№ 42
гр. Кюстендил, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо
чрез процесуалният представител по пълномощие юрисконсулт Радина Иванова Илиева
срещу разпореждане №833 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Дупница, постановено по
ч.гр.д.№2118/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която, съдът е отхвърлил заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Профи Кредит
България“ ЕООД, *** срещу ЦВ. С. С., ЕГН **********, адрес: с.Овчарци, общ.Сапарева
баня, ул.“Лозана“№12 относно сумата 2 290.56 лева, както и такса за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30.00 лева, дължими на основание договор за потребителски
кредит №30038641697 от 08.08.2019г.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт.Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК, досежно визираните в
цитирания законов текст хипотези, при които съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение.(.когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител).Във връзка с законовата
регламентация, излага разбиране, че на този етап от производството, заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права.Сочи съдебна практика – напр. определение №14 от 03.01.2019г. по ч.т.д.
№1917/2018г. І с-в на Окръжен съд – Варна и определения по вч.гр.д.№145/2019г. по описа
на Окръжен съд – Габрово, ч.гр.д.№171/2019г. по описа на Окръжен съд –
Габрово.Цитирани са част от мотивите на постановения от Окръжен съд – Варна съдебен акт
-даденото тълкуване на разпоредбата чл.411, ал.2 т.2 от ГПК, в смисъл, че противоречие със
закона е налице когато незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин
1
от самото искане, както когато е поискано предаване на движими вещи, извадени от
гражданския оборот, предмет на престъпление или поставени под особен правен режим(
наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, движими вещи,
които са паметници на културата )и т.н.Предоставената на заповедния съд с промените в
чл.411, ал.2 т.3 от ГПК, обнародвани в ДВ бр.100/2019г., правомощия на заповедния съд да
преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
потребител или е налице обоснована вероятност за това според жалбоподателя не включва и
право да се извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави.Твърди се
необоснованост на извода на първоинстанционния съд, за неравноправен характер на
клаузата, предвиждаща заплащането на горепосочените суми.Цитирана е разпоредбата на
чл.143, ал.1 ЗЗП, посочено е, че законодателят е разгледал 20 примера на неравноправни
клаузи и е заявено, че липсва подробен анализ на доказателствата и законовия текст,
обосноваващи извода, че – клаузата е сключена във вреда на потребителя т.е клауза с която
се злепоставят интересите му и не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения или водеща до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и
потребителя.Първоинстанционния съд според жалбоподателя не е отчел и нормата на
чл.145, ал.2 ЗЗП изключваща преценка за неравноправен характер на клаузи, определящи
основния предмет на договора, съотношението между стоката и услугата от една страна и
възнаграждението от друга, освен в случаите когато тези клаузи не са ясни и разбираеми.
Искането за заплащане на претендираните суми, като възнаграждение за допълнителни
услуги Фаст и Флекси, в жалбата е обосновано със съществуващото в ЗЗП определение за
„услуга“, като предмет на гражданско - правни отношения, като „всяка материална и
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго
лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.Разяснено е, че конкретните
допълнителни услуги Фаст и Флекси, се изразяват в поето от кредитодателя срещу
заплащане на възнаграждение, в размер на процесните суми, за които искането за издаване
на заповед за изпълнение е отхвърлено, задължение ДА даде приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, преди всички останали кредитоискатели и
СЪГЛАСИЕ за промяна в погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали
до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска – дейности, извън
обичайната дейност по кредитиране, в полза на заемателя, който ще получи исканата сума
по – бързо, няма да плаща определен брой погасителни вноски или ще плаща същите но в
по – нисък размер.Аргумент в подкрепа на становището за дължимост на сумите извлича и
от разпоредбата на пар.1 от ДР на ЗПК, според която в ГПР не са включени разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителни
услуги не е задължително условия за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия – решение №309126/09.01.2018г. по описа на СРС и решение
№6308/01.11.2018г. по адм.д.№5771/2018г. на Административен съд – София.Подчертано е
обстоятелството, че в изрично в договора, закупуването на услугите не е поставено, като
2
условия за сключване на договора и отпускане на исканите суми.През време на действие на
договора – длъжникът при заплащане на това допълнително възнаграждение, би могъл да
промени до 75% от вноските по погасителния план срещу задължението на кредитора, да
гарантира, че във всеки момент длъжникът може да се ползва от услугата Флекси, за което
следва да поддържа администрация, да обработва своевременно исканията на ответника и да
подготвя нов погасителен план, при изпълнение на посочените в ОУ условия,
предварително известни на клиента и независещи от конкретна дискреция на
кредитора.Тези услуги предоставят възможност на клиента да управлява по – добре
финансите си, а ангажирания ресурс от кредитора за да бъде постигната тази цел е огромен,
което обуславя плащането на търсеното възнаграждение.Преценката на цената на услугата
според жалбоподателя е изключена с оглед разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП.Услугата Фаст
– задължава кредитора да разгледа и даде становище по искането за потребителски кредит
преди това по всички останали искания – тази услуга е предоставена вече на
клиента.Услугата Флекси дава право на клиента да иска определени промени в договорното
отношение, но само когато са налице конкретни условия.Позовава се на обстоятелството, че
при подписване на искането за кредит потребителят е бил информиран за общо дължимата
сума по договора за кредит, включително за закупените допълнителни услуги.Общите
условия също са подписани от длъжника, като е изразено съгласие по отношение размера на
главницата, лихвите, цената на допълнителните услуги и общо дължимата в края на периода
сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.Воля за ползване
на услугите е изразена при знание за обстоятелството, че договарянето на тези услуги не е
условие за валидност на основания договор.Изрично се сочи, че ответникът е получил
допълнителна услуга- тъй като искането му за отпускане на потребителски кредит е
разгледано приоритетно.Тъй като дължимата цена за допълнителни услуги е ясно и точно
посочена в договора, според заявителя – жалбоподател, спазено е изискването на чл.10а,ал.2
ЗПК.Оспорва се извода на районния съд, че коментираните услуги са свързани с отпускане и
усвояване на кредита.Преповторено е твърдението, че уговорените услуги, не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от
скорошно получаване на исканата сума и възникване на непредвидени обстоятелства, които
го препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен
план.Уговореното, дължимо възнаграждение е напълно съвместимо с нормите на
обществения морал и с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационните отношения.Доколкото съдържанието на уговорените услуги е ясно
посочено в договора, ясно са посочени и дължимите суми за извършване на уговорената
услуга според жалбоподателя не е налице обоснована вероятност по смисъла на чл.411, ал.2
т. 3 ГПК потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по
договора.Предвид изложеното, в това число факта, че възможност за предоставяне на
допълнителни услуги е законовоустановена, дължимото възнаграждение е изключено от
ГПР е заявено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване издаването на
заповед за изпълнение за всички вземания, претендирани със заявлението против длъжника
ЦВ. С. С..Жалбоподателят претендира да му бъдат заплатени и сторените за производството
3
разноски – държавна такса 15.00 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.413, ал.2 изр.2 ГПК не се представя препис за връчване от жалбата при
обжалване на разпореждане, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявление за издаване
на заповед за изпълнение.В случая препис от жалбата е връчен на Ц.С..Писмен отговор не е
подаден.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от
„Профи Кредит България“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за
изпълнение срещу Ц.С. Солуkкина за парично вземане съгл.т.9 6729.59 лева, разпределена,
както следва- неплатена главниза в размер на 2655.95 лв., неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1276.35 лв., дължимо за периода от 10.08.2020г. до 03.09.2021г.,
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 598.87 лева,
неплатено възнаграждение за закупена услуги Флекси в размер на 1691.69 лева, неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
25.08.2020г., лихва за забава 383.73 лева, за периода от 11.10.2019г. дата на изпадане на
длъжника в забава до 03.09.2021г., законна лихва в размер на 93.36 лева, дължима от
03.09.2021г. – дата на предсрочан изискуемост до 27.10.2021. и дължима такава от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане.
В поле 9 и 12, относно обстоятелствата от които произтича вземането, е посочено, че
сумите са дължими на основание Договор № 30038641697 от 08.08.2019г. – договор за
потребителски кредит, подписан при Общи условия, представляващи неразделна част от
договора, със срок на действие 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план 224.92 лева,
и падежна дата 10-то число на месеца, посочен в т.VІ от Договора, при договорено
възнаграждение, за периода 10.08.2020г. до 03.09.2021г. възлизащо на 1276.35 лева и
дължимо възнаграждение във връзка със закупени допълнителни услуги Фасти Флекси –
598.87 лева и 1691.69 лева, платимо разсрочено, като част от договорените месечни вноски,
за преоритетно становище по искането за потребителски кредит и право на едностранна
промяна на погасителен план от страна на клиента, за целия срок на договора.Визирани са
неплатени погасителни вноски, обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
съответствие с предвиденото в ОУ към ДПК.
Със заявлението са представени Договорът за потребителски кредит №30038641697,
Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит,
погасителен план към Договор за потребителски кредит №30038641697, анекс №1 и анекс
№ 2 от 08.05.2020г. и 29.05.2020г. към Договор за потребителски кредит с идентичен номер
4
за отлагане на вноски по погасителен план.
В договора за потребителски кредит, след посочване на имената на съконтрахентите, са
посочени допълнителни услуги Фаст и Флекси, сума на кредита – 3000 лева, срок на кредита
36 месеца, размер на вноската 145.76 лева, ГПР 49.14%, ГПР – 41%, лихвен процент на ден
0.11%, дължима сума по кредита 5247.68 лева.Уговорената цена - възнагражедние за
допълнителна услуга Фаст е визирано на 750.00 лева, а за закупане допълнителна услуга
Фрекси на 2100.00 лева.В договора е налице декларация относно получаване на Общи
условия, както знание, относно обстоятелството, че закупуване на допълнителна услуга не е
условия за сключване и действие на договора.
В представените Общи условия се съдържат различни клаузи свързани с предмета на
сключения между страните договор и произтичащите за всеки от тях от договора права и
задължения, като са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 т.7 – 12 и т.20 ЗПК, но не и
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК - шрифтът на която е написан договора и Общите условия
очевидно е по малък от 12.В Общи условия са разписани предпоставките за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, както и дължимост в тези случаи на таксите по чл.17.4
от Общите условия . В чл.17.4 клиентът заплащатакси за извършване на услуги по Талифа.,
с която декларира, че е запознат.Тарифа към заявленето не е представена.
В чл.15 от Общите условия се съдържа подробен регламент относно допълнителни
услуги, предмет на договора, чл.15.1 – допълнителна услуга „Фаст“ – всеки КЛ, като право
за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди КЛ,
без закупена услуга „Фаст“.15.2 – „Флекси“ – всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при
нъстъпване на посочените в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3,условия респ.15.2.1.1, 15.2.1.2,
15.2.1.3 15.2.2 подробно е разяснено при какви обстоятелства и кога се отлага плащане на
погасителни вноски, колко вноски се отлагат.В чл.15.2.2.3 -е предвидено, че за извършване
намаляване на вноските страните( КЛ, СД и КР) подписват анекс, а намаляването влиза в
сила от датата на печата, посочен в анекса.отложената вноска е предвидено да бъде платена
в края на погасителния план.
Според погасителен план, подписан и от двете страни( л.7 от д) –са визирани 36
вноски, с месечен размер 224.92 лева, от която сума 145.76 лева размер на вноска по кредита
и 79.16 лева, размер на вноска за закупена допълнителна услуга или общ размер 224.92 лева.
С анекс №1 към договор за потребителски кредит е договорено отлагане на вноски по
погасителен план, без причина, като се отлага вноска №8 – запазва се ГПР на 41% и се
променя ГПР на 46.73 %.Анексът е от 08.05.2020г., неразделна част от същия е нов
погасителен план и двата документа са подписани от страните.В представения погасителн
план в полето за вноска / с падеж 10.04.2020г. е посочена сума 0.00 лева.
Аналогично с Анекс №2 с дата 29.05.2020г.е отложено плащане на вноски №9,10,11, не
е посочен срок .Посочен е ГПР 41% и ГПР 40.28%.Подписан е и нов погасителен план в
който полето за вноски №9,10 и 11 е празно, а в останалата част е налице съвпадане с
5
първоначалния погасителен план.
Съгласно чл.411, ал.1 т.1 ГПК -заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в
тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.Според ал.2 съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:1.
(доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави;3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това;4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България;5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100
от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед
за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.
Настоящия съдебен състав, имайки предвид съдържанието на чл.411, ал.1 т.2 ГПК
,изрично вмененото на съда задължение за преценка за неравноправен характер на клаузи от
договор за потребителски кредит и императивния характер на разпоредбите на ЗПК, относно
съдържанието на договора, при изрично прогласена недействителност при неспазване на
законоустановеното съдържание, засилената защита, която този закон и ЗЗП осигуряват на
определена категория правни субекти, за които е преценено, че се нуждаят от такава,
приема, че преценка за съответствие на представения договор за потребителски кредит
следва от законовоустановеното задължение за преценка съответствие на искането с
изискванията на закона респ. отхвърляне на заявленето при констатиране на
противоречие.Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в по- голямата си част
специалните разпоредби, се основават на етични съображения.
Съдът намира искането за неоснователно предвид обстоятелството, че поради
неспазване на изискването за шрифт договорът е недействителен съгласно чл.22 ЗПК -
искане основаващо се на недействителен договор не може да бъде уважено.В частта относно
предмета на договорените допълнителни услуги и дължимото за тях възнаграждение,
договорът е в противоречие с установената с разпоредбата на чл.10а , ал.2 ЗПК забрана –
относно възможността от потребителя да се събират такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл.5, ал.1 от НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2014 г. за
организацията и управлението на рисковете в банките,приета с Решение № 151 от 24.04.2019 г. на
УС на БНБ, обн., ДВ, бр. 40 от 17.05.2019 – като се придържат към принципа на
пропорционалността, банките изграждат и поддържат структура за управление на риска,
която е независима от оперативните звена и която има необходимите правомощия, статут,
6
ресурси и адекватен достъп до надзорния съвет или съвета на директорите.Според ал.2
структурата за управление на риска обхваща системите, процесите, организационните звена
и лицата, чиято основна цел е осъществяването на независимата от оперативните звена
функция по идентифициране, наблюдение и управление на поемания от банката риск.С
оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 т.1 – вътрешните правила включва оценка на кредитния
риск свързан и с индивидуални длъжници.В отменените нормативни актове в тази посока(
посочени в ПЗР на този нормативен акт) са разглеждани случаи на неизпълнение на
задълженията по договора, поради недостиг на средства и налагащо се поради това
преструктуриране.Напр - една експозиция се счита за преструктурирана, когато
първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката
към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до
невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би
дала при други обстоятелства.
Възможността за изменение на договора и опрощаване на задължения, е
законоустановена с чл.9, чл.20а, ал.2 и чл.108 ЗЗД, при отсъствие на норма в ЗЗП и ЗПК
изключваща приложението на посочения законов текст.Свободата на договоряне в тези
случаи е ограничена от разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК съгласно която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, както и относно размера на договорената лихва, която не може
да надвишава законната лихва и забрана за събиране на такис и комисиони във връзка с
дейности, относими към усвояване и управление на кредита.
Както следва от съдържанието на договора и Общите условия, относно съдържанието
на договорените допълнителните услуги Фаст и Флекси, следва, че между страните е
договорен начин на процедиране, при невъзможност на длъжника да изпълнява
задълженията си и плащане за разглеждане на искане за отпускане на потребителски
кредит.Очевидно не става въпрос за друга облага, предоставена на длъжника, във връзка с
която според основните принципи на облигационното право логично би следвало да се
дължи възнаграждение. Касае се за дейности, които представляват типични действия във
връзка с усвояване и управление на кредита, предвид и законовата регламентация на
подобни действия, осъществявани от Банките разглеждани именно, като действия свързани с
преструктуриране на кредит, към променените условия, които по съществото си произтичат
от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти кредитодател и
кредитополучател.Кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
Възможността за изменение на договора и опрощаване на задължения, е
законоустановена с чл.9, чл.20а, ал.2 и чл.108 ЗЗД, при отсъствие на норма в ЗЗП и ЗПК
изключваща приложението на посочения законов текст.Свободата на договоряне в тези
случаи е ограничена от разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, както и относно размера на договорената лихва, която не може да надвишава
7
законната лихва.
В случая е договорено отлагане плащане на погасителни вноски – дори липсва
изявление за опрощаване, и то при неработоспособност и други извънредни обстоятелства,
рефлектиращи върху финнансовото състояние на длъжника т.е вноската е
дължима.Изключено е при това положение уговаряне заплащане на сума в размер на 2290.56
лева т.е в размер почти на предоставената в заем главница, разсрочено като част от
дължимите евентуални месечни вноски, предварително като възнаграждение при
евентуално настъпване на предпоставките за това.Клаузите за уговорени пакети
допълнителни услуги се явяват нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед на изложеното, претендираните суми са недължими независимо от това дали
искането за кредит е било разгледано с приоритет или е отложено плащане на погасителни
вноски, дължими въз основа на договора за кредита, по искане на кредитополучателя.Т.нар
приоритетно разглеждане на искане за отпускане на потребителски кредит очевидно не е
свързано с предоставяне на имуществена облага, клаузата не съдържа подробна
регламентация относно условията на приложението.|Изложените в жалбата доводи са
неоснователни.
Недължима е и претендираната сума за извършени административни разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по кредита, поради недължимост на такива суми
предвид разпоредбата на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК. ( в този смисъл определение по
гр.д.№492/2021г. по описа на КнОС).Отделно липсва ясно формулирано задължения в тази
посока, не е представена Тарифа и не се установява размера на дължимата сума.
Предвид изложеното, съдът ще потвърди обжалваното определение, като не намира за
нужно да обсъжда обстоятелствата по делото, относно настъпила предсрочна изискуемост и
обявяването и на длъжника.
Предвид неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78 ГПК искането за
заплащане на деловодни разноски е неоснователно.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №833 от 29.10.2021 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по ч.гр.д.№2118/2021 г. г. по описа на същия съд, в частта, с която, съдът е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от
„Профи Кредит България“ ЕООД, *** срещу ЦВ. С. С., ЕГН **********, адрес: с.Овчарци,
общ.Сапарева баня, ул.“Лозана“№12 относно сумата 2 290.56 лева, както и такса за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева, дължими на основание договор
8
за потребителски кредит №30038641697 от 08.08.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9