Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
16.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на шести март две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
813 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „****“ ООД чрез процесуалния си представител
твърди, че на основание договор от 24.10.2014 г. (нататък - Договора), шццовото
дружество, в качеството на изпълнител имало към ответното дружество, в
качеството на възложител, непогасени вземания от възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи (нататък - СМР) на обект „Ремонт на еднофамилна
къща, ул. **.№ **, гр. К.“ (Обекта), общо на стойност 30 054.39 лева, формирани
от: 19 554.52 лева, съставляващи стойността с печалба и ДДС на СМР, извършени
по Договора; 10 499.87 лева, съставляващи стойността с печалба и ДДС на СМР,
извършени по възлагане в хода на изпълнението на Договора, актувани с Протоколи
обр.19 от 20.04.2015 г. и от 01.06.2015 г. (окончателен) и фактурирани с
фактура № 3962/21.04.2015 г. и фактура № 4060/01.06.2015 г. Поради липса на
доброволно плащане, главните вземания били предявени по съдебен ред, чрез
обективно съединени осъдителни искове предмет на т.д. 8045/2015 г. eт. * -по описа на СГС,
образувано след възражение за местна подсъдност по т.д. № **/2015 г. по описа на
ПОС. В хода на съдебното производството, ответното дружество извършило действия
по възмездно разпореждане с Обекта, като на 26.02.2016 г. прехвърлило на втория
ответник - Д.У. собствеността върху същия чрез покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № ***, том 2, дв. вх. peг. № ***/26.02.2016 г. на Служба по
вписвания - К.. Наличието на непогасени вземания на шццовото към ответното
дружество, общо в размер на 30 054.39 лева, квалифицирали същите, съответно,
като кредитор и длъжник. Разпореждането с Обекта, съставляващо дълготраен
материален актив, представлявало действие на длъжника - ответното дружество,
което увреждало кредитора-ищец, тъй като имало за последица намаляване на
неговото имуществото, което служило за общо обезпечение на кредитора и респ.
дискредитирало възможността за принудително удовлетворяване на вземанията му.
Увреждането се манифестирало и при съпоставката между данъчната оценка на
Обекта 17 670.80 лв. и 9 900 лв., колкото била продажната му цена по нот. акт №
***, том дв. вх. peг. № ***/26.02.2016 г. на Служба по вписвания - К.. Към
26.02.2016 г., когато била извършена покупко-продажбата на Обекта, на длъжника
били връчени фактура № 3962/21.04.2015 г. и фактура № 4060/01.06.2015 г., които
установявали вида и размера на вземанията, фактурирани от ищеца, а на
07.09.2015 г. на ответното дружество била връчена искова молба, с която
вземанията били предявени за удовлетворяване по съдебен ред по т.д. № ***/2015 г. на
Окръжен съд П., поради което
разпореждането с Обекта било извършено от длъжника със знанието, че намалявало
имуществото на дружеството, респективно възможността за удовлетворяване
вземанията на кредитора-ищец, т.е. манифестирало знание за увреждане по смисъла
на чл. 135, ал. пр. І-во от ЗЗД. Приобретателят по разпоредителната сделка -
вторият ответник Д.К.У. се квалифицирал като „лице, с което длъжникът е
договарял“ по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Същият знаел за увреждането,
тъй като бил съпруг на управителя на ответното дружество - Ц.Б., поради което
спрямо знанието за увреждане била приложима законовата презумпция по чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД. Същевременно, вторият ответник притежавал дялово участие в
ответното дружество-прехвърлител, т.е. бил съдружник в същото, поради което и
на основание § 1 от ДР ТЗ, разпоредителното действие - сделката по
покупко-продажба на Обекта била между „свързани лица“, които поради
естественото на съществуващите членствени правоотношения помежду им се намирали
в съотношение на фактическа близост каквато била налице между лицата от кръга
на визираните във втората алинея на чл. 135 от ЗЗД, за които се презюмирало
знание за увреждане. На втория ответник били известни фактическите
обстоятелства по сключването Договора и хода на изпълнението му за времето от
неговото подписване - 24.10.2014 г. до м. юли 2015 г. - писмо от 25.03.2015 г.,
както и тези за наличието и размера на вземанията от възнаграждение за
извършени СМР с титуляр ищцовото дружество, поради участие в срещи между
страните, проведени през м.май 2015 г. Третият ответник-Ц.Б. била в съпружески
отношения с приобретателя по разпоредителната сделка Д.У., поради което
придобитото от последния било обща съпружеска общност и следователно, поради
придобитите от нея собственически права, заемала положението на задължителен
необходим другар, пасивно легитимиран по иска.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
обяви за недействителен по отношение на „****“ ООД договора за
покупко-продажбата, сключен с нотариален акт № ***, том *, дв.вх. per. №
***/26.02.2016 г. на Служба по вписвания - К., по силата на който „Н.С.“ ООД,
ЕИК ***** е продал на Д.К.У., ЛНЧ ********** собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 36498.503.2120, находящ се в гр. К., общ К., обл. П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., ул. „**.“ №
**, с площ от 250 (двеста и петдесет) кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), номер по предходен план: 2120, квартал 171, парцел XV 2120, при съседи:
36498.503.2121; 36498.503.2129; 36498.503.2130; 36498.503.2119; 36498.503.9526,
ведно със сграда с идентификатор 36498.503.2120.1, състояща се от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 36498.503.2120.1.1, находящ се в гр. К., общ.
К., обл. Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. К., ул. „**." № **, ет. *, самостоятелния обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2120, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
52 кв.м, прилежащи части: западна изба с площ от 10.25 кв.м, ½ идеална
част от санитарен възел и 6.46+32.78 % идеални части от общите части на
сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: няма, над обекта: 36498.503.2120.1.2; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 36498.503.2120.1.2, находящ се в гр. К., общ. К., обл.
Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. К., ул. „**.“ № **, ет. *, самостоятелния обект се намира в сграда
Ns *, разположена в
поземлен имот с идентификатор 36498.503.2120, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 80 кв.м, прилежащи
части: източна изба с площ от 16.40 кв.м, ½ идеална част от санитарен
възел и 10.34+50.43 % идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: над
обекта: няма и СГРАДА с идентификатор 36498.503.2120.2, находящ се в гр. К.,
общ. К., обл. Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. К., ул. „**.“ № **, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 36498.503.2120, застроена площ от 27 кв.м, брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж. Претендира за разноските по
делото.
Ответниците „Н.С.“ ООД, Д.К.У. и Ц.Б.Б.
оспорват иска. Сочат следното:
І. В исковата молба се твърдяло, че на
основание договор от 24.10.2014 г. ищцовото дружество в качеството на
изпълнител има към ответното дружество в качеството на възложител непогасени
вземания от възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект
„Ремонт на еднофамилна къща на ул. „**.“ № **, гр. К.“ общо на стойност 30
054.39 лева, формирани от 19 554.52 лева, съставляващи стойността с печалба и
ДДС на СМР извършени по договора и 10 499.87 лева, съставляващи стойността с
печалба и ДДС на СМР извършени по възлагане в хода на изпълнението на договора,
актувани с протоколи обр.19 от дата 20.04.2015 г. и от дата 01.06.2015 г.
(окончателен) и фактурирани с фактура № 3962 от 21.04.2015 г. и фактура № 4060
от 01.06.2015 г. Ответниците изцяло оспорват тези твърдения на ищцовото
дружество като твърдят, че ответното дружество „Н.С.“ ООД не дължи абсолютно
никакви суми в това число и сумата, посочена в исковата молба във връзка с
изпълнението на договора, сключен между страните. Невярно, неправилно и
нереално се твърдяло от ищцовото дружество, че ответното дружество дължало
посочената обща сума по представените протоколи образец 19 и по издадените
фактури. Ответното дружество не дължало никакви суми на ищцовото дружество по
посочените протоколи обр.19 или по издадените фактури и посочени фактури.
Посочените в тези документи суми били изцяло оспорени от ответното дружество и
били предмет на разглеждане по т.д. № ****/2015 г. по описа на СГС, по което дело
нямало постановено решение към подаване на отговора на исковата молба. Поради
това изцяло оспорват твърдението за дължимост от ответното дружество на
посочените по-горе суми. Посочените от ищеца протоколи обр.19 и сумите по
процесните фактури били изцяло оспорени от ответното дружество по т.д. № ***/2015 г. по описа
на СГС. Ищцовото дружество, в изготвените от него протоколи обр. 19 от дата
20.04.2015 г. и от дата 01.06.2015 г. посочило видове и количества CMP, който
били извън предмета на договора от 24.10.2014 г. и не били възлагани от
ответното дружество „Н.С.“ ООД нито устно нито писмено за изпълнение. За
протокол обр. 19 от 20.04.2015 г., ответното дружество изпратило уведомление до
ищеца на 29.06.2015 г., който го получил на 30.06.2015 г. В уведомлението ответното дружество ясно
заявило на ищцовото дружество, че: „Н.С.“ ООД изцяло възразява срещу протокол
образец 19 с дата 20.04.2015 г. за сумата от 5250 лева и всичко посочено в
него, като не приема посоченото в него, като цена и видове услуги, както и че
същите били извършени, поради което отказва да го подпише. Относно протокол
обр.19 от 01.06.2015 г. - окончателен ведно със фактура към него № **********
от дата 01.06.2015 г. заявява, че ответното дружество не го е подписало и като
доказателство за това, че е било съгласно нито с вида, нито с количеството CMP,
посочени в него, свидетелствало уведомление, изпратено от ответното дружество
до ищцовото дружество на 14.07.2015 г. и получено от ищеца на 15.07.2015 г. С
уведомлението ответникът заявил на ищеца, че: 1) „Н.С.“ ООД изцяло възразява
срещу протокол образец 19 с дата 01.06.2015 г. (връчен на дружеството на
08.07.2015 г.) за сумата от 23128.66 лева без ДДС и всичко посочено в него,
като „Н.С.“" ООД не приема посоченото в него, като цена и видове услуги и
дейности, както и че същите са извършени. Поради това отказва да го подпише; 2)
„Н.С.“ ООД не приема фактура № ********** от дата 01.06.2015 г., изцяло
възразява срещу посоченото в нея и не приема посоченото в нея. По този повод
„Н.С.“ ООД върнало фактура № ********** от 01.06.2015 г. в оригинал, тъй като
не считало, че следва да извършва плащане по нея. Тези обстоятелства не били
посочени от ищеца, което счита за целенасочено направено, с цел да не се
допуснат до знанието на съда тези обстоятелства. Оспорват се твърденията на
ищеца по отношение на протоколите обр. 19 и фактурите, като се твърди, че
ответното дружество не дължи никакви суми на ищеца въз основа на тези
документи. Оспорва се изцяло и твърдението на ищеца, че непогасените вземания
на ответника „Н.С.“ ООД към ищеца общо в размер на 30 054.39 лева, квалифицират
същите като Кредитор и Длъжник. Това твърдение било неправилно, невярно и
нереално, не само поради горните съображения, но и поради това, че именно
Софийски Градски съд по образуваното пред него т.д. № 8045/2015 г. щял да се
произнесе относно дължимостта или недължимостта на общо посочената сума. Щом към
момента нямало произнасяне с абсолютно никакъв акт на съда по това дело, дали
признава или отхвърля дължимостта на тази сума, нямало как да се приеме
твърдението на ищцовото дружество, че по този начин се легитимира като
кредитор. Поради горното оспорва се изцяло и това твърдение.
ІІ. В исковата молба се твърдяло, че
разпореждането с обекта, представлявало действие на длъжника - ответното
дружество, което уврежда кредитора-ищец, тъй като има за последица намаляване
на неговото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора и
респективно дискредитира възможността за принудително удовлетворяване на
вземанията му. Увреждането се манифестирало и при съпоставката между данъчната
оценка на обекта и 9900 лева, колкото била продажната му цена по нотариален акт
№ ***, том 2, дв. вх. рег. № ***/26.02.2016 г. на служба по вписвания К..
Изцяло оспорват всички тези твърдения, като неоснователни, неправилни и
нереални. Това било така защото: При положение, че нямало наложена възбрана
върху имота, предмет на нотариален акт № ***, том ІІ, дв. вх. рег. №
***/26.02.2016 г. на Служба по вписвания К., ответното Дружество, нямало
никаква законова или друга пречка като собственик на имота да се разпореди с
него както прецени за добре и при условия каквито прецени за добре. Към датата
на прехвърлянето на имота ответното дружество нямало никакви задължения
(установени със съдебен акт) нито към ищцовото дружество, нито пък към лица,
свързани с него. С прехвърлянето ответното дружество не целяло да уврежда който
и да било, в това число и ищцовото дружество, нито пък целяло намаляване на
неговото имущество Хронологията на събитията, довели до прехвърляне правото на
собственост била следната: На 08.07.2014 г. ответникът Д.У. получил от адвокатска
кантора***съобщение, че е един от наследниците на Л.У.У.и в тази връзка трябва
да посочи банкова сметка, ***у се в наследство парични средства. С банково
бордеро от дата 02.10.2014 г., по банковата сметка на Д.К.У. постъпила сумата
от 40 961.08 паунда (британски лири). С кредитно Авизо от 02.10.2014 г. по
банковата сметка на Д.К.У. в Обединена Българска Банка постъпила сумата от 40
760 паунда (британски лири), чиято левова равностойност по курса на британската
лира към онази дата - 2.497 лева, се равнявала на обща стойност 101 777.72
лева. На 02.10.2014 г. Общото събрание на съдружниците в ответното дружество
взело решение, поради временната необходимост от парични средства за закупуване
на имот в гр. К., в който да се настани офисът на дружеството за развитие на
дейността му в средна и южна България, съдружникът Д.У. да предостави заем на
дружеството в размер на 100 000 лева, която сума следвало да бъде върната в
срок до три години. Това се установявало от протокол от общото събрание на
съдружниците от 02.10.2014 г. На 02.10.2014 г. Общото събрание на съдружниците
в дружеството ответник взело решение за закупуването на имота предмет на
нотариалният акт, както и дружеството да
заплати на посредника по сделката сумата от 1 842 лева, което се установявало с
протокол от същата дата. На 03.10.2014 г. Д.У., на основание така взетото
решение от общото събрание, с платежно нареждане от същата дата превел по
банковата сметка на ответното дружество сумата от 100 000 лева. На 13.10.2014 г. се сключил договора за покупко-продажба
на процесния имот. На 01.10.2015 г.
Общото събрание на съдружниците в ответното дружество взело решение да се
върнат средства на съдружника Д.У., дадени като заем от него, в размер на 6600
лева. Те били върнати/преведени на Д.У.. На 13.10.2015 г. Общото събрание на
съдружниците в ответното дружество взело решение да се върнат средства на
съдружника Д.У. дадени като заем от него в размер на 5258.89 лева. Те били
върнати/преведени на Д.У.. На 17.12.2015 г. Общото събрание на съдружниците в ответното
дружество взело решение да се върнат средства на съдружника Д.У. дадени като
заем от него в размер на 3 222.56 лева. Те били върнати/преведени на Д.У.. На
25.02.2016 г. поради това, че строителната фирма, извършваща ремонта на къщата,
която дружество ответник закупило и поради това, че тази къща не можела да се
ползва за офис на ответното дружество, както и поради това, че строителната
фирма предявила иск в съда по т.д. № **/2015 г., Общото събрание на
съдружниците в ответното дружество взело решение, с което да се върнат
средствата на Д.К.У., дадени като заем на ответното дружество в размер на 82
466 лева срещу прехвърляне на собствеността върху целият имот на името на Д.У.
чрез сделка пред нотариус. На 25.02.2016 г. Общото събрание на съдружниците в
ответното дружество взело решение с което: Да се прихване фактура
188/25.02.2016 г. за 9900 лева, издадена на Д.У. за закупуването на имот - къща
в гр. К. от „Н.С.“ ООД срещу дивиденти, разпределени на общо събрание съгласно
протокол. На 26.02.2016 г. в изпълнение на взето на 25.02.2016 г. решение на
общо събрание на съдружниците се извършило прехвърлянето на процесния имот от
ответното дружество на Д.К.У.. В тази връзка се съставил протокол №
01/26.02.2016 г. и нотариален акт № ***, том * рег.№ ***, дело № *** от 2016г. на нотариус Т.Р.. Това била
хронологията на събитията и от нея се установявали неверните твърдения на
ищеца. Важно било да се спомене, че финансовото състояние на ответното
дружество било стабилно.
ІІІ. В исковата молба се твърдяло, че към
26.02.2016 г., когато била извършена покупката на процесния имот, на длъжника
били връчени фактура № 3962/21.04.2015 г. и фактура № 4060/01.06.2015 г., които
сами по себе си установявали вида и размера на вземанията от ищеца. Изцяло се
оспорва това твърдение, тъй като фактура № 4060/01.06.2015 г. била оспорена от
ответното дружество и тя била предмет на т.д. № 8045/2015 г. по описа на СГС,
по което нямало постановено съдебно решение. Ответното дружество не извършило
прехвърлянето със знанието, че намалява имуществото си, респективно
възможността за удовлетворяване на вземанията на ищеца, като всички развити в
тази насока съображения от страна на ищеца били изцяло неоснователни,
неправилни и нереални.
ІV. В исковата молба се твърдяло, че
приобритателят по разпоредителната сделка Д.У. се квалифицирал като лице, с
което длъжникът договарял и същият знаел за увреждането, тъй като бил съпруг на
управителя на ответното дружество. Изцяло се оспорва това твърдение на ищеца,
причините за прехвърляне на собствеността са изложени, а ответникът Д.У. нямал
знанието, че уврежда чужди интереси. Прехвърлянето на собствеността било
извършено от него с знанието, че за дадените от него парични средства на
ответното дружество, той получава собствеността върху процесния имот. Това било
неговото съзнание и знание.
V. Твърдяло се в исковата молба, че вторият
ответник притежава дялово участие в ответното дружество и като такова на
основание § 1 от ДР ТЗ разпоредителното действие се явявало между свързани
лица, което било посочено в ал.2 на чл.135 от ЗЗД. Изцяло се оспорва това
твърдение. Ответниците считат, че извършената сделка по никакъв начин не била
сключена от вторият ответник като свързано лице и не следвало да се приема,
като такова. Той дал средства в заем на дружеството, който трябвало да се
върнат изцяло в период от три години, и получавайки имота, за който заплатил,
нямал съзнанието, че чрез тази сделка уврежда, а бил със знание, че за дадените
от него парични средства на ответното дружество получава собствеността върху процесния
имот. Твърдяло се още, че на вторият
ответник били известни фактическите обстоятелства по сключването на договора и
хода на изпълнението му за времето от неговото подписване 24.10.2014 г. до м.
юли 2015 г. - писмо от 25.03.2015 г., както и тези за наличието на вземанията
от възнаграждения за извършени СМР с титуляр ищцовото дружество, както и че
присъствал на срещи между страните през май 2015 г. Изцяло се оспорва това
твърдение, то се базирало на презумция за хипотетична възможност за спечелване
на съдебен спор. Вторият ответник бил убеден, че ответното дружество ще спечели
този спор и че не дължи на ищцовото дружество претендирани възнаграждения, в
т.ч. и претендираните от ищеца. В исковата молба се твърдяло, че Ц.Б. била в
съпружески отношения с преобретателя по разпоредителната сделка Д.У. и поради
това придобитото от последният било обща съпружеска общност поради придобитите
собственически права. Изцяло оспорват и тези твърдения на ищеца, те били
неоснователни поради това, че заетите на дружеството средства произлизали от
наследство, които както по английското, така и по българското законодателство
не били предмет на съпружеска общност на собственост. Твърди се, че ответникът
„Н.С.“ ООД разполагала със средства, с които би могъл да удовлетвори евентуални
задължения към свой кредитор, ако такова задължение възникне.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2014 г. ответникът „Н.С.“ ООД, в
качеството си на възложител и ищецът „****“ ООД, в качеството на
изпълнител са сключили Договор за
строителство (л.6-7) с предмет: ремонт на еднофамилна къща ул. „**.“ № **, гр.
К.. По силата на договора, ищецът се е задължил да извърши ремонтна видовете и
количествата строително-монтажни работи (нататък СМР), подробно посочени в
оферта (л.8-9), неразделна част от договора. Стойността на СМР към датата на
сключване на договора е определена в размер на 22 067.57 лева без начислен
ДДС. Страните са приели, че нови видове и количества СМР, невключени в
офертата, се заплащат допълнително. Уговорено е възложителят да заплати
авансово сума в размер на 7000 лева, платима по банков път след сключване на
договора, а остатъкът да заплаща след представяне на Протокол образец 19.
Уговорен е срок за изпълнение на СМР – една календарна година, и че СМР
започват считано от превеждане на авансово уговорената сума. По делото са
представени: протокол обр. 19 от 13.11.2014 г. (л.10) за извършени СМР на
стойност **51.97 лева и фактура № 3739 от 13.11.2014 г. (л.11) за СМР на същата
стойност, а с начислен ДДС - на стойност
4932.36 лева; протокол обр. 19 от 19.12.2014 г. (л.12) за извършени СМР на
стойност 5000.00 лева и фактура № 3771 от 19.12.2014 г. (л.13) за СМР на същата
стойност, а с начислен ДДС - на стойност
6000.00 лева; протокол обр. 19 от 30.01.2015 г. (л.14) за извършени СМР на
стойност 4971.12 лева и фактура № 3801 от 30.01.2015 г. (л.15) за СМР на
стойност 2000 лева, а с начислен ДДС -
на стойност 2400.00 лева – във фактурата е посочено, че се приспада
аванс в размер на 2971.12 лева; протокол обр. 19 от 19.02.2015 г. (л.16) за
извършени СМР на стойност 5743.52 лева и фактура № 3824 от 19.02.2015 г. (л.17)
за СМР на стойност 4000 лева, а с начислен ДДС - на стойност 4800.00 лева – във фактурата е
посочено, че се приспада аванс в размер на 1743.52 лева; протокол обр. 19 от
20.04.2015 г. (л.18) за извършени СМР на стойност 5250.00 лева и фактура № 3962
от 21.04.2015 г. (л.19) за СМР на същата стойност, а с начислен ДДС - на стойност 6300.00 лева; протокол обр. 19 от
26.05.2015 г. (л.33-34) за извършени СМР на стойност 18896.01 лева; протокол
обр. 19 от 01.06.2015 г. (окончателен) (л.20-22) за извършени СМР на стойност
23 128.66 лева и фактура № 4060 от 01.06.2015 г. (л.23) за СМР на същата
стойност, а с начислен ДДС - на стойност
27754.39 лева. Представени са кредитни преводи и преводно нареждане (л.25-30),
с които възложителят е превеждал на изпълнителя суми на обща стойност
22 182.36 лева. Съдът не обсъжда кредитен превод на л. 24, тъй като касае
плащане, извършено от ищеца в полза на трето неучастващо лице. Представено е
извлечение от писмо от електронната поща, в са посочени ремонтни дейности,
които да се извършат от изпълнителя преди поръчката и започването на други
поправки по процесния обект. С уведомление от 29.06.2015 г. (л.***-172) „Н.С.“
ООД отказало да приеме работата на ищеца, възразило е срещу протокол оразец 19
от 20.04.2015 г. и 26.05.2015 г. и е отказало да приеме работата, отразена в
тези протоколи. Уведомлението е доставено чрез пощенска служба на 30.06.2015 г.
(л.173).С уведомление от 14.07.2015 г. (л.174-175) „Н.С.“ ООД отказало да
приеме работата на ищеца, възразило е срещу протокол оразец 19 от 01.06.2015 г.
и е отказало да приеме работата, отразена в този протокол. Уведомлението е
доставено чрез куриер на 15.07.2015 г. (л.176). На 24.08.2015 г. ищецът
предявил пред Окръжен съд Пловдив иск за вземането си, произтичащо от Договор
за строителство с предмет: ремонт на еднофамилна къща ул. „**.“ № **, гр. К. и
възложените допълнително в хода на строителството СМР за сумата от 30 054
лева, и при условията на евентуалност – иск за сумата 9 545.34 лева,
вземане произтичащо от същия договор. Било образувано т.д. № **/2015 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, което е било прекратено и изпратено по правилата
на местната подсъдност в СГС. Не се спори и се установява от представеното
съдебно удостоверение, че делото е образувано в СГС като т.д. № 8045/2015 г. и
към даване ход на устните състезания по него не е бил поставен съдебен
акт.
По делото е приета за безспорен и
неподлежащ на доказване факта, че ответниците Ц.Б. и Д.У. са съпрузи, сключили
граждански брак на 03.03.1992 г.
Установява се от представеното удостоверение от Агенция по вписванията,
че съпрузите не са регистрирали режим на имуществените си отношения. До
ответника Д.У. е било изпратено писмо от адвокатска кантора от 08.07.2014 г.
(л.125-128) във връзка с уреждане на наследствени имуществени отношения, във
връзка с наследството, оставено от У. У. У., починал на 12.07.2011 г.
Представено е по делото извлечение за входящ валутен превод от 02.10.2014 г.
(л.129) от името на същата адвокатска кантора в полза на Д.У. за сумата от
40 961.08 британски лири. Представено е кредитно авизо, с което ответникът
е направил трансфер на средствата. На 01.10.2014 г. между Д.У. и „Н.С.“ ООД било сключено
споразумение (л.131-134), като страните постигнали съгласие Д.У. да предостави
в заем на „Н.С.“ ООД сумата в размер на 100 000 лева за закупуване на
недвижим имот на името на дружеството на адрес град К., ул. „**.“ № **. В
споразумението е посочено, че същото се сключва предвид взето решение на общото
събрание на съдружниците от 02.10.2014 г. Посочено е също, че стойността на
имота възлиза на 92 120 лева. На
02.10.2014 г. било проведено общо събрание на съдружниците в „Н.С.“ ООД, с
протокол от същата дата (л.135), което взело решение, поради временната
необходимост от парични средства за закупуване на имот в гр. К., в който да се
настани офисът на дружеството за развитие на дейността му в средна и южна
България, съдружникът Д.У. да направи допълнителна парична вноска в размер на
100 000 лева, която сума следвало да бъде върната в срок до три години, без да
се начислява лихва. Това се установявало от протокол от общото събрание на
съдружниците от 02.10.2014 г. На 02.10.2014 г. било проведено общо събрание на
съдружниците в „Н.С.“ ООД, с протокол от същата дата (л.137-138), което взело решение за закупуването на процесния
имот за сумата от 92 120 лева както
и дружеството да заплати на посредника по сделката сумата от 1 842 лева, което
се установявало с протокол от същата дата. На 03.10.2014 г. Д.У., на основание
така взетото решение от общото събрание, с платежно нареждане от същата дата превел
по банковата сметка на ответното дружество сумата от 100 000 лева (л.***). В
платежното нареждане е посочено основание протокол от 02.10.2014 г. на общо
събрание и по чл. 134 от ТЗ – плащане на непарична вноска от съдружник за
определен срок. На 13.10.2014 г. с нотариален акт І ***, том *, рег. № **, дело № ***/2014 г. на
Нотариус Т.Р.(л.139-1**), бил сключен договор за покупко-продажба процесния
недвижим имот, включващ земя и сгради, общо за сумата от 92 120 лева. На
13.10.2015 г., на 01.12.2015 г. и 17.12.2015 г. са проведени общи събрания на
съдружниците в „Н.С.“ ООД, като с представените по делото протоколи (л.142-144)
са взети решения на съдружника Д.У. да бъдат върнати посочените в протоколите
суми, както следва: 5258.89 лева, 6600 лева, 3222.56 лева. С протокол от
25.02.2016 г. е проведено общо събрания на съдружниците в „Н.С.“ ООД, като с
протокол от същата дата (л.145) е взето решение
да се върнат средствата на Д.К.У., дадени като заем на ответното дружество
в размер на 82 466 лева срещу прехвърляне на собствеността върху целият имот на
името на Д.У. чрез сделка пред нотариус. С протокол от 25.02.2016 г. (л.157),
общото събрание на съдружниците в „Н.С.“ ООД взело решение с което: да се
прихване фактура 188/25.02.2016 г. за 9900 лева, издадена на Д.У. за
закупуването на имот - къща в гр. К. от „Н.С.“ ООД срещу дивиденти,
разпределени на общо събрание съгласно протокол. С протокол № 1 от 26.02.2016
г. (л. 146) е взето решение процесния имот да бъде продаден на ответника Д.У.
за сумата от 9900 лева. С нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело №** от 2016г. на нотариус Т.Р.(л.148-150)
процесният имот бил продаден на Д.У. за сумата от 9900 лева. Представена е
фактура № 188 от 25.02.2016 г., с която сумата е преведена по сметка на
ответника Д.У. (л.156). Приети са по делото протоколи от общото събрание на
съдружниците в „Н.С.“ ООД от 31.03.2017 г., 25.02.2016 г.,20.03.2015 г.,
07.02.2014 г., 15.04.2013 г., 12.06.2012 г. (л.197-202), за приети годишни
финансови отчети за посочените в протоколите години, като с всеки от тях е
взето решение да не се разпределя печалба за съответната година. Във връзка със заявеното от ответника „Н.С.“
ООД, че разполага със средства, с които кредиторът може да бъде удовлетворен, са
представени извлечение от банковата му сметка и свидетелства за регистрация на
два автомобила, собственост на дружеството. Във връзка с възраженията на
ответника за недостатъчна обезпеченост на ищцовото дружество, по делото са
представени трудови договори на наети лица (л.213-217).
По делото е изслушано и прието заключението
на вещото лице Р.М., от което се установява следното:
1) На база представени и разгледани
счетоводни документи, счетоводството на „КОПСИС- ТРАНС“ ООД е водено редовно
Издадените процесни фактури са осчетоводени
в „****“ ООД, съгласно закона за счетоводство и в съответствие на принципа на
текущото начисляване.
2) Фактура № 3739/13.11.2014 г.
осчетоводена в „****“ ООД, посочена е в Дневник на продажбите за данъчен период
м. 11.2014 г. под № 31; Фактура № 3771/19.12.2014 г. осчетоводена в „****“ ООД,
посочена в Дневник на продажбите за данъчен период м.12.2014 г. под № 40;
Фактура № 3801/30.01.2015 г. е осчетоводена в „****“ ООД, посочена е в Дневник
на продажбите за данъчен период м. 01.2015 г. под № 55; Фактура № 3824/19.02.2015
г. е осчетоводена в „****“ ООД, посочена в Дневник на продажбите за данъчен
период м.02.2015 г. под № 38; Фактура № 3962/21.04.2015 г. е осчетоводена в
„****“ ООД, посочена в Дневник на продажбите за данъчен период м.04.2015 г. под
№ 67; Фактура № 4060/01.06.2015 г. е осчетоводена в „****“ ООД, посочена в
Дневник на продажбите за данъчен период м.07.2015 г. под № 2.
По процесните фактури има непогасени
вземания.
Посочени са непогасените вземания по
процесните фактури, както следва: По фактура № 3962/21.04.2015 г. на стойност
6300.00 лева има плащане от „Н.С.“ ООД в размер на 4000.00 лева; По фактура №
3962/21.04.2015 г. има остатъчна стойност за плащане в размер на 2300.00 лева;
По фактура № 4060/01.06.2015 г. на стойност 27754.39 лева има непогасено вземане
в размер на 27754.39 лева.
3) Фактура № 3739/13.11.2014 г. на стойност
4982.36 лева е издадена на база Протокол от 13.11.2014 г. Протокол от
13.11.2014 г. е подписан от „инвеститор“ и „изпълнител“. Фактура №
3739/13.11.2014 г. на стойност 4982.36 лева е платена от “Н.С.“ ООД на
17.11.2014 г. в пълен размер 4982.36 лева. Фактура № 3771/19.12.2014 г. на
стойност 6000.00 лева е издадена на база Протокол от 19 12.2014 г. Протокол от
19.12.2014 г. е подписан от „инвеститор“ и „изпълнител“. Фактура № 3771/19.12.2014
г. на стойност 6000.00 лева е платена от ‘‘Н.С.“ ООД на 22.12.2014 г. в пълен
размер 6000.00 лева. Фактура № 3801/30.01.2015 г. на стойност 2400.00 лева е
издадена на база Протокол от 30.01.2015 г. Протокол от 30.01.2015 г. не е
подписан от „инвеститор“, подписан е от „изпълнител“. Фактура № 3801/30 01.2015
г. на стойност 2400.00 лева е платена от “Н.С." ООД на 06.02.2015 г. в
пълен размер 2400.00 лева. Фактура № 3824/19.02.2015 г. на стойност 4800.00 лв.
е издадена на база Протокол от 19.02 2015 г. Протокол от 19.02.2015 г. не е
подписан от „инвеститор“, подписан е от „изпълнител“. По фактура №
3824/19.02.2015 г. на стойност 4800.00 лева има плащане от “Н.С.“ ООД на
27.02.2015 г. в размер на 3000 лева и на 04.03.2015 г. в размер на 1800 лева.
Фактура № 3824/19.02.2015 г. на стойност 4800.00 лева е платена изцяло от
“Н.С.“ ООД. Фактура № 3962/21.04.2015 г. на стойност 6300.00 лв. е издадена на
база Протокол от 20.04.2015 г. Протокол от 20.04.2015 г. не е подписан от
„инвеститор“, подписан е от „изпълнител“. По фактура № 3962/21.04.2015 г. на
стойност 6300.00 лева има плащане от “Н.С.“ ООД на 22.04.2015 г. в размер на
4000.00 лева. По фактура № 3962/21.04.2015 г. има остатъчна стойност за плащане
в размер на 2300.00 лева. Фактура № 4060/01.06.2015 г. на стойност 27754.39
лева е издадена на база Протокол от 01.06.2015 г. Протокол от 01.06.2015 г. не
е подписан от „инвеститор“, подписан е от „изпълнител“. По фактура №
4060/01.06.2015 г. на стойност 27754 39 лева, няма извършено плащане.
В дневник на покупките на „Н.С.“ ООД са
включени за съответния данъчен период всички посочени по-горе фактури, с
изключение на Фактура № **********/01.06.2015 г., която не е осчетоводена в
дневника на покупките за данъчен период. Данните от дневника за покупките са
съответния данъчен период са приети от ТД на НАП със съответните уведомления за
приемане на постъпили справки-декларации по ЗДДС.
4) Заключението сочи размера на заплатените
през съответните години дивиденти, подаването на декларации по чл. 55 от ЗДФЛ
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
5) Сделката по прехвърляне на имота като
връщане на паричен заем на Д.У. е осчетоводена в счетоводството на „Н.с.“ ООД.
6) От страна на ищеца са представени 135
броя фактури с обща данъчна основа в размер на 16567.18 лева, начислен ДДС в
общ размер на 3313.46 лева и обща стойност е размер на 19 880.65 лева за
вложени материали.
На база описани СМР в Протокол обр.19 от
20.04.2015 г. и закупени материали отразени във фактурите за доставка на
материали на обект Ремонт на еднофамилна къща ул. „**.“ № **, гр. К. във
фактурите, посочени в Таблица са доставени материали за извършване на СМР
описани в Протокол обр.19 от 20.04.2015 г. а именно: № **********/16.12.2014;
**********/07.01.2015; **********/13.01.2015; **********/20.03.2015;
**********/23.3.2015; **********/24.03.2015; **********/25.03.2015;
**********/03.04.2015. В описаните фактури има и материали които не се отнасят
за описани СМР в Протокол обр.19 от 20.04.2015 г
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото
производството е предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация
чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца, в
качеството му на кредитор на първият от ответниците, договор за
покупко–продажба на недвижим имот, сключен между ответника „Н.С.“ ООД като
продавач, ответника Д.У. като купувач и по време на брака му с ответницата
Ц.Б.. С договора за продажба, чието сключване не се оспорва в процеса, първият
ответник е продал на втория ответник имота, предмет на договора.
В редица решения на ВКС е уеднаквена
практиката на съдилищата по отношение на Павловия иск, като в Решение № 131 от
16.06.2014 г. по гр. дело4996/2013 г. и в посочените в него съдебни актове е
прието следното: Искът по чл. 135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав -
наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на
парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на
кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно
решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са
предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството
по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича
от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо;
в производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения,
които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът
не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по
предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си
с иск.
Страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството
си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има
интерес от павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде
променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност
на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се
касае до недвижим имот с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може
да насочи взискането си срещу този имот.
За уважаването на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД
е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи три
предпоставки: 1) че ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител; 2) че е
сключена увреждаща кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от
страна на прехвърлителя. Трите предпоставки следва да се установят в тяхната
кумулативност за да бъде уважен Павловият иск.
По първата предпоставка:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника,
разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение №
639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о.). Страната, поискала
отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на кредитор
като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на
правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. по
гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.).
Ищецът в настоящия процес установява по
несъмнен начин качеството си на кредитор по сключения договор за строителство.
По силата на този договор ответникът „Н.с.“ ООД се е задължил за уговорените
СМР да заплати обща сума в размер на 22 067.57 лева без ДДС или
26 481.08 лева с начислен ДДС. Отделно се е задължил да заплаща
допълнително нови количества и видове СМР. Установено е в процеса, че от
договорената сума възложителят е заплатил 22 182.36 лева, според
представените писмени доказателства, такава е и изчислената сума съгласно
заключението на вещото лице. Отделно, вещото лице е установило приспаднат аванс
(за чието плащане писмени доказателства не са ангажирани в процеса, но е налице
признание от ищеца в представената искова молба, което представлява неизгоден
за нея факт) в общ размер на 5840.33 лева. Така установената в процеса сума,
която е била заплатена от ответника „Н.С.“ ООД възлиза в размер на 28022.69
лева, доколкото са приспаднатите суми като заплатен аванс в размер на 7000
лева, съгласно договора или 5840.33 лева, съгласно експертизата, фактура не е
издавана и заключението на вещото лице, съпоставено с фактурите издадени от
ищеца сочи на този размер установено авансово плащане. По фактура № 3962 от
21.04.2015 г. е останало незаплатено задължение в размер на 2300 лева.
Фактурата е осчетоводена в ответното дружество, т.е. вземането на ищеца като
материална предпоставка до този размер е установено и не са налице не са налице
доказателства вземането на ищеца по първоначално договореното между страните по
договор за СМР да е погасено, т.е. прекратено. Възражение за давност не е
въвеждано в процеса. По отношение на вземането над 2300 лева до пълния заявен
размер в производството 30 054.39 лева, ищецът представя като
доказателства писмо за възлагане на дейности по работа, а неговите редовно
водени счетоводни книги могат да служат като доказателство в негова полза. В
този смисъл, ирелевантни за установяване качеството на кредитор за всички
възражения на ответника „Н.С.“ ООД касаещи неприемане на работата, оспорване на
протоколи образец 19 и неосчетоводената фактура на стойност 27 754.39
лева, доколкото в производството по Павловия иск длъжникът не може да се брани
с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането, какъвто е бил предявен и понастоящем
неприключен пред СГС (Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. дело № 171/2009 г.
на ВКС, ІV г.о.). При това положение, ирелеватни за качеството на кредитор на
ищеца са наведените възражения, че ответникът не е приел работата му, че ищецът
се е отклонил съществено от поръчката и че заявената сума като задължение в
размер на 30 054.39 лева е недължима. На тези въпроси съдът не следва да
отговаря, доколкото същите са предмет на висящия процес между страните за
дължимост на вземането. Същото се отнася и по отношение възраженията, направени
от ответниците срещу съдебно-счетоводната експертиза. По изложеното съдът
приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установява
качеството си на кредитор спрямо първия ответник.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл
Решение № 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Упражняването
на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго
имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който
не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен
да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни
правото си по чл. 135 от ЗЗД. За обезпечение вземането на кредитора служи
цялото имущество на длъжника (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора
е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с
обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова.
Длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е
добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно
изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 от ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно
значение. Тук следва да се отбележи, че относителната недействителност на
сделката касае само кредитора. Същата продължава да обвързва страните и не
връща имуществото в патримониума на длъжника, а само дава възможност изпълнение
на бъде насочено срещу имуществото на трето лице-недлъжник (вторият ответник в
конкретния случай). При недобросъвестност на длъжника, кредиторът би разполагал
с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез
насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за
провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (в този см. Решение № 18 от
4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед на изложеното
следва да се приеме, че е ирелевантно има ли друго имущество ответника -
прехвълител към датата на увреждащата сделка и оттам да се прави извод за
увреждане.
По третата предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, т.е. когато знае, че има кредитор (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о.). По отношение на третото лице – ответникът У. е
приложима установената в чл. 135, ал.2 от ЗЗД презумпция, че знае за
увреждането, доколкото от една страна е съпруг на управителя на дружеството -
длъжник, от съдружник в същото дружество, т.е. сделката, за която съдът прие за
увреждаща, е сключена между свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ.
Съдебната практика приема, че презумпцията, установена в чл. 135, ал.2 от ЗЗД
намира приложение и при юридическите лица, чиито собственици и управители са от
кръга на лицата, посочени в същата норма. В тази връзка ответникът прави редица
възражения за незнание за увреждане от страна на ответника У., доколкото същият
е вложил лични свои средства в дружеството, с цел закупуване на имота, които е
следвало да му бъдат върнати в тригодишен срок. В тази връзка са представените
протоколи от общото събрание на съдружниците в дружеството ответник, които не
са оспорени по надлежния ред. Според
съда, тези доказателства не опровергават извода, че ответникът У. е знаел за
увреждащия характер на сделката, доколкото действията по извършването им са
предприети след възникване на спора между страните, по който е било образувано
гр. дело № **/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Разпореждането за
прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност е постановено на
18.11.2015 г., т.е. преди тази дата (макар да не е удостоверено) ответникът е
получил исковата молба и депозирал отговор по това производство, а действията
по прехвърляне на имота са били предприети в периода 25-26.02.2016 г. и
договорът за продажба е бил сключен на 26.02.2016 г. Само за прецизност следва
да се отбележи (тъй като протоколите на ОС във връзка с продажбата на имота не
са били оспорени по надлежния ред), че сключеното на 01.10.2014 г. споразумение
между първия и втория ответници препраща към протокол от общо събрание
проведено ден по късно – на 02.10.2018 г.
С оглед установяване на всички необходими
за уважаването на иска предпоставки иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да се
уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски и такива следва
да му се присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 993
лева за държавни такси и разноски за възнаграждение на вещо лице, съгласно
приложения списък. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 7,8, ал.5 от ГПК. Данъчната оценка на имота,
съставляваща и цена на иска е в размер на 17 670.80 лева, а минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
минимално възнаграждение при този интерес в размер на 1060.12 лева без ДДС
(1272.14 лева с ДДС). По делото са проведени общо четири съдебни заседания, за
което на ищцовата страна се дължи възнаграждение в размер на по 100 лева за
всяко след второто или още 200 лева. При това положение минималното адвокатско
възнаграждение спрямо наредбата се изчислява на 1260.12 лева без ДДС, съгласно
чл. 7, ал.8 от Наредбата. Не се споделят доводите на ищеца, че доколкото се
касае за субективно съединени искове, и възнаграждение се дължи за всеки от
тях. Наредба № 1 определя минималните размери на база интерес и той е определен
от данъчната оценка в конкретния случай, а и в Павловия иск, доколкото с него
се атакува договор, съдоговорителите по който са задължителни другари в
производството по Павлов иск (решение № 151 от 27.07.2011г. по гр.д. №
785/2010г. на ВКС, III г.о.). При това положение, заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар в размер на 2100 лева във връзка с провеждането на Павлов
иск се явява завишен. Делото действително е с фактическа и правна сложност, но
не обосновава възнаграждение в почти двоен размер. Следва да се уважи
направеното възражение за прекомерност и възнаграждението да се намали до
размера от 1500 лева без ДДС или да се присъди в тежест на ответниците
възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен
спрямо „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя Н.Ч., договор за покупко-продажбата, сключен с
нотариален акт № ***, том *, дв.вх. peг. № ***/**** г. на Служба по
вписвания - К., по силата на който Н.С.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** представлявано от управителя Ц.Б. е продал на Д.К.У., ЛHЧ
**********, с адрес *** по време на брака му с Ц.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес
***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2120,
находящ се в гр. К., общ К., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. К., ул. „**.“ № **, с площ от
250 (двеста и петдесет) кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: 2120, квартал 171, парцел XV 2120, при съседи: 36498.503.2121;
36498.503.2129; 36498.503.2130; 36498.503.2119; 36498.503.9526, ведно със
сграда с идентификатор 36498.503.2120.1, състояща се от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 36498.503.2120.1.1, находящ се в гр. К., общ. К., обл.
Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. К., ул. „**." № **, ет. *, самостоятелния обект се намира в сграда №
*, разположена в
поземлен имот с идентификатор 36498.503.2120, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 52 кв.м, прилежащи
части: западна изба с площ от 10.25 кв.м, ½ идеална част от санитарен
възел и 6.46+32.78 % идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма,
над обекта: 36498.503.2120.1.2; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.503.2120.1.2, находящ се в гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
К., ул. „**.“ № **, ет.*, самостоятелния обект се намира в сграда
Ns 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2120,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 80 кв.м, прилежащи части: източна изба с площ от 16.40
кв.м, ½ идеална част от санитарен възел и 10.34+50.43 % идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: над обекта: няма и СГРАДА с идентификатор
36498.503.2120.2, находящ се в гр. К., общ. К., обл. Пловдивска, по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-
52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. К.,
ул. „**.“ № **, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.503.2120, застроена площ от 27 кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от управителя Ц.Б., Д.К.У., ЛHЧ
**********, с адрес *** и Ц.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на
„****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Управителя Н.Ч. направените по делото разноски в размер на 2 793 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.