Определение по дело №202/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 72/10.04.2012 год., постановено по Н.а.х.дело № 27/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал Н. Ш. Р. от гр.К. за невиновна в това, че на 31.05.2011 год. в с. Ч., обл. К., сама е съставила неистински частен документ - положила подпис срещу „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б.М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, и на 14.06.2011 год. го употребила в гр. К., пред директора на РУСО - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на Р.Б.М. от с. П., общ. К., право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, поради което я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 309, ал. 1 от НК.

Против така постановеното решение е постъпил въззивен П. от РП – К., в който се твърди, че решението е неправилно и необосновано, с оглед събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, които изцяло подкрепяли тезата на обвинението, като първоинстанционният съд неправилно бил приел, че деянието не съставлява престъпление. Предлага се с протеста въззивния съд да отмени протестираното решение, вместо което да постанови друго, с което да осъди оправданата подсъдима Н. Р. по обвинението за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК, по което е предадена на съд пред първата инстанция, след което същата да бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание. В допълнителни мотиви към въззивния П. се развиват подробни съображения в подкрепа на протеста. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. изразява становище, че не поддържа протеста, тъй като намира осъщественото от подсъдимата Р. деяние за несъставомерно от субективна страна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Отевникът по протеста – подс.Н. Р., в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са в наказателното производство необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подс.Н. Ш. Р. работела като счетоводител в Осигурителна каса (ОК) „Л.” - с. Ч., обл. К., член на която била и св. Ремзие М.. Последната упълномощила с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.09.2010 год. управителя на ОК „Л.” - св. В.К., да я представлява пред държавни учреждения, органи и др., вкл. пред РУ „СО”, като подписва и подава от нейно име като самоосигуряващо се лице – земеделски производител /тютюнопроизводител/, осигурителни документи и всякакви декларации, в това число и обр. 1, обр. 3, обр. 5 и обр. 6. С пълномощното упълномощената св.К. била оправомощена и да преупълномощава други лица при необходимост. С безсрочно пълномощно св. К. преупълномощила подс. Р. с правата да я представлява, подписва и подава заявления за регистрация на самоосигуряващо се лице, земеделски производител /тютюнопроизводител/…., да подписва и подава всякакви молби, декларации и други документи, в т.ч. декларации обр. 1, обр. 3, обр. 5 и обр. 6. В края на м.май 2011 год. св.М. представила на подс.Р. болничен лист, като при последващо комплектоване на документите на св.М. и други членове на осигурителната каса за представяне в РУ „СО” – К., подсъдимата забелязала, че е пропуснала да даде на св.М. да подпише декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 от КСО. Подс.Р. се обадила на св.М. по телефона и я попитала дали ще отиде до с.Ч. да подпише декларацията или тя самата да я подпише вместо нея, на което свидетелката се съгласила. На 31.05.2011 год. в с. Ч., подс. Р. попълнила от името на св.М. декларация, съгласно образеца по приложение № 1 към чл. 3 ал. 3 и ал.4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, т. е. Декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО. В декларацията било удостоверено, че детето Е. М., родено на 29.12.2010 год. е живо и е първо дете, същото не е дадено за осиновяване и не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, а родителят не е лишен от родителски права и родителските му права не са ограничени. Въпреки пълномощното за преупълномощаване, подс.Р. подписала декларацията като положила собствения си подпис в графата „Декларатор”, без да направи отбелязване, че полага подписа, действайки в качеството си на пълномощник, както правела в подобни случаи - поставяла знак, подобен на запетая, но в конкретния случай пропуснала да стори това. Декларацията била депозирана в РУ „СО” - К. на 14.06.2011 год. от страна на подс.Р. с придружително писмо до директора на управлението.

Документите били приети от дежурния служител на гишето в РУСО – К.. Тъй като възникнали съмнения в автентичността на документите, изготвени и подадени от името на св.М., от РУ „СО” – К. била поискана справка за презграничните пътувания на посочената свидетелка, при което била предоставена такава, от която се установявало, че за времето от 01.01.2010 год. до 28.06.2011 год. същата е пребивавала в Република България единствено между 07.09.2010 год. и 12.09.2010 год. С оглед на предоставената на РУ „СО” – К. справка, от последното не били извършени никакви плащания на св.М. и преписката била спряна.

Видно от писменото заключение на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, саморъчният подпис, положен в графа „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б. М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО /приложение № 1 към чл.3 ал.3 и ал.4/ е положен от подс.Н. Р..

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Н. Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите К. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра; от писменото заключение на вещото лице Я. по извършената на досъдебното производство съдебна графическа експертиза; както и от останалите писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд – че следва да бъде дадена вяра на обясненията на подс. Р., тъй като същите са логични, последователни, кореспондират със и се подкрепят и от други доказателства по делото – от показанията на св.К. и М., както и от писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производство. Така, твърденията на подс.Р. - че инкриминираната декларация не е била подписана от св.М., като при констатиране на това обстоятелство при комплектоване на документите на членове на осигурителната каса за представяне в РУ „СО” – К., подсъдимата се обадила на св.М. и я попитала дали ще подпише декларацията, или тя да я подпише от нейно име, на което св.М. се съгласила, се подкрепят и от показанията на св.М., като по делото не са представени доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимата и показанията на посочената свидетелка относно тези обстоятелства. В тази връзка изцяло несъстоятелни са доводите на прокурора, изложени в допълнителните мотиви към въззивния П. – че не била осъществявана никаква телефонна връзка между св.М. и подс.Р., изхождайки от телефонните разпечатки на телефонните разговори на посочени от подсъдимата и свидетели телефонни номера. Това е така, тъй като обстоятелството, че в посочените разпечатки на телефонни разговори не се констатират разговори между посочени от подсъдимата и св.М. телефонни номера, само по себе си не означава с абсолютна несъмненост, че такива разговори не са провеждани от други телефонни номера, като по отношение на тези обстоятелства, както подсъдимата Р., така и св.М. не са категорични от/на кой телефонен номер е осъществената връзката между подс.Р. и св.М.. Опровергава се от доказателствата по делото и приложената справка относно задграничните пътувания на св.М., от която се установявало според обвинението, че в периода 01.01.2010 год. - 28.06.2011 год.тази свидетелка е пребивавала в Република България единствено между 07.09.2010 год. и 12.09.2010 год. Това е така, тъй като в материалите на досъдебното производство са приложени копие от Решение № 110/17.05.2011 год. на кмета на Община – К., с което е допуснато възстановяване на имената на св.М. по реда на чл.19а от ЗГрР от Р.Б-а М. на Р.Б. С. /М. – по брак/; както и копие от Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, подадено лично от св.М. на 18.05.2011 год. в ОДМВР – К., т.е. посочените доказателства установяват по несъмнен начин, че св.М. е пребивавала в България и през м.май 2011 год., вкл. и втората половина на м.май 2011 год., което съответства на обяснени та на подсъдимата и на показанията на самата св.М..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Н. Ш. Р. не е осъществила престъплението по чл. 309 ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение – че на 31.05.2011 год. в с. Ч., обл. К., сама е съставила неистински частен документ - положила подпис срещу „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б.М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, и на 14.06.2011 год. го употребила в гр. К., пред директора на РУСО - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на Р.Б.М. от с. П., общ. К., право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, макар и съображенията на настоящата инстанция за този извод са различни от тези, изложени от решаващият съд. За да направи този краен извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимата за невиновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно несъставомерност на осъщественото от подсъдимата Р. деяние по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 от НК така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: действително, от обективна страна подсъдимата е положила подпис от името на св.Р.Б.М. срещу „Декларатор” в Декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, т.е. посоченият частен документ е неистински – неавтентичен, тъй като декларацията не е подписана от лицето, посочено за неин автор. От друга страна, така съставеният от подсъдимата неистински частен документ е изполван от нея, като именно тя го е представила на 14.06.2011 год. в гр. К. в РУ „СО” - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на св.М. право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане.

Посоченото деяние, обаче, е несъставомерно от субективна страна, тъй като подс.Р. е подписала частния документ от името на св.М., смятайки, че има право на това по силата на преупълномощаването й от управителя на осигурителната каса, която пък от своя страна е имала нотариално заверено пълномощно от св.М. да я представлява и подписва, където е необходимо, вкл. и пред РУ „СО” – К., както и да подава и подписва от името на свидетелката декларации и др.документи, в т.ч. и декларации обр. 1, обр. 3, обр. 5 и обр. 6. В подкрепа на това е и безспорно установеното обстоятелство, че /както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд/ положеният в инкриминирания документ подпис е на самата подс.Р., аналогичен на този, с който подсъдимата е подписала придружителното писмо до директора РУ „СО” – К., т.е. подсъдимата не е имала намерение да прикрие по никакъв начин действителното авторство на подписа в документа, нито е имала мотив за това. Още повече, че е установено от доказателствата по делото, че св.М., от чието име е подписана инкриминираната декларация, е дала предварителното си съгласие същата да бъде подписана от подсъдимата. Всичко изложено води до извода, че подс.Р. е действала със съзнанието, че подписвайки декларацията от името на св.М., извършва разрешено й действие, на което има право, т.е. същата не е съзнавала общественоопасния характер на деянието, не е предвиждала общественоопасните му последици, нито пък е искала или допускала тяхното настъпване, макар че е била длъжна и е могла да ги предвиди, с оглед на нивото на физическото и психическото си развитие. С други думи, следва да се приеме, че подс.Р. не е осъществила деянието умишлено, а по непредпазливост. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, обаче, престъплението по чл. 309 ал.1 от НК от субективна страна може да бъде извършено само умишлено, и доколкото съгласно разпоредбата на чл.11 ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, каквато наказуемост не е предвидена за непредпазливо деяние по чл.309 ал.1 от НК, то осъщественото от подс.Р. деяние е несъставомерно от субективна страна, което налага признаването й за невиновна и оправдаването й по повдигнатото й обвинение /а не поради наличието на грешка по смисъла на чл.14 от НК, както е приел първоинстанционният съд/.

Във връзка с наведените в допълнителните мотиви към протеста доводи следва да се отбележи, че изцяло неоснователни са твърденията на прокурора относно недостоверността на датите на представените по делото пълномощни, доколкото пълномощното, с което св.М. /с имената й отпреди промяната им – Р.Б-а Яхова/ е упълномощила управителката на ОК „Л.” – св.В.К. е с нотариална заверка на подписа, т.е. същото е и с достоверна дата; а по отношение на пълномощното, с което св.К. е преупълномощила подс.Р., то действително същото е без достоверна дата, но не са налице каквито и да било доказателства, които да опровергават съдържанието му, вкл. и датата на преупълномощаването – 01.12.2008 год., още повече, че към доказателствените материали по делото е приложена и Заповед № 4/01.07.2008 год. на управителя на ОК „Л.” – с.Ч., с която на подс.Р. са възложени аналогични правомощия. В тази връзка следва да се отбележи още, че не са относими към предмета на доказване по делото изложените от прокурора доводи дали би била приета в РУ „СО” – К. декларация, подписана от подсъдимата, с посочване на качеството й на пълномощник на св.М., респ. дали такова подписване „със запетая” /сочещо на обстоятелството, че друго лице, а не посочения за издател на документа, е подписало същия/ е уредено и регламентирано, законосъобразно и правомерно, или не, като тези доводи не следва да бъдат обсъждани, още повече, че същите са хипотетични и по съществото си изцяло почиват на предположения.

Отделно от изложеното по-горе и само за прецизност следва да се посочи, че дори и да се приеме, че подс.Р. формално е осъществила от обективна и субективна страна деянието, предмет на повдигнатото й обвинение, то същото не представлява престъпление, предвид разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Посочената законова разпоредба установява, че не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителността на деянието е в зависимост от обществената опасност на същото, която може въобще да не е налице, или да е явно незначителна, т.е. определя се от обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца във всеки конкретен случай. За да се преценят последните, следва да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало, или може да окаже върху обекта на посегателство – характера на лъжливото документиране; причините и мотивите за осъществяване на деянието, както и обстоятелствата при извършването му; целта за извършването му; начина и степента на реализиране на тази цел; тежестта и значимостта на настъпилите вредни последици; степента на застрашаване или увреждане на личността, имуществените и други права на гражданите или други интереси, защитени от установения правов ред. В конкретния случай по отношение на осъщественото от подсъдимата Р. деяние следва да се съобразят следните обстоятелства: обществената опасност на дееца е ниска - същата е с чисто съдебно минало, има много добри характеристични данни и няма други противообществени прояви. Подправянето касае само един частен документ и представлява изолиран случай; както и няма данни за наличието на специалната цел при осъществяване на деянието от подсъдимата, изискуема от закона, нито пък такива, сочещи на каквато и да било степен на реализация на същата. Не без значение са и причините и мотивите на подс.Р. за съставянето на неистинския частен документ, посочени по-горе в мотивите – пропускът й да предостави декларацията за подпис на св.М. и предварителното съгласие на последната подс.Р. да подпише декларацията от нейно име, изразено при проведения между двете телефонен разговор. От друга страна, от съставянето на неистинския частен документ не са настъпили каквито и да било вредни последици /въпреки, че престъплението по чл. 309 ал.1 от НК е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен престъпен резултат, то наличието или липсата на такива вредни последици има значение за определяне на обществената опасност на деянието и дееца/, като преписката по изплащане на обезщетение за бременност и раждане на св.М. е била спряна и такова обезщетение не й е изплатено, вкл. и до настоящия момент. С други думи, не е налице обективно отрицателно въздействие, което деянието на подсъдимата да е оказало или да е могло да окаже върху обекта на посегателство. Ето защо, съдът намира, че дори и да се приеме, че деянието на подсъдимата осъществява формално признаците на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК, то същото не е общественоопасно поради своята малозначителност, или пък обществената му опасност е явно незначителна, т.е. не представлява престъпление, поради което не би могла да се ангажира наказателната й отговорност.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/10.04.2012 год., постановено по Н.а.х.дело № 27/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.