Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 12.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 231 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 20-0456-000003/23.01.2020 г. на Иван Николов Царевски, Началник РУ – Угърчин към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева на Н.С.Я. ***, ЕГН:**********, за това, че на 07.01.2020 г. в 16:06 часа, в община Угърчин, на ПП I-4, км.24+900, с посока на движение гр.Варна, като собственик на л.а.“********предоставя автомобила да го управлява малолетния му син Д.Н.С., ЕГН:**********. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН като собственик на автомобила и баща на управляващия автомобила за извършени нарушения от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговаря съответно родителя, който съзнателно е допуснал извършване на нарушение по чл.150 от ЗДвП, във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН, с което е извършил: Водач, собственик, упълномощен ползвател или дл.лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач и управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.102, т.1 и чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н.С.Я., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно, като излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съествени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита и моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – РУ на МВР - Угърчин, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели Б.З. и П.Р., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.01.2020 г. бил съставен Акт № 26571 за установяване на административно нарушение от св. Б.З., в присъствието на св. П.Р., срещу Н.С.Я., за това, че на 07.01.2020 г. в 16:06 часа, в община Угърчин, на ПП I-4, км.24+900, с посока на движение гр.Варна, като собственик на л.а.“********предоставя автомобила да го управлява малолетния му син Д.Н.С., ЕГН:**********. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН като собственик на автомобила и баща на управляващия автомобила за извършени нарушения от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години отговаря съответно родителя, който съзнателно е допуснал извършване на нарушение по чл.150 от ЗДвП, с което е извършил: Водач, собственик, упълномощен ползвател или дл.лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач и управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.102, т.1 и чл.150, във връзка с чл.26, ал.3 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е отразил, че има възражения, но такива не са представени към преписката. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи порочност на АУАН и на НП. Както в акта, така и в НП са описани в достатъчна степен констатираните нарушения на ЗДвП, обстоятелствата, при които са извършени, като правилно е определена и правната им квалификация.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентни лица, съгласно представената заповед /л.7 – л.8 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, осъществявана от въззивната инстанция, не разкрива пороци при неговото провеждане.
Ето защо съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. Нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя са безспорно доказани както от показанията на свид. З. и Р., които съдът преценява като непредубедени и добросъвестни, така и от писмените доказателства по делото. От тях се установява по убедителен начин, че на 07.01.2020 г. в 16:06 часа на ПП I – 4, км.24+900, малолетният Д.Н.С. /син на жалбоподателя/ е управлявал л.а. *********, собственост на жалбоподателя и то в негово присъствие. Следователно, налице са извършени нарушения на разпоредбите на чл.150 ЗДвП - тъй като малолетният се явява неправоспособен водач и на чл.102, т.1 ЗДвП – тъй като жалбоподателят е предоставил автомобила на сина си да го управлява. Тъй като обаче нарушителят се явява малолетно лице, съобразно чл.26 ал.1 и ал.2 ЗАНН същото е административнонаказателнонеотговорно, а според чл.26 ал.3 ЗАНН, „За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.“. Именно на основание така цитираната правна разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.150 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, „Родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение.“ Следователно, единствено при форма на вината умисъл /пряк или евентуален/, посочените лица биха могли да бъдат административнонаказателноотговорни съобразно чл.26 ал.3 НК. По настоящото дело случаят е точно такъв. Както от показанията на свидетелите, така и от съставения АУАН, който е съставен на датата на извършване на нарушението в присъствие на жалбоподателя и му е връчен по надлежния ред се установява, че жалбоподателят е бил в автомобила, управляван от сина му, естествено е съзнавал, че детето му е малолетно, респ.че не е правоспособен водач и въпреки това му е предоставил управлението на автомобила, т.е. обосновава се извод, че същият умишлено /по смисъла на чл.11, ал.2 НК/ е допуснал малолетният му син да управлява МПС по времето и на мястото, посочени по – горе. Следователно жалбоподателят е действал с умисъл в процесния случай и условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на родителя по чл.26, ал.3 ЗАНН са били налице, както и правилно е преценил актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган при издаване на НП.
Поради изложеното съдът приема, че нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя са безспорно доказани и правилно е ангажирана неговата отговорност.
При определяне на наказанията за констатираните нарушения на чл.102, т.1 и чл.150 от ЗДвП, наказващият орган е съобразил и приложил съответните санкционни норми, като за всяко от нарушенията е наложил минимално предвиденото в закона наказание, поради което не са налице основания за изменение на НП.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0456-000003/23.01.2020 г. на Иван Николов Царевски, Началник РУ – Угърчин към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева на Н.С.Я. ***, ЕГН:**********, за нарушение на чл.102, т.1 и чл.150 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :