ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-1106 22.04.2020
година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, на двадесет и втори април през две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател:
Марияна Карастанчева
Членове:1.
Пламена Върбанова
2
.мл.с. Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско
дело № 944 по описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК: ********* чрез пълномощника Радина Иванова Илиева, против
Разпореждане № 232/12.02.2020г. по ч.гр.д.
№ 1313/2019г. по описа на РС-Карнобат, с което е оставено без уважение заявлението
на заявителя/настоящ частен жалбоподател в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.А.И. с ЕГН **********
за сумата от 539,75 лева-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
и за сумата от 30 лева- такси за
извънсъдебно събиране. За да отхвърли заявлението
на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на
задължението противоречат както на добрите нрави, така
и на изискването за неравноправност на
договорните клаузи, уговорени с потребителя;клаузите за допълнителни такси водели до значително
увеличаване на поетото задължение за плащане по договора за кредит и до неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя,като крайният извод на
първоинстанционният съд е за нищожност на същите клаузи от договора за
потребителски кредит.
В
частната жалба се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане, като в тази връзка се излагат съображения, както и се цитират
съдебни актове на съдилища в РБългария,постановени преди промените в чл„410
с ДВ бр.100/2019година. Твърди се, че
заповедният съд превишил правомощията си, тъй като извършил преценка за
валидност на договора за потребителски кредит ,респ.- на отделни негови
клаузи , и е нарушил
съдопроизводствените правила.Твърди, че съгласно
съдържанието на условията на договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет
от допълнителни услуги не е бил задължителен за отпускането на кредита и
зависил единствено от волята на потребителя. Прави извод, че не може да става
дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от клиента и не е било
задължително за сключване на договора. Цитира какво е услуга съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че съгласно това правило споразумението
относно предоставянето на допълнителни услуги действително представлява такива
дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
кредитополучателя и то срещу определено възнаграждение, като тези действия са
фактически, а не правни, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК е допустимо уговарянето на такива действия.
Прави
извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не
следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.
19ал. 4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и Адм. съд-София. В този
смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК
са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не се прилага автоматично
за всички сключени от дружеството договор и относно всички негови
съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия. Цитира практика в този смисъл на различни РС в
страната. Счита, че споразумението за представяне на пакет от допълнителни
услуги е съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от
множеството хипотези, описани в чл. 143 от
ЗЗД.
Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
също не представляват такси по усвояване и управление на кредита,като излага подробни съображения и доводи за това. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане в
частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането срещу В.А. И. и да бъде разпоредено издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума;
моли се присъждане на разноски за заплатена д.т. от 15 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд намира частната
жалба за допустима като предявена от
правно-легитимирано лице в законоустановения срок /на осн.чл.60,ал.2,изр.1 ГПК/
и срещу обжалваем съдебен акт;като
съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния
жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
С оглед предназначението на заповедното
производство- да изключи именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания, съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410, ал.
3 и чл. 422, ал.
1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде
заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите
нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи
защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави,
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя,
като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата
на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ, бр. 100 от 2019 г.. /, която
макар и приета след предявяване на заявлението от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД пред
РС-Карнобат, е приложима в последвалото заповедно производство,респ.- производството по частно обжалване. Съгласно
цитираната разпоредба съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Процесният договор за кредит е потребителски по
своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази
връзка съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, който се претендира със заявлението, е нищожно, като
съображенията за това са следните:
Претендираната от
заявителя/частен жалбоподател като възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги сума от 539,75 лева , противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК,
която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично в частната жалба се
сочи от заявителя-жалбоподател „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД , че чрез допълнителния пакет кредитополучателя
си осигурил приоритетното разглеждане на
кредита и неговото отпускане, а приоритетното разглеждане на документи, респ. проверката на
платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита.
Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази
уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга
от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от
него такса. Липсва и каквато и да е обосновка в сезиралото заявление съда- какви са допълнителните услуги, за които се претендира
възнаграждение по размер почти равно на договорения кредит, дали същите са предоставени,
както и дали става въпрос за допълнителни по естеството си услуги.
По отношение на такса в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то също противоречи на
закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така
наречената "такса за извънсъдебно събиране на вземането" от 30 лв. е
в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33
от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл. 17.4 от ОУ към
договора-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението,
като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция намира, че
искането досежно неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основава на
неравноправни клаузи и следва да бъде отхвърлено.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира за правилни крайните изводи
на районния съд и по тази причина атакуваното разпореждане ,
с което е отхвърлено заявлението за претендираната сума от 539,75лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 232/12.02.2020г. по ч.гр.д. № 1313/2019г. по описа на
РС-Карнобат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.