№ 73
гр. Г.О., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200131 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ.
П., чрез адв. А. Х. от АК – В., със съдебен адрес: гр. В., бул. „***“ № 52,
партер, е недоволен от издадения срещу него Електронен фиш, серия Г №
0024798 на ОД на МВР – В. Т., с който на основание чл. 638, 1, т. 1, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложена глоба в размер на 250,
00 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата си излага
подробни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. Моли
съда да го отмени. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото са депозирани писмени бележки с вх.
№ 4668/25.04.2023 г. от Д. Х. Г. чрез адв. А. Х. от АК – В., ведно с копие на
договор за правна защита и съдействие. В тях адв. Х. заявява невъзможност
да се яви в съдебно заседание на 26.04.2023 г., като заема становище в писмен
вид, че поддържа жалбата и няма да сочи нови доказателства и да прави
доказателствени искания. По същество моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш по изложените в жалбата мотиви. Претендира разноски в
размер на 400,00 лв., за което прилага копие на договор за правна защита и
съдействие.
1
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В. Т., редовно призована
страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В. Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 03.10.2020 г., в
09,40 ч. в Обл. В. Т., на ПП І-4 (В. – С.) км 172+100, крайпътна отбивка в
посока от гр. В. за гр. С. с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ е
било заснето МПС – лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, за
който не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, на основание чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250, 00
лева.
По делото е представена справка от Централна база – КАТ, от която е
видно, че процесното МПС „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** е в движение и е
собственост на Д. Х. Г..
Направена е справка в интернет страницата на Гаранционен фонд, от
която е видно, че към дата 03.10.2020 г. за процесното МПС „Ситроен
Берлинго“ с рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Няма данни кога фишът е връчен на жалбоподателя въпреки изисканото
с писмо с изх. № 1199/23.03.2023 г. (л. 42 от делото) от Районен съд – Г.О.
писмено доказателство за връчване от ОД на МВР – В. Т.. Жалбата срещу
електронния фиш е входирана в ОД на МВР – В. Т. на 15.02.2023 г. и
изпратена на 06.03.2023 г. от административно-наказващия орган до съда. На
09.03.2023 г. е образувано настоящото АНД № 131/2023 г. по описа на
Районен съд – Г.О..
Към материалите на делото е приложен клип № 15303 от 03.10.2020 г.,
на който се вижда лекия автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***.
По делото няма приложен преглед на фиш, от който да се установява
кога е бил издаден процесния ЕФ. Такъв е изискан от съда, но не е изпратен
2
от административно-наказващия орган.
Приложено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, от което се установява, че мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип за
използване, вписана под № 4835 и е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип.
От протокол № 1-7-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M № 4835, се установява че същата съответства на одобрения тип.
Приложен е и протокол за използване на АТСС – TFR1-M № 350р-9858
от 03.10.2020 г. Мястото за контрол е ПП І-4 км 172+100. Посоката за
движение е от гр. В. към гр. С.. Началото на работата е в 08,50 ч., а края на
работата е в 10,30 ч.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради неправилно приложение
на материалния и процесуален закон.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, като
неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това
нарушение се осъществява с бездействие и за определянето му във времето е
необходимо да се установи към кой момент е възникнало задължението –
след придобиване на собствеността, при изтичане срока на предходна
застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия.
Същевременно за извършеното нарушение на Кодекса на застраховането
срещу жалбоподателят е издаден електронен фиш, което е състав на
нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ. Това нарушение, което се извършва с
3
действие, се явява довършено при установено и заснето с АТСС управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от
КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В случая
остава неясно за какво всъщност нарушение е наказан Д. Г. - дали за това, че
като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това,
че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от
нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция, чрез
електронен фиш касае само хипотезата при която „с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията
и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, на основание чл.
647, ал. 3, вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, като в този случай собственика носи
обективна отговорност за извършеното дори от друго лице нарушение,
свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка. В
процесния електронен фиш липсва отразяване на съставомерния факт, че е
налице управление на МПС, а е описано само неизпълнението на
задължението за сключване на задължителната застраховка от страна на
юридическото лице.
За съставомерността на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ не е
необходимо да се установи управление на МПС, като именно за това
законодателят не е предвидил и възможност да се състави електронен фиш, на
база заснето нарушение с техническо средство. Неизпълнението на
задължението на собственика да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ може да се установи по документи, без да е
необходимо заснемане на превозното средство в движение, но само по общия
ред предвиден за санкциониране, а именно чрез съставянето на АУАН и НП.
С оглед констатираните несъответствия между посочената за нарушена
разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което
4
се твърди, че е осъществено от наказаното лице, което е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Гореизложеното
обосновава незаконосъобразност на електронния фиш, поради което същият
следва да бъде отменен.
В жалбата срещу процесния електронен фиш, серия Г № 0024798 на ОД
на МВР – В. Т. и в приложените към делото писмени бележки е направено
искане да бъдат присъдени на жалбоподателя направените в хода на делото
разноски. От приложеното копие на адвокатско пълномощно, както и от
приложеното копие на договор за правна защита и съдействие е видно, че тези
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
действително са били направени от Д. Х. Г. и са в размер на 400,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на Д. Х. Г., ЕГН
**********, следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат А. Х. от АК – В. в размер
на 400,00 лв. Същите не са прекомерни, предвид направеното от
упълномощения представител на АНО възражение за тяхната прекомерност.
Това е видно от чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно тази норма минималният размер на адвокатското възнаграждение е
400,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0024798 на ОД на МВР – В. Т., с
който на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. П., представляван от
адв. А. Х. от АК – В., със съдебен адрес: гр. В., бул. „***“ № 52, партер, за
5
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250, 00 (двеста и петдесет)
лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– В. Т. да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. П.,
сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6