№ 124
гр. Търговище, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100948 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н ачл.240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. Т. Г. от гр. Търговище, със съдебен
адрес гр.Търговище, ул.“Преслав“ № 2, ет.2, офис 203,чрез адв. С.П. – АК
Търговище, против ХР. М. ХР. от гр. Търговище, с предявен иск за заплащане
общо на сумата от 10590лв., представляваща сбор от дадени му заеми на
10.11.2015г., обективирани в два договора с нотариални заверки на
подписите.
Ищцата твърди, че на 10.11.2015г. в гр. Търговище предоставила два
заема на ответника за сумата от 7790лв. със срок на връщане 31.06.2016г. и
2800лв. със срок на връщане 31.04.2017г. Договорите сключили в писмена
форма с нотариална заверка на подписите. До настоящия момент ответника не
е погасил задълженията, поради което ищцата моли съда да постанови
решение с което да го осъди да заплати претендираните суми от 7790лв. по
договор за заем от 10.11.2015г. със срок за връщане – 31.06.2016г., както и
сумата от 2800лв. по договор за заем от 10.11.2015г. със срок на връщане
31.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете.
1
Претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗА.
С отговора особеният представител на ответника счита исковете за
недоказани. В съдебно заседание моли съда да ги отхвърли.
Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа
страна: По делото е представени Два договора за заем от 10.11.2015г. с
нотариална заверка на подписите.
По първия договор ищцата е дала в заем на ответника сумата от
7790лв., която сума последният се е задължил да върне при получаване на
субсидиите, но не по-късно от 31.06.2016г.
По втория договор ищцата е дала в заем на ответника сумата от
2800лв., която сума последният се е задължил да върне при получаване на
субсидиите, но не по-късно от 31.07.2017г.
От показанията на св. М. С. – приятелка на ищцата се установи, че
преди 5-6 години лично е предала на ответника плик с пари. Не знае каква е
била сумата вътре, но е била предназначена за ответника. Ищцата й
споделила, че му е давала заеми – два три, преди 5-6 години, които той
обещал да и върне. Доколкото знае ответника е в чужбина и не е върнал
заетите суми.
Св. Д. Д. зави в показанията си, че познава и двете страни. Знае, че В. е
нотариус в гр.Разград, а ответника е работил в Общинската служба по
земеделие, като някакъв началник. Знае от В., че е давала заеми на Х., преди
около 4-5 години, както и че му е помагала финансово. Не е виждал нито е
присъствал на даване на пари. От няколко години не знае къде е Х..
Съдът не кредитира показанията и на двамата свидетели, като счита, че
те не са заинтересовани от изхода на спора. Имат впечатления от
отношенията между страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните изводи: Предявените искове са основателни. Съгласно чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от
2
фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на
предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице
договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да
предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи
да я върне. Законът не изисква определена форма за сключването на договора,
но с оглед на доказването му, е необходимо същият да бъде писмен, когато
има за предмет голяма сума или заместими вещи с голяма стойност.
Договорът за заем има характер на едностранен договор, при който
съществува само едно единствено задължение и то е на заемателя за връщане
на вещ от рода и качеството на заетата и в количество, еднакво със заетото на
заемодателя. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и
главно доказване, което ищцата успя да направи, чрез представените писмени
и събрани гласни доказателства.
Възражението на ответника, че по делото не се доказва реално
предаване на пари по двата договора, съдът счита за неоснователно.
Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума. Изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от
двете страни, има свидетелстващ характер, което съдът съобразява при
оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на
условия или други модалитети по заема, от значение е попълненото и
скрепено с подпис свидетелстващо признание на ответника в процесните
договори /решение № 123/02.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 959/2011 г., IІІ г.о.,
решение № 317/23.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1238/2014 г., IV г.о./.
Представените от ищецата документи - договори за заем от 10.11.2015
г. с нотариална заверка на подписите, с който е обективирано признание на
факта на получаване от ответника на паричните суми от 7790лв. и 2800лв,
представлява доказателство за изпълнение задължението на заемодателя да
предаде на заемателя сумата, предмет на договора, както и съгласие на
заемателя за получаването и при задължение за връщана на уговорения
падеж- 31.06.2016 г. съответно 31.04.2017г.
Волеизявлението на страните в т.1 от договорите: "Заемодателят дава в
заем на Заемополучателят сумата от 7790лв./ 2800лв." представлява разписка
за получаване на процесиите суми, тъй като съдържа недвусмислено
3
признание за получаване на всяка от сумите. При така обективираното
съдържание на договорите, задължението на заемодателя се явява изпълнено,
за което свидетелстват подписите на ответника в договорите. Макар
процесуалният представител на ответника да оспорва, че е получил
процесната сума, то неговото признание, че е получил сумите на основание
договори за заем, е инкорпорирано в представените договори. Поради това,
неоснователно се явява възражението му, че фактът на предаване на
процесните суми не може да бъде доказан само с договора за заем, който сам
по себе си представлява разписка за получената сума. Договорът е подписан
от ХР. М. ХР. и тъй като не е оспорен в преклузивните срокове по чл. 193
ГПК относно авторството/автентичността/ му от ответника, то същият, като
частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална
доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за
получаване на процесните суми, съдържащо се в него, е направено от лицето,
което го е подписало. В решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №
620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът на получателя, потвърждаващ
изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено
основание, представлява изявление за получаване". Съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни има
свидетелстващ характер -решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. №
1362/2016 г., IV г.о. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 4638/2014 г., Ill г.о. според което при наличие на частни
свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили и,
които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията
които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени
Реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната
сума се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне", а
не „да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
благото е да установи отрицателния факт на неполучаването /така решение №
235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о., решение №
478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013 г., IV г.о. и решение №
379/06.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012 г., IV г.о./. Ответникът не е
4
провел успешно доказване на този факт. С оглед на изложеното, съдът
приема, че представените два писмени договора за заем от 10.11.2015 г.,
неоспорени от ответника по отношение на неговата автентичност/авторство/,
удостоверяват изпълнен фактическия състав на договори за заем между
страните - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя.
Предвид това исковете се явяват основателни и доказани в пълен
размер, поради което следва да се уважат от съда, ведно с акцесорния такъв за
заплащане на законна лихва, считано от датата на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата е претендирала разноски и като доказателство за направени
такива е представен документ за внесена държавна такса от 428.06лв. и
документ за внесен хонорар за особен представител в размер на 847.70лв. На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК тези суми следва да се възложат за плащане от
ответника.
Ищцата е защитавана безплатно от адв. С.П. – АК Търговище на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА в исковото производство поради което за ищцатата не е
възникнало пряко правото на разноски.
В тази хипотеза - при предоставена безплатна правна помощ, правото на
разноски, представляващи адвокатски хонорар, възникват директно в
патримониума на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
доверителя си.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. М. ХР. с ЕГН-********** от гр. Търговище, ул. **** да
заплати на В. Т. Г. с ЕГН-********** от гр. Търговище, със съдебен адрес гр.
Търговище, ул.“Преслав“ № 2, ет.2, офис 203,чрез адв. С.П. – АК Търговище,
общо на сумата от 10590лв., представляваща сбор от неизплатени главници
по два договора за заем от 10.11.2015г.( 7790лв. + 2800лв.), с нотариални
заверки на подписите, с падежи 31.06.2016г. и 31.04.2017г., с правни
5
основания чл.240, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1275.76лв., представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ХР. М. ХР. с ЕГН-********** от гр. Търговище, ул. **** да
заплати на адв. С.П. – АК Търговище гр. Търговище, ул.“Преслав“ № 2, ет.2,
офис 203, за оказана безплатна правна помощ на В. Т. Г. в производството по
гр.д. №948/2021 г., 8 с-в, ГО, ТРС разноски в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6