№ 2307
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 570186-F580641/
07.04.2021 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на БУЛСТИВ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност
на НП, а именно:
-липса на извършено нарушение, доколкото сторно бележка била реално
издадена от кочан по образец;
-неправилно определяне на датата на извършване на нарушението, ако
се счете, че такова изобщо е допуснато;
-връчване на АУАН на ненадлежно лице;
-нарушено право на защита на наказаното лице, поради разминаване в
доказателствата по делото относно датата на извършване на проверката;
-маловажност на случая.
Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
При представяне на изискани документи на 24.11.2020 г., 08:00 часа в
гр. Пловдив, ул. "Трети Март" № 26 в офис на НАП във връзка с извършена
проверка на 11.11.2020 г. в 14:55 часа на обект - хранителен магазин, находящ
се в гр. Стамболийски, ул. "Тракия" № 91, стопанисван от дружество
„БУЛСТИВ" ЕООД с ЕИК ******* е констатирано, че търговецът в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е
допуснало нарушение същата.
При проверката се установи, че „БУЛСТИВ" ЕООД с ЕИК ******* е
нарушило разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 на МФ,
като е издадена сторно касова бележка от кочан с основание „грешно
въведена сума" - цигари на стойност 19010,60 лв. по ФКБ №
0059622/26.07.2020г. с обща стойност 19041,08 лв., при наличие на
конструктивна възможност сторно касова бележка да се издава от
работещото в горепосочения търговски обект фискално устройство модел
DATECS DP-25 с ИН на ФУ DT 524677, ИН на ФП 02524677.
След представена справка за издадени сторно бележки за периода от
01.01.2020 г. до 07.08.2020 г. и представени копия на сторно касови бележки е
установено, че е издадена 1 брой сторно касова бележка от кочан с №
1/26.07.2020 г. на стойност 19010.60 лв. Сторно операцията е следвало да се
2
извърши от фискалното устройство в срок до 07.08.2020 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 на МФ сторно
операция при операторска грешка, след приключена сметка на клиента, се
документира чрез издаване на документ от фискалното устройство.
Нарушението е извършено на 08.08.2020 г. в гр. Стамболийски и е
констатирано и документирано с ПИП cep. АА № 0075796/11.11.2020 г. и
доказателствата към него.
Нарушението не води до неотразяване на приходи.
Посочената фактическа обстановка се установява от:
- разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично
потвърди констатациите от АУАН;
-както и от приложената по делото писмена документация, а именно:
протокол за извършена проверка, касова бележка сторно № 1, фискален бон
№ 0059622.
Изцяло неоснователно е възражението във връзка с датата на
извършване на проверката. От показанията на актосъставителя, който
потвърди изцяло констатациите в АУАН, както и от приложените по делото
писмени доказателства: опис на паричните средства, декларация от лице,
работещо по трудово правоотношение, писмени обяснения на С. З.а се
установява по несъмнен начин, че проверката е била на дата 11.11.2020г.
Действително с оглед гореизложеното се оказва, че в протокола за
извършена проверка е посочена погрешна дата на проверката -11.10.2020
г., като по всяка вероятност се касае за техническа грешка.
При положение обаче, че датата на извършване на проверката се
установява по несъмнен начин от останалите събрани по делото
доказателства ( гласни и писмени) и при положение, че тази дата е
правилно отразена в АУАН и НП , то допуснатата грешка в едно от
писмените доказателства е без правно значение.
В тази връзка следва да се отбележи и че датата на проверката има
значение само за преценка дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, а в
процесния случай предвид датата на издаване на АУАН- 24.11.2020г.,
тримесечният срок от откриване на нарушителя би се явил спазен
независимо дали проверката е извършена на 11.10.2020г или 11.11.2020г.
3
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
Противно на възраженията в жалбата, АУАН е съставен в присъствието
на упълномощен представител на наказаното лице. В разписката на АУАН е
посочено, че той е съставен в присъствието и е получен от С.Г. З.а-
пълномощник.
От показанията на актосъставителя и от приложената декларация за
лице заето по ТПО се установява, че тя е служител на наказания субект, а
именно магазинер в обекта, в който е допуснато нарушението.
По-важното обаче е, че противно на възраженията в жалбата, тя е
снабдена, не с едно а с две пълномощни, приложени по преписката,
подписани лично от управителя на Булстив ЕООД.
Първото пълномощно е представено към писмените й обяснения от
датата на извършване на проверката-11.11.2020г., като приобщаването
му към преписката е изрично отбелязано в графата за събраните
доказателства на констативния протокол от проверката от същата дата.
Пълномощното изхожда от законния представител на Булстив ЕООД към
датата на проверката- С.Г. З.а (видно от извършена служебна справка в
общодостъпния търговски регистър по партида на дружеството).
След съставяне на АУАН, но преди издаване на НП е сменена
4
собствеността върху юридическото лице, като вместо стария управител -С.Г.
З.а е вписан нов управител И.Г.З., който е препотвърдил
представителната власт на С.Г. З.а, като е издал ново пълномощно,
нотариално заверено от нотариус Т.. В изпълнение на правомощията си по
издадените пълномощни С. З.а е получила и процесното НП, което е
надлежно обжалвано.
И в двете пълномощни на С. Г. З.а са дадени идентични правомощия:
-да представлява Булстив ЕООД пред всички държавни и общински
служби, включително и НАП;
-да получава и подписва всякакви документи;
-да извършва всякакви действия във връзка с представителството и
управлението на дружеството;
-да подписва управителя, навсякъде, където е необходимо;
Изрично е посочено, че клаузите на пълномощното следва да се
тълкуват изцяло в полза на упълномощения и учредената му
представителна власт.
От изложеното следва, че наказаният субект е бил надлежно
представляван, както при съставяне и връчване на АУАН, така и при
връчване на НП.
Така Решение № 2021 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1626 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 690 от 06.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 256 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2345 от 17.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2753 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1980 от
04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1422 от 25.06.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1371 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 271 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3740 / 2018 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 346 от 14.02.2019 г. по
к. адм. н. д. № 3887 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 87 от 11.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3552 / 2018 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че наказаният субект се е възползвал в пълна мяра от
правата му в процеса:
5
-след извършване на проверката и съставяне на констативния протокол
са подадени писмени обяснения;
-в АУАН са вписани възражения;
-посочените възражения са преповторени и доразвити в жалбата срещу
НП и в съдебно заседание, поради което не може да се говори за каквото и да
било ограничаване правото на защита.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е допуснато на
08.08.2020г., установено е при извършената проверка на 11.11.2020, АУАН
е издаден на 24.11.2020г., а НП - на 07.04.2021г., тоест преди погасяване на
административно-наказателната отговорност на дружеството по давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.31, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 31, ал.4 от същата наредба.
Приложена е и правилната санкционна норма, доколкото нарушението
не води до неотразяване на приходи, като наложената санкция е в
минималния предвиден в закона размер, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Изцяло неоснователно е възражението, че нарушение не е извършено,
доколкото била издадена сторно бележка от кочан. Този довод не държи
сметка за настъпилите още през 2018г. ( ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.)
законодателни изменения в чл. 31 от Наредба Н-18, по силата на които
сторно бележката вече императивно се издава от въведеното в
експлоатация ФУ или ИАСТУД, но не и от кочан. В процесния случай не е
спорно, че сторно бележка от ФУ не е издадена, поради което деянието е
съставомерно по възведения административен състав.
Неоснователен е и доводът за неправилно определена дата на
извършване на нарушението, като той не държи сметка за предвидените в
чл. 31 от Наредбата алтернативни хипотези, когато се издава сторно
бележка, като сроковете за тях са различни според чл. 31, ал.4 от
Наредбата:
- сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о
6
число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Точно
такъв е процесния случай. Операторската грешка е допусната във ФКБ
0059622/26.07.2020г., срокът за правомерно издаване на сторно бележка
от ФУ е изтекъл на 07.08.2020г., като нарушението е допуснато на
08.08.2020г. Точно тази дата съвсем законосъобразно е посочена в АУАН и
НП.
-съвсем различно е положението при сторно операция при рекламация
от клиент. Тогава издаването на сторно бележка от ФУ се дължи в момента на
възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.
Именно тази втора хипотеза касаят всички цитирани и представени от
жалбоподателя решения на Административни съдилища от страната.
Впрочем при внимателния им прочит се забелязва, че в тях изрично е
отбелязано, че при операторска грешка нарушението се върши след изтичане
на представения в закона срок до 7 число на следващия месец.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
7
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за
подобен вид нарушения, по следните аргументи:
На първо място следва да се посочи, че неизпълнението на законовото
задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е
категорична, че именно наличието на обективни причини, които са
възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните
белези на маловажния случай.
В тази връзка не може да се счете за такава обективна извинителна
причина, изтъкваната в писменото възражение срещу АУАН, а именно
незнание . Надлежното документиране на облагаемия оборот е основно
публично задължение за всеки търговец и в този смисъл, той във всеки един
момент е длъжен да гарантира изпълнението му включително и като
обучи и осигури квалификацията на персонала си. В случая
неинформираността на служителите за начина, по който следва да се
изпълняват публичните задължения на търговеца, не може да бъде
извинителна, най-малкото доколкото законовата промяна изискваща
сторно бележките да се издават от ФУ е осъществена повече от 2 години
преди датата на допускане на нарушението, тоест бил е налице достатъчен
период от време, в който служителите на наказания субект да се запознаят и
да се научат да прилагат новата уредба.
Още повече, че съгласно трайната съдебна практика незнанието на
правото никога не е извинително по силата на древната римска максима
Ignorantia juris non excusat. Така Решение №99/14.05.2018 по дело №354/2018,
Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 26/ 08 юни 2015 год., трето наказателно отделение, по КНОХД №
2017/2014 на ВКС.
В случай на установена небрежност от страна на служителите, това би
било основание ЮЛ да ангажира дисциплинарната или имуществената им
отговорност, но не може да доведе до отпадане на административно
наказателната отговорност на ЮЛ.
Още повече, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на
ЮЛ (какъвто е процесния наказан субект) е безвиновна, обективна, като за
8
нейното възникване е достатъчно да е налице разминаване между
предписанията на дадена законова норма и установеното в
действителността, без да е необходимо доказването на вина у ръководството
или някой от служителите на наказания субект.
Така изрично Тълкувателно решение № 3/03 юли 2014 година на
ВАС, Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 449 / 2020 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 266 от 09.02.2018 г. по
к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 462 от 13.03.2015 г. по н. д. №
20/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Липсва и още един характерен белег на маловажния случай, а именно
доброволно и своевременно отстраняване на нарушението и то още преди
да са предприети действия по ангажиране отговорността на нарушителя. В
случая доказателства за отстраняване на нарушението изобщо не са
представени по делото.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи
път. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при
индивидуализация на наказанието, като е наложена санкция в
минимален размер. Същото обстоятелство е съобразено и от законодателя,
който в чл. 185, ал.4 ЗДДС е предвидил санкция в двоен размер за
повторно извършени нарушения, каквато в случая очевидно не е наложена.
Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че
в случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат освен
самото деяние изразяващо се в бездействие- да се издаде касова бележка по
надлежния ред. Приемането, че липсата на вредни последици е основание за
маловажност при формалните нарушения, напрактика би довело до
положение да не бъдат санкционирани по-голяма част от извършваните в
страната противоправни посегателства, което е идея чужда на законодателя.
Още повече, че това обстоятелство, че интересите на фиска не са
9
накърнени, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи,
е съобразено от законодателя, като за нарушения водещи до неотразяване
на приходи е предвидена много по-висока санкция в чл. 185, ал.2 ЗДДС.
Не на последно място неоснователно е възражението, че основание за
маловажност на случая било обстоятелството, че все пак сторно бележка била
издадена, макар и от кочан.
Този довод не държи сметка за волята на законодателя при измененията
в Наредба Н-18 в сила от 27.10.2015г. С тях се въвежда задължение
фискалните устройства да поддържат дистанционна връзка в реално
време със сървъра на НАП. По този начин се гарантира по всяко време
двупосочна комуникация между устройствата и сървъра на приходната
администрация и възможност във всеки момент НАП да осъществяват
контрол върху извършваните облагаеми доставки и достигнат оборот.
При издаване на сторно бележка от кочан, а не от ФУ, тази цел не
може да бъде постигната и именно поради това през 2018г. е въведено
императивното задължение сторно бележките също да се издават от ФУ.
Именно заради невъзможността по този начин да се постигне целта
на закона- да се осигури бърз и ефективен метод за осъществяване на
контрол от приходната администрация , издаването на сторно касова
бележка от кочан не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство,
водещо до маловажност на случая.
В тази връзка следва да се съобрази и че при сторниране на суми не
чрез фискалното устройство се достига и до разлика между отчетната
наличност според отразеното чрез ФУ и фактическата наличност, тоест
извършването на едно административно нарушение влече след себе си и
друго.
Не на последно място следва да се отбележи и че представената като
доказателство по делото сторно бележка от кочан по никакъв начин не
отговаря на стандартите за попълване на съдържанието й, според които в
бележката е следвало да фигурират само сделката и сумата, която се
сторнира. В процесната бележка са отразени 3 различни суми , поради
което изобщо не става ясно по несъмнен начин коя точно е сторнираната
сума. Още повече, че сторно бележката дори не е била съхранявана в
обекта, при фискалното устройство към момента на проверката и по този
10
начин е затруднена дейността на контролните органи, които е следвало
допълнително да изискват представянето й.
Аргумент, че случаят не е маловажен може да се изведе и от
констатациите в приложените като доказателство по делото констативни
протоколи, от които е видно, че при същата проверка са констатирани и
други нарушения на приходното законодателство (например разлика
между фактическа и отчетна наличност, дължаща се на неизползване на
съответните команди на фискалното устройство). Като за тези нарушения
отново е налице отбелязване, че са поради незнание на персонала.
Видно е, че е налице състояние на трайно непознаване от персонала
на дружеството на разпоредбите на ЗДДС и наредбите по прилагането му,
като с оглед преустановяване на това състояние се налага реалното
санкциониране на юридическото лице, като наложената от наказващия орган
санкция в минимален размер според съда е адекватна и пропорционална
на преследваните цели.
Не позволява приемане на случая като маловажен и размера на
неправомерно сторнираната сума, която надхвърля 19 000 лева, което
сочи на изключително висок интензитет на засягане на обществените
отношения.
Изрично следва да се отбележи и че когато прави преценка за
маловажност на случая, съдът съпоставя процесното нарушение:
-не с нарушения от друг тип, доколкото тази съпоставка е
извършена от законодателя при определяне санкцията за всяко
нарушение, а
-а с нарушения с идентична правна квалификация, като предвид
всички гореизложени обстоятелства, не може да се счете, че процесното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай
на нарушения по чл. 31 от Наредба Н-18.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
11
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание с разпит на свидетел;
-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна,
като основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 500
лева, без лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с ниския
материален размер от водене на делото.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 570186-F580641/
07.04.2021 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на БУЛСТИВ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА БУЛСТИВ ЕООД, ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ в полза и
по сметка на Националната Агенция по приходите сумата от 80 лева,
представляващи деловодни разноски по делото пред Районен съд.
12
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13