Решение по дело №255/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Л. С. Д., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 1751/06.12.2023 г. по АНД № 3341/2023 г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, №7385187, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Л. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон. С касационната жалба решението на въззивната инстанция се оспорва като неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд е нарушил правото на защита на Д., като неправилно е потвърдил оспорения ЕФ, който бил издаден без да са установени елементите на фактическия състав на нарушението, поради което за касаторката и до момента липсвала яснота относно начина на извършване на нарушението. Сочи, че в случая не е доказана повторност при извършване на нарушението, доколкото от представената справка не ставало ясно датата на връчване и влизане в сила на предходен ЕФ. Сочи, че към преписката не е представено и копие на предходен влязъл в сила ЕФ. Твърди, че Протоколът по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., издадена от министъра на вътрешните работи не съдържа информация в графите за първо и последно статични изображения, поради което не може да се установи по безспорен начин, че именно касаторката е извършила нарушението. Настоява се касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС-Варна, ведно с оспорения ЕФ. В съдебно заседание касаторката не се явява и не се представлява. В писмена молба по хода на делото с.д. 4500/28.03.2024г. поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея и по същество моли за отмяна на оспореното въззивно решение.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, в открито съдебно заседание също не се представлява. Депозирани са писмени бележки с.д. № 3668/13.03.2024г. от гл. юриск. К. Л.-А., в качеството й на процесуален представител на ответника, с които изразява становище по същество на повдигнатия касационен спор. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира Решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли при присъждане на адвокатско възнаграждение, същото да бъде определено в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред РС-Варна е образувано по повод на постъпила жалба от Л. С. Д. срещу ЕФ серия К, № 7385187, издадено от ОД на МВР Варна, с което на Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана в качеството й на собственик на МПС „Х.“ с рег. № [рег. номер], за това, че на 14.04.2023 г. в 01:02 часа в [населено място] по [улица]в посока на движение към [улица]до стадион „Варна“ е било извършено нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № АRH CAM S1, като при разрешена скорост 50 км./ч. автомобилът е бил управляван с установена скорост 70 км./ч. или с превишение 20 км./ч.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че при издаване на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването му, регламентирана в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като същата е приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана Д. е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 73 км/ч, а Д. е наказана за движение със скорост 70 км/ч, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение има по арг. от чл. 16 ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С оглед липсата на представени доказателства от Д., че МПС-то е било управлявано от друг водач, въззивната инстанция приела, че авторството на деянието е безспорно доказано. По отношение на размера на наложеното наказание, съдът приел, че с оглед превишението на скоростта от 20 км./ч. и в условията на повторност (при наличието на отразен и предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш серия К № 4671279, влязъл в сила на 07.04.2023г.), правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма двоен размер от 100 лв. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни, поради което и релевираните отменителни основания са налице.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Касационната инстанция възприема изводите на районния съд, че при съставянето на ЕФ са били спазени разпоредбите на ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт като от формална страна същият разполага с нормативно изискуемите реквизити по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 814р-11805/18.04.2023 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. В тази връзка съдът намира, че релевираните възражения по отношение на липсата на реквизити в Протокола по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., които не са били наведени като спорни пред районния съд, не могат да се заявяват за пръв път пред настоящата инстанция, предвид въведената забрана за нови фактически установявания, въведена с разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция преценява фактите, установени от въззивния съд и навеждането на нови факти пред нея няма как да бъдат преценявани, предвид горепосочените правни норми. Отделно от това, съгласно чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1, изр. 2 от ЗАНН в жалбата пред районния съд следва да се сочат всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Непосочването на същите пред въззивния съд преклудира възможността за тяхното представяне пред касационната инстанция.

Съдът намира, че касационните възраженията по отношение на определения размер на наказанието са основателни. Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Административнонаказателната отговорност на касаторката е ангажирана на основание чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на този елемент от фактическия състав на деянието е основано на влязъл в сила на 07.04.2023г. ЕФ К/4671279.

Съгласно § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Нормата намира приложение и по отношение на ЕФ по арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП.

Според настоящият касационен съдебен състав в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция не са представени доказателства, релевантни за квалифициране на процесното деяние като "повторно" по смисъла на горната разпоредба. Нито в административната преписка, нито в хода на въззивното производство е представена справка за нарушител/водач, съдържаща данни за предходни нарушение и наложени наказания по ЗДвП на Л. С. Д., в т. ч. и ЕФ К/4671279 с отбелязване върху него на датата на влизане в сила или други доказателства, от които да се направи извод в тази насока, съответно не може да се извърши преценка дали в случая, с оглед датата на извършване на процесното нарушение, е налице повторност. При положение, че не бъдат представени доказателства за датата на влизане в сила на предходния ЕФ К/4671279 или въззивната инстанция установи, че нарушението, санкционирано с процесния ЕФ е извършено след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4671279, т.е. че квалифициращият признак "повторност" по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП не е бил осъществен, следва да се приложи Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС и районният съд да преквалифицира деянието по основния състав на извършеното нарушение и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, и да измени ЕФ, като посочи правилната правна квалификация.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира, че административнонаказващият орган не установява в производството релевантните факти, които обосновават законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касаторката по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което изводът на Районен съд – Варна за доказаност на извършването на процесното нарушение при условията на "повторност" се явява незаконосъобразен.

По изложените съображения, настоящият касационен съдебен състав счита че са налице основанията по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на Районен съд - Варна, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На основание чл. 222 ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да прецени дали процесното нарушение е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4671279 и след като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона с настоящото решение, да изгради правните си изводи относно обжалвания ЕФ, в т.ч. законосъобразен ли е, следва ли да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за повторно извършено нарушение по [жк], съответно, налице ли са условията за упражняване на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските.

 

На основание чл. 222 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1751 от 06.12.2023 г., постановено по АНД № 3341/2023 година, по описа на Районен съд – Варна.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

 

Решението е окончателно.