Определение по дело №944/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1106
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100500944
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  І-1106                        22.04.2020 година, гр.Бургас

               Бургаският  окръжен  съд,  гражданско  отделение,   на двадесет и втори април през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:

                                                                       Председател: Марияна Карастанчева

                                                                               Членове:1. Пламена Върбанова

                                                                                                 2 .мл.с. Марина Мавродиева

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 944  по описа за 2020 година на Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано  по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК: ********* чрез пълномощника Радина Иванова Илиева, против Разпореждане № 232/12.02.2020г.  по ч.гр.д. № 1313/2019г. по описа на РС-Карнобат, с което е оставено без уважение заявлението на заявителя/настоящ частен жалбоподател в частта  за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 ГПК срещу В.А.И. с ЕГН ********** за сумата от 539,75 лева-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и   за сумата от 30 лева- такси за извънсъдебно събиране. За да отхвърли заявлението на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд  в мотивите си е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на задължението  противоречат както на добрите нрави, така и  на изискването за неравноправност на договорните клаузи, уговорени с потребителя;клаузите за допълнителни такси водели до значително увеличаване на поетото задължение за плащане по договора за кредит и  до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като крайният извод на първоинстанционният съд е за нищожност на същите клаузи от договора за потребителски  кредит.

 В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като в тази връзка се излагат съображения, както и се цитират съдебни актове на съдилища в РБългария,постановени преди промените в чл„410 с  ДВ бр.100/2019година. Твърди се, че заповедният съд превишил правомощията си, тъй като извършил преценка за валидност на договора за потребителски кредит ,респ.- на отделни негови клаузи  , и е нарушил съдопроизводствените правила.Твърди, че съгласно съдържанието на условията на договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е бил задължителен за отпускането на кредита и зависил единствено от волята на потребителя. Прави извод, че не може да става дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от клиента и не е било задължително за сключване на договора. Цитира какво е услуга съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че съгласно това правило споразумението относно предоставянето на допълнителни услуги действително представлява такива дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на кредитополучателя и то срещу определено възнаграждение, като тези действия са фактически, а не правни, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК е допустимо уговарянето на такива действия.  Прави извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19ал4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и Адм. съд-София. В този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно всички негови съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия. Цитира практика в този смисъл на различни РС в страната. Счита, че споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 от ЗЗД. Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането също не представляват такси по усвояване и управление на кредита,като излага подробни съображения и доводи за това. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно  претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането срещу В.А.  И.   и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума; моли се присъждане на разноски за заплатена д.т. от 15 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

        Бургаският окръжен съд намира частната жалба за допустима като  предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок /на осн.чл.60,ал.2,изр.1 ГПК/ и  срещу обжалваем съдебен акт;като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оглед предназначението на заповедното производство- да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания, съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410, ал. 3 и чл. 422, ал. 1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ, бр. 100 от 2019 г.. /, която макар и приета след предявяване на заявлението от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД пред РС-Карнобат, е приложима в последвалото заповедно производство,респ.- производството по частно обжалване. Съгласно цитираната разпоредба съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, който се претендира със заявлението, е нищожно, като съображенията за това са следните:

Претендираната  от заявителя/частен жалбоподател като възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума от 539,75 лева , противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично  в частната жалба се сочи от заявителя-жалбоподател  „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , че чрез допълнителния пакет кредитополучателя си  осигурил приоритетното разглеждане на кредита и неговото отпускане, а приоритетното  разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса. Липсва и каквато и да е обосновка в сезиралото заявление  съда-  какви са допълнителните услуги, за които се претендира възнаграждение по размер  почти равно на договорения кредит, дали същите са предоставени, както и дали става въпрос за допълнителни по естеството си услуги.

По отношение на такса  в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то също противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така наречената "такса за извънсъдебно събиране на вземането" от 30 лв. е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл. 17.4 от ОУ към договора-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 от ЗПК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция  намира, че искането досежно неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основава на неравноправни клаузи и следва да бъде отхвърлено.

С оглед гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира за правилни крайните изводи   на районния съд и  по тази причина атакуваното  разпореждане , с което е отхвърлено заявлението за претендираната сума от 539,75лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА   Разпореждане № 232/12.02.2020г.  по ч.гр.д. № 1313/2019г. по описа на РС-Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

                                                                                          2/мл.с.