РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Русе, 02.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 30
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 161 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от К.И.П. ***,
депозирана чрез процесуален представител адв. К. К. ***, против Решение № 118
от 15.04.2021 г., постановено по АНД № 266/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-3393-000399 от 18.01.2021 г.,
издадено от ВПД Началник на Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на П. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца и е осъден П. да заплати на ОД на МВР –
Русе сума в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че
решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени
решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление. Претендира и присъждането на разноски за двете инстанции.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано
по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 8234 от 25.05.2021 г.
по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището
на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд
съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Фактическата обстановка,
нарушението и авторството на деянието по оспореното пред районния съд
наказателно постановление са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Неоснователни са касационните
оплаквания за противното.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран, като на 21.12.2020 г., около 15:00 часа в гр. Русе, полицейски
служители във Второ РУ на ОД на МВР – Русе, разпитани в качеството им на
свидетели по въззивното дело, се намирали в паркирания от тях служебен
автомобил по ул. „Плиска“, като станали очевидци, възприемайки непосредствено
как водачът на лек автомобил марка „Мерцедес 230 Е“, с рег. № Р0567КК,
излизайки от ул. „Янтра“ и завивайки по ул. „Плиска“, боравейки с уредите за
управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушил устойчивостта
му на пътя, като насочил задната част на автомобила първо надясно, след което
наляво, изменяйки по този начин траекторията му на движение.
Административният
съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно
решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на
съществени процесуални нарушения. Първата
съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото гласни
доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в съвкупност с
останалия доказателствен материал. Разпитаните по делото полицейски служители, очевидци
на нарушението, които са и съответно актосъставител и свидетел по АУАН,
подробно описват поведението на жалбоподателя на процесните дата, час и място,
а именно умишлено подаване на газ и нарушаване устойчивостта на задните
задвижващи колела на автомобила, като в резултат на тази маневра автомобилът поднесъл последователно вляво и
вдясно на пътното платно. Тези свидетели лично, непосредствено са възприели точно
по какъв начин се е движил автомобилът, управляван от П., неговата
продължителност, а именно че автомобилът е навлязъл с висока скорост в завоя,
след което задната му част поднася първо наляво, после надясно, с приплъзване
на гумите, при което се създал и повече шум. Свидетелстват и за това, че не са
възприели да е имало някаква обективна предпоставка за неволно изпускане на
контрола върху автомобила от страна на водача. Правилно показанията на
полицейските служители са ценени като обективни и безпристрастно дадени, съответстващи
на писмените доказателства по делото. От друга страна правилна е и оценката на
показанията на водения от жалбоподателя свидетел относно спорния по делото факт
дали поведението на П. е било умишлено, като в тази връзка следва да се има
предвид, че жалбоподателят и този свидетел са в приятелски отношения, което
обяснява и желанието на свидетеля да съдейства на жалбоподателя да избегне
административнонаказателна отговорност. При тези фактически констатации изводът
на районния съд за доказаност на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, във
връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява правилен и обоснован.
С
оглед гореизложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд - Русе е
валидно, допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна
– ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Водим
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 15.04.2021 г.,
постановено по АНД № 266/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-3393-000399 от 18.01.2021 г., издадено от ВПД Началник на Второ РУ при
Областна дирекция на МВР – Русе и е осъден К.И.П. да заплати на ОД на МВР -
Русе сума в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.