РЕШЕНИЕ
№298
гр.Добрич,15.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и осми септември през 2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПЕЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П.П. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 389 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба вх.№8016/04.05.2015Г., подадена от И.К.И. с ЕГН **********, чрез адв.Д.А.-ВАК,срещу решение №40/09.04.2015г. по гр.д.№2513/2014г.на Добрички районен съд, в частта, в която упражняването на родителските права спрямо децата А. Г. И. ЕГН ********** и К. Г. И. ЕГН ********** е предоставено на бащата Г.А.И. ЕГН ********** с местоживеене при него; постановен е режим на лични контакти на майката И.К.И. с децата А. и К. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, сутрин от 09,00 часа до 19,00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по време на религиозни, новогодишни празници и по допълнително споразумение между двамата родители, осъдена е И.К.И. ДА ЗАПЛАЩА на А. Г. И. ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300 лв. считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, а на К. Г. И. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
Излагат се факти и обстоятелства по съществото на спора относно родителските права и доводи във връзка с претенцията и тя да упражнява същите, като намира изводите на съда относно родителската пригодност на бащата да са в противоречие със събраните доказателства. Отрича наличието на родителски потенциал у бащата за обгрижване и възпитание на децата. Излага, че същият е предоставил тези задължения на майка си и сестра си; че не изпълнява родителските си задължения за надзор и контрол, като счита и, че упражняването на родителските права от него не е в интерес на децата. Липсвали доказателства и, че тя не притежава родителски капацитет за отглеждане на децата. Излага, че тя няма възможност да се вижда и чува с децата; Че Живее и работи в РГермания с цел осигуряване на средства за отглеждане на децата, каквито при съвместния и живот с бащата той не успявал да осигури,че е изпращала средства както за издръжка на децата, така и на техния баща.; че детето А. е споделило с нея за желанието си да избяга от доба на бащата защото последния я навиква и тормози, че бащата е отнел телефона на детето и забранил всякакви контакти с майката и бабата по майчина линия. Споделя преценката си за наличие на синдром на родителско отчуждение. По отношение на присъдената издръжка изразява недоволство от нейния размер като я намира за неоснователно завишена, несъобразена със жизнения стандарт в страната и с факта, че и отглеждащия родител дължи издръжка. Иска отмяна на решението и постановяване на друго с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, бащата осъден за заплаща издръжка от 100лева и да му бъде определен обичайния режим на лични отношения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна с доводи за основателност и правилност на решението.Излага, че ако е налице отчуждение на децата, то е резултат от факта, че майката не се интересува от тях, не им се обажда, не търси контакт-последното и обаждане било на 19.04.2015г., че той е човека който се грижи за тях, присъства на празниците в училище. През м.септември 2014 майката преценила нуждата детето А. да посещава психолог, на който пак той и бабата на детето го водили. Факта за полагани от него адекватни грижи се потвърждавал от отличния успех на А.. Относно издръжката намира да е определена в реалия размер. Иска потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск от Г.А.И. с ЕГН ********** против И.К.И. с ЕГН ********** за развод, за упражняването на родителските права по отношение на децата А. Г. И. с ЕГН ********** и К. Г. И. ЕГН **********, за лични отношения между децата и ответницата, за осъждането на ответницата за плащане на месечна издръжка на всяко дете в размер на по 400лв., за фамилното и име, както и по предявените насрещни претенции на ответницата И.К.И. с ЕГН ********** против Г.А.И. с ЕГН **********, за развод, за упражняване на родителските права по отношение на децата А. Г. И. с ЕГН ********** и К. Г. И. ЕГН **********, за режим на лични отношения между децата и ответника, за осъждането на ответника за плащане на месечна издръжка на всяко дете в размер на по 100лв., за фамилното и име. Районния съд е разгледал предявените искове и е постановил прекратяването с развод сключения между страните на 14.05.2005г. в гр.Добрич граждански брак, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А. Г. И., родена на ***г., и К. Г. И., роден на ***г., е предоставено на бащата, определен е режим на лични отношения между майката и децата, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на 300лв. и на детето К. в размер на 200лв.
Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението в частта на възложените родителски права за правилно. Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства за съществувало между страните валидно възникнало брачно правоотношение, което датира от 14.05.2005г. От брака си страните имат родени две деца - А. Г. И., родена на ***г., понастоящем десет годишна, ученичка в четвърти клас, и К. Г. И., роден на ***г., понастоящем пет годишен. Няма спор и, че след фактическата раздяла на бившите вече съпрузи, датираща от началото на 2014г. децата живеят при бащата в бившето семейно жилище /апартамент, собственост на бабата по бащина линия/. Детето А. е ученичка в ОУ „Хр.С.”гр.Добрич, а детето К. е в предучилищна група на ЦДГ №12”Щ.”. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на посочените от двете страни свидетели, както и по данни от социалния доклад, се установява, че преди фактическата раздяла и двамата родители са били ангажирани с отглеждането и училищните занимания на децата, а след фактическата раздяла -бащата, подпомаган от своята майка, с която живеят в едно домакинство. Майката е напуснала дома си и пределите на страната през есента на 2013г., когато заминала на работа в РГермания. Окончателната раздяла на родителите датира от 2014г., след едноседмичното пребиваване на И. при съпругата си в РГермания през м.април и възникналия между тях конфликт по повод породило се у него съмнение за неморален характер на трудовата заетост на съпругата му, тъй като не му позволила на отиде на работното и място, излизала посред нощ нагримирана, със съмнителни хора, видял я да влиза в публичен дом, както споделил със св.П. С., негова сестра, според показанията на същата. В периода до предявяване на иска за развод/м.септември 2014г./ майката е изпращала средства за издръжка на децата и погасяване на кредитни задължения на семейството. Според св.П. С. след окончателната раздяла на страните майката И.И. се е срещала два пъти с децата, преди това разговаряла с тях по телефон и по скайп. Срещите и с децата са ставали в присъствие на бащата, не ги е вземала. Свидетелката не знае къде е отсядала И. при идването си, но твърди да знае, че когато си дошла през м.септември не е живяла в дома на родителите си. Според св.Д. Д., без родство със страните, И.И. и споделила, че бащата на децата Г.И. не и позволявал да ги вижда, че ги е видяла при прибирането си в страната за нова година за 1-2часа в заведението „К.”, че той я питал защо им дава подаръци, а не пари, че тя му отговорила, че ще им даде пари като отидат в къщи да сурвакат, но той не ги пуснал. И според св.В.Ж. въпросната среща между децата и майката е била около час в заведение, защото бащата не и ги давал. Подготвените за децата подаръци за нова година майката оставила у свидетелка, която им ги предала. Свидетелката твърди да знае, че от въпросната среща за нова година майката нямала контакт с децата, постоянно звъняла, но никой не отговарял. Потърсила децата когато се върнала август-септември. Срещнала се с тях и бащата на центъра, пред „Стара къща”. Тогава пред децата бащата ударил шамар на майката.
Фактът, че майката работи в РГермания, се излага от самата нея в исковата и молба и не е спорно, че това е причината децата да бъдат оставени от нея на грижите на баща им. С исковата молба е представен трудов договор в превод от немски на български, сключен между И.И. и фирма С.С. със собственик Х.Г., ул.М.-Ф. Р. Щ. №2212101, Б., като работодател на 02.09.2013г. за безсрочно наемане на И. като козметик срещу месечно възнаграждение от 1700евро, с работно време от 35 часа седмично и задължение за работа през нощта, в неделя, по празници, както и извънаредно доколкото законът позволява. По данни от представените изчисления на бруто-нето доходи в превод от немски на български за периода м.декември 2014г.-м.март 2015г., И.И. е работила в пицария А., Т. №*, **** Б. и получавала нетно възнаграждение от 578.81евро.В хода на делото процесуалния и представител е пояснил, че първоначално е работила на две работи, после само в пицарията. При изслушването и по реда на чл.59, ал.6 от СК майката заявява, че е приключила с ангажиментите си в чужбина. Понастоящем сочи за свое местоживеене дома на родителите си в гр.Добрич на ул.”С.”№2, вх.Ж, но и, че си търси квартира, както и помещение за козметично студио с оглед бъдещи намерения за трудова дейност. По данни от социалния доклад на отдел „Закрила на детето” към Дирекция”Социално подпомагане”Добрич, в жилището на родителите и, състоящо се от четири стаи, кухненски бокс, санитарно помещение, мокро помещение, килер и две тераси, отоплявано с печка на твърдо гориво, се обитава от тях самите и другите им две деца, син на 33години и дъщеря на 26 години, като последните двама са работещи, а родителите на И. са безработни. Проучването на социалния работник е извършено във време, когато майката е била в чужбина. Пред съда И. споделя намеренията си да живее на квартира с децата, което сочи на извод за временност на местоживеенето и в дома на родителите и, както и намерение да издържа децата и себе си с доходите от планираната козметична дейност, която смята да започне. Не разчита на никого при отглеждане на децата, смята сама да ги гледа и възпитава, да им осигури спокойствие и внимание. Едновременно с това показва неинформираност относно учителите и на двете деца, която оправдава с наложената и от бившия и вече съпруг забрана да вижда децата. С колебание сочи като класен ръководител на дъщеря си учител с фамилия Г. при данни от социалния доклад, класен ръководител на детето да е госпожа К.. Признава, че не знае коя е учителката на сина и в детската градина, защото само първия ден го е завела на детска.
От проучването на отдел „Закрила на детето” към Дирекция”Социално подпомагане”Добрич относно условията за отглеждане на децата от бащата се установява, че същия живее в жилище, находящо се на ул.”О.П.”№*, вх.*, ет.*, ап.*, собственост на неговата майка. В същото това жилище семейството е живяло и преди фактическата раздяла на страните. Социалният работник е констатирал, че жилището се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна, с газово отопление, както и, че хигиенно битовите условия са много по-добри от жилището, в което живеят бабата и дядото по майчина линия. Констатирано е и, че децата имат всичко необходимо за нормално съществуване. Помощ в отглеждането на децата оказва бабата по бащина линия. Бащата работи по безсрочен трудов говор с „К.”ЕООД на длъжността „работник в строителството” с осемчасово работно време при петдневна работна седмица при основно възнаграждение от 360лева. Пред социалния работник бащата е признал, че не е позволил на майката да вземе децата в дома на родителите си когато е била в страната през декември 2014г., тъй като там условията не са добри, а самата майка била отседнала в дома на близки. При изслушването на бащата по реда на чл.59, ал.6 от СК , същият заявява намерение занапред да се грижи за децата както до сега, да ги води на училище, на разходка, да ги възпитава да се обичат, да не ограничава контактите им с майката.
Събраните по делото доказателства и техния анализ с оглед и твърденията на страните налагат извода, че и двамата родители желаят да полагат грижи за децата си, липсват доказателства за прояви от страна и на двамата родители, несъвместими с общоприети морални норми, които биха са отразили отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата. Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологическа експертиза, изготвено от Б.Г.-кл.психолог-психотерапевт, и двамата родители притежават капацитет за отглеждане на децата си, обичат децата си, както и децата са привързани и обичат и двамата си родители. Според вещото лице и двамата родители не проявяват достатъчно зрялост по отношение отговорността си към децата и ги въвличат в конфликта помежду си.
Както беше установено по-горе, от напускането на семейното жилище от майката, децата живеят при бащата , който се грижи за тях, подпомаган от своята майка. В хода на проучването на социалния работник ,по данни от социалния доклад, е проведен разговор с класния ръководител на А.- г-жа К., както и с учителката на К. в ЦДГ№12-г-жа Й.. Първата е информирала, че бащата полага добри грижи за детето А., но отсъствието на майката оказва негативно влияние върху него. Втората е заявила, че детето К. посещава редовно детската градина в изряден вид, че бащата се интересувал от детето и нещата, които са му необходими през деня.
Укоримо е поведението на бащата във връзка с ограничаването на контактите на децата с майката в периода след фактическата раздяла, но като се има предвид инцидентността на тези контакти с оглед отсъствието на майката от страната както и установената неяснотата относно постоянното местоживеене на майката, къде, при какви условия ще се грижи за децата си, това поведение не разколебава извода относно пригодността му да упражнява родителските права, тъй като се явява мотивирано от родителска грижа за сигурността на децата. Данните по делото сочат , че при него децата получават необходимите за възрастта им грижи, осигурени са потребностите им от храна, подслон, безопасност и т.н. Няма данни за отглеждането и възпитанието им от бащата при условия на риск за нормалното им развитие. Вещото лице не е констатирало наличие на синдром на родителско отчуждение като резултат на програмирането от бащата на негативна нагласа и отношение към майката. Вярно, че от събраните по делото доказателства не се установява поведение и на майката, което да компрометира нейните родителски качества, но понастоящем тя показва декларативна готовност за грижа при липса на обективни условия с оглед предстояща организация на собствения и живот – устройване на местоживеене и планирано бизнес начинание като източник на доходи, докато бащата е този, който показва реална годност да осъществява преките и непосредствени грижи за децата.
Следователно, при определяне кому от двамата да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата единствен критерий в случая следва да бъде интереса им, а той, според настоящата инстанция, отчитайки и възрастта, привързаността, полаганите до момента грижи, битовите възможности, възможността за помощ от трети лица/бабата по бащина линия/, информираност относно потребностите, налага, че понастоящем бащата е по-пригоден да се грижи за малолетните деца и на него следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. На майката следва да бъде определен режим на лични контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.30 часа в петък, когато майката ще взема децата от дома на бащата, до 14.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, след което да бъдат връщани обратно в дома на бащата; 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; първата половина от Коледно-зимната ваканция; Коледа при бащата, нова година при майката; Великден – първи официален ден при бащата, втория ден – при майката. Така определения режим при отчитане на училищната заетост на децата ще спомогне за запазване на отношенията на привързаност между майката и децата, ще даде възможност на майката да изпълнява своя родителски дълг, от който не е лишена, ако и упражняването на родителските права да е предоставено на бащата. Определеният от съда решим не изключва възможността за неговото разширяване по споразумение на двамата родители. При осигуряване на издръжка, адекватна на нуждите на децата, определени от обикновените условия на живот в страната и съобразно тяхната възраст и потребности, свързани с физическото им израстване (храна, облекло и т.н.) и интелектуалното им развитие (книги, пособия, играчки и помагала, при липсата на данни за особени потребности, изискващи влагането на допълнителни средства, възможностите на родителите, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата се поемат от бащата, съдът прецени, че майката следва да участва в месечната издръжка на детето А. със сумата от 150лв., а в месечната издръжка на детето К. със сумата от 100лева, като разликата до пълният размер на минимум необходимите 200 лв. месечни средства за издръжка на детето А. и 150лева за издръжка на детето К. следва да се поемат от бащата.
При така установеното, решението в обжалваната част относно родителските права въззивният съд следва да потвърди, а по отношение на спора за произтичащите от тях последици –режим на лични отношения и издръжка, следва да отмени решението и постанови друго съобразно установеното по-горе .
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна Г.И. следва да се присъдят сторени съдебни разноски от 75лева за възнаграждение за вещо лице.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/09.04.2015г. по гр.д.№2513/2014г.на Добрички районен съд, в частта, в която упражняването на родителските права спрямо децата А. Г. И. ЕГН ********** и К. Г. И. ЕГН ********** е предоставено на бащата Г.А.И. ЕГН ********** с местоживеене при него.
ОТМЕНЯ решение №40/09.04.2015г. по гр.д.№2513/2014г.на Добрички районен съд В ЧАСТТА , в която е постановен режим на лични контакти на майката И.К.И. с децата А. и К. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, сутрин от 09,00 часа до 19,00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по време на религиозни, новогодишни празници и по допълнително споразумение между двамата родители; В ЧАСТТА, в която е осъдена И.К.И. ДА ЗАПЛАЩА на А. Г. И. ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка за горницата над 150лева до 300лв., а на К. Г. И. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка за горницата над 100лева до 200 лв, както и В ЧАСТТА на осъждането на И.К.И. да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 720лева., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение на майката И.К.И. с децата А. и К. всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.30 часа в петък, когато майката ще взема децата от дома на бащата, до 14.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, след което да бъдат връщани обратно в дома на бащата; 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; първата половина от Коледно-зимната ваканция; Коледа при бащата, нова година при майката; Великден – първи официален ден при бащата, втория ден – при майката.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на А. Г. И. ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв. считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, а на К. Г. И. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.А.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ДОС държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на издръжките от 150леви и от 100лева, равняваща се на сумата от 360лева.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.А.И. с ЕГН ********** ***, сторени съдебни разноски от 75лева за възнаграждение за вещо лице
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съобразно на чл.280, ал.2, т.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.