№. 95 / 28.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. Монтана 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на 18.02.2020 г. в състав :
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 1864 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx, чрез упълномощения си процесуален представител Д.Й.Н.- адвокат от Соф.АК, със служебен адрес: г. С. 1. у. ,. №. 5. Б. е. 1. о. 101 е предявил обективно и субективно съединени искове против „Г. Ж.” ЕАД, ЕИК xxxx 0, седалище и адрес на управление: г. С., бу. „. ш.“ №. 47А, бл. В, ет 3, представлявано от С. Е. Б. и „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК xxxx , седалище и адрес на управление: г. С. у. М. -19.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2011 г. ищецът Г.И.Г. сключил с „Банка ДСК" ЕАД (,,Банката") приложения към настоящата искова молба Договор за кредит за текущо потребление №. 19675740, въз основа на който Банката му предоставила паричен кредит в размер на 27 500 лв.
По повод отпускането на горепосочения кредит, на г-н И. било представено приложеното към настоящата искова молба Предложение за включване в групата на застрахованите лица по сключения между Банката и „Г. Ж." ЕАД („Дружеството") Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК" ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум". Съгласно въпросното Предложение, един от покритите по застраховката рискове бил ,,Пълна трайна неработоспособност-ПТН (трайно намалена работоспособност от 71 % до 100%), в резултат на злополука или заболяване, настъпили със застраховано лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие". След като изразил съгласие с посоченото Предложение, г-н И. бил включен в групата на застрахованите лица по горепосочената застраховка и по този повод бил издаден приложеният към настоящата искова молба Сертификат №. 4000000021100 на застраховано лице.
Определената в Сертификата застрахователна сума за риска Пълна трайна неработоспособност (,,ПТН") се равнявала на размера на отпуснатия кредит - 27 500 лв. Срокът на индивидуалното застрахователно покритие бил определен от 00:00 часа на 08.08.2011 г. до датата на изтичане на първоначалния срок на кредита. Посочените в Сертификата ползващи се лица по застраховката, при настъпване на риска ПТН, били Банката, в качеството й на застраховащ, и ищецът, в качеството му на застрахован.
Към момента на включване на ищеца в групата на застрахованите лица по горепосочената застраховка, той работел по трудово правоотношение, на длъжност „Старши одитор - І степен", в Сметната палата на Република България.
В срока на индивидуалното застрахователно покритие по сключената застраховка, с приложеното към настоящата искова молба Експертно решение №. 0413/ 28.01.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ ,,Д-р Ст. И.“ АД, на ищеца била определена 80 % трайно намалена работоспособност. Съгласно мотивите на въпросното решение процентът на трайно намалена работоспособност бил определен във връзка с прекаран на 18.07.2014 г. от г-н И. миокарден инфаркт.
Ищецът предявил към Дружеството претенция за извършване на дължимите застрахователни плащания по горепосочения застрахователен договор. С приложеното към настоящата искова молба Писмо с изх. №.УП-И-510/ 15.04.2015 г. Дружеството уведомило г-н Г., че е приело Решение №. 2 от 09.04.2015 г., с което е отказало извършването на плащания по претенцията. Съгласно писмото, отказът се дължал на това, че не била реализирана една от съдържащите се в чл. 1. т. 20 от Глава 1 от Общите условия (,,ОУ") към сключената застраховка предпоставки за настъпване на риска ,,ПТН" и по -конкретно - не било изпълнено условието застрахованият да не може да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. В писмото било изтькнато още, че според издаденото Решение на ТЕЛК, г-н Г. можел да работи като одитор,
Ищецът счита, че горецитираната договорна клауза е нищожна на няколко различни основания. Исковете за обявяване на нищожност на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ към застрахователния договор са предявени при условията на обективно евентуално съединяване.
Моли съдът да разгледа като главен иск претенцията за обявяване на клаузата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ към Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум", за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Позовава се на разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, в довода си за неравноправна клауза в договора като счита, че клаузата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ поставя изпълнението на задълженията на Дружеството, в качеството му на застраховател, в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Застрахованото лице няма как да докаже изпадането си в неспособност да извършва каквато и да била трудова дейност. Ето защо, тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. З от ЗЗП.
Освен че попада в хипотезата на чл. 143, т. З от ЗЗП, разпоредбата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І от ОУ отговаря и на общите критерии за неравноправност, залегнали в нормата на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че въпросната клауза от застрахователния договор е сключена във вреда на ищеца и води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. Дава възможност на Дружеството едностранно да преценява дали носи отговорност за настъпилото застрахователно събитие или не.
Същата клауза не отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като Дружеството не е положило грижата на добрия съконтрахент при сключването на договора.
Направено е възражение за неправноправност на посочената клауза от договора и защото е неиндивидуално договорена.
В случай. че горепосоченият главен иск за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ бъде отхвърлен, моли съдът да уважи евентуалния иск за обявяване на цитираната договорна клауза за нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 186, ал. 5., т. 1 от К3 (отм.), за което излага развити доводи. Намира противоречие между изр.1 и изр. 2 от цитираната клауза. Намира съществуване на противоречие и между клаузата на чл. 13, ал. 2 на Глава 3 от ОУ със съдържащото се в първото изречение на чл. 1. т. 20 от Глава І на ОУ изискване за установяване на покрития риск ПТН.
Ищецът прави извод за това, че в ОУ към застрахователния договор съдържанието на покрития застрахователен риск ПТН не е определено по ясен за потребителя на застрахователната услуга начин.
В случай, че посоченият в т. 2 от иск. молба иск за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ бъде отхвърлен, моли съдът да уважи евентуалния иск за обявяване на горепосочената договорна клауза за нищожна, поради противоречие с чл. 186, ал. 7, предл. последно от К3 (отм.). За застрахованото лице съществува правна пречка да докаже реализирането на условие, предвидено в атакуваната клауза от ОУ. В българското законодателство не е предвидена правна възможност органът на медицинската експертиза (ТЕЛК, респ. НЕЛК) да постанови, че освидетелстваното лице не може да извършва какъвто и да било труд.
Уважаването на някой от горепосочените три установителни иска според ищеца би довело до уважаването и на осъдителните искове по чл.242, ал.1 от КЗ и по чл.238, ал.1.вр. с ал.5. от КЗ/отм./ срещу Дружеството. От друга страна, обаче счита, че дори и да се приеме, че всеки от трите установителни иска е неоснователен, то осъдителните искове отново следва да бъдат уважени, в подкрепа на което излага развити доводи.
Ищецът обосновава извода, че единственото действително условие за настъпване на риска ПТН е определянето на трайно намалена работоспособност на застрахованото лице, в размер от 71 % до 100 %, с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Тъй като в случая тази предпоставка е била реализирана, счита, че за Дружеството е възникнало задължение да извърши предвидените в застрахователния договор застрахователни плащания.
Предвид изложените в исковата молба твърдения и съображения се обръща към съда с ИСКАНЕ:
1. Да бъде постановено решение, с което, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (,,ЗЗП") във вр. с чл. 143, т. З от ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1. предл. І-во от Закона за задълженията (,,ЗЗД") във вр. с чл.186, ал. 5., т. 1 от отменения Кодекс за застраховането (,,КЗ отм.") и евентуално на основание чл. 26, ал. 1. предл. І-во от ЗЗД във вр. с чл. 186, ал. 7, предл. последно отКЗ (отм.), да бъде обявена нищожността на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ към Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум", по процесния застрахователен договор;
2. На основание чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.), да бъде осъден ответника „Г. Ж." ЕАД да заплати в полза на ищеца Г.И.Г. сумата от 20 884,38 лв., дължима съгласно Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум", както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 9 060,01 лв. - за периода от 09.04.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума;
3. На основание чл. 238, ал.1. вр. с ал.5. от КЗ/отм./ да бъде осъден ответника „Г. Ж." ЕАД да заплати в полза на ищеца Г.И.Г. сума в размер на 6 615,62 лв., дължима съгласно Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум”, както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 2 869,97 лв. - за периода от 09.04.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума;
Моли да му бъдат присъдите направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание чрез адв. Б.М.- САК, преупълномощен от адв. Д.Н., поддържа исковите претенции и по същество моли да бъдат уважени по изложените писмено и устно доводи.
Представя в указания срок писмена защита с приложена съдебна практика/посочени 2 решения/.
От ответника- „Г. Ж.” ЕАД, ЕИК xxxx 0, седалище и адрес на управление: г. С., бу. „. ш.“ №. 47А, бл. В, ет 3, представлявано от С. Е. Б., чрез юрисконсулт А. К., е подаден отговор на исковата молба/ИМ/ в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК.
Изразено е становище за допустимост на предявените искове.
Относно тяхната основателност е развито становище за неоснователност. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва сключената застраховка, посочена в ИМ.
Ответното дружество излага възражение за това, че в процесния случай не са налице необходимите предпоставки, за да се приеме, че е настъпил покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 7 от Общите условия (ОУ) към застрахователния договор. Твърди, че заболяването на ищеца Г.И.Г. не е довело до прекратяване на трудовото му правоотношение от една страна, а от друга- не го е поставило в такова състояние, което да не му позволява да полага личен труд за осигуряване на доход. Позовава се на съдържанието в представеното с ИМ Експертно решение №. 0413/ 28.01.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ ,,Д-р Ст. И.“xxx и записаното в него че ищецът може да работи като одитор.
Оспорва и иска за присъждане на законна лихва. Предвид неоснователността на главния иск, такъв се явява и акцесорният за лихва.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за неравноправност на чл. 1. т. 20 от Общите условия на основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите, за което излага съответни аргументи. Счита още и че не е нарушена и разпоредбата на чл. 186. ал. 7. предл. последно от КЗ (отм.).
Оспорва представеното с исковата молба Удостоверение изх. №. К114/ 14.06.2019 г., издадено от ..Банка ДСК" ЕАД, в частите му относно обстоятелствата за погасяването на процесния кредит и за остатъка от същия към момента на постановяване на решението на ТЕЛК - 28.01.2015г.
Моли да му бъдат присъдите направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание чрез юриск. Даниел Здравков поддържа възраженията в дадения писмен отговор на ИМ и по същество моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, като неоснователни.
От ответника- „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* представлявано от Виолина Маринова Спасова- Главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. -Изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрисконсулт Д.М.П. /Съдебен адрес:xxx/ е подаден отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК.
Заявено е, че оспорва изцяло предявените искове и ги счита за недопустими и неоснователни.
Изразено е становище за това, че от обстоятелствената част и от петитума на ИМ не се установява каква е претенцията на ищеца към Банката и на какво се основава. На ищеца следва да бъде даден срок да поясни какъв правен интерес има от завеждане на иска срещу Банка ДСК ЕАД, както и в какво се състои искането.
Не оспорва сключения групов договор за застраховка между двете ответни дружества, към който ищецът се е присъединил. Пояснява, че БДСК участва в застрахователното правоотношение като застрахователен агент- търговец, вписан във водения от Комисията за финансов надзор (КФН) регистър по чл. 30, ал. 1. т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Също така, съгласно представените по делото доказателства ищецът е погасил изцяло предоставения от Банка ДСК кредит преди завеждане на иска, поради което облигационното правоотношение между него и Банката е прекратено, тоест за Банка ДСК ЕАД няма интерес, нито възможност като застраховащ да претендира плащане от дружеството застраховател за погасяване на задължението по договора за кредит. На тези основания счита, че за ищеца няма какъвто и да било интерес от завеждане на исковете срещу „Банка ДСК” ЕАД.
Развива довод за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. чл.143, т.3 от ЗЗП на клауза от ОУ към договора за застраховка.
Останалите три осъдителни иска касаят финансови претенции насочени изцяло срещу ,,Г. Ж.“ ЕАД, като отново заявява, че не става ясно на какво основание същите са заведени и срещу Банката.
Претендира за присъждане на юриск. възнаграждение
С молба от ищеца, вх. №. 13802/12.11.2019 год. и в изпълнение на дадени му от съда указания уточнява, че Банката има качеството на ответник единствено по отношение на предявените три установителни иска, наред с Дружеството. Правният интерес на ищеца произтича от това, че ответниците са страни по застрахователния договор, съдържащ договорна клауза, чиято нищожност желае да бъде прогласена. Втората група искове включва четири осъдителни иска- за осъждане единствено на Дружеството, да заплати в полза на ищеца различни парични суми.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани са заключения на съдебно-медицинска и счетоводна експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235, вр.чл. 237 ГПК приема следното:
Между страните няма спор и от доказателствата по делото е установена изложената в исковата молба фактическа обстановка и по-точно това, че на 08.08.2011 г. ищецът Г.И.Г. сключил с „Банка ДСК" ЕАД (,,Банката") приложения към настоящата искова молба Договор за кредит за текущо потребление №. 19675740, въз основа на който Банката му предоставила паричен кредит в размер на 27 500 лв/л.9-10/.
По повод отпускането на горепосочения кредит, на ищеца Г.И. било представено приложеното към настоящата искова молба Предложение за включване в групата на застрахованите лица по сключения между ответниците- Банка ДСК /Банката/ и „Г. Ж." ЕАД („Дружеството") Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК" ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум"/л.12-13/. Съгласно това Предложение, един от покритите по застраховката рискове бил ,,Пълна трайна неработоспособност-ПТН (трайно намалена работоспособност от 71 % до 100%), в резултат на злополука или заболяване, настъпили със застраховано лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие". След като изразил съгласие с посоченото Предложение, ищецът И. бил включен в групата на застрахованите лица по горепосочената застраховка и по този повод бил издаден приложеният към исковата молба Сертификат №. 4000000021100 на застраховано лице/л.14-16/. Предложението и Сертификата са подписани от ищеца съотв. като „кандидат за застраховане” и „застрахован”.
Определената в Сертификата застрахователна сума за риска Пълна трайна неработоспособност (,,ПТН") се равнява на размера на отпуснатия кредит- 27 500 лв. Срокът на индивидуалното застрахователно покритие бил определен от 00:00 часа на 08.08.2011 г. до датата на изтичане на първоначалния срок на кредита. Посочените в Сертификата ползващи се лица по застраховката, при настъпване на риска ПТН, били Банката, в качеството й на застраховащ и ищецът, в качеството му на застрахован.
Към момента на включване на ищеца в групата на застрахованите лица по горепосочената застраховка, той работел по трудово правоотношение, на длъжност „Старши одитор - І степен", в Сметната палата на Република България. От изисканата писмена информация от ТД на НАП В. Търнова, о. Монтана, постъпила по делото на 14.11.2019 год. се установява, че за периода 01.01.2014 год. 12.11.2019 год. ищецът Г. И. има действащ трудов договор и осигуряване от „Сметна палата”, ЕИК *********, г. С., на длъжност”главен одитор Сметна палата”/л.83/. Информация за трудовото му правоотношение се съдържа и в писмо от Сметната палата до ответното дружество, изх. №. 26-00-12/02.04.2015 год./л.47/.
В срока на индивидуалното застрахователно покритие по сключената застраховка, с приложеното към исковата молба Експертно решение №. 0413/ 28.01.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ ,,Д-р Ст. И.“xxx, на ищеца била определена 80 % трайно намалена работоспособност. Съгласно мотивите на въпросното решение процентът на трайно намалена работоспособност бил определен във връзка с прекаран на 18.07.2014 г. от ищеца Г. И. миокарден инфаркт/л.27/. Видно от записаното в мотивите към ЕР на ТЕЛК ”Лицето може да работи като одитор по чл.78, ал.2 от Н.М.Е. и „28.01.2015г.- Дата на освидетелстване, тъй като лицето в момента работи.”.
Ищецът предявил към ответното Дружество претенция за извършване на дължимите според него застрахователни плащания по горепосочения застрахователен договор. С приложеното към настоящата искова молба Писмо с изх. №.УП-И-510/ 15.04.2015 г. Дружеството уведомило ищеца Г.И.Г., че е приело Решение №. 2 от 09.04.2015 г., с което е отказало извършването на плащания по претенцията. Съгласно писмото, отказът се дължал на това, че не била реализирана една от съдържащите се в чл. 1. т. 20 от Глава 1 от Общите условия (,,ОУ") към сключената застраховка предпоставки за настъпване на риска ,,ПТН" и по- конкретно не било изпълнено условието застрахованият да не може да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. В писмото било изтькнато още, че според издаденото Решение на ТЕЛК, г-н Г. можел да работи като „одитор”/л.29-30/.
По заявеното в отговора на ИМ от ответното Дружество доказателствено искане по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Р.М.К.. Вещото лице заключава, че ищецът Г. може да работи като „одитор” в Сметната палата при съществуващото му заболяване и спазени противопоказни условия на труд, посочени в ТЕЛК решението. Съдът приема заключението като обективно и безпристрастно. Не е оспорено отстраните.
С оглед оспорване от ответното Дружество на представеното с исковата молба Удостоверение изх. №. К114/ 14.06.2019 г., издадено от ..Банка ДСК" ЕАД, в частите му относно обстоятелствата за погасяването на процесния кредит и за остатъка от същия към момента на постановяване на решението на ТЕЛК - 28.01.2015г., по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.. В заключението е констатирано, че към 28.01.2015 година непогасеният остатък по потребителски кредит с №. 19675740/08.08.2011 година е в размер на 20 698.25/ двадесет хиляди шестотин деветдесет и осем лв. 25 ст./ лв- главница; 6266.39 лв-договорна лихва и 17.07 лв- санкц. лихва.
Към 28.01.2015 година погасената част по потребителски кредит с №. 19675740/08.08.2011 година е в размер на 6 801.75/ шест хиляди осемстотин и един лв. 75 ст./лв-главница; договорена лихва-7757.13 лв и санкц. лихва-8.92 лв или общо 14 567.80 лв по направени 51 вноски. С последно направената вноска на 22.05.2019 год. в размер на сумата 8 500.15 лве извършено окончателно погасяване на кредита, в т.ч. 8438.13 лв- главница и 62.02 лв-лихва.
Съдът приема заключението като обективно и безпристрастно. Не е оспорено отстраните.
Спорни са въпросите, свързани с това, налице ли са основанията, посочени в исковата молба за неравноправност на клаузата на чл.1. т.20, изр.І от Глава І на Общите условия/ОУ/ към процесния Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на „Банка ДСК" ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум”, сключен между страните.
С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно клаузата на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ „пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице е медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие”. Съгл. изр.2 на чл.1.т.20 от гл.І ПТН се установява от застрахователя въз основа на представено експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 %.
Съгл. чл.7 от ОУ към застрахователния договор, един от покритите рискове по застрахователни договори за групова застраховка „Сигурност” на кредитополучателите е ПТН /пълна трайна неработоспособност/ в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахованото лице т.е. отговорността на застрахователя следва да се ангажира при настъпила ПТН.
По сключения застрахователен договор застрахователят не носи риска само от трайно намаляване на работоспособността на застрахования. Необходимо е настъпването на такова събитие, което поставя застрахования в невъзможност да полага труд. Данните по делото сочат, че в процесния случай заболяването на ищеца Г.И.Г. освен че не е довело до прекратяване на трудовото му правоотношение, не го е и поставило в такова състояние, което да не му позволява да упражнява личен труд за осигуряване на доход. Заболяването на ищеца, за което е издадено ЕР на ТЕЛК/21.08.2015 год. не сочи на невъзможност да полага труд, а напротив- удостоверено е че може да полага такъв труд и на практика е полагал през целия период труд като „одитор” към Сметната палата- С.. Това ЕР не дава основание да се приеме, че е настъпил покрит застрахователен риск по см. на чл.7 от ОУ към застрахователния договор, в който изчерпателно са посочени покритите застрахователни рискове. Ето защо съдът приема, че тази клауза не поставя изпълнението на задълженията на Дружеството, в качеството му на застраховател, в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. Застрахованото лице има възможност да докаже изпадането си в неспособност да извършва каквато и да била трудова дейност.
За това оспорената от ищеца клауза не е неравноправна и не попада в хипотезата на чл. 143, ал.2, т. З от ЗЗП и не е нищожна на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП.
Другото основание в претенцията на ищеца за нищожност на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І от ОУ, че последната е сключена във вреда на ищеца и води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. Дава възможност на Дружеството едностранно да преценява дали носи отговорност за настъпилото застрахователно събитие или не.
Съдът намира, че доводът така оспорената клауза да отговаря и на общите критерии за неравноправност, залегнали в нормата на чл. 143 от ЗЗП, не се подкрепя от съдържанието, смисъла и целите на договора като цяло. При сключване на застрахователния договор ищецът като застрахован е получил екземпляр от Общите условия, запознал се е с тях и ги е приел, което е декларирал писмено и за което е положил съответни подписи. В ОУ не случайно покритият риск се нарича „пълна трайна неработоспособност” и това понятие е едно от изрично дефинираните в ОУ. Дружеството не преценява едностранно дали носи отговорност за настъпилото застрахователно събитие или не, а използва единствено заключенията в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и представените по преписката медицински документи като доказателства. В случаите на ПТН определящи са последиците- вероятната постоянност на това състояние и невъзможността за осигуряване на доход чрез личен труд, свързана с това състояние, а не само конкретния процент на трайно намалена работоспособност. Само по себе си, определянето на процент на неработоспособност между 71 % и 100 % може да не доведе до настъпването на неблагоприятни последици за застрахованото лице - вероятна постоянност на състоянието и загуба на доход. В процесния случай тези последици не са настъпили, с оглед на факта, че ищецът Г.И.Г. е продължил да работи и да получава доход от трудовата си дейност. За това съдът намира, че не е налице и настъпване на уговорения покрит застрахователен риск.
Цитираното от ищеца писмо изх. №. І 2948/22.10.2012 год. на НЕЛК до пр-ля на комисията за финансов надзор, на което се позовава в тезата си за неяснота на оспорената в процеса договорна клауза, съдът не намира за основателен довод за установяване на претенцията му за прогласяване на същата за неравноправна и нищожна. Установено е по делото и е безспорно между страните, че ищецът е бил способен и е продължил да упражнява трудова дейност по сключен трудов договор със Сметната палата- С., заемащ длъжността „одитор”, както преди издаване на ЕР на ТЕЛК, така и след това през периода на индивидуалното застрахователно покритие. За него не е било необходимо да удостоверява друг факт-неспособност за полагане на каквато и да било трудова дейност, тъй като няма да отговаря на действителното му състояние, съдържащо се в ЕР на ТЕЛК. При това положение съдът приема, че не е налице неравноправна клауза по см. на чл.143,т.3 ЗЗП и по см. на чл.26, ал.1. пр.1 ЗЗД. Съдържанието на покрития риск е установен по ясен и недвусмислен начин в оспорената в процеса клауза.
Евентуалните искове за обявяване на цитираната договорна клауза за нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 186, ал. 5., т. 1 от К3 (отм.) и поради противоречие с чл.186, ал.7, пр. последно КЗ/отм./, не се подкрепят от събраните доказателства. Между изр.1 и изр. 2 от оспорената клауза не съществува противоречие. Съдържащото се в клаузата на чл. 1. т. 20 от Глава І на ОУ изискване за установяване на покрития риск ПТН не е неясно.
Уговореният застрахователен риск е предвиден като последица от кумулативното наличие на две предпоставки- над 70 % ТНР и неспособност лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Фактическият състав за установяване на трайно намалена работоспособност завършва с Експертно решение на официален орган /ТЕЛК,НЕЛК/ , като по този начин е изключена възможността за субективна преценка и оказване на пряко влияние от която и да е от страните. Клаузата е уговорена индивидуално, тъй като както по-горе е отбелязано ищецът е декларирал изрично, че е получил, прочел, разбрал и приема Общите условия на застраховката.
Оспорената клауза на чл. 1. т. 20 от Глава І на ОУ не е в противоречие с клаузата на чл. 13, ал. 2, т.2 на Глава 3 от ОУ, както твърди ищецът. Изредените документи в последната са достатъчни за удостоверяване настъпването на условията, предвидени в клаузата на чл. 1. т. 20 от Глава І на ОУ и не съществува фактическа или правна пречка за застрахованото лице да бъдат изпълнени. С оглед на това не е нарушена разпоредбата на чл.186, ал.7, пр. последно КЗ/отм./ и оспорената в процеса договорна клауза не се намира в разрез с предвидените в императивната разпоредба ограничения.
Предвид изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 1. т. 20 изр.І от Глава І на ОУ е действителна. В тази връзка съдът намира осъдителните искове по чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.) и по чл.238, ал.1 във вр. с ал.5. от КЗ/отм./, за недоказани. Изискването, посочено в чл. 1. т. 20 изр.І от Глава І на ОУ следва да се разбира и тълкува във връзка с изискването на чл. 1. т. 20 изр.ІІ от Глава І на ОУ. Тези клаузи следва да се тълкуват във взаимовръзката си и съгл. чл.20 от ЗЗД- във връзка с останалите клаузи в договора и в смисъла, който произтича от целия договор. Т.е. да се търси действителната обща воля на страните. Съдържанието на застрахователния договор сочи на извод, че изпадането на застрахованото лице в ТНР между 71% и 100% не се приравнява на понятието ПТН. За това в конкретния случай действителната воля на страните е била да се даде обезпечение, в случай че длъжникът по банковия кредит изпадне в такава обектива невъзможност, че да не може да посрещне своите задължения по обслужването му/погасяване на кредита/. Целта и предназначението на застраховката е обезпечение на получения от ищеца кредит. Тя има единствената цел да послужи за удовлетворение на кредитора в случай, че длъжникът изпадне в такова състояние, че да не може да посрещне своите задължения. Както е констатирано по-горе в конкретния случай няма настъпил застрахователен риск, тъй като ищецът е продължавал да работи същата работа, която е работил и при усвояване на кредита, която му е осигурявала средства и да погаси кредита в пълен размер.
Застрахователният договор предвижда обезпечения на кредитора, така че когато има покрит риск застрахователят да плати вместо длъжника и кредиторът да не остане необезпечен.
Обезпеченията не означават, че длъжникът трябва да се освобождава от своя дълг. Сключената между страните застраховка има една функция и тя е обезпечение на платежоспособността на получателя по кредита, а не удовлетворяването му от кредиторовите обезпечения.
По изложените съображения съдът приема предявените осъдителни искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени,вкл. и претенцията за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, които като акцесорни следват съдбата на главния иск.
При очертания изход на спора и съобразно чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК на ответното Дружество следва да бъдат присъдени заявените разноски по делото по представени Списък по чл.80 ГПК-сумата 190 лв- възнаграждение за съдебно- мед. експертиза/.
На ищеца разноски по делото не следва да бъдат присъдени, поради отхвърляне на предявените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез упълномощения си процесуален представител Д.Й.Н.- адвокат от Соф.АК, със служебен адрес: г. С. 1. у. ,. №. 5. Б. е. 1. о. 101 против „Г. Ж.” ЕАД, ЕИК xxxx 0, седалище и адрес на управление: г. С., бу. „. ш.“ №. 47А, бл. В, ет 3, представлявано от С. Е. Б. и „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК xxxx , седалище и адрес на управление: г. С. у. М. -19 обективно съединени искове при усл. на евентуалност за постановяване решение, с което, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (,,ЗЗП") във вр. с чл. 143, т. 3 от ЗЗП, евентуално на основание чл. 26, ал. 1. предл. І-во от ЗЗД във вр. с чл.186, ал. 5., т. 1 от отменения Кодекс за застраховането ( отм.) и евентуално на основание чл. 26, ал. 1. предл. І-во от ЗЗД във вр. с чл. 186, ал. 7, предл. последно от КЗ (отм.), да бъде обявена нищожността на чл. 1. т. 20, изр. І от Глава І на ОУ към Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум", като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез упълномощения си процесуален представител Д.Й.Н.- адвокат от Соф.АК, със служебен адрес: г. С. 1. у. ,. №. 5. Б. е. 1. о. 101 против „Г. Ж.” ЕАД, ЕИК xxxx 0, седалище и адрес на управление: г. С., бу. „. ш.“ №. 47А, бл. В, ет 3, представлявано от С. Е. Б., обективно съединени искове за постановяване решение, с което: 1.На основание чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.), да бъде осъден ответника „Г. Ж." ЕАД да заплати в полза на ищеца Г.И.Г. сумата от 20 884,38 лв., претендирана като дължима съгласно Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум", както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 9 060,01 лв. - за периода от 09.04.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
2. На основание чл. 238, ал.1. вр. с ал.5. от КЗ/отм./ да бъде осъден ответника „Г. Ж." ЕАД да заплати в полза на ищеца Г.И.Г. сума в размер на 6 615,62 лв., претендирана като дължима съгласно Групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучателите на ,,Банка ДСК“ ЕАД по големи кредити, застрахователен пакет ,,Максимум”, както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 2 869,97 лв. - за периода от 09.04.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
Осъжда Г.И.Г./адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на „Г. Ж." ЕАД, ЕИК xxxx 0 сумата 190 лв- разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :