№ 184
гр. Сливен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230104342 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и собственици на поземлен имот с
идентификатор 67338.546.212 по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен
адрес ..........................., с площ от 275 кв.м., стари идентификатори 67338.546.134 и
67338.546.133, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м./, ведно с построените в имота: СГРАДА с
идентификатор 67338.546.212.1, с площ от 312 кв.м., на един етаж, с начин на трайно
ползване: жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 67338.546.212.2 със
застроена площ 14 кв.м., с начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА
е идентификатор 67338.546.212.3, със застроена площ от 10 кв.м., с начин на трайно
ползване: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор 67338.546.212.4 със
застроена площ от 46 кв.м., с начин на трайно ползване: жилищна сграда – еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор 67338.546.212.5 със застроена площ от 28 кв.м., с начин на
трайно ползване: жилищна сграда-еднофамилна и СГРАДА с идентификатор
67.338.546.212.6 със застроена площ от 5 кв.м., с начин на трайно ползване: друг вид сграда
да обитаване, при граници за имота: имоти №№ 67338.546.145; 67338.546.126; 67338.546.127
и 67338.546.128.
Сочи се, че 11/275 ид.ч. от описания имот и сгради с идентификатори 67228.546.212.5
и 67338.546.212.6 са лична собственост на ищеца Т. Т. Т., а останалата част от 164/275 ид.ч.
от имоти и останалите сгради, са притежавани от ищците в режим на съпружеска
имуществена общност.
1
Имот с идентификатор 67338.546.212 е образуван от обединяването на двата имота с
идентификатори 67338546.133 и 67338.546.134. През 2012 г. ищецът Т. Т. Т. е придобил на
публична продажба бившия поземлен имот със стар идентификатор 67338.546.134 с
постройките в него, а преди това, през 2002 г., е придобил и поземлен имот с идентификатор
67338.546.133.
Ответниците са съсобственици на съседния от север имот с идентификатор
67338.546.127. Ответниците В. и З. Д.и притежават част от имота по силата на договор за
покупко-продажба от 1993 г., оформен с нот.акт № 164, т.11 нот.д. 4027/1993 г. на нотариус
на Сливенския районен съд. Останалите ответници са наследници на А.Р.Т., който по силата
на нот.акт № 69, т.1, нот.д.№ 215/1963 г. на СРС, е притежавал останалата част от имота.
Ответницата Д. Г. Т. е преживяла съпруга на А.Р.Т., а ответницата К. АТ. В. е негова
дъщеря. През 1972 г. наследодателят на първите две ответници А.Р.Т., е изградил на
северната стена на сградата на ищците с № 67338.546.112.1 стопанска постройка, която в
последствие е преустроил на лятна кухня. При изграждането на тази постройка
наследодателят на първите две ответници е изградил бетонова плоча, която стъпва 20 см.
върху кирпичената стена на жилищната сграда на Т. Т.. Твърди се, че този строеж е
извършен без строителни книжа, без съгласието на собственика на съседния имот и без
разрешение за строеж. За целта е намалена и с 10 см. стената на кирпичената стена на
жилищната сграда на ищците. През 1990 г. А. Т. е надстроил отново незаконно тази
постройка, като с надзида оформил необитаемо таванско помещение, ползвано за
съхраняване на зимнина. По жалба на бащата на ищеца Т. Т. П. техническите служби в
община Сливен са издали Заповед № РД-15-1665 от 04.091990 г. за събаряне на незаконния
строеж. След нови жалби от засегнатия собственик, на 29.06.1993 г. е съставен Констативен
протокол, от който се установява, че процесната надстройка е била съборена, като покривът
е възстановен на калкан на сградата на ищците. Препоръчано е узаконяване на незаконния
строеж с необходимите за това документи, включително и декларация на Т. Т. за съгласие да
се строи на калкана му. След събарянето на надстройката, собственикът А. Т. е изградил
покрива й на калкан на покрива на жилищната сграда на Т. Т..
На 30.06.2021 г. първият ищец е подал искане до Община Сливен да се премахне
незаконната сграда в съседния от север имот на ответниците. С писмо от 05.08.2021 г. му е
отговорено, че сградата представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне.
За да си осигури по-широк вход към съсобствения имот от задънената улица от запад,
наследодателят на първите две ответници е съборил оградата с широчина от 70 см. по
протежение на северната граница на имот със стар идентификатор 67338.546.133 и е
изградил нова такава, с по-малка широчина и навлизайки с 15 см. навътре в имота. Твърди
се, че по това време този имот е бил необитаем, което е позволило безпрепятственото
заемане на част от имота. По този начин е налице навлизане в имота на ищците с 9 кв.м. По
протежението на северната стена на жилищната сграда с идентификатор 67338.546.212 е
налице навлизане в имота на ищците с 5 кв.м.
Твърди се, че извършеният от наследодателя на първите две ответници строеж на
2
северната стена на жилищната сграда на ищците е незаконен и не представлява търпим
строеж. Както по време на извършването му, така и по-късно той не е съобразен със
строителните правила и норми. Изградената бетонова плоча, която навлиза в застроената
площ на жилищната сграда, пречи на собственика пълноценно да упражнява правото си на
собственост, в това число невъзможност да ремонтира северната стена на къщата си и това
давало основание на ищците да искат премахване на незаконно построената постройка.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 14 кв.м. и да осъди
ответниците да им предадат владението върху тази част от имота им, която те владеят без
правно основание, както и да осъди ответниците Д. Г. Т. и К. АТ. В. да съборят незаконната
постройка, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците с идентификатор
67338.546.212.1.
Претендират се направените разноски по делото
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците В. Д. Д. и ЗЛ. СТ. Д., в
който сочат, че с наследниците на А.Р.Т. са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 67338.546.127. Твърдят, че живеят в този имот постоянно от 1997 г., но са
женени от 1975 г. и постоянно са го посещавали. През 1990 г. си разделили ползването на
съсобствения двор и тъй като съсобствениците им не искали да минават откъм източната
улица, се наложило да минават общо откъм западната улица. Тогава именно А.Р. бил
съборил оградата откъм имота на бившия собственик Г. Т. П. и е направил нова ограда
навътре имота му. Това го установили след като е било направено, но не са участвали в
промяната на оградата. Нямали участие в строежа на незаконната постройка, за която
спорили Т. Т. и А.Р.. Изразяват съгласие след като се измерят имотите и се установи, че има
навлизане в имота на Тодор и Снежа, тази част да им се върне.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от ответниците Д. Г. Т., К. АТ. В. и
АТ. К. К., чрез адв. Г. М., в който сочат, че исковете са неоснователни. Твърди се, че
наследодателят на ответниците със своите действия не е навлизал във имота на ищците след
1992 г. и ако е направил това, същото е станало преди тази година, поради което е налице
придобивна 10 годишна давност върху претендираните 14 кв.м. Сочи се, че в исковата молба
не е уточнено кога наследодателят на ответниците, за да си осигури по-широк вход е
съборил оградата и е изградил нова такава с по-малка ширина и с това си действие е
навлязъл 14 кв. м.в имота на ищците.
По отношение на претенцията на ищците, че наследодателят на ответниците е
извършил строеж на северната стена на жилищната им сграда и този строеж не
представлява търпим строеж, се сочи, че същата е неоснователна, тъй като още при
закупуване на имота през 1963 г. с нот.акт № 69, т.1 д.215/1963 г., А. Т. е закупил 1/ 2
ид.часг от паянтова постройка в източната част на имота и тоалетна със тоалетна кабина.
Извършеното строителство е станало преди 1990 г., поради което е налице тьрпим строеж по
смисъла на действащото законодателство към момента, защото строежът е изграден преди
07.04.1987 г. Именно поради това още през 1992 г. бащата на първият ищец бил уведомен с
3
писмо № 3200-75 от 30.12.1992 г. на Община Сливен, че строителството на постройката не
засяга интересите на Т. Т. и случаят бил приключен.
В с.з. ищците Т. Т. Т. и СН. С. Т., редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител, който моли съда да уважи предявените искове.
В с.з. ответниците Д. Г. Т., К. АТ. В. и АТ. К. К., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител, който моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В с.з. ответниците В. Д. Д. и ЗЛ. СТ. Д., редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищците са съпрузи и собственици на поземлен имот с идентификатор 67338.546.212
по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен адрес ..........................., с площ от
275 кв.м., стари идентификатори 67338.546.134 и 67338.546.133, с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, ведно с
построените в имота: СГРАДА с идентификатор 67338.546.212.1, с площ от 312 кв.м., на
един етаж, с начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 67338.546.212.2 със застроена площ 14 кв.м., с начин на трайно ползване:
друг вид сграда за обитаване; СГРАДА е идентификатор 67338.546.212.3, със застроена
площ от 10 кв.м., с начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 67338.546.212.4 със застроена площ от 46 кв.м., с начин на трайно ползване:
жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 67338.546.212.5 със застроена
площ от 28 кв.м., с начин на трайно ползване: жилищна сграда-еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор 67.338.546.212.6 със застроена площ от 5 кв.м., с начин на трайно ползване:
друг вид сграда да обитаване, при граници за имота: имоти №№ 67338.546.145;
67338.546.126; 67338.546.127 и 67338.546.128.
11/275 ид.ч. от описания имот и сгради с идентификатори 67228.546.212.5 и
67338.546.212.6 са лична собственост на ищеца Т. Т. Т., а останалата част от 164/275 ид.ч. от
имоти и останалите сгради, са притежавани от ищците в режим на съпружеска имуществена
общност.
Имот с идентификатор 67338.546.212 е образуван от обединяването на двата имота с
идентификатори 67338546.133 и 67338.546.134. През 2012 г. ищецът Т. Т. Т. е придобил на
публична продажба бившия поземлен имот със стар идентификатор 67338.546.134 с
постройките в него, а преди това, през 2002 г., е придобил и поземлен имот с идентификатор
67338.546.133.
Ответниците са съсобственици на имот с идентификатор 67338.546.127. Ответниците
В. и З. Д.и притежават част от имота по силата на договор за покупко-продажба от 1993 г.,
оформен с нот.акт № 164, т.11 нот.д. 4027/1993 г. на нотариус на Сливенския районен съд.
Останалите ответници са наследници на А.Р.Т., който по силата на нот.акт № 69, т.1, нот.д.
4
№ 215/1963 г. на СРС, е притежавал останалата част от имота.
Ответницата Д. Г. Т. е преживяла съпруга на А.Р.Т., а ответницата К. АТ. В. е негова
дъщеря. През 1972 г. наследодателят на първите две ответници А.Р.Т., е изградил на
северната стена на сградата на ищците с № 67338.546.112.1 стопанска постройка, която в
последствие е преустроил на лятна кухня. При изграждането на тази постройка
наследодателят на първите две ответници е изградил бетонова плоча, която стъпва 20 см.
върху кирпичената стена на жилищната сграда на Т. Т..
Техническите служби в община Сливен са издали Заповед № РД-15-1665 от
04.091990 г. за събаряне на незаконния строеж. След нови жалби от засегнатия собственик,
на 29.06.1993 г. е съставен Констативен протокол, от който се установява, че процесната
надстройка е била съборена, като покривът е възстановен на калкан на сградата на ищците.
Препоръчано е узаконяване на незаконния строеж с необходимите за това документи,
включително и декларация на Т. Т. за съгласие да се строи на калкана му.
На 30.06.2021 г. първият ищец е подал искане до Община Сливен да се премахне
незаконната сграда в съседния от север имот на ответниците. С писмо от 05.08.2021 г. му е
отговорено, че сградата представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне.
В хода на процеса са разпитани двама свидетели.
От показанията на свид. Г. Д. се установява, че е живял в имот, който е близо до
имота на Т.. Там е живял до 1974 г. Навремето двата двора са били един имот, къщите били
построени залепени една до друга на близнак. Когато придобил имота, вече били разделени.
Къщите имали излаз и на двете улици. От север имота бил на С. и на А.. Неговият имот бил
от западната страна. Неговата къща паднала. Разрушила се около 1960 г. Преди да паднела
къщата, стената, която останала след като къщата се съборила, служела като ограда и
граница между имота на А. и неговия имот. Между Т.та и А. за граница служели стените на
къщите. Стените и целите къщи били кирпичени. На стената от вътрешната страна имало
ниши, долапчета. В неговата къща също имало. В тази на Т.та не знаел. За да има долапчета,
стената сочи, че не е била по-малка от 50 см. В имота на А. откъм тази част, с която граничи
с Т., не може да каже дали имало залепена постройка. Не е чувал за спорове между А. и Т..
Вече не живеели там и научили по-късно, че северната стена на неговия имот била
съборена. Една съседка - кака Р., е казала на жена му, че А. я е съборил без да ги е питал и
без да са му давали разрешение. Този имот свидетелят го бил прехвърлил на сина си Р., а
той после го прехвърлил на Тодор.
От показанията на свид. П. Д. се установява, че същият е брат на Т.. В къщата, в
която сега живеел Тодор, заявява, че е живял. Там е живял до към 1968 г. Къщата им
граничела на север с хора, на които не помнел имената. Отзад било празно в чуждия имот,
нямало нищо. За граница между двата имота служел дувара на къщата на брат му. Тази
стена била много дебела, имало долапи, сигурно имало 70 см. От кирпич била. В имота на Г.
имало такава къща. Тези две къщи били залепени. Двете къщи стигали до улицата. Имота на
север нямал нищо. До северната стена на тяхната къща нямало нищо построено. Бяха
построили на дувара на брат ми залепена постройка. Това станало година преди той да
5
почине. Мисли, че бил завел и дело. Били разрушили дувара, къртили са го, за да направят
нещо. Свидетелят твърди, че не го е виждал.
По делото са изготвени съдебно-технически експертиза.
Изготвена е експертиза от в.л. Ж.Ж., от заключението на която е видно, че
фактическо навлизане в имота на ищците по протежение на жилищната сграда няма.
Навлизане има на отразената в кадастралната карта граница. Навлизането е описано в
констативната част и визуализирано в Комбинирана скица 2, като това навлизане в
следващите планове е прието и одобрено като нова кадастрална основа.
Видно от Комбинирана скица 2, навлизане има спрямо плана от 1957 г. в лявата
половина на северната граница на имот 67338.564.212 (имота на ищците по КККР) точки 3-
4-5 на КС-2. Другата, дясна част от границата т.3-2 представлява северния зид от къщата на
ищците (сграда с идентификатор 67338.564.212.1 по КККР), като тя е грешно отразена на
кадастралната карта.
Част от северния зид на сграда с идентификатор 67338.564.212.1 - площ от 1.2 кв.м.,
фактически попада в имот 67338.564.127 (грешно е заснета и отразена в кадастралната
карта). На запад материализираната граница представлява тънък масивен зид с дебелина 15
см., съвпадащ с границата, отразена в кадастралната карта. Спрямо границата от 1957 г.
навлизането е с 2.45 кв.м.
В констативната част и Комбинирана скица 2 е описано каква е била границата в
плана от 1957 г. и последвалото изместване на юг. В следващия план от 1982 г. това
изместване е намерило отражение като нова граница между пл.№№ 1560, 1563 от север и пл.
№№ 1561, 1562 от юг. Границата в плана от 1957 г. е права линия и няма установената от
вещото лице чрез геодезическото заснемане чупка (на КС -1 и 1А т.2- 3).
Понеже от север на сградата на ищците, вече е била изградена бетонната плоча с
надстрояването описано в констативния протокол, тя е попречила за коректното отразяване
на сградата на ищците при създаването на плана от 1982 г., тъй като пречи на
геодезическото заснемане. Фактически кирпичения зид на сградата на ищците е попадал под
сТ.нобетонната плоча и покривните конструкции, което затруднява установяването на
местоположението на зида на сградата на ищците. Вероятно при извършване на
измерванията на терен, е прието, че новия каменен зид от запад продължава в права линия
до източната граница на имота и така е бил нанесен грешно на плана (1982 г.).
Изготвена е експертиза от в.л. М.Д., от заключението на която е видно, че
построената в имота на ответниците процесна сграда е на един етаж, с полумасивна
конструкция, таванска сТ.нобетонова плоча, тухлени зидове. Покривът е с дървена
конструкция, двускатен, покрит с марсилски керемиди. Покривното било се явява
продължение на билото на покрива на сградата на ищците. Навътре в имота на ответниците
върху процесната сграда е изпълнен частичен надзид, чрез който е обособено използваемо
подпокривно пространство, покрито с едноскатен дървен покрив с наклон на север към
имота на ответниците. От огледа на място вещото лице сочи, че е установило, че бетоновата
6
плоча на сградата на ответниците, построена при общата с ищците имотна граница, навлиза
с 16 см върху северния паянтов зид на сградата на ищците, разположен на имотната граница.
Този зид е с ширина 65 см, измерена на място. Установило също така, че по дължината на
калкана по този зид, от вътрешната страна на сградата на ответниците е изпълнен дублиращ
тухлен зид с ширина 12 см.
Покривното било на двете постройки е изравнено на едно ниво. Не е изпълнен
калканен противопожарен зид между двата покрива.
Съгласно чл. 60 ал.1 от Строителни правила и норми за изграждане на населени
места, действали до 1977 г., второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м
от регулационните линии към съседите. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба те могат да се
разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена
сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет. Когато постройката се
разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен
пожаропредпазен зид към съседния парцел.
Предвид гореизложеното, процесната постройка на ответниците отговаря на
действащите към 1972 г. строителни правила и норми като местоположение. По делото няма
данни за изразено нотариално заверено съгласие. Не е изпълнено изискването за
пожаропредпазен зид в покрива при калкана на двете сгради.
Пожаропредпазен зид се изисква и с правилата на Наредба № 5 за правила и
нормативи по ТСУ, действала до 1995 г. – чл. 121 ал.2.
При премахване на застъпването на сТ.нобетоновата плоча на ответниците ще е
необходимо допълнително укрепване на дублиращия тухлен зид с ширина 12 см, изпълнен в
сградата на ответниците.
По делото е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която е видно, че описаната в констативния акт стопанска постройка - неотразена по
действалите планове от построяването и през 1972 г. до настоящия момент, както и по
действащата към момента кадастрална карта за имота на ответниците заедно с постройките
бояджийница и тоалетна, представляващи по КК сгради с идентификатор № 67338.546.127.2
и № 67338.546.127.3, към настоящия момент на място са под един общ многоскатен покрив.
Тези две сгради след извършени основен ремонт и преустройство и извършеното
допълнителното застрояване между тях и на южната имотна граница (северна за имот № 212
на ищците) неотразено на действащата КККР и действащия ПУП на кв. 209, одобрен със
Заповед №РД-15-319/20.07.2012 г., са заснети на място и отразени в Комбинирана скица № 1
като една сграда, означена със зелен контур свързващ точките № 1, 2, 3, 8, 9, 10, 10, 11 и 12
приложена към приетото по делото заключение на геодезическата експертиза.
Процесната сграда ситуирана в южната част на имота на ответниците е на един етаж,
с полумасивна конструкция - оградни и преградни стени от тухлена зидария с различна
дебелина, таванска сТ.нобетонова плоча, многоскатна дървена покривна конструкция, вкл.
7
изпълнен калканен зид в зоната на покривните скатове - в северната част и с покривно
покритие керемиди тип „марсилски”. Сградата е с изпълнени инсталации - Електро и В и К.
Сградата е с начин на трайно ползване - „жилищна сграда” и архитектурното
разпределение се състои от стая, кухня и тоалетна. Стаята е разположена в северната част, а
кухнята в южната част граничеща с жилищната сграда на ищците. Двете жилищни
помещения са във функционална връзка, в общ обем и с портален отвор межда тях. Достъпа
до тях е директен чрез врата на западната стена. Достъпа до тоалетната е също от вън, без
връзка с жилищните помещения. Светлата височина на помещенията е различна - кухня Нсв
2.15 м. и стая Нсв 2.35 м., поради различните нива на таванската конструкция, тъй като
първо е изпълнена сТ.нобетоновата плоча в южната част през 1972 г., а по късно при
преустройството на сграда № 2 е изпълнена сТ.нобетонова плоча, която стъпва на първата.
При направените измервания на място във видимите за наблюдение източни фасади
на двете сгради - на ищците и на ответниците от страна на задънената улица,
сТ.нобетоновата плоча и кирпичената стена с дървен скелет на жилищната сграда на
ищците, която е с частично премахната мазилка, както и извършения пробив в западната
част на северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, вещото лице е установило
следното:
Реалната ширина на северната оградна стена на сграда с идентификатор №
67338.546.212.1 по КККР при извършения пробив в западната част, попадаща извън зоната
на покриване от север от сградата на ответниците е 57 см. Имайки предвид времето, начина
на изпълнение на стената и материалите които са използвани - кирпич, дребни камъни и
дялан широколистен материал на калов разтвор може да се приеме средна ширина на
стената от 55 до 60 см.
Измерената ширина на стената в източната част - кухнята на ответниците е 79 см., от
което следва, че в сградата на ответниците до кирпичената стена на ищците има изпълнен
допълнителен паянтов зид от тухлена зидария с дебелина ЛА тухла - 12 см.
Изградената сТ.нобетонова плоча в сградата на ответниците стъпва върху оградния
зид на жилищната сграда на ищците от 16 до 20 см.
Покривите на двете съседни сгради се срещат и допират един до друг върху
оградната стена на жилищната сграда на ищците като еднакви двускатни покривни
конструкции без застъпване, с изравнено ниво на покривните била, само с различно
покривно покритие - на ищците с керемиди тип „страробългарски”, а на ответниците
керемиди тип „марсилски”. Двускатния покрив на сградата на ответниците е издаден извън
южния край на сТ.нобетоновата плоча стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда
на ищците до 10 см.
Процесната сграда в имота на ответниците съгласно събраните по делото
доказателства е изграждана в периода 1972 г., - 1991 г., първо като стопанска постройка и
след това преустроена за ползване за жилищни нужди. Като застрояване представлява сграда
на допълващото застрояване в имота, в режим на свързано застрояване със съществуващата
8
в имота на ищците жилищна сграда, с изравнени коти било и корниз.изпълнена без
строителни книжа и документи.
Към 1972 г. са в действие ЗПИНМ и ППЗПИНМ и съответно Строителни правила и
норми за изграждане на населени места, издадени от председателя на комитета по
строителство и архитектура Обн. ДВ. бр.75 от 18 Септември 1959 г., отменени ДВ. бр.69 от
2 Септември 1977 г.
От 1973 г. е в действие ЗАКОН за териториално и селищно устройство - Обн. - ДВ,
бр, 29 от 10.04.1973 г.; отм., бр. 1 от 02.01.2001 г.; в сила от 31.03.2001 г.;
След отмяната на Строителни правила и норми за изграждане на населени места е в
действие Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ, Обн. ДВ. бр.69 от 02.09.1977 г.;
отменена ДВ. бр.48 от 26.05.1995 г.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Строителни правила и норми за изграждане на населени
места „Второстепенни са постройките, които могат да се използуват за домакински нужди,
като: беседки, летни кухни и др., но не и за живеене или за магазини, работилници и други.
Чл. 60, ал. 2 изм. - ДВ, бр. 39 от 1963 г., второстепенните постройки могат да се
разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена
сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, при задължение от негова
страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно.
Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи
съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.
Вещото лице счита, че процесната сграда не попада в определението за
второстепенна постройка по горните правила.
Съгласно Раздел I „Жилищна зона" от Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ
ЧЛ. 19, ал. 1 „При свързано (сключено) застрояване сградите се опират една до друга с
калканна стена, която представлява външна стена без стряха, разположена на
регулационната линия със съседния парцел. Калканната стена завършва с противопожарен
зид."
Процесната постройка на ответниците отговаря на действащите от 1972 г. до
действието на ЗУТ строителни правила и норми като местоположение. В събраните по
делото доказателства няма данни за „изразено съгласие в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на
съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на
съвета".. Не е изпълнено и изискването за пожаропредпазен зид в покрива при калкана на
двете сгради.
На основание на горните констатации, както и това, че сградата на ответниците няма
калканна стена на регулационната линия между двата парцела и не е изградена като
самостоятелна конструкция, поради фактическото положение, че нейни конструктивни
елементи - сТ.нобетонова плоча и съответно покривна конструкция стъпват върху оградния
зид на жилищната сграда на ищците, или реално навлизат в съседния имот, вещото лице
9
изразява становище, че с оглед на характера и начин на изграждане сградата не отговаря на
строителните правила и норми, действали от 1972 г. до действието на ЗУТ.
Вещото лице счита, че е възможно премахването на частта от сТ.нобетоновата плоча
стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, както и скъсяването на
покривната конструкция представляващи конструктивни елементи от сградата на
ответниците. За целта ще бъде необходимо изготвянето на проект за преустройство в част
„конструктивна”.
По смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени
да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
По смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ.бр.82 от 2012 г.). (Изм. и доп. бр. 101 от
2015 г.) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
На основание на направените констатации при отговора на въпрос № 3, че
процесната сграда не отговаря на правилата и нормативите, действали по време на
изпълнението й, вещото лице счита, че същата не може да бъде определена като „търпим
строеж" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви и
неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на иска по чл 108 от ЗС са ищците да са носители на
правото на собственост, респ.носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по
силата на което могат да владеят вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху
вещта, без да има основание за това.
В случая страните нямат спор, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор
67338.546.212, находящ се в ...................... а ответниците на съседния от север имот ПИ
67338.546.127 по КККР на гр.Сливен. Спорният предмет е дали ищците са собственици на
14 кв.м. по протежението на границата между двата имота, т.е. дали има навлизане от
страна на ответниците в имота на ищците, респ.владение от страна на ответниците на тази
спорна част.
10
С т.4 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК ВКС се прие, че е допустим иск за
собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта, като част от съседен имот или изобщо не е
заснета като самостоятелен имот, дори да не е проведена административната процедура по
чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост
съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е
инкорпориран в съседен имот.
Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти
става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на
собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз
основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на
собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот.
При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Затова, ако в
производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната
карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като се извърши преценка дали
кадастралната карта отразява вярно границите на имота.
Съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на
поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта,
като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта
и действително притежаваното от ищците право на собственост. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до
промяна на границите.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт
следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на
иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в
какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде
11
основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с
регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в
сила подробен устройствен план.
В настоящия казус се установи, посредством заключението на вещото лицеЖ.Ж., че
фактическо навлизане в имота на ищците по протежение на жилищната сграда няма.
Навлизане има на отразената в кадастралната карта граница. Навлизането е описано в
констативната част и визуализирано в Комбинирана скица 2, като това навлизане в
следващите планове е прието и одобрено като нова кадастрална основа.
Видно от Комбинирана скица 2, навлизане има спрямо плана от 1957 г. в лявата
половина на северната граница на имот 67338.564.212 (имота на ищците по КККР) точки 3-
4-5 на КС-2. Другата, дясна част от границата т.3-2 представлява северния зид от къщата на
ищците (сграда с идентификатор 67338.564.212.1 по КККР), като тя е грешно отразена на
кадастралната карта.
Част от северния зид на сграда с идентификатор 67338.564.212.1 - площ от 1.2 кв.м.,
фактически попада в имот 67338.564.127 (грешно е заснета и отразена в кадастралната
карта). На запад материализираната граница представлява тънък масивен зид с дебелина 15
см., съвпадащ с границата, отразена в кадастралната карта. Спрямо границата от 1957 г.
навлизането е с 2.45 кв.м.
В констативната част и Комбинирана скица 2 е описано каква е била границата в
плана от 1957 г. и последвалото изместване на юг. В следващия план от 1982 г. това
изместване е намерило отражение като нова граница между пл.№№ 1560, 1563 от север и пл.
№№ 1561, 1562 от юг. Границата в плана от 1957 г. е права линия и няма установената от
вещото лице чрез геодезическото заснемане чупка (на КС -1 и 1А т.2- 3).
В с.з. вещото лице уточни, че по сегашната кадастрална карта излиза, че ищците
навлизат в имота на ответниците с половината си зид, но това е поради грешно отразена
граница по кадастралната карта, няма как сградата да е изместена през годините.
Следва да се приеме и заявеното от ответниците В.Д. и З.С. в отговора на ИМ, че
през 1990 г. съсобствениците си поделили ползването на съсобствения имот и тогава А.Р.
съборил оградата откъм южния имот и направил ограда навътре в този имот. Според
заключението на вещото лице общата площ на изменението е 3.45 кв.м., като 2. 45 кв.м. е от
страна на поземлен имот 67338.564.127 и 1 кв.м. от ПШ 67338.564.128 , съпоставени от
плана от 1957 г., като изместването е отразено в комбинирана скица № 2.
По изложените аргументи, ищците доказаха, че има навлизане в техния имот от
страна на ответниците, т.е., че са собственици на 3.65 кв.м. реална част от поземлен имот,
завладян неправомерно от ответниците. Всичко това обуславя уважаване на предявения
ревандикационен иск, като основателен.
Недоказано е възражението на първите трима ответници са придобили по давност
12
площта на променената граница в западната част на имота. Същите не ангажираха
доказателства, че са владяли тази част с намерение за своене , със съгласието и без
противопоставянето на ищците. Останалите двама ответници не са направили такова
възражение за давност, а са заявили съгласие да предадат частта от имота на ищците.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Т.Г.Т., К.А. Т. и АТ. К. К., че ищците са собственици на 2.45
кв.м. погрешно заснет в кадастралната карта като част от имот 67338.546.127 , находяща се в
югозападната част от имота, както и да осъди посочените ответници да предадат владението
върху тази част.
Съдът следва да признае за установено по отношение на В. Д. Д. и ЗЛ. СТ. Д., че , че
ищците са собственици на 1 кв.м. погрешно заснет в кадастралната карта като част от имот
67338.546.128 , находяща се в югоизточната част от имота, както и да осъди посочените
ответници да предадат владението върху тази част.
В останалата си част до претендираните 14 кв.м. предявеният ревандикационен иск
ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС.
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава
или смущава спокойното ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава
вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот.
С ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК ВКС РБ се прие, че двете задължителни
условия за уважаването на иск по чл.109 ЗС са неоснователност на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика.
Следователно предпоставките за уважаване на негаторния иск са ищецът да е
собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо която е насочено
неоснователно въздействие на ответника, както и това въздействие/ действие или
бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота му по-големи
от обикновените.
Установи се, че по жалба на Т.Т. от 30.06.2021 г. до кмета на Община- Сливен е
извършена проверка на строителство в поземлен имот 67338.546.127, като е констатирано,
че не се извършва ново строителство в имота и че строежи, изградени до 31.03.2001 г. за
които няма строителни книжа са търпими строежи и не подлежат на премахване.
Вещото лице ИВ. ХР. ИВ. по приетата по делото съдебно- техническа експертиза,
13
неоспорена в производството е дало заключение, че процесната сграда ситуирана в южната
част на имота на ответниците е с начин на трайно ползване - „жилищна сграда” и
архитектурното разпределение се състои от стая, кухня и тоалетна. Светлата височина на
помещенията е различна, поради различните нива на таванската конструкция, тъй като
първо е изпълнена сТ.нобетоновата плоча в южната част през 1972 г., а по късно при
преустройството на сграда № 2 е изпълнена сТ.нобетонова плоча, която стъпва на първата.
При направените измервания на място във видимите за наблюдение източни фасади
на двете сгради - на ищците и на ответниците от страна на задънената улица,
сТ.нобетоновата плоча и кирпичената стена с дървен скелет на жилищната сграда на
ищците, която е с частично премахната мазилка, както и извършения пробив в западната
част на северния ограден зид на жилищната сграда на ищците, вещото лице е установило
следното:
Реалната ширина на северната оградна стена на сграда с идентификатор №
67338.546.212.1 по КККР при извършения пробив в западната част, попадаща извън зоната
на покриване от север от сградата на ответниците е 57 см. Имайки предвид времето, начина
на изпълнение на стената и материалите които са използвани - кирпич, дребни камъни и
дялан широколистен материал на калов разтвор може да се приеме средна ширина на
стената от 55 до 60 см.
Измерената ширина на стената в източната част - кухнята на ответниците е 79 см., от
което следва, че в сградата на ответниците до кирпичената стена на ищците има изпълнен
допълнителен паянтов зид от тухлена зидария с дебелина ЛА тухла - 12 см.
Изградената сТ.нобетонова плоча в сградата на ответниците стъпва върху оградния
зид на жилищната сграда на ищците от 16 до 20 см.
Процесната сграда в имота на ответниците съгласно събраните по делото
доказателства е изграждана в периода 1972 г., - 1991 г., първо като стопанска постройка и
след това преустроена за ползване за жилищни нужди. Като застрояване представлява сграда
на допълващото застрояване в имота, в режим на свързано застрояване със съществуващата
в имота на ищците жилищна сграда, с изравнени коти било и корниз.изпълнена без
строителни книжа и документи.
Към 1972 г. са в действие ЗПИНМ и ППЗПИНМ и съответно Строителни правила и
норми за изграждане на населени места, издадени от председателя на комитета по
строителство и архитектура Обн. ДВ. бр.75 от 18 Септември 1959 г., отменени ДВ. бр.69 от
2 Септември 1977 г.
От 1973 г. е в действие ЗАКОН за териториално и селищно устройство - Обн. - ДВ,
бр, 29 от 10.04.1973 г.; отм., бр. 1 от 02.01.2001 г.; в сила от 31.03.2001 г.;
След отмяната на Строителни правила и норми за изграждане на населени места е в
действие Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ, Обн. ДВ. бр.69 от 02.09.1977 г.;
отменена ДВ. бр.48 от 26.05.1995 г.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Строителни правила и норми за изграждане на населени
14
места „Второстепенни са постройките, които могат да се използуват за домакински нужди,
като: беседки, летни кухни и др., но не и за живеене или за магазини, работилници и други.
Чл. 60, ал. 2 изм. - ДВ, бр. 39 от 1963 г., второстепенните постройки могат да се
разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена
сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, при задължение от негова
страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно.
Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи
съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел.
Вещото лице счита, че процесната сграда не попада в определението за
второстепенна постройка по горните правила.
Съгласно Раздел I „Жилищна зона" от Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ
ЧЛ. 19, ал. 1 „При свързано (сключено) застрояване сградите се опират една до друга с
калканна стена, която представлява външна стена без стряха, разположена на
регулационната линия със съседния парцел. Калканната стена завършва с противопожарен
зид."
Процесната постройка на ответниците отговаря на действащите от 1972 г. до
действието на ЗУТ строителни правила и норми като местоположение. В събраните по
делото доказателства няма данни за „изразено съгласие в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на
съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на
съвета".. Не е изпълнено и изискването за пожаропредпазен зид в покрива при калкана на
двете сгради.
На основание на горните констатации, както и това, че сградата на ответниците няма
калканна стена на регулационната линия между двата парцела и не е изградена като
самостоятелна конструкция, поради фактическото положение, че нейни конструктивни
елементи - сТ.нобетонова плоча и съответно покривна конструкция стъпват върху оградния
зид на жилищната сграда на ищците, или реално навлизат в съседния имот, вещото лице
изразява становище, че с оглед на характера и начин на изграждане сградата не отговаря на
строителните правила и норми, действали от 1972 г. до действието на ЗУТ.
Вещото лице счита, че е възможно премахването на частта от сТ.нобетоновата плоча
стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, както и скъсяването на
покривната конструкция представляващи конструктивни елементи от сградата на
ответниците. За целта ще бъде необходимо изготвянето на проект за преустройство в част
„конструктивна”.
По смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ.бр.82 от 2012 г.). (Изм. и доп. бр. 101 от
2015 г.) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
15
след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
На основание на направените констатации при отговора на въпрос № 3, че процесната
сграда не отговаря на правилата и нормативите, действали по време на изпълнението й,
вещото лице счита, че същата не може да бъде определена като „търпим строеж" по смисъла
на § 16 от ПР на ЗУТ и 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице, което определя, процесната сграда за
нетърпим строеж по смисъла на посочените по- горе разпоредби , следва да осъди първите
трима ответници, собственици на сгради № 67338.546.127.2 и 67338.546.127.3 да премахнат
тези сгради.
Установи се от заключението на вещото лице, че тези сгради са построени без
съгласието на собственика на сградата, до която са е долепена. Сградата пречи на ищците
да упражняват пълноценно правото си на собственост. При изрязване на сТ.нобетоновата
плоча, застъпваща оградната стена на къщата на ищците и събарянето й ще се срутят и
двете къщи, тъй като сградата на първите трима ответници няма изградена собствена
конструкция. Освен това се установи, че липсва и противопожарен зид, като това създава
реална опасност от пожар и върху къщата на ищците.
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът следва да осъди
ответниците да заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер на 80
лева д.т., д.т. за вписване на ИМ в размер на 10 лева, депозит за вещи лица в размер на 600
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
От процесуалния представител на първите трима ответници е направено възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото е основателно. Съгл. Наредба № 1/2004 г.
минималното възнаграждение за всеки един от исковете е 300 лева. Предявени са два иска,
поради което съдът определя възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Г.Т. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. „Попска” № 30, К.А. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 и
АТ. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30, че Т. Т. Т. с ЕГН
**********, от ........................... и СН. С. Т. с ЕГН ********** от ........................... са
собственици на 2.45 кв.м. на 2.45 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част от
имот 67338.546.127 , находящи се в югозападната част от имота.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30, К.А. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 и АТ. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
16
ул. „Попска” № 30 да предадат на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от ........................... и СН. С.
Т. с ЕГН ********** от ........................... владението върху 2.45 кв.м. погрешно заснети в
кадастралната карта като част от имот 67338.546.127 , находящи се в югозападната част от
имота.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ул. „Попска” № 30 А и ЗЛ. СТ. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” №
30 А, че Т. Т. Т. с ЕГН **********, от ........................... и СН. С. Т. с ЕГН ********** от
........................... са собственици на 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част
от имот 67338.546.128 , находящи се в югоизточната част от имота.
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 А и ЗЛ. СТ.
Д. да предадат на
Т. Т. Т. с ЕГН **********, от ........................... и СН. С. Т. с ЕГН ********** от
........................... владението върху 1 кв.м. погрешно заснети в кадастралната карта като част
от имот 67338.546.128 , находящ се в югоизточната част от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявеният ревандикационен иск за разликата от 3.45 кв. м. до
претендираните 14 кв.м. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30, К.А. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 и АТ. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
ул. „Попска” № 30 да съборят незаконна постройка с идентификатори № 67338.546.127.2 и
67338.546.127.3, долепена до северната стена на жилищна сграда на Т. Т. Т. с ЕГН
**********, от ........................... и СН. С. Т. с ЕГН ********** от ........................... в имот с
идентификатор 67338.546.212.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30, К.А. Т. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 , АТ. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
ул. „Попска” № 30, В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Попска” № 30 А и ЗЛ. СТ.
Д. да заплатят на Т. Т. Т. с ЕГН **********, от ........................... и СН. С. Т. с ЕГН
********** от ........................... разноски в размер на 1290 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
17
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
18