осн. чл.116,ал.2 от ЗГР наложил на жалбоподателката  административно наказание глоба в размер на 50 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И.А., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че на процесната дата с колегата си св. М. изпълнявали служебните си задължения като охрана на обществения ред, когато чрез ОДЧ били изпратени по сигнал за възникнал спор между хазяи и наемател. На място жалбоподателката и св.М.се представили като собственици на жилището, което отдавали за нощувки. Според двамата, предния ден били го отдали срещу 10 лв. на момиче, което трябвало да освободи  жилището в определен час, но това не станало, поради което възникнал спор за допълнително заплащане, последван от скарване, което довело до необходимостта от викане на  полиция.  Свидетелят и колегата му установили, че св. М.е собственик и живее на семейни начала с жалбоподателката, която била жител *** и заявила, че няма адресна регистрация във Варна. Свидетелят съставил протоколи по чл.65 от Закона за МВР, като предупредил страните да решават спорните си въпроси по законов ред. Свидетелят посочва, че жалбоподателката му казала, че от писмените сведения които снел от жалбоподателката установил, че няма адресна регистрация в гр.Варна, за което и съставил акт по закона за гражданската регистрация.

С показанията си св.М. потвърждава казаното от св.А..

По искана на жалбоподателката, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел съпругът и Р.М., който запознат с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК желае да свидетелства. От показанията на М.се установява, че към датата на съставяне на акта 04.09.2016 год. той и жалбоподателката нямали граждански брак, живеели във фактическо съжителство, но не живеели постоянно, тъй като К. постоянно пътувала между гр.Варна и гр.Пловдив където живеела майка и. Твърди, че в апартамента нямало вещи на съпругата му, бил почти празен.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А., М. и М., като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А., М. и М., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

            От приложеното по делото становище от ОД МВР Варна е видно, че  постановлението, което се обжалва в настоящото производство е счетено за влязло в сила на 18.10.2016 год..

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията  и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени  или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв- на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.

В процесният случай е изпратено НП за връчване на постоянния адрес на жалбоподателката в гр.Пловдив.

По делото липсват доказателства по какъв начин, къде и на кого е станало връчването на НП. Просто наличие на подпис, без отбелязване чий е този подпис, при наличие на изрично оспорване на връчването, по мнение на настоящия състав е недостатъчно и не може да обоснове извод за редовно връчване.

В този смисъл състава на съда намира, че наказателното постановление не е било редовно връчено на санкционираното лице, поради което моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление, което в случая не е било направено.  АНО не е доказал надлежно връчване на НП, поради което и изводът му, че постановлението е връчено, респективно - влязло в сила е неправилен.

Ето защо съдът намира, че следва да разгледа жалбата и намира същата за процесуално ДОПУСТИМА.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган – началника на 02 РУП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-610/28.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е издаден от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

При извършена служебна проверка на НП и АУАН съдът намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на същите, поради което се явяват незаконосъобразни, като съображенията за това са следните:

С НП е ангажирана административнонаказателната отговорност Д.К. за това, че същата в определения 30 дневен срок не е заявила промяна на настоящия си адрес, където живее в момента на проверката – гр.Варна, ул.“ Петра“ № 7,ет.7,ап.27 / два месеца/ .

Съгласно чл. 99 ал.1 от ЗГР всяко лице има задължението в рамките на 30 - дневен срок след промяната на настоящия си адрес, да заяви същата пред компетентния орган.

Налице е допуснато нарушение на чл.42,т.3, предл.1 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5, предл.2 от ЗАНН. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочена дата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено,в скоби / два месеца / , което може да се предполага, че е приетия от АНО срок в който лицето живее на този адрес, но в същите не фигурира конкретна дата на смяна на адрес, въз основа на която да могат да се направят изводи кога е възникнало задължението по чл. 99 ал. 1 ЗГР, респ. кога е изтекъл срокът за реализиране на дължимото поведение от жалбоподателя. Изискването на чл.42,т.3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, че  АУАН и НП по отношение  описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено е свързано с конкретно и небудещо съмнение посочване. Тези реквизити,  не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

На следващо място в административно-наказателното производство тежестта на доказването е на контролните органи и административно-наказващия орган.

От представените по делото доказателства се установява, че постоянният адрес на жалб. К. ***.Безспорно е също така, че на 04.09.2016 год. при проверка от полицейски служители на 02 РУП Варна същата се е намирала на адрес гр.Варна, ул.“ Петра“ № 2,ет.7,ап.27, където е живеел настоящия и съпруг.

Спорно е дали на адреса в гр.Варна, К. е пребивавала повече от 30 дни, към 04.09.2016 год..

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство по никакъв начин не е установено към момента на съставяне на АУАН жалб. К. да е пребивавал повече от 30дни на адреса на гр.Варна, ул.“ Петра“ № 2,ет.7,ап.27 и в тази връзка за нея да е възникнало задължението, вменено и с разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗГР.

Отразеното в акта, с който е констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното производство.Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.То е било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушение, без да е била доказана по несъмнен начин неговата вина.

По така изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е издадено неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

По отношение направеното искане за възстановяване на платеното по процесното НП административно наказание глоба в размер на 50 лв., както и направените по делото разноски,състава на съда намира, че следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.  От мотивите на горното е видно, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН.

Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.

 

            По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                          Р  Е  Ш  И :

            ОТМЕНЯ НП № 436а-176/21.09.2016 год. на Началника на 02 РУП Варна, с което на Д.И.К. с ЕГН **********  за извършено нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР, на осн. чл.116,ал.2 от ЗГР  е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: