№ 492
гр. Габрово, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210100421 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Б. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. ********* № 7, ет. 2, ап. 6.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 18.05.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и Б. В. К., като Кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит № РLUS-15988457 при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията при които Кредиторът отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита", а именно: 14000,00 лева. Страните постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД.
Застрахователната премия била в размер на 52,50 лв. и била разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски",
част била от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна
вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на
договорната лихва. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на
текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода
считано от 5.06.2019 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни
1
премии, съответно не се претендирали
Предоставянето на заемната сума съставлявало изпълнение на задължението
на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да
заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 22025,22 лева. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 8025,22лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.05.2025 г. на 84 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 314,08 лв., при първа погасителна вноска на
5.06.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
05.05.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията настъпила
предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение
на Кредитора, Кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост
с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Клаузата за предсрочна
изискуемост, включена в договора за заем за потребление, при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата
сума не противоречала на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това
била, че длъжникът изгубвал преимуществото на срока. Изискуемостта на
задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставяла
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът не бил изтекъл.
Поради изложеното и поради разграничението между кредитните институции
и небанковите финансови институции, и неприложимостта на т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на небанковите финансови
институции, се дължал пълният размер на възнаградителната лихва, независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят
дължал обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за
2
забава за периода от 6.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
била в общ размер на 802,63 лева.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15988457 от дата
18.05.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И. Петров С. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК *********
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество
имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
До ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД общо два броя
уведомления за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД: с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РLUS-15988457 от
11.03.2020 г., с изх. № УПЦ-П-БНП/ РLUS -15988457 от 08.10.2020 г. и с изх. №
УПЦ/УПИ-С- БНП/ РLUS -15988457 от 23.10.2020 г., като последните 2 писма били
получени от ответника.
Ответникът следвало да се счита за уведомен за станалата продажба на
вземания и за настъпилата предсрочна изискуемост и от представеното към исковата
молба копие от уведомление за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от
страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИ-
С-БНП/ РLUS -15988457 от 23.10.2020 г.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Районен съд-Габрово.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1707/2020 г. на РС- Габрово
била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение срещу
издадения съдебен акт.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г.
до 05.05.2025 г., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г./дата на получаване на
уведомлението за предсрочната изискуемост/;
- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от
06.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
3
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260198/06.11.2020 г. по ч. гр. д. 1707/2020 г. на РС Габрово.
Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по делото в
заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
срещу ответника, прави искане за осъждане на ответника да му заплати:
- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г.
до 05.05.2025 г.;
- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г.;
- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от
06.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като сумите бъдат заплатени по банкова сметка на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД:
Банка: Обединена българска банка АД
IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440
BIC: UBBSBGSF
2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове по основание и по размер.
Праводателят на ищеца следвало да даде в заем на ответника сумата от 14000
лева, но му дал по-малка сума - 13 510 лева.
Договорът за кредит не бил написан по ясен и разбираем начин, поради което
била налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. От договора не ставало
ясно каква точно сума следва да получи ответника? Не ставало ясно каква била тази
такса ангажимент и как се плащала? Не ставало ясно с плащането на всяка вноска
какво точно се погасява - дали главница, или лихва, или и двете и т.н.? Поради това
договорът бил недействителен, поради което следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора следвало да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от 12.
Част от шрифта на представения Договор и елементите от него /Сертификат за
застраховка и Общи условия към тях/ бил по-малък от 12, а освен това видът и формата
на използваните в тях шрифтове бил различен. При това положение отново била
налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК и Договорът се явявал недействителен.
В Договора било предвидено да се заплаща такса ангажимент, плащането на
която било недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Въпреки това такава такса
била удържана от кредитора. Тази клауза била нищожна предвид разпоредбата на чл.
21 от ЗПК.
В Договора за потребителски кредит имало уговорки за заплащане на най-
различни видове такси, надбавки, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1 от
4
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът да имал право само на лихва върху
неплатената сума. В Договора били посочени ГПР и ЛП, но така и не било посочено
какви са основните данни послужили за тяхното изчисляване. При това положение
било налице нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП, предвидено в
чл. 11, ал. 1, т. 9 , 9а и 10 от ЗПК, поради което отново била налице хипотезата на чл.
22 от ЗПК. Отделно от това уговарянето на такива ГПР и ЛП, като посочените в
Договора, а именно 16,43 % и 14,07 % противоречало на добрите нрави и на
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и само по себе си било основание за
прогласяване на нищожност на тези клаузи и на това основание. В Договора имало
неравноправни клаузи, които били наложени на ответника посредством условия, на
които той нямал възможност да влияе, а именно различни такси, лихви и т.н., които
било предвидено да се плащат в Договора за потребителски кредит. Същите не
позволили на ответника да прецени икономическите последици от сключването на
договора. По тази причина тези клаузи били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗП.
Оспорва истинността на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания - същият не бил подписан от лицата, за които било посочено, че са го
подписали, поради което Рамковия договор не произвел никакво действие. Въпросния
договор бил симулативен, поради което и на това основание същият не породил
никакво действие. Говорело се едновременно за продажба и прехвърляне на вземания,
като не става ясно за какво точно иде реч. Купувачът не бил платил нищо на продавача,
поради което не бил придобил и нито едно от вземанията по този договор.
Оспорва истинността на представеното Потвърждение – същото не било
подписано от лицето за което е посочено, че го е подписало. Въпросният документ се
отнасял до симулативен договор, който бил нищожен, поради което Потвърждението
не можело да има никакъв релевантен правен ефект. С този „документ" не можели да
се установяват отразените в него обстоятелства ако не заради друго, то поне заради
това, че ставало дума за частен документ, който имал само формална, но не и
материална доказателствена сила.
Оспорва истинността на Приложение към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания - същото не било подписано от лицата, за които било
посочено, че са го подписали, поради което не произвело никакво действие.
Въпросният документ бил по Договор, който бил абсолютно симулативен и не породил
никакво действие. Купувачът не платил нищо на продавача, поради което не придобил
и нищо по това Приложение. В Приложението били заличени съществени елементи от
неговото съдържание, поради което не можело да се разбере дори това за каква сума е
„прехвърлено" процесното вземане.
Оспорва истинността на представеното Пълномощно - същото не било
подписано от лицето за което е посочено, че го е подписало. Въпросният документ се
отнасял до симулативен договор, който бил нищожен, поради което Пълномощното не
можело да има никакъв релевантен правен ефект. С този „документ" не можели да се
установяват отразените в него обстоятелства, тъй като бил частен документ, който
имал само формална, но не и материална доказателствена сила.
Ответникът не дължал нищо на ищеца, тъй като Рамковия договор не
произвел никакво действие и ищецът нямал никакви права да претендира от ответника
сумата посочена в ИМ. Ако съдът не приемел това, то ответникът евентуално дължал
на ищеца само непогасената част от получената главница, но не всички суми
5
претендирани с ИМ, предвид разпоредбите на чл. 21, 22 и 23 от ЗПК.
Признава, че е получил трите уведомителни писма, приложени към исковата
молба, но същите не можели да удостоверят с материална доказателствена сила
твърденията в тях.
ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Видно от представения от ищеца Договор за потребителски паричен кредит №
РLUS-15988457/18.05.2018 г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България”, с ЕИК ********* и ответника, с него е договорено предоставяне
на ответника на кредит в размер на 14000 лева. Видно от представеното от ищеца
платежно нареждане и извършената съдебно-счетоводна експертиза, предоставената на
ответника сума е 13510 лева, като е удържана такса „Ангажимент”. Уговореното
заплащане в полза на кредитодателя на такса „Ангажимент” представлява разход за
потребителя по кредита и следва да участва при формирането на ГПР съгласно §1,т.1
от ДР на ЗПК. Невключването й в ГПР води до нереално отразяване на действителния
размер на ГПР. От договора не може да бъде направен извод, че посочената такса е
включена в ГПР, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. Отделно от изложеното, клаузата
от договора регламентираща заплащане на такава такса „Ангажимент” е нищожна на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която разпоредба е предвидено, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Прихващането на такса въз основа на нищожна клауза от
договора за кредит представлява от една страна неизпълнение на договора относно
отпускането на договорения размер на кредитната сума и от друга страна неизпълнение
на изискването чл. 11 ал. 1 т. 10 от ГПК за изчисляване на ГПР на база на
действителното отпуснатата кредитна сума. Изчисляването на ГПР върху сума по-
голяма от отпуснатата и/или невключването на дължима такса по кредита води до
скрито оскъпяване на кредита, и до нарушаване изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност
на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е
посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на
„заблуждаваща търговска практика" /р. от 15.03.2012г. по дело С- 453/10/. Неточният
размер на ГПР води до недействителност на договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 във вр. с чл.11 , ал.1,т. 10 от ЗПК.. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Договорът е недействителен и поради нарушаване при изготвянето му на чл. 10, ал. 1
от ЗПК – видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно-техническата
експертиза, договорът за кредит е изготвен с шрифт 11,5, докато императивното
изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е да бъде с шрифт не по-малък от 12.
Относно легитимацията на ищеца като носител на материалните права по
договора:
Ищецът се легитимира като носител на материалните права въз основа на
6
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 между АСВ ЕАД
и "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и Приложение № 1 към него
от 09.03.2020 година /представено в съдържанието на ред 213/. От страна на ответника
своевременно е оспорена истиността на договора и приложението в частта на
авторството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, както и
истиността на приложените потвърждение за извършена цесия на вземания на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощно издадено от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България в полза на АСВ ЕАД в частта също на авторството на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България. С протоколно определение от
02.09.2021 г., тъй като посочените документи са частни и не носят подпис на
оспорилата ги страна, на основание чл. 193 ал. 3 от ГПК съдът е възложил тежестта
на доказване на истиността им на представилата ги страна, а именно на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
От ищеца не са ангажирани доказателства от които да може да бъде направен
извод относно авторството на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България
на посочените документи. Тъй като авторството на "БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България по отношение на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г. между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, Потвърждение за извършена цесия на
вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Приложение № 1 от 09.03.2020 година към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ред-213, пълномощно издадено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон
България в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е доказано от носещия
доказателствената тежест ищец, то съдът приема същите за неистински в частта на
авторството им от отразения издател "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България и изключва същите от доказателствения материал по делото.
При отсъствието на доказателства ищецът да е носител на материалните права
по договора за заем или те да са му прехвърлени, и установителният, и осъдителният
иск следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и надоказани.
ІІІ. Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото направените разноски от ответника, които имат
отношение към изясняване на делото, следва да му бъдат присъдени, а именно 1000
лева - адвокатски хонорар и 200 лева за вещо лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, или разноски в общ размер на 1200 лева.
Възражението на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ответника е неоснователно. Материалният
интерес по делото е размер на 17742,55 лева. С оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от
7
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1062 лева, докато заплатеният
е под него, а именно 1000 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 7, ет. 2, ап. 6 ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********:
- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г.
до 05.05.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
23.10.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г./дата на получаване на
уведомлението за предсрочната изискуемост/;
- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от
06.06.2019 г. до 02.11.2020 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260198/06.11.2020 г. по ч. гр. д. 1707/2020 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с който се претендира Б. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
********* № 7, ет. 2, ап. 6 ДА БЪДЕ ОСЪДЕН да му заплати:
- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г.
до 05.05.2025 г.;
- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г.;
- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от
06.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. К., с ЕГН
8
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 7, ет. 2, ап. 6 сумата 1200,00 лева
/хиляда и двеста лева и 00 ст./ – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9