Решение по дело №879/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1269
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 25 февруари 2019 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182100500879
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ІІІ-89

 

20.07.2018г.

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Парашкевов

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова

                                                                         2.Мл.с. Красимир Сотиров

 

         при секретаря Жанета Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №879 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба с вх.№2790/10.05.2018г., подадена от Р.П.Р. и К.Г.Р., чрез адв.Емил Томов от БАК, срещу Решение №78/27.04.2018г. по гр.д.№64/2018г. на Районен съд- гр.Айтос, 2 състав, което се оспорва като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е основал крайните си изводи на показанията на свидетеля В.М.А.относно изплащането на продажната цена на Апартамент №4, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ VI-78, в кв.166 по плана на гр.Айтос, на трети етаж, с площ от 73 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и прилежащото складово помещение №4, намиращо се в сутерена на сградата. Посочва се, че Районен съд- гр.Айтос не е съобразил разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК при кредитирането на свидетелските показания. Твърди се, че въпреки приетото от районния съд частично признание на фактите от ответника с отговора на искова молба, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Излагат се съображения относно правната квалификация на претенцията и приложимата погасителна давност. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

         В законен срок е подаден отговор на въззивна жалба от Д.И.К., чрез адв.Радостин Станчев от БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и поради това следва да бъде потвърдено. Излага се съображения относно заплащането на продажната цена по сделката и относно основание за приложение на изключението по чл.164, ал.2 от ГПК. Претендират се сторените съдебни разноски.

         Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законен срок, поради което е процесуално допустима.

         На основание разпоредбата на чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. По съществото на спора съдът намира същото за правилно, по следните съображения:

         Районен съд- гр.Айтос е сезиран с искова молба с вх.№93/03.01.2018г. от въззивниците Р.П.Р. и К.Г.Р. срещу Д.И.К., за осъждането на ответника да заплати сума от 9000 лв., представляваща половината от продажната цена на Апартамент №4, находящ се в жилищна сграда в УПИ VI-78, в кв.166 по плана на гр.Айтос, на трети етаж, с площ от 73 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и прилежащото складово помещение №4, намиращо се в сутерена на сградата, съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №***, том *, н.д.№**/**.**.****г. от **.**.****г. на Нотариус Георги Георгиев, рег.№557 в НК, район на действие: Районен съд- гр.Айтос. Твърди се, че ответникът не е изплатил на ищците сумата от 9 000 лв., представляваща половината от продажната цена на съсобствения им при равни квоти имот в размер на 18 000 лв., преведена по банков път на ответника преди нотариалното изповядване на сделката.

         С постъпилия по делото отговор на искова молба исковата претенция е оспорена като неоснователна. Изложени са твърдения, че със съгласието на ищците продажната цена е изплатена по банкова сметка на ответника. Направено е възражение за погасяване по давност на претенцията.

         С изготвения по делото доклад е указано, че в тежест на ищците е да установят дължимостта на вземането си.

         Между кориците на делото се намира Нотариален акт за прехвърляне и разпределяне на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство №**, том **, н.д.№***, от 17.06.****г. на Нотариус Георги Георгиев, рег.№557 в НК, район на действие: Районен съд- гр.Айтос, с който е прехвърлено на Д.К. и на Р.Р. правото на строеж за изграждането на конкретни самостоятелни обекти в предвидена за строителство масивна жилищна сграда в процесния урегулиран поземлен имот, като прехвърлителите си запазват частично и взаимно си разпределят правото на строеж върху конкретни обекти. Видно от съставени нотариален акт Д.К. и Р.Р. придобиват в равни идеални части учреденото право на строеж, като след построяването на сградата получват ½ идеална част от правото на собственост върху конкретно посочени самостоятелни обекти в сградата, включително и процесния Апартамент №4, намиращ се на трети етаж, с площ от 73 кв.м., ведно с 13,857%, равняващи се на 10,15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, ведно с прилежащото му складово помещение №4, със застроена площ от 3,98 кв.м.

         Приложен към исковата молба е Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №***, том *, н.д.№**, от *****г.. на Нотариус Георги Георгиев, рег.№557 в НК, район на действие: Районен съд- гр.Айтос, с който е прехвърлено правото на собственост върху гореописания Апартамент №4 от Р.Р., К.Р. и Д.К. на В. М. А., срещу цена от 18 000 лв., изплатена по банков път на продавачите.

         От разпита, проведен пред първоинстанционния съд на свидетеля В.М.А., извършен по искане на ищците, се установява, че част от продажната цена е преведена по сметката на въззиваемия ответник съгласно предварителна уговорка между продавачите. Остатъкът от продажната цена е доплатен на ръка на двамата продавачи- процесните страни. Твърди, че е запитал продавачите за причините, поради които искат да бъде извършен банков превод на дължимата сума по сметка на единия продавач, като продавачите са отговорили, че двамата ще си уредят отношенията помежду си.

         Ответникът Д.К. в обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, е посочил, че не оспорва факта, че на 01.02.2013г. е получил банков превод по банковата си сметка на продажната цена. Посочва, че остатъкът от продажната цена, заплатен в брой от купувача е бил предаден на ищеца по делото, с което са уредили отношенията помежду си.

         След провеждането на състезателно съдебно производство Районен съд- гр.Айтос е отхвърлил исковата претенция като неоснователна с мотиви, че ищците не са доказали по категоричен начин твърденията си относно неуредени с ответника финансови взаимоотношения. Посочено е, че вземането не е погасено по давност.

         С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

         Правото на собственост може да принадлежи на две и повече лица, съгласно чл.30, ал.1 от ЗС. В този случай правата върху общата вещ на съсобственика са ограничени от съществуването на правата на останалите съсобственици. При продажба на общата вещ всеки от съсобствениците има правото да получи съответната на дела му в съсобствеността част от цената. В случай, че един от съсобствениците неоправдано задържи цялата продажна цена, несъобразена с дела си в съсобствеността останалите съсобственици могат да удовлетворят правата си по реда на неоснователното обогатяване. Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Съдебната практика приема, че неоснователното обогатяване е нетърпимо от закона състояние независимо от какъв фактически състав е възникнало и без оглед на обстоятелството от кой клон на правото е регламентирано правоотношението, което го е породило. Искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен спрямо всички други норми, недопускащи неоснователно обогатяване. С него законът цели да осуети всяко неоснователно разместване на блага. Предпоставки да се уважи искът са наличието на обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между двете и липса на основание за това.

         В настоящия случай Районен съд- гр.Айтос правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, от които може да се направи категоричен извод за основателността на исковата претенция. С плащането от купувача на продажната цена на един от съсобствениците възникват вътрешни отношения между последните. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че е предадена в брой на двамата продавачи парична сума, като част от продажна цена, различна от заплатената по банков път по сметка на въззиваемия ответник. Твърди се, че не са изказани възражения от продавачите, като последните са посочили, че ще уредят помежду си отношенията. Не е налице нарушение на забраната по чл.164 от ГПК, както неоснователно се твърди във въззивната жалба. Продажната цена е посочена в съставения нотариален акт, който се ползва с материална доказателствена сила като официален документ. Основанието за имущественото разместване е договорът за покупко- продажба и същото се доказва с представения нотариален акт. Свидетелят установява обстоятелства във връзка с отношенията между процесните страни- продавачи относно разпределянето помежду им на паричните средства, поради което не е налице хипотезата на чл.164, ал.1, т.3, предл. II от ГПК. Следва да се посочи и че свидетелят е разпитан пред първоинстанционния съд по искане на въззивните ищци, като с отговора на искова молба е дадено изрично съгласие на ответника за допускането на свидетел.

         На основание чл.154 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. С оглед на обстоятелството, че не са представени доказателства, от които може да се направи несъмнен извод за наличието на обогатяване на ответника и произтичащо от това обедняване на ищеца, правилно първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

         По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие №75711 /стр.23/.   

        На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №78/27.04.2018г. по гр.д.№64/2018г. на Районен съд- гр.Айтос, 2 състав.

         ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН:********** и К.Г.Р., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на Д.И.К., ЕГН:**********, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                            Председател:

                

                                                                Членове: 1.

 

                                                                                2.